На туй нещо, късмета, Пиер бе посветил дълги часове на размисъл. Струваше ми се, че както вярата или вдъхновението, то е от най-неподатливите за анализ понятия и всеки път на определено място от размиш­ленията му изпълзяваха метафизични сенки и притуряха тръпката си. Та нали, определян най-точно като възможност да се случи някакво събитие, късметът си остава независим, опърничав, неподатлив на закони и като своята братовчедка съдбата - сляп, или поне така се смята. Пиер разбираше, че да „опиташ късме­та си" е все едно да предизвикаш дявола, но един глас му нареждаше, че за щастие не само късмет е необхо­дим, за да напреднеш в живота.

Хазартът го отегчаваше. Не обичаше игрите, които, изискват сръчност, нито пък тези, които разчитат на случайността. Нито веднъж не си купи билет от лота­рията с извинението, че не му върви, защото това му изглеждаше твърде вероятно и повече отговаряше на неясната идея за реда на нещата, към която се при­държаше. А и във всяка лотария или тото съзираше някаква измама, лъжовна терапия, даване на фалши­ви надежди и приспиване вниманието на злочестите. Станеше ли дума за късмет, той признаваше единстве­но краткото му съществуване, когато се съгласяваме „да си опитаме късмета", но го отричаше напълно като постоянно качество на определени личности. С една дума беше от онези, които противно на всяка логика биха твърдили: „Никога не играя, защото нямам, къс­мет. . ." (с което биха признали съществуването му, по­неже приемаха антонима му). Ала как можеше да знае има ли късмет, или не, щом никога не го изпробваше в играта?

Получил морално удовлетворение от този отказ и уверен, че боговете никога няма да бъдат с него, та трябва да разчита единствено на себе си, след трудни години, някъде към средата на жизненото си поприще, той бе споходен от онова, което наричат професиона­лен успех. Отплата за годините, изпълнени с труд, уси­лия и упорство. От скромност, или пък защото просто не знаеше какво да отговори, за да се измъкне от не­ловкото положение, когато му честитяха, без много-много да му мисли, той признаваше: „Заслугата не е моя. Просто късмет." И по този начин отричаше всич­ките си схващания по този въпрос, без обаче да вярва нито думичка от казаното. Но случиха се някои неща, които го смутиха до такава степен, че го накараха да преразгледа становището си.

Беше поканен на една от онези парижки вечери, къ­дето между студената риба и печеното със зеленчуци се прокрадва дълбока досада, прикрита под усмивки по поръчка и заучено кокетство. За да запълни праз­нина в разговора, съседката му, възрастна дама, бив­ша красавица, накичена с бижута, прибягна към ви­наги интересната, макар и неоригинална тема за зо­диите. Тръпка на удоволствие пробяга през присъству­ващите. Всеки усещаше, че така ще му се отдаде слу­чай да подчертае качествата си и да превърне лошите страни на своята зодия в допълнителни качества. Пиер склони да каже своята дева, и да чуе отново всичко, което му беше известно и в което не вярваше. Поне така щеше да мине времето. И наистина разговорът се проточи чак до десерта.

Когато разговорът позатлея, старата красавица го съживи, като предложи на Пиер да му гледа на ръка. И така той узна, че ще има дълъг живот, многобройни любовници, сигурен успех, а за накрая дамата бе за­пазила най-хубавото. Тя бавно процеди думите си: „Никога не съм виждала по-права, по-ясно очертана линия на късмета! Просто смайващо!" И добави: „На­полеон I, който зачиташе тази дарба, би ви назначил за маршал на империята." Някой подхвърли кисело: „Вярно, Пиер е късметлия. Върви му във всичко." Пиер прие тази забележка като злонамерена: не беше ли подметната, за да омаловажи всяка негова заслуга?

Последваха ред събития, които го смутиха. Една неделя приятелят му Ален, страстен почитател на конни­те залагания, го заведе на хиподрума в Лоншан. Глед­ката на запалянковците извика усмивката му: тези уг­рижени чела, това неспокойство, дори трескавост, съ­щите, които се изписват по лицето на един картоиграч, безстрастното залагане, разочарованието или тържествуването му се сториха празни, дори детински. При­вличаше го само гледката на препускащите великолеп­ни коне, без да го е грижа кой ще спечели и кой ще загуби. Ален, погълнат от своите стратегии и пресмя­тане на вероятностите по системите, основани върху особеностите на жокея и коня, на конюшнята, треньо­ра, предишните постижения, правеше безкрайни изчис­ления в полето на специалния си вестник, преди да се реши какво да играе.

За да се забавлява и понеже беше пълен невежа в тази област, Пиер реши да заложи било на конете с определен брой букви, било на онези, чиито собствени­ци и жокеи смътно му напомняха нещо. Но докато очакваше да загуби и дори желаеше това, избраните от него коне спечелиха и в седемте надбягвания. Под учу­дения поглед на неизменно губещия Ален той се изчер­ви и призна, че нищичко не разбира и е заложил съв­сем напосоки. „Е, късметът е с теб - каза Ален. -Трябва да си доволен, но знай, че първия път винаги е така, после не се повтаря!" По този начин победата сякаш влизаше в тайнствените сметки на съдбата, и тя картоиграчка, която се опитваше да ви увлече в нови приключения. От страх не да загуби, а да не би да спечели, Пиер не се осмели да предприеме нищо.

Минаха няколко години, преди нови събития да под­силят зараждащото се неспокойство. Намираше се във Виши за някакъв конгрес, когато новият приятел и ко­лега Жан-Жак предложи да завършат вечерта в ка­зиното. Макар и без ентусиазъм, просто за компания, той го последва. Разположиха се пред една маса за ру­летка. Притеснен, от нямане какво да прави, Пиер за­ложи два жетона на черно, което излезе седем пъти. С изненада гледаше как се трупат печалбите под за­вистливите погледи на присъствуващите. Мислеше си: каква е тази игра, която не предизвиква никакво задо­волство? Играта би трябвало да бъде празник, а всич­ки тези хора са зловещи, дори когато печелят.

За да направи нещо, със смътното желание да избя­га от благосклонната съдба, той премести залога си върху случайна цифра. Чу фразите на крупието и се замисли над това „нищо повече не върви", защото „за­лозите са направени", което го наведе към човешката участ. Излезе неговата цифра! За да избяга от абсурд­ната благосклонност, той непрекъснато променяше иг­рата си, усмихна се при една загуба, но скоро изпита раздразнение пред новия низ победи. Печелеше непре­къснато. Губещият Жан-Жак му предложи да тръгват и той с облекчение стана. „Няма ли да събереш жето­ните си?" - - каза приятелят му. Смутено той събра неудобната купчина и попита какво трябва да прави. „Подиграваш ли ми се?" - - попита Жан-Жак. По не­гово указание Пиер връчи жетоните на касиера, който му наброи банкноти от по 500 франка.

За първи път в живота си Пиер се почувствува не­честен. Всичките тези пари не му се полагаха и той се усети нещо като гешефтар или крадец. „Късмет..." -каза Жан-Жак, а Пиер го поправи: „Не, случайност." Но късмет или случайност, всичко това беше незаслу­жено, отрицание на добродетелите — работа, търпение и икономичност. Добави без радост: „Ще го отпразну­ваме!", защото бе решил да пропилее непочтената пе­чалба. Подобно на Ален и Жан-Жак го увери: „Винаги е така първия път, но, уви, не се повтаря."

Същата година приятелят му при едно служебно пъ­туване в Южна Франция го заведе в казиното на Болийо. Той заложи с жетони от по 50 франка, защото такава беше минималната миза, и присъствува на по­степенната им метаморфоза в жетони от по 1000 фран­ка. Жан-Жак му каза: „Защото си ми талисман, защо­то си късметлия, ще играя като теб!" И двамата прия­тели спечелиха значителни суми. Раздразнен от своите печалби, Пиер бе щастлив за съдружника си.

През следващите дни си зададе ред въпроси. Из­глежда, късмет наистина съществуваше. Нима не беше негов обект, любимец: подпомогнат от един безочлив феномен, не се ли виждаше и самият той като фено­мен? Помисли си за годините упорит труд. Ами ако вместо да учи, да се напряга, да чезне в дълги работ­ни бдения, се бе отдал на хазарта, нима нямаше да стигне до същия резултат? А дали успехът му не се дължеше повече на тази природна дарба, отколкото на усилията му? Той изгуби най-скъпото: уважението пред собствената си заслуга. Напразно си повтаряше, че без работа никога не би успял, дори тази работа му се сто­ри като лотариен билет или като място край игрална­та маса.

Впоследствие не предприе нищо, което да разчита на случайността, като се задоволяваше единствено с печалбите, които му принадлежаха и идваха от рабо­тата му. Но всичко потръгна така, че стана признат и търсен, а дейността му донесе облаги, непропорционал­ни на положените усилия. Колегите му, информирани от Ален и Жан-Жак, вече не го гледаха като човека-който-има-късмет. Съветваха се с него. Сякаш нищо не можеше да стане без неговото мнение. Носеха му пред­ложения, които неминуемо го отвеждаха към върхове­те, затова в един момент реши да не върши вече нищо и спокойно да се наслаждава на натрупаните блага, да се забавлява, да пътува, без да оставя на случай­ността възможност да се намесва в съществуването му.

В напреднала възраст той бе отминат от болестите, от онези злочестия, които поразяваха близките му. Предприемаше фатално непредпазливи стъпки и пак нищо лошо не му се случваше. Някои не можеха да му простят това: и уединението, към което се стремеше, го споходи от само себе си. Обиколи света без серио­зен инцидент и удовлетвори любопитството, което съ­буждаха у него чуждите страни. Посети Лас Вегас, чиито обширни игрални зали невъзмутимо преброди, без да заложи нито веднъж.

И все пак се случи нещо любопитно. Беше се загле­дал в една мрачна жена, която механично вадеше мо­нети от една картонена чашка, за да ги пъхне в отвора и да завърти ръчката на враждебния й автомат. В мига, когато пъхаше последната монета, той се усе­ти, че желае тя да спечели накрая и настойчиво се вто­рачи в автомата, сякаш сам играеше. След обичайния шум жената възкликна „спечелих" и чиновникът я по­влече към касата, където й бе връчен чек, докато по високоговорител съобщаваха, че това е тридесет и сед­мата печалба за седмицата. Пиер знаеше, че той беше отговорен за този „късмет". Тръгна си. Вече никога ня­маше да влезе в тези храмове на случайността, но извън играта много неща му показаха доколко съдбата продължава да е благосклонна към него.

Днес Пиер е покойник. Късметът не отиде чак до­там, та да му спести неминуемото. Но и краят му си остана белязан от него. Достигнал деветдесет и шест годишна възраст, той прецени, че му е време да из­чезва. И разчиташе за това не на изхабяването на тя­лото, не на самоубийството, а обратно, на късмета. След като бе един от малцината оцелели от самолетна катастрофа, той си помисли със задоволство, че за пръв път шансът не му се бе усмихнал. Но сетне си каза, че това все пак щеше да бъде негово последствие. Пре­ди да навърши сто години, взе решение.

Като герой на Толстой си набави револвер, отиде в едно гробище и седна на надгробен камък. Сложи само един патрон в барабана. За последен път щеше да заложи на късмета си. Със затворени очи завъртя няколко пъти барабана, отвори уста и пъхна дулото на оръжието, усещайки студения допир до небцето. Без колебание натисна спусъка. Изстрел. Умря мигно­вено. И този път късметът не му изневери.

Превод от френски: Нина Венова

Май е добре всеки сам да изработва собствения си късмет.Така чувството на удовлетворение е по- голямо.Не вярвам в Сътбата.По-скоро жотейските ситуации ни изправят пред предизвикателства , които позволяват варианти от решения.Поздрав!

Има хора , белязани от късмета, наистина.Просто им върви в живота без да полагат особени усилия...
Има други, с вечните препятсвия и трудни решения за взимане, и най- различни обрати в съдбата. При едни се получава лесно, при други - трудно .
Често събитията дори не зависят от нас.
Светът е шарен, и този разказ, който ни постваш
днес е само още потвърждение на мисълта ми,
че съдбата е низ от случайности, които пък са следствие от избора ни ...
Лек ден от мен !

Забавно и мъдро. Дори и аз го разбрах!:)))
Човек може да контролира с волята си, с упорит труд живота си, дотолкова че да постигне някакъв успех, бил професионален, личен; може да нахрани суетата си; но остава нещастен, ако няма сетива да разбере, приеме и да се наслади на Късмета. Късметът е като един отмъстителен призрак, които се гневи, когато не го оцениш, когато не му отвориш сърцето си!!!
Много ви благодаря !!!:))))
Най-слънчевия понеделник ви желая!:)))))

Мерита, съгласен съм да се изработва късмета, но и съм склонен да сложа знак за равенство между онова, което обикновено подразбираме като “съдба” – от една страна и “Божи план” – от друга.

Вишничка, съгласен съм напълно!

Мадам Бовари,
Много ми допада интерпретацията Ви, до степен да се плаша от Късмета!

Желая ви много късмет във всичко! : )))

Има и такива хора, дали ще се възползват от късмета си, зависи само от тях!
Не може да се избяга от това, което ти е писано!
Отново хубав разказ!
Късмет през седмицата!

за късмета си. Очакват придобивките в завършен вид, а не забелязват многото малки стъпчици към тях. Така, в стремежа си към сигурност, остават в капана на навиците и обстоятелствата. А късмета обикновено винаги е близо до нас. Трябва само да го признаем и той започва да работи за нас по-добре от всеки друг.
Благодара ти, късмет и на теб, Кроталке!