Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2008 00:56 - ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ПИЕ – Леонид Лиходеев (Русия)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 1381 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 24.03.2009 14:07


Бяхме тръгнали в обща командировка. Петима души от едно предприятие.

А билетите ни се паднаха така, че тримата се на­станихме в едно купе, а двама — в друго. Малшанс!

В купето, където бяхме тримата, имаше един непо­знат. Той се беше разположил на горното легло и че­теше.

Щом влакът потегли, вече бяхме готови да се от­ворим на приказка и по принципа на болшинството ре­шихме да се съберем там, където са тримата.

Отворихме чантите, извадихме на масата кой как­вото носеше и казваме на оня — непознатия:

— Слезте при нас.

А той хвърли едно око надолу към масата и отсече: - Не пия.

Човек, който не пие, е опасен. Е, разбира се, не в смисъл, че може да предприеме някаква нежелателна атака срешу пиещия или да унизи човешкото му до­стойнство. Опасен е с това, че с трезвеността си някак се извисява над останалите.

Човекът, който не пие, със самия факт на своето при­съствие оскърбява и предизвиква най-различни недру­желюбни съждения.

Иди го разбери защо не пие! ...

Е, ако има гастрит или нещо по-лошо — иди-дойди! Това, разбира се, е уважителна причина, макар че в името на приятелството и взаимното разбирателство и тя може временно да се пренебрегне.

А може би са му инплантирали антабус. Неговата жена да му е свила тоя номер, надявайки се, че няма да издържи дълго, ще си вземе дозата и ще се намери за два месеца в болницата, което ще гарантира продължително спокойствие на семейството.

Или може би в него като в матрак е зашита пру­жина. Сега в медицината има едно ново направление, основано върху закона за запазване на енергията: да се зашива в шкембето пружина. В свито състояние. За да може, когато се отпуща, да изтласква алкохола от организма.

Всъщност това са само предположения. А докато траят тези предположения, той си лежи на горното легло и продължава да чете.

Ние пък си седим долу. И петимата.

А той си виси горе.

Че се гнуси от нас, също не може да се каже. По всичко личи — интелигентен човек като нас, пък и кни­гата му — Агата Кристи. И нашето долу не е разговор, а бръщолевене.

Започваме да му се подмазваме — чак гадно да ти стане.

— Може би сте на бренди? Разполагаме и с тази на­питка.

  Аз — казва — не понасям брендито. .По-хубава от нашата водка в цял свят няма.

Ние просто запелтечихме от радост.

  Веднага си личи,  наш човек!  Слизай, приятелю! А той си знае своето.

  Извинявайте, но не пия.

  Е, по една малка!

  По никаква.

  Нали нашата водка била най-добра в света... Той мълчи. А ние повтаряме питието.

  Харесва ли ви Агата Кристи?

  Харесва ми.

  И на нас ни харесва! Браво! Слизай при нас, ще ти дадем Сименон!

А той си трае.

И усещаме, че за нас спасение няма и че докато той се извисява над нас, тази най-добра напитка в света ще ни присяда на гърлото.

Продължаваме разговора:

  По-добре е, разбира се, да пиеш с колектива. За­щото почне ли човек да пие    сам,  става  алкохолик. И   световната   статистика   потвърждава,   че   алкохолиците са жертва на самотата... Имаше една статия на­скоро — пазете мъжете, не ги оставяйте да пият сами. —Той мълчи. А ние продължаваме да си говорим:

  Хубаво е да се събираме ей така от време на вре­ме. Да усещаш до себе си рамо.  Като си  замезваш, разбира се...

С две думи разговорът секна. Що мечти бяха за тази командировка, а ето на какъв късмет извадихме...

Излязохме в коридора, залепихме чела за прозореца, мълчим.

И тогава вратата на онова купе, където са двамата наши, се отваря и оттам излиза един младеж —как не сме го видели по-рано, — симпатяга, готов за моабет, с една дума — наш човек.

  Какво — казва — пристъпяте от крак на    крак като коледни пуйки. Не знаете ли — казва, — че вре­мето е невъзвратима материя. Или може би сте идеа­листи?

Боже опази! Какви ти идеалисти!

  А ние — казва — с приятелчето ми се чудим защо ни  прибрахте спътниците.  Та  ни  на тях,  ни  на  нас! Елате тука — място има предостатъчно!

И ние тутакси живнахме. Втурнахме се към купето, където бяхме тримата, и пренесохме оттам всичко в купето, където бяха двамата. В такива моменти не ви­наги трябва да се гледа болшинството.

А онзи остана да си чете на горното легло. Негова си работа! Не пиел — ами както ще!

И като го зачеркнахме напълно от паметта си, ние подхванахме с нашите нови приятели една абстрактна беседа. Говорим за времето, за производствените ус­пехи, за това кой какъв е и каква професия има. Кой, значи, закъде пътува и с какво се занимава. Беседвах­ме си смело. Кажем си по някоя и друга дума и пак си замезим. Културна работа.

А онзи там си седи самичък. И все ни   е   в главите.

  Абе  слушай, ти  като  посягаше  към  масата,  той какво правеше?

  Ами май нищо... Хвърли едно око надолу и пос­ле пак си забоде носа в книгата.

  И само това ли?

  Не... Май се подхилваше... Но не много...

Не много... Че какво толкоз за смях има. А тези наши авери -- не им помним имената, питат:

— За кого говорите?

— Абе за оня, дето не пие...

— Майната   му!   Ние  сме  седем,   а  той  е  сам.   За­режи го!

Но той не ни излиза от главите. Глупава история, ама на — не излиза и туйто.

  Ами — казваме — да предположим, че ще натра­ка  някое сигналче, да допуснем, че е от  същото ве­домство, където сме командировани...

  Никакво сигналче няма да натрака. Мързелив е...

  А и да натрака нещо, ще се оправим. Болшинство сме все пак.

И отиде ни спокойствието по дяволите.

  И защо се лепна за нас оня? Какво толкова сме му направили?

  Да го свалим на следващата гара. Прав ли съм?

  Колектив да не види, гадината му с гадина! Бял ден да не види, ни премия, ни хонорар!

  Какво си се разджафкал? Какво ти е сторил?

  Нищо не ми е сторил. По-добре да ме беше раз­критикувал   остро  по  производствена  линия!  По-добре честно да ми беше плюл в мутрата! Щеше да ми стане ясно тогава — какво и що! А сега нищо не разбирам. Не раз-би-рам! Рам! Разбра ли?

  Абе,   хора!   По-спокойно!   Тая   жаба   може      да слухти!

  Колелата тракат — няма да чуе...

Но все пак млъкнахме. За всеки  случай.

По едно време един пак го изби на философия.

  Представяте ли   си  докъде  е  стигнал  прогресът! По-рано  от  пияните  се  плашехме,   пък  сега   от трез­вите!

В този момент друг каза:

  Ще ида да го зърна как е...

Той излезе, а ние зачакахме резултата. Наистина как ли може да се държи човек, който не пие. Инте­ресно е все пак.

Нашичкият огледал, връща се и докладва:

  Спи. Почива си...

Почивал си бил, мамка му, намерил време! А на нас тука душиците ни се стягат. Дявол знае що за стока е тази непиеща душа! Може да е самата съвест. Може да й се струват малко нейните собствени гре­хове, та и чуждите я тормозят... Ох, братлета, хич не е хубаво това... Ние тук се занимаваме с осъдителна дейност, която води до понижаване на интелекта, а тя, чистата, непиеща тоест душа, може и насън да страда.

И ни обзе такова неописуемо страдание и разкая­ние, че направо да се разплачеш.

Изведнъж един от нас подсмръкна и казва:

— Все пак и трезвеникът пие. Но пие просто за себе си, а нашето пиене е като че ли план гоним в по­следния ден на тримесечието!

И така ни досрамя, братлета, за нашето нравствено несъвършенство, за пропиляното време, за изхвърле­ните на вятъра парн, с които всеки от нас можеше до­сега да е построил детска градина в родното си село.

Отворихме ново шише, напълнихме пак чашите и за­почнахме да разискваме какви сме могли да станем, ако не беше този неблагороден навик. Какви щяхме да бъдем, ако не се наливахме с водка. Какво можехме да постигнем в живота.

Да те дострашее, като си помислиш, свят ти се за­вива!

И ни просветна на душите от тези благородни меч­тания. И бликнаха от очите ни чистите сълзи на раз­каянието, които осоляваха одухотворените ни лица и капеха върху мезето.

Защото човекът, който не пие, разкъсва душите ни със своето нравствено съвършенство.

И желанието ни да вземаме пример от него се пре­връща в душевна болка.

И ако имахме поне малко воля да последваме този пример, момчета, цена нямаше да имаме...

Превод  от  руски: Юлия Горшкова


......



Гласувай:
0
0



1. chara - страхотен разказ!
09.06.2008 08:04
:)
цитирай
2. krotalka - Благодаря ви момчета!
09.06.2008 08:26
Много добър разказ!
Чакам следващия!
цитирай
3. vmir - Благодарим:
09.06.2008 09:02
ОК, момичета, ще видим нещо за кучета, щом Кроталка е отворила темата ... :)

цитирай
4. анонимен - Добро утро !
09.06.2008 09:40
И аз ви благодаря, още повече, ако го качвате от
хартиен носител :)))

Много успешен ден от мен и на двамата !!!

Момчета, май Блу се е върнала :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 3367240
Постинги: 661
Коментари: 10310
Гласове: 53136
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30