Прочетен: 1786 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2009 14:07
А билетите ни се паднаха така, че тримата се настанихме в едно купе, а двама — в друго. Малшанс!
В купето, където бяхме тримата, имаше един непознат. Той се беше разположил на горното легло и четеше.
Щом влакът потегли, вече бяхме готови да се отворим на приказка и по принципа на болшинството решихме да се съберем там, където са тримата.
Отворихме чантите, извадихме на масата кой каквото носеше и казваме на оня — непознатия:
— Слезте при нас.
А той хвърли едно око надолу към масата и отсече: - Не пия.
Човек, който не пие, е опасен. Е, разбира се, не в смисъл, че може да предприеме някаква нежелателна атака срешу пиещия или да унизи човешкото му достойнство. Опасен е с това, че с трезвеността си някак се извисява над останалите.
Човекът, който не пие, със самия факт на своето присъствие оскърбява и предизвиква най-различни недружелюбни съждения.
Иди го разбери защо не пие! ...
Е, ако има гастрит или нещо по-лошо — иди-дойди! Това, разбира се, е уважителна причина, макар че в името на приятелството и взаимното разбирателство и тя може временно да се пренебрегне.
А може би са му инплантирали антабус. Неговата жена да му е свила тоя номер, надявайки се, че няма да издържи дълго, ще си вземе дозата и ще се намери за два месеца в болницата, което ще гарантира продължително спокойствие на семейството.
Или може би в него като в матрак е зашита пружина. Сега в медицината има едно ново направление, основано върху закона за запазване на енергията: да се зашива в шкембето пружина. В свито състояние. За да може, когато се отпуща, да изтласква алкохола от организма.
Всъщност това са само предположения. А докато траят тези предположения, той си лежи на горното легло и продължава да чете.
Ние пък си седим долу. И петимата.
А той си виси горе.
Че се гнуси от нас, също не може да се каже. По всичко личи — интелигентен човек като нас, пък и книгата му — Агата Кристи. И нашето долу не е разговор, а бръщолевене.
Започваме да му се подмазваме — чак гадно да ти стане.
— Може би сте на бренди? Разполагаме и с тази напитка.
— Аз — казва — не понасям брендито. .По-хубава от нашата водка в цял свят няма.
Ние просто запелтечихме от радост.
— Веднага си личи, наш човек! Слизай, приятелю! А той си знае своето.
— Извинявайте, но не пия.
— Е, по една малка!
— По никаква.
— Нали нашата водка била най-добра в света... Той мълчи. А ние повтаряме питието.
— Харесва ли ви Агата Кристи?
— Харесва ми.
— И на нас ни харесва! Браво! Слизай при нас, ще ти дадем Сименон!
А той си трае.
И усещаме, че за нас спасение няма и че докато той се извисява над нас, тази най-добра напитка в света ще ни присяда на гърлото.
Продължаваме разговора:
— По-добре е, разбира се, да пиеш с колектива. Защото почне ли човек да пие сам, става алкохолик. И световната статистика потвърждава, че алкохолиците са жертва на самотата... Имаше една статия наскоро — пазете мъжете, не ги оставяйте да пият сами. —Той мълчи. А ние продължаваме да си говорим:
— Хубаво е да се събираме ей така от време на време. Да усещаш до себе си рамо. Като си замезваш, разбира се...
С две думи разговорът секна. Що мечти бяха за тази командировка, а ето на какъв късмет извадихме...
Излязохме в коридора, залепихме чела за прозореца, мълчим.
И тогава вратата на онова купе, където са двамата наши, се отваря и оттам излиза един младеж —как не сме го видели по-рано, — симпатяга, готов за моабет, с една дума — наш човек.
— Какво — казва — пристъпяте от крак на крак като коледни пуйки. Не знаете ли — казва, — че времето е невъзвратима материя. Или може би сте идеалисти?
Боже опази! Какви ти идеалисти!
— А ние — казва — с приятелчето ми се чудим защо ни прибрахте спътниците. Та ни на тях, ни на нас! Елате тука — място има предостатъчно!
И ние тутакси живнахме. Втурнахме се към купето, където бяхме тримата, и пренесохме оттам всичко в купето, където бяха двамата. В такива моменти не винаги трябва да се гледа болшинството.
А онзи остана да си чете на горното легло. Негова си работа! Не пиел — ами както ще!
И като го зачеркнахме напълно от паметта си, ние подхванахме с нашите нови приятели една абстрактна беседа. Говорим за времето, за производствените успехи, за това кой какъв е и каква професия има. Кой, значи, закъде пътува и с какво се занимава. Беседвахме си смело. Кажем си по някоя и друга дума и пак си замезим. Културна работа.
А онзи там си седи самичък. И все ни е в главите.
— Абе слушай, ти като посягаше към масата, той какво правеше?
— Ами май нищо... Хвърли едно око надолу и после пак си забоде носа в книгата.
— И само това ли?
— Не... Май се подхилваше... Но не много...
Не много... Че какво толкоз за смях има. А тези наши авери -- не им помним имената, питат:
— За кого говорите?
— Абе за оня, дето не пие...
— Майната му! Ние сме седем, а той е сам. Зарежи го!
Но той не ни излиза от главите. Глупава история, ама на — не излиза и туйто.
— Ами — казваме — да предположим, че ще натрака някое сигналче, да допуснем, че е от същото ведомство, където сме командировани...
— Никакво сигналче няма да натрака. Мързелив е...
— А и да натрака нещо, ще се оправим. Болшинство сме все пак.
И отиде ни спокойствието по дяволите.
— И защо се лепна за нас оня? Какво толкова сме му направили?
— Да го свалим на следващата гара. Прав ли съм?
— Колектив да не види, гадината му с гадина! Бял ден да не види, ни премия, ни хонорар!
— Какво си се разджафкал? Какво ти е сторил?
— Нищо не ми е сторил. По-добре да ме беше разкритикувал остро по производствена линия! По-добре честно да ми беше плюл в мутрата! Щеше да ми стане ясно тогава — какво и що! А сега нищо не разбирам. Не раз-би-рам! Рам! Разбра ли?
— Абе, хора! По-спокойно! Тая жаба може да слухти!
— Колелата тракат — няма да чуе...
Но все пак млъкнахме. За всеки случай.
По едно време един пак го изби на философия.
— Представяте ли си докъде е стигнал прогресът! По-рано от пияните се плашехме, пък сега от трезвите!
В този момент друг каза:
— Ще ида да го зърна как е...
Той излезе, а ние зачакахме резултата. Наистина как ли може да се държи човек, който не пие. Интересно е все пак.
Нашичкият огледал, връща се и докладва:
— Спи. Почива си...
Почивал си бил, мамка му, намерил време! А на нас тука душиците ни се стягат. Дявол знае що за стока е тази непиеща душа! Може да е самата съвест. Може да й се струват малко нейните собствени грехове, та и чуждите я тормозят... Ох, братлета, хич не е хубаво това... Ние тук се занимаваме с осъдителна дейност, която води до понижаване на интелекта, а тя, чистата, непиеща тоест душа, може и насън да страда.
И ни обзе такова неописуемо страдание и разкаяние, че направо да се разплачеш.
Изведнъж един от нас подсмръкна и казва:
— Все пак и трезвеникът пие. Но пие просто за себе си, а нашето пиене е като че ли план гоним в последния ден на тримесечието!
И така ни досрамя, братлета, за нашето нравствено несъвършенство, за пропиляното време, за изхвърлените на вятъра парн, с които всеки от нас можеше досега да е построил детска градина в родното си село.
Отворихме ново шише, напълнихме пак чашите и започнахме да разискваме какви сме могли да станем, ако не беше този неблагороден навик. Какви щяхме да бъдем, ако не се наливахме с водка. Какво можехме да постигнем в живота.
Да те дострашее, като си помислиш, свят ти се завива!
И ни просветна на душите от тези благородни мечтания. И бликнаха от очите ни чистите сълзи на разкаянието, които осоляваха одухотворените ни лица и капеха върху мезето.
Защото човекът, който не пие, разкъсва душите ни със своето нравствено съвършенство.
И желанието ни да вземаме пример от него се превръща в душевна болка.
И ако имахме поне малко воля да последваме този пример, момчета, цена нямаше да имаме...
Превод от руски: Юлия Горшкова
......
Чакам следващия!
09.06.2008 09:40
хартиен носител :)))
Много успешен ден от мен и на двамата !!!
Момчета, май Блу се е върнала :)))
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка