Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2008 19:48 - ПЕРДАХ НА ПЪРВО МЯСТО - Музафер Изгю (Tурция)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 2363 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 30.10.2010 23:26


Страх ме е от полицейските участъци — факт. Доста­тъчно е само да мина покрай тях — целият се разтрепервам, краката ми се запреплитат. А не дай Боже в двора на участъка да има комисар или полицай — ту­такси сменям посоката. Какво ли не се случва? Току-виж, не харесал походката ми, вида, погледа — ще ме натика вътре и после — един господ знае...

Ето, оня ден, като получих повиквателна от полицей­ския участък посредством пазача, така се уплаших, че не само обяда, ами и вечерята си не можах да изям. Вечерта, под предлога „приятел в нужда се познава", къщата ни се изпълни с близки и далечни познати и приятели, също като в домовете, където някой е починал или се е случило много важно събитие.

  Еее, разказвай отначалото!

  Дойде един пазач. „Ти ли си тоя, вика, чието име е написано на бележката?" „Ъ-хъ" — отвърнах. „Щом е тъй, утре в девет часа да се явиш в участъка."

— Защо, не попита ли?

— Ами нее.

— Я помисли хубавичко, какво си правил наскоро?

— Нищо.

— Размисли добре, с кого си ходил?

— С никого.

— Опитай се да си спомниш какво си разправял тук и там?

— Нищо не съм разправял.

Подпрели глава с ръце, роднини, приятели, близки и далечни познати се мъчеха да разрешат загадката. Жените мълчаха, а децата — сякаш усещаха неща­стието — ме гледаха със състрадателен поглед.

  Помисли   си   добре.   Полицията   сигурно   е   наду­шила нещо?

Напрягам мозък до пръсване, прекарвам като на длан пред погледа си последната седмица, последните петнадесет дни, че дори месец. Размишлявам, блъскам си ума. Не и не, казвам си, не съм сторил нищо, кое­то да има някакво отношение с полицията. Ала род­нините ми, близките и далечни познати и приятели ме гледаха така, сякаш сто на сто ще ям бой. Само че колко — не знаят. Защото в полицията за всяка вина съществуваше предварително установено количество бой. За тая — толкова, за оная — еди-кол-ко си... Добре, ами за съвсем невинния? ... Именно в това е бедата я. И вуйчо ми думаше същото:

  Ей туй е най-лошото... Боят за несторена вина няма   мяра.  Веднъж  те  налагат  половин  ден, друг път — цял, трети — седмица.

  Тогаз,  племеннико, не може без ядене. Трябва много добре да се нахраниш и заранта здравата да за­кусиш. Само тогаз ще устоиш на пердаха. Инак си за­губен. По възможност яж онуй, дето ще ти държи си­тост. Не се знае колко дни ще те бъхтят.

  Трябва да вземеш едно хапче — обади се по-мал­кият ми чичо. — Глътни едно успокоително, преди да влезеш в участъка. Тъй ще можеш спокойно да си изя­деш боя. Защото ако се нервираш, ако речеш да про­тиворечиш на полицаите, още повече ще те налагат.

  Всъщност - намеси се приятелят ми - трябва да се изтренира. Аз викам, да му дръпнем сега на приятелчето един хубав бой за тренинг, сутринта — още един. Тогава изобщо няма да се притеснява в поли­цията.

Кой от кой по-умен.

  Да се изкъпе — провикна се комшията. — Добре да се обръсне. Да не се хванат полицаите за неподстриганата му коса, брадата или ризата. Защото и аз веднъж попаднах в участъка. Ония така се вбесиха от неизбръснатия ми вид, че насмалко не ме спаткаха.

Последното предложение дойде от баща ми:

  Най-добре ще е вуйчо му, двамата му чичовци, аз й ако има още някой — заедно да отидем в участъка.

Това предложение се хареса най-много. от всички. Жена ми сложи масата. Излапах дванадесет огромни

яйца. Докато в къщи водата се топлеше, отскочих до бръснарницата, гладко се избръснах. Приятелят ми — жив да е ми тегли първия бой. А сутринта след ста­билната закуска чичовците ме уловиха и той ме прос­на върху фалагата ( Уред за наказание на ученици и др. с бой по краката. — Б. пр.). После три успокоителни хапчета ...

Аз — отпред, комисията по отвеждането — зад мен — поехме пътя за полицейския участък. Да са живи и здрави голям кураж ми даваха. Ала нито трениров­ките по бой, нито здравата храна, нито пък изпитите хапчета нищо не ми вдъхна повече смелост. С при­ближаването на участъка коленете ми се заподгъваха. А пред вратата сърцето ми едва не спря от страх. Вля­зохме вътре. Заедно с мен точно седем души: баща ми, двамата чичовци, вуйчо, съседът и моят приятел. Какво ли щеше да е, ако бях взел и жената с децата?

Добре че не ги доведох. ...

Защо ли? Защото първо вкараха приятеля ми и го наложиха здравата. После дойде ред на съседа ни, След него вуйчо ми изяде своята порция. Двамата ми чи­човци вкараха едновременно. А когато отвътре доле­тяха техните крясъци, уловиха от две страни баща ми за ръцете и го отведоха. Вътре най-силен от всички се оказах аз. Ни пребледнях, ни се уплаших. Като дойде моят ред, аз си изядох пердаха и си излязах. И най-малко мене биха. Защото не бях нито необръснат, нито неподстриган, а и ризата ми бе съвсем чи­ста. На туй отгоре запазих пълно спокойствие, тъй като бях пил хапчета. Не казах и дума напреко на по­лицаите. Даже един от ония, които ме биха, възкликна: - Ето такъв трябва да бъде оня, който ще яде бой. Едва не изпитваш удоволствие, когато биеш подобни люде. Човек трябва да си изяде пердаха и да си отиде като господин. Погледнете само достойнството му, подстрижката, гладката му брада, ризата ... Моля, бихте ли си протегнали още малко крака, тоягата не попада точно на място ...

Очакваме да ни пуснат. Нищо подобно. Накараха ни да останем за показания. В това време дежурството на комисаря май че свърши. Новопостъпилият като ни видя там наредени като аптекарски шишета, тутакси подвикна на полицаите:

  Я ги вкарайте тия вътре, понамокрете ги малко! Тоя   път   започнаха   от   мен.   Поред  излизаше  всеки

набит: баща ми, чичовците, вуйчо, съседът, приятелят. С проявеното достойнство, самообладание и прилеж­ния си вид и при втория тур излязох победител. Поли­цаите ми честитиха. А един даже ме похвали:

  Откъде се научихте така добре да ядете бой?

Ни показания, ни дявол. Пуснаха ни.

Хукнахме право към къщи. Така се бяхме ошашавили, че на никого и през ум не му мина за какво всъщност бяхме отишли в участъка. Тъй де, нали все пак за нещо ме бе повикал пазачът? Върнах се от сред пътя обратно в участъка.

— Вчера, такова ... пазачът ме беше повикал, та ... — смънках аз, обръщайки се към комисаря.

— Хмм, да, как ти беше името?

Казах го. Той прегледа книжата пред себе си.

  Да — рече, — повикали сме те да си получиш из­вестието за неизплатен данък. Подпишете тук ...

Подписах се. Взех бележката. Комисарят се обърна към един от намиращите се там полицаи:

  Друснахте ли му един хубав бой на аркадаша?

  Преди малко — обадих се аз.

  А, така ли? Добре, много добре, тогава можете да си вървите ...

Превод от турски: Таня Обретенова



Тагове:   място,   Музафер,


Гласувай:
1



1. krotalka - Голям шегаджия си!
07.06.2008 20:59
И ти ли така ще ядеш бой, с достойнство?!

Ще те сложа в моя блог и ще те следя!
цитирай
2. vmir - Войнолюбов
07.06.2008 21:05
О, да Кроталке, аз много държа на понасянето на боя. Благодаря ти! И аз ще те сложа в блогрола си заевно с Вишничка, но по-късно, защото сега ще търся Миролюбов да му покажа блокчето.
цитирай
3. krotalka - Големи скици сте и двамката! ...
07.06.2008 21:07
Големи скици сте и двамката!

Радвам ви се, като ви чета словесния двубой в блога на Виши!

Лека вечер!
цитирай
4. vmir - Войнолюбов
07.06.2008 21:25
Благодаря Кроталке, той току-що ми се изрепчи заради разказа - намира го за прекалено недружелюбен като за начало, даже иска да го махаме, но това може да стане само през трупа ми. Да си сложи и той разказ, аз да не съм тоталитарист да му забранявам!

Приятна вечер и на теб!
цитирай
5. анонимен - Хиляди благодарности към Войнолюбов.
08.06.2008 08:50
" Ето такъв трябва да бъде оня, който ще яде бой." .....добавям, смирено, а може и друго да го нагостят....Важното е винаги да си подготвен!:)))))
цитирай
6. анонимен - Ох, браво , Воймир - е !
08.06.2008 08:53
Аз днес почивам от блог.бг :)))
Добре дошли :)))

цитирай
7. vmir - до анонимен:
08.06.2008 09:12
... и като добросъвестен гражданин да съдействаш на властите да си свършат планираната работа, че даже да преизпълнят плана ... :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092797
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031