Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2008 09:06 - КАК СЕ ХОДИ ПРИ ГОТИТЕ? – Хелмут Шинагл (Австрия)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 1703 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 10.01.2010 00:39


                Наскоро вкъщи пристигна покана за официален прием и поласканото ми самолюбие ме накара да направя фа­тална грешка и да се отзова.

Всички присъствуващи без изключение бяха високо­образовани личности и разговаряха за неща, от които не разбирах нито дума. Изразът „нито дума" естестве­но е употребен в преносен смисъл. Разбирах думите, но ми липсваше връзката помежду им, която им при­дава истинския смисъл. Между другото трябва да ми е личало, защото от самото начало ми обърнаха много по-малко внимание, отколкото на един шпаниел, който се изправяше на задните си лапички изключително гра­циозно.

Все пак след половин час конфузно стоене бях пред­ставен на присъствуващите дами и господа. Домакини­те с кисела усмивка съобщиха името ми и приблизи­телно една четвърт обърнаха глави за малко към мене, за да се отдадат веднага след това с престорено отег­чение или превъзходство на важните разговори.

Дамите и господата бяха образували групички и раз­говаряха. Ходех като снежинка от група на група, ви­наги с надеждата, че тук или там мога да стана по­лезна съставна част на малка снежна топка. Но това бяха „напразни усилия на любовта". Казано с езика на футболистите, групичките построяваха насреща ми стена. Те по никакъв начин не допускаха мене, чуж­дия човек, в свещените си кръгове; обръщаха ми гръб, шушукаха, щом се приближех, и не пестяха неприяз­нени и възмутени погледи. Въпреки това долавях ня­коя и друга част от разговорите и в мене се надигна безбожен ужас от дълбокомислените дискусии. Защото вследствие на посредственото си образование нямах и най-малка представа за какво говорят.

Дамите разговаряха за още непознати и твърде спе­циални области, където непрекъснато се появяваха тер­мини, като Camisol (фонетичен правопис на camisolе  (фр.)  — камизола. — Б, пр.), Camiset (неправилен изговор на chemisette   (фр.)  — риза, блуза. — Б. пр )., Protocollagen и French Knickers ((англ.) - кюлоти. — Б. пр.). Очевидно участвуваха активно в заговор сре­щу някоя френска институция в страната.

С пречупено самочувствие и доста несигурен се опи­тах да се присъединя към група господа. Те разговаря­ха за cash-flow, многократно повтаряха floating, което не можеше да има нищо общо с наводнение, защото не ставаше дума за нанесени щети; след това за „бит" и „дискети", но и тук нямаха предвид нито нещо за яде­не, нито пък някоя търговска къща, и накрая за leasing, което също нямаше нищо общо с едноименния виенски район.

Най-сетне попаднах на смесена снежна топка, коя­то не се държеше толкова враждебно към мен. Един господин превъзнасяше залеза на Хонолулу, а една дама хвалеше Сейшелските острови като най-прекрас­ния туристически рай. Сковах се от страхопочитание, защото имах само приблизителна представа къде са разположени тези точки на земното кълбо. Географ­ските ми познания се оказваха безсилни още в съсед­на Швейцария, където постоянно бърках Женева с Лозана и Берн с Интерлакен.

Слушах удивен различни описания на курорти и ня­мах време дори да се ядосам, че не съм в състояние да разказвам вълнуващи приключения по време на лов, риболов или пътешествие с платноходка, както се над­преварваха останалите, нито пък познавах странните напитки от карибски произход, и още по-малко знаех къде могат да се ядат най-вкусни омари във Венеция,

Почти бях готов да се измъкна тихичко от приема — и без това никой нямаше да забележи, дори и домаки­ните. Тогава ми зададоха учтивия въпрос къде съм пре­карал последната си отпуска.

Духовната ми бедност сигурно би стигнала своя връх, ако бях признал на отбраното общество, че от години прекарвам отпуската си изключително в преде­лите на Австрия. Това би дало повод за възхищение в английски или американски кръгове, обаче не и в мест­ните. Следователно събрах цялата си смелост и казах съвсем между другото:

  Знаете ли, напоследък за разнообразие ходих при готите.

Това дори отговаряше отчасти на истината. По вре­ме на последната си отпуска бях посетил някъде не особено интересна изложба за странния народ на го­тите. Направиха ми впечатление само дотолкова, до­колкото покрай тях можах да се спася от проливния дъжд. И сега изведнъж разбрах, че това посещение все пак ще ми послужи за нещо.

Твърдението ми, че съм ходил при готите, се оказа нахална шега, чиито мащаби осъзнах едва по-късно. Защото всички около мене изведнъж замръзнаха от учудване и започнаха да разпитват:

  Как? Били сте при готите?

  Какво нещо!

  Трябва непременно да ни разкажете!

  Говорят ли готите английски? Или човек може да се оправи с немски, както в Коста Брава?

Никога не бях предполагал, че в подобно високооб­разовано общество могат да се задават такива глупа­ви въпроси. В края на краищата готите са изчезнали от лицето на земята преди повече от хиляда години...

Но когато една дама попита: „Да не би да говорите и езика им?", тогава кимнах със смелостта на отчая­нието.

Едва сега забелязах, че съм привлякъл вниманието на множество „снежни топки" и заплашвах всеки миг да се превърна в центъра на лавина. Заобиколиха ме от всички страни и ме зяпнаха жадно в устата.

  Езикът на готите — въздъхна една дама. — Кол­ко чаровно! Никога не съм чувала да се говори този език. Не можете ли да ни кажете нещо на него?

Образованието ми, както вече споменах, е твърде посредствено, но все пак на младини доста се бях поизмъчил и с отмрелия език на готите. Както всеки от нас си спомня по някой стих от Гьоте, от „Макс и Мориц" или от „Песента на Нибелунгите" и нищо не може вече да го изтрие от паметта му, така и аз без особено затруднение можех да кажа „Отче наш" на готски от превода на Библията на епископ Улфилас ( (ок. 310—383 г.)  — вестготски епископ, превел пръв Библията на езика на готите. — Б. пр.).

Господ да ми прости: наистина нямах намерение да богохулствувам, когато съвсем бавно започнах да про­изнасям молитвата.

Дамите до мене застинаха във възхищение и почуда. Без съмнение вече бях станал център на вниманието. Всички се мъчеха да се доберат до мене, зяпаха ме възхитено в устата и започваха да си дават сметка, че твърде много са ме подценили.

— Божествено! — извика млада дама. — Прекрасен език, макар да звучи така, сякаш го е измислил някой с дефект в говора.

— В английски не е по-различно — отговори й млад мъж, а беловлас мъдрец добави, че винаги е смятал английския за идеален език, що се отнася до хора с говорни дефекти, но сега се убедил, че езикът на го­тите има същите качества.

Няколко господа, които се бяха присъединили по-късно и бяха уловили само няколко фрази, ме попи­таха дали не съм от племето на готите. Отдавна има­ли желание да се запознаят с истински представител на този народ. Най-екзотичният гост в компанията им досега бил виетнамец. Недоразумението беше изясне­но едва когато един господин, който се представи за преподавател в средните училища, ме попита дали съм от остготите, или от вестготите, защото доколкото си спомнял, съществували тези две племена. Аз съм ав­стриец, както моите слушатели, казах аз, и само по една случайност говоря езика на готите.

Искаха да разберат къде съм го научил. И преди всичко чрез кое туристическо бюро съм предприел пъ­туването си.

Наслуки  изфантазирах името   на   някакво   бюро за пътуване. Но отбелязах, че самостоятелните туристи прекарват в страната на готите по-добре, отколкото ор­ганизираните туристически групи.

  Божествено — възкликна за   втори   път   младата дама, която още преди това, по чиста случайност, беше дала това подходящо определение на готската молит­ва. — Не искате ли да ни служите за водач в страната на готите?

  Да — закрещяха от всички страни. — Направете ни  това  удоволствие.  Станете  ни   водач   при   готите! Иначе къде ще намерим специалист, който така добре да говори езика им?

Кимнах, щастлив и горд. А в същото време десетина дами и господа вече записваха имената и адресите си, връчиха ми листа и ме помолиха да им съобщя, ко­гато реша пак да ходя при готите. Искаха да ме при­дружат, ако е възможно.

Разбрах, че вече съм достигнал върха на уважение­то им към мене и се сбогувах с отбраното общество в настроение на победител.

Но още по пътя към къщи започна внезапен срив, който не мога и до днес да овладея.

Защото сега ме измъчва ужасният въпрос: къде да отведа дамите и господата, чиито имена нося в порт­фейла си? Къде е изобщо страната на готите? Въпреки посредственото си образование, имам основателни съм­нения дали ще я открия някъде на глобуса.

Да се надяваме, че ще ми хрумне някоя гениална мисъл, преди да е започнал следващият сезон. Твърде е възможно дори. Струва ми се, че високообразовани личности лесно се водят за носа.
Превод от немски: Анелия ЦанковаФъртунова

СОКРАТ И КАЛИНКА

 

Отзивите за Сократ в новото жилище са чудесни. С необходимото приникновение и наблюдателност, без чужда помощ е открил и незабавно употребил приготвената му тоалетна. Това обаче не го е главозамаяло, защото Сократ скромно и търпеливо е продължил да наблюдава и проучва каква още интелигентност се очаква от него, без да бърза ни най-малко да я показва без сериозен повод. След радостните новини, мисля, че мога да си позволя споделянето на неговите танцувални умения, които съм заснел докато още беше тук:

image
===

 



Тагове:   Австрия,   как,   Шинагл,


Гласувай:
0



1. krotalka - Съвършенно описание
13.06.2008 09:15
на едно снобско общество!!!!
Пак в десятката!

Благодаря!!!!
цитирай
2. vmir - И аз ти благодаря Кроталке!
13.06.2008 09:41
С най-добри пожелания!
цитирай
3. valsodar - Разкошно :)
13.06.2008 10:03
Идеята е похвална.
Той при готите, ние при хуните - кой каквото има под ръка :)
цитирай
4. анонимен - Страхотно разказче пак ни поднасяш ,
13.06.2008 10:29
благодаря за което.
Аз определено обръщам гръб на превзетите персони,
не можеш дори да си откровен с тях, камо ли да ги
уважаваш. Ако са образовани , иди дойди, но сигурно си виждал и такива , разни новобогаташи и псевдоинтелектуалци със самочувствие без покритие...Разказът е много актуален и за нашата действителност, снобизмът, еснафщината и в последните години - кичът, май са заразни..

цитирай
5. vmir - Благодарим, приятели!
13.06.2008 10:53
Тичам, днес имам борба с градушки, че ако ме изпреварят, ще стане едно весело ...
цитирай
6. анонимен - Това трябва да е Миролюбов ,
13.06.2008 15:28
внимавай, моля, с тичането и копането днес :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4093286
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54870
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031