Прочетен: 1703 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2010 00:39
Всички присъствуващи без изключение бяха високообразовани личности и разговаряха за неща, от които не разбирах нито дума. Изразът „нито дума" естествено е употребен в преносен смисъл. Разбирах думите, но ми липсваше връзката помежду им, която им придава истинския смисъл. Между другото трябва да ми е личало, защото от самото начало ми обърнаха много по-малко внимание, отколкото на един шпаниел, който се изправяше на задните си лапички изключително грациозно.
Все пак след половин час конфузно стоене бях представен на присъствуващите дами и господа. Домакините с кисела усмивка съобщиха името ми и приблизително една четвърт обърнаха глави за малко към мене, за да се отдадат веднага след това с престорено отегчение или превъзходство на важните разговори.
Дамите и господата бяха образували групички и разговаряха. Ходех като снежинка от група на група, винаги с надеждата, че тук или там мога да стана полезна съставна част на малка снежна топка. Но това бяха „напразни усилия на любовта". Казано с езика на футболистите, групичките построяваха насреща ми стена. Те по никакъв начин не допускаха мене, чуждия човек, в свещените си кръгове; обръщаха ми гръб, шушукаха, щом се приближех, и не пестяха неприязнени и възмутени погледи. Въпреки това долавях някоя и друга част от разговорите и в мене се надигна безбожен ужас от дълбокомислените дискусии. Защото вследствие на посредственото си образование нямах и най-малка представа за какво говорят.
Дамите разговаряха за още непознати и твърде специални области, където непрекъснато се появяваха термини, като Camisol (фонетичен правопис на camisolе (фр.) — камизола. — Б, пр.), Camiset (неправилен изговор на chemisette (фр.) — риза, блуза. — Б. пр )., Protocollagen и French Knickers ((англ.) - кюлоти. — Б. пр.). Очевидно участвуваха активно в заговор срещу някоя френска институция в страната.
С пречупено самочувствие и доста несигурен се опитах да се присъединя към група господа. Те разговаряха за cash-flow, многократно повтаряха floating, което не можеше да има нищо общо с наводнение, защото не ставаше дума за нанесени щети; след това за „бит" и „дискети", но и тук нямаха предвид нито нещо за ядене, нито пък някоя търговска къща, и накрая за leasing, което също нямаше нищо общо с едноименния виенски район.
Най-сетне попаднах на смесена снежна топка, която не се държеше толкова враждебно към мен. Един господин превъзнасяше залеза на Хонолулу, а една дама хвалеше Сейшелските острови като най-прекрасния туристически рай. Сковах се от страхопочитание, защото имах само приблизителна представа къде са разположени тези точки на земното кълбо. Географските ми познания се оказваха безсилни още в съседна Швейцария, където постоянно бърках Женева с Лозана и Берн с Интерлакен.
Слушах удивен различни описания на курорти и нямах време дори да се ядосам, че не съм в състояние да разказвам вълнуващи приключения по време на лов, риболов или пътешествие с платноходка, както се надпреварваха останалите, нито пък познавах странните напитки от карибски произход, и още по-малко знаех къде могат да се ядат най-вкусни омари във Венеция,
Почти бях готов да се измъкна тихичко от приема — и без това никой нямаше да забележи, дори и домакините. Тогава ми зададоха учтивия въпрос къде съм прекарал последната си отпуска.
Духовната ми бедност сигурно би стигнала своя връх, ако бях признал на отбраното общество, че от години прекарвам отпуската си изключително в пределите на Австрия. Това би дало повод за възхищение в английски или американски кръгове, обаче не и в местните. Следователно събрах цялата си смелост и казах съвсем между другото:
— Знаете ли, напоследък за разнообразие ходих при готите.
Това дори отговаряше отчасти на истината. По време на последната си отпуска бях посетил някъде не особено интересна изложба за странния народ на готите. Направиха ми впечатление само дотолкова, доколкото покрай тях можах да се спася от проливния дъжд. И сега изведнъж разбрах, че това посещение все пак ще ми послужи за нещо.
Твърдението ми, че съм ходил при готите, се оказа нахална шега, чиито мащаби осъзнах едва по-късно. Защото всички около мене изведнъж замръзнаха от учудване и започнаха да разпитват:
— Как? Били сте при готите?
— Какво нещо!
— Трябва непременно да ни разкажете!
— Говорят ли готите английски? Или човек може да се оправи с немски, както в Коста Брава?
Никога не бях предполагал, че в подобно високообразовано общество могат да се задават такива глупави въпроси. В края на краищата готите са изчезнали от лицето на земята преди повече от хиляда години...
Но когато една дама попита: „Да не би да говорите и езика им?", тогава кимнах със смелостта на отчаянието.
Едва сега забелязах, че съм привлякъл вниманието на множество „снежни топки" и заплашвах всеки миг да се превърна в центъра на лавина. Заобиколиха ме от всички страни и ме зяпнаха жадно в устата.
— Езикът на готите — въздъхна една дама. — Колко чаровно! Никога не съм чувала да се говори този език. Не можете ли да ни кажете нещо на него?
Образованието ми, както вече споменах, е твърде посредствено, но все пак на младини доста се бях поизмъчил и с отмрелия език на готите. Както всеки от нас си спомня по някой стих от Гьоте, от „Макс и Мориц" или от „Песента на Нибелунгите" и нищо не може вече да го изтрие от паметта му, така и аз без особено затруднение можех да кажа „Отче наш" на готски от превода на Библията на епископ Улфилас ( (ок. 310—383 г.) — вестготски епископ, превел пръв Библията на езика на готите. — Б. пр.).
Господ да ми прости: наистина нямах намерение да богохулствувам, когато съвсем бавно започнах да произнасям молитвата.
Дамите до мене застинаха във възхищение и почуда. Без съмнение вече бях станал център на вниманието. Всички се мъчеха да се доберат до мене, зяпаха ме възхитено в устата и започваха да си дават сметка, че твърде много са ме подценили.
— Божествено! — извика млада дама. — Прекрасен език, макар да звучи така, сякаш го е измислил някой с дефект в говора.
— В английски не е по-различно — отговори й млад мъж, а беловлас мъдрец добави, че винаги е смятал английския за идеален език, що се отнася до хора с говорни дефекти, но сега се убедил, че езикът на готите има същите качества.
Няколко господа, които се бяха присъединили по-късно и бяха уловили само няколко фрази, ме попитаха дали не съм от племето на готите. Отдавна имали желание да се запознаят с истински представител на този народ. Най-екзотичният гост в компанията им досега бил виетнамец. Недоразумението беше изяснено едва когато един господин, който се представи за преподавател в средните училища, ме попита дали съм от остготите, или от вестготите, защото доколкото си спомнял, съществували тези две племена. Аз съм австриец, както моите слушатели, казах аз, и само по една случайност говоря езика на готите.
Искаха да разберат къде съм го научил. И преди всичко чрез кое туристическо бюро съм предприел пътуването си.
Наслуки изфантазирах името на някакво бюро за пътуване. Но отбелязах, че самостоятелните туристи прекарват в страната на готите по-добре, отколкото организираните туристически групи.
— Божествено — възкликна за втори път младата дама, която още преди това, по чиста случайност, беше дала това подходящо определение на готската молитва. — Не искате ли да ни служите за водач в страната на готите?
— Да — закрещяха от всички страни. — Направете ни това удоволствие. Станете ни водач при готите! Иначе къде ще намерим специалист, който така добре да говори езика им?
Кимнах, щастлив и горд. А в същото време десетина дами и господа вече записваха имената и адресите си, връчиха ми листа и ме помолиха да им съобщя, когато реша пак да ходя при готите. Искаха да ме придружат, ако е възможно.
Разбрах, че вече съм достигнал върха на уважението им към мене и се сбогувах с отбраното общество в настроение на победител.
Но още по пътя към къщи започна внезапен срив, който не мога и до днес да овладея.
Защото сега ме измъчва ужасният въпрос: къде да отведа дамите и господата, чиито имена нося в портфейла си? Къде е изобщо страната на готите? Въпреки посредственото си образование, имам основателни съмнения дали ще я открия някъде на глобуса.
Да се надяваме, че ще ми хрумне някоя гениална мисъл, преди да е започнал следващият сезон. Твърде е възможно дори. Струва ми се, че високообразовани личности лесно се водят за носа.
Превод от немски: Анелия Цанкова—Фъртунова
СОКРАТ И КАЛИНКА
Отзивите за Сократ в новото жилище са чудесни. С необходимото приникновение и наблюдателност, без чужда помощ е открил и незабавно употребил приготвената му тоалетна. Това обаче не го е главозамаяло, защото Сократ скромно и търпеливо е продължил да наблюдава и проучва каква още интелигентност се очаква от него, без да бърза ни най-малко да я показва без сериозен повод. След радостните новини, мисля, че мога да си позволя споделянето на неговите танцувални умения, които съм заснел докато още беше тук:
===
Пак в десятката!
Благодаря!!!!
Той при готите, ние при хуните - кой каквото има под ръка :)
13.06.2008 10:29
Аз определено обръщам гръб на превзетите персони,
не можеш дори да си откровен с тях, камо ли да ги
уважаваш. Ако са образовани , иди дойди, но сигурно си виждал и такива , разни новобогаташи и псевдоинтелектуалци със самочувствие без покритие...Разказът е много актуален и за нашата действителност, снобизмът, еснафщината и в последните години - кичът, май са заразни..
13.06.2008 15:28
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка