Прочетен: 2374 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2010 23:26
Страх ме е от полицейските участъци — факт. Достатъчно е само да мина покрай тях — целият се разтрепервам, краката ми се запреплитат. А не дай Боже в двора на участъка да има комисар или полицай — тутакси сменям посоката. Какво ли не се случва? Току-виж, не харесал походката ми, вида, погледа — ще ме натика вътре и после — един господ знае...
Ето, оня ден, като получих повиквателна от полицейския участък посредством пазача, така се уплаших, че не само обяда, ами и вечерята си не можах да изям. Вечерта, под предлога „приятел в нужда се познава", къщата ни се изпълни с близки и далечни познати и приятели, също като в домовете, където някой е починал или се е случило много важно събитие.
— Еее, разказвай отначалото!
— Дойде един пазач. „Ти ли си тоя, вика, чието име е написано на бележката?" „Ъ-хъ" — отвърнах. „Щом е тъй, утре в девет часа да се явиш в участъка."
— Защо, не попита ли?
— Ами нее.
— Я помисли хубавичко, какво си правил наскоро?
— Нищо.
— Размисли добре, с кого си ходил?
— С никого.
— Опитай се да си спомниш какво си разправял тук и там?
— Нищо не съм разправял.
Подпрели глава с ръце, роднини, приятели, близки и далечни познати се мъчеха да разрешат загадката. Жените мълчаха, а децата — сякаш усещаха нещастието — ме гледаха със състрадателен поглед.
— Помисли си добре. Полицията сигурно е надушила нещо?
Напрягам мозък до пръсване, прекарвам като на длан пред погледа си последната седмица, последните петнадесет дни, че дори месец. Размишлявам, блъскам си ума. Не и не, казвам си, не съм сторил нищо, което да има някакво отношение с полицията. Ала роднините ми, близките и далечни познати и приятели ме гледаха така, сякаш сто на сто ще ям бой. Само че колко — не знаят. Защото в полицията за всяка вина съществуваше предварително установено количество бой. За тая — толкова, за оная — еди-кол-ко си... Добре, ами за съвсем невинния? ... Именно в това е бедата я. И вуйчо ми думаше същото:
— Ей туй е най-лошото... Боят за несторена вина няма мяра. Веднъж те налагат половин ден, друг път — цял, трети — седмица.
— Тогаз, племеннико, не може без ядене. Трябва много добре да се нахраниш и заранта здравата да закусиш. Само тогаз ще устоиш на пердаха. Инак си загубен. По възможност яж онуй, дето ще ти държи ситост. Не се знае колко дни ще те бъхтят.
— Трябва да вземеш едно хапче — обади се по-малкият ми чичо. — Глътни едно успокоително, преди да влезеш в участъка. Тъй ще можеш спокойно да си изядеш боя. Защото ако се нервираш, ако речеш да противоречиш на полицаите, още повече ще те налагат.
— Всъщност - намеси се приятелят ми - трябва да се изтренира. Аз викам, да му дръпнем сега на приятелчето един хубав бой за тренинг, сутринта — още един. Тогава изобщо няма да се притеснява в полицията.
Кой от кой по-умен.
— Да се изкъпе — провикна се комшията. — Добре да се обръсне. Да не се хванат полицаите за неподстриганата му коса, брадата или ризата. Защото и аз веднъж попаднах в участъка. Ония така се вбесиха от неизбръснатия ми вид, че насмалко не ме спаткаха.
Последното предложение дойде от баща ми:
— Най-добре ще е вуйчо му, двамата му чичовци, аз й ако има още някой — заедно да отидем в участъка.
Това предложение се хареса най-много. от всички. Жена ми сложи масата. Излапах дванадесет огромни
яйца. Докато в къщи водата се топлеше, отскочих до бръснарницата, гладко се избръснах. Приятелят ми — жив да е — ми тегли първия бой. А сутринта след стабилната закуска чичовците ме уловиха и той ме просна върху фалагата ( Уред за наказание на ученици и др. с бой по краката. — Б. пр.). После три успокоителни хапчета ...
Аз — отпред, комисията по отвеждането — зад мен — поехме пътя за полицейския участък. Да са живи и здрави — голям кураж ми даваха. Ала нито тренировките по бой, нито здравата храна, нито пък изпитите хапчета — нищо не ми вдъхна повече смелост. С приближаването на участъка коленете ми се заподгъваха. А пред вратата сърцето ми едва не спря от страх. Влязохме вътре. Заедно с мен точно седем души: баща ми, двамата чичовци, вуйчо, съседът и моят приятел. Какво ли щеше да е, ако бях взел и жената с децата?
Добре че не ги доведох. ...
Защо ли? Защото първо вкараха приятеля ми и го наложиха здравата. После дойде ред на съседа ни, След него вуйчо ми изяде своята порция. Двамата ми чичовци вкараха едновременно. А когато отвътре долетяха техните крясъци, уловиха от две страни баща ми за ръцете и го отведоха. Вътре най-силен от всички се оказах аз. Ни пребледнях, ни се уплаших. Като дойде моят ред, аз си изядох пердаха и си излязах. И най-малко мене биха. Защото не бях нито необръснат, нито неподстриган, а и ризата ми бе съвсем чиста. На туй отгоре запазих пълно спокойствие, тъй като бях пил хапчета. Не казах и дума напреко на полицаите. Даже един от ония, които ме биха, възкликна: - Ето такъв трябва да бъде оня, който ще яде бой. Едва не изпитваш удоволствие, когато биеш подобни люде. Човек трябва да си изяде пердаха и да си отиде като господин. Погледнете само достойнството му, подстрижката, гладката му брада, ризата ... Моля, бихте ли си протегнали още малко крака, тоягата не попада точно на място ...
Очакваме да ни пуснат. Нищо подобно. Накараха ни да останем за показания. В това време дежурството на комисаря май че свърши. Новопостъпилият като ни видя там наредени като аптекарски шишета, тутакси подвикна на полицаите:
— Я ги вкарайте тия вътре, понамокрете ги малко! Тоя път започнаха от мен. Поред излизаше всеки
набит: баща ми, чичовците, вуйчо, съседът, приятелят. С проявеното достойнство, самообладание и прилежния си вид и при втория тур излязох победител. Полицаите ми честитиха. А един даже ме похвали:
— Откъде се научихте така добре да ядете бой?
Ни показания, ни дявол. Пуснаха ни.
Хукнахме право към къщи. Така се бяхме ошашавили, че на никого и през ум не му мина за какво всъщност бяхме отишли в участъка. Тъй де, нали все пак за нещо ме бе повикал пазачът? Върнах се от сред пътя обратно в участъка.
— Вчера, такова ... пазачът ме беше повикал, та ... — смънках аз, обръщайки се към комисаря.
— Хмм, да, как ти беше името?
Казах го. Той прегледа книжата пред себе си.
— Да — рече, — повикали сме те да си получиш известието за неизплатен данък. Подпишете тук ...
Подписах се. Взех бележката. Комисарят се обърна към един от намиращите се там полицаи:
— Друснахте ли му един хубав бой на аркадаша?
— Преди малко — обадих се аз.
— А, така ли? Добре, много добре, тогава можете да си вървите ...
Превод от турски: Таня Обретенова
Австралия и Сидни са красиви, но няма мя...
Търси се място под слънцето / с покривче...
Ще те сложа в моя блог и ще те следя!
Радвам ви се, като ви чета словесния двубой в блога на Виши!
Лека вечер!
Приятна вечер и на теб!
08.06.2008 08:50
08.06.2008 08:53
Добре дошли :)))
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка