Прочетен: 2020 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2008 10:11
Рихард С. нямаше собствена кантора, нямаше и намерение да си създава, защото нищо не мразеше повече на този свят от ненужни придобивки, натрапени от ловък търговец, придобивки, които притежаваш само за да ги притежаваш. И понеже нямаше собствена кантора, Рихард С. сключваше сделките си в ресторанти, кафенета, на улицата и в парка (за предпочитане през лятото), в своята и в чуждите коли и в жилищата на клиентите си.
Предвид неповторимите му способности да продава, няколко големи търговски къщи вече му бяха предложили място като суперпродавач: 20 % участие в печалбата вместо обичайните 10 % и гарантирана заплата на сума, за която повечето работници цял живот могат само да мечтаят. Но Рихард С. бе отклонил всички предложения. Обикновено обясняваше отказа си със стремежа да бъде свободен, сам да си е господар и началник. Със същата решителност Рихард С. бе отказал и на множеството предложения да работи като търговски представител.
— Вие сте човекът, който ни трябва — бяха му казали. — Роден сте за търговски представител и можете да станете много богат, ако работите за нас. Ние сме ново, динамично предприятие, което сега се изгражда. Намираме се едва в началото на невероятно развитие; въпреки това оборотът и печалбите ни още сега са фантастични, неповторими и ненадминати в бранша; предлагаме ви служебна кола, допълнителни възнаграждения и, разбира се, участие в печалбата. Никога няма да съжалявате, че сте решили да работите за нас.
Но Рихард С. нямаше за какво да съжалява, решението му беше непоколебимо: той искаше да стане богат, много богат дори — в края на краищата това бе заветната му цел, — но той искаше да забогатее, като работи сам за себе си. Затова категорично отклоняваше предложенията — колкото и да бяха съблазнителни, нито едно не бе в състояние да промени решението му.
— Имате нужда от предприятие като нашето, а ние имаме нужда от истински търговец като вас — не го крием; затова елате при нас, помислете си още веднъж.
Рихард С. нямаше какво да премисля.
— Свободата ми е по-скъпа от всичко — бе обяснил той на шефа от отдел „Кадри" в новото динамично предприятие.
Рихард С. си остана господар на себе си.
„Парите са на улицата, човек трябва само да се наведе и да ги вземе" — беше един от девизите му, нещо повече, това бе неговата философия, неговата истина, затова той твърдо се придържаше към нея, и то не от вчера и от днес, а още от ранна младост. Съобразно с тази истина Рихард С. бе спечелил първите си пари като уличен продавач, по-точно като продавач на вестници. В края на представлението заставал близо до театъра, светкавично бързо продавал на хората в автомобилите най-новото издание на вестника, докато чакали на червено пред светофара и някои в бързината забравяли рестото. Като забелязал това, Рихард С. започнал да дели печалбата на половина с един полицай, ако точно навреме превключва светофара. Спечелените по този начин пари не били малко. По-късно Рихард С. таксуваше тези сделки като младежки глупости и купуваше и продаваше цели кораби суров петрол, без да е виждал отблизо кораб (ако се изключи двуместната лодка); същевременно Рихард С. търгуваше с цимент, коли и вино, както и с обувки, дъждобрани и хапчета против забременяване, които изнасяше в Италия. .(Някои твърдят, че на млади години Рихард С. бил каубой и покерджия, но това сигурно е слух. Врагове и завистници веднъж дори разказваха, че Рихард С. имал петролно находище в Тексас, което навремето бил купил за смешната сума един милион и от което междувременно извлякъл най-малко един милиард печалба. Но ние няма да вярваме на подобни клевети, пък и кой ще има един милион в излишък?)
Рихард С. никога нищо не подаряваше. И защо да подарява? Всичко, което може да се подари, може и да се продаде. Поради това и на него никой нищо не му подаряваше.
Затова още по-голямо бе смайването, когато Рихард С. получи подарък от свой колега — японска мишка ( Японска мишка — разновидност на домашната мишка, която поради промени във функциите на мозъка често се върти в кръг. — Б. пр). Запитан каква е причината за подаръка, колегата обясни, че и без това имал достатъчно мишки, а напоследък се сдобил и с нови и вече не знаел какво да ги прави; затова решил, предвид ниската им стойност, да подари няколко независимо на кого.
По такъв начин Рихард С. се сдоби с първата си мишка — още повече че беше убеден в принципа „По-добре да вземаш, отколкото да даваш". В края на краищата това го пише в Библията. Който се съмнява, може да провери. Но тъй като „двоен дикиш по-здраво държи", той можеше да посочи и друга стара мъдрост: „Дават ли ти — яж, гонят ли те — беж!" (Вероятно също от Библията, защото едно време са знаели кое е право и кое криво. Съвсем не са били толкова глупави, както днес често се изкушаваме да предполагаме.)
Рихард С. взе подарената мишка, отнесе я вкъщи и я сложи в празна кутия от обувки. Мина време и децата на господин Рихард С. започнаха да си играят с необичайната играчка.
Когато след време колегата пак подаряваше новородени мишки, защото не знаеше какво да ги прави, а не искаше да се наводни с тях, да се задуши, да загине, Рихард С. отново получи една.
Така той се сдоби с втора мишка.
После всичко се разви закономерно: не след дълго мишките се размножиха с лавинообразна скорост и ставаха все повече и повече — всеки ден се появяваха нови. Рихард С. не знаеше вече какво да ги прави. Да си купи котка — не искаше, а да ги подарява като колегата си — и дума да не става. Точно обратното — той надуши голяма сделка: накупи книги, като „Съвети за отглеждане на мишки — незаменим помощник", и се залови да се занимава с проблема научно и систематично. Впоследствие той занемари останалите си сделки и макар че получаваше само по няколко шилинга за мишка, сделката се оказа блестяща.
После всичко се разви закономерно: след известно време пазарът беше задоволен. Всеки, който искаше да има мишка, вече притежаваше една, че дори и повече (дузината беше по-евтина).
Пред Рихард С. стоеше проблемът да открие нови пазари.
После всичко се разви закономерно: благодарение на отличните си връзки, на влиятелните си приятели и на изключителните си риторични способности Рихард С. успя да повлияе на правителството да издаде закон, според който всяко домакинство се задължава да си купи поне една мишка.
После всичко се разви закономерно: макар законът да се спазваше почти стриктно, тук-там се появиха опърничави граждани, които категорично отказаха да си купят мишки и се опитаха да се оправдаят с изтърканото обяснение, че въобще нямат нужда от мишки, десетилетия наред не са имали и в бъдеще няма да имат и че не желаят и не виждат причина да подпомагат някои хора (имаха предвид Рихард С.) в увеличаване на печалбите им.
Подобни нарушители на закона безмилостно бяха предадени на правосъдието.
Превод от немски: Анелия Цанкова—ФъртуноваКолко много такива се надвъдиха!!!
Интересно ми е нашенските Рихардовци, дали са чели този разказ?!
Благодаря ви момчета!
12.06.2008 10:12
до това да печелиш, печелиш и печелиш, всичко , дори чувствата ти стават обикновена статистика !
Аз не съм сигурна обаче, че такива хора са нещастни , Воймир !
Разказите, които си така добър да ни постваш,
са толкова силни, че дори коментарите се обезсмислят...
Благодаря !
Аз нито обичам мишки, а парите бягат от мен....Благословена съм.:)))
Вишничке, съгласен съм, че човека може и да е щастлив, нали щастието е субективна категория. Но да не драматизираме все пак, защото такова щастие е в плен на конюнктурата и човек не може да знае докато се кефи на конюнктурата (която може и да се обърне) какво по-дългосрочно начинание е пропуснал.
Мадам Бовари, и аз се чувствам благословен, поне с това, че правителството все още не ме е заставило да си купувам мишки!
: )))
09.08.2011 09:07
http://sildenafilbuyonline.info best source for viagra
<a href=http://sildenafilbuyonline.info>antidepressants and viagra</a>
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка