Разхождах се из гората и както минавах по една поля­на, цялата обрасла с трева, внезапно в самия й край забелязах металическо тяло, излъчващо ореол с пулси­раща розова светлина. То наподобяваше пресечен ци­линдър с кръгли отвори по стените. Обхвана ме силно вълнение, примесено със страх пред непознатото — ня­маше съмнение: пред мен стоеше космически кораб — летяща чиния!

Вглеждах се в обекта и размишлявах дали да се приближа, когато от по-големия отвор на стената му се подаде едно доста странно и някак несмело съще­ство. То се спусна на земята и застана до кораба. Кожата му беше кафява на цвят, но не като човешката, по-скоро тя приличаше на дабена кожа, от която се правят обувки. Съществото бе покрито с най-различни: ленти, блестящи стъкълца, телчици и стоеше на някол­ко долни крайника, напомнящи крака на маса. Те за­вършваха с разклонени метални пръсти. Горните му крайници не се различаваха много от долните, само че бяха по-тънки и по-гъвкави — шест или седем на брой. Не успях да ги прочета Точно поради силното си въл­нение. Не, не беше възможно да греша, не се поддавам и на халюцинации. Пред мен стоеше пришълец от кос­моса, индивид от друга планета.

(„Дали ще ми повярват хората, като им разкажа за тази среща?" — засмях се аз. В мен се надигаха сери­озни съмнения.)

В това време от кораба изскочиха още два сходни ин­дивида. Единият от тях държеше в ръката си предмет, подобен по форма на магнетофон. Той протегна край­ник към мен и ми даде знак с металния си нокът.

(„Сигурен съм, че няма да ми повярват — не преста­вах да си мисля. — Никой няма да ми повярва!")

Пришълците от Космоса ме заобиколиха, като кръ­жаха около моята особа, издаваха звуци на висок глас и размахваха крайници. По всичко личеше, че ме раз­глеждат, при това с безкрайно учудване. После съще­ството, снабдено с уж-магнетофона, поработи малко по него и му извика нещо на своя език. Когато направи това, от тайнствения предмет се раздаде глас на чист полски език:

—  Къде сме? Що за планета е тази?

—  Земята — отвърнах. — Аз   съм   жител на Земята. Уж-магнетофонът   веднага   преведе   моя   отговор   на езика на космическите пришълци. Та това си беше на­право електронен компютър-преводач!

(„Няма да ми повярват — ставах все по-сигурен. — Никой няма да ми повярва, като им разкажа. . .")

—  Какво означава това Земя — продължаваше разпита си чудовището с помощта на своята машинария.

—  Така се нарича нашата планета — потвърдих аз.

— Нарича се? Нарича?

— О, да... А как се нарича планетата, от която идвате вие?

—  Въобще не се нарича — заяви космическият пришълец. — Защо трябва да се нарича?

(„Така, значи назоваването на нещата си било чисто земен навик. Но на мене никой няма да ми повярва, че може да съществува планета без име...")

—  А това  какво е?  — попита пришълецът, сочейки очите ми.

—  Очи.  Орган на  зрението,  служи за гледане.

Тогава чудовището ми показа една тръбичка, за­вършваща със стъкло — нещо като обектив, разполо­жен върху еластичния крайник.

—  Ето го нашето око — каза то. — Много е удобно, може да  се  поставя  навсякъде,  чрез  него  можем  да наблюдаваме скришом, като   го   сложим в дъното   на перископа.   Изключителна   пластичност   на   фокусното разстояние: от далекогледна наблюдателна тръба може да се превърне   в микроскоп — продължаваше   да   се хвали пришълецът.

—  А това — посочих аз космическия кораб — е не­идентифициран летящ обект, нали?

—  Защо  пък  неидентифициран?  —  учуди  се  той.  — Вие можете да си го   идентифицирате   колкото   ви се иска.

Идентифицирах го според възможностите си. („Но кой ли ще ми повярва? — мислех си нажале­но. — Никой!!!")

—  Ще влезете ли вътре? — предложи един от при­шълците.

Не исках да покажа страх и липса на недоверие. Из­качих се по една малка стълбичка. Вътре корабът беше просторен и много модерно обзаведен.

Поканиха ме да се настаня на малко диванче. Чрез лупите по еластичните си крайници те ме изучаваха .сантиметър по сантиметър.

—  Неправдоподобно! — току извикваха секунда след секунда. — Такова нещо! Невероятно!

—  Какво ви учудва толкова? — разсърдих се аз. Но на въпроса ми те отвърнаха с въпрос:

—  Вие кога сте произведен?  В   каква   лаборатория?

—  Просто съм се родил — поясних неохотно. — Защо трябва някой да  ме е произвел в лаборатория? Значи — тогава... — нещо внезапно ми хрумна в главата — вие сте произведени в лаборатория!

—  Разбира се! — извикаха те в хор.

(„Как ли ще ми повярват!... Ще разправят, че си измислям!")

—  Разбирам — казах аз. — Вас са ви произвели изкуствеио в епруветка, а след туй зародишът е бил при­саден в утробата на майката. . .

—  Каква  майка?  —  бях прекъснат.  —  Ние сме из­лезли от инкубатора такива, каквито ни виждате!

—  Значи целият процес е протичал механично, извън организма... — стигнах до извода аз.

Изглежда, нещо не можеха да ме разберат. („Нима някой ще повярва всичко това — не ми из­лизаше от главата.")

—  Много мило си приказваме така — казах най-сетне аз. — Но вече трябва да си вървя. Съжалявам, че се разделям с вас...

Насочих се към отвора в стената на летящата чиния. („Никой няма да ми повярва! — все не можех да се освободя от натрапчивата си мисъл.")

Едно от извънземните същества   ми   прегради   пътя.

— Никъде няма да ходите — заяви то твърдо. — Ще дойдете с нас!

—  Но... —  аз се  мъчех да го отстраня от пътя си обаче други две същества веднага  насочиха  към  мен космически лазери.

—  Не се съпротивлявайте!  Тръгвате с нас!

—  Господа! — все още правех опити да се защитя. — Защо? За какво съм ви притрябвал?

                —  Трябва да ви вземем с нас като доказателство — гласеше отговорът. — Иначе никой не би ни повярвал!
Превод от полски: Силвия Колева

Space love:                                        see it!

 последни видеокодеци 

 

 

 

Как се прави това ?
Разказ в жълто , супер .
И клипче към темата ;)
поздрави

трябваше да отвърна някак на изкушенията в блогчето ти. Иначе, всичко е по скромните правила за редактиране в blog.bg. Лнкване на клипчето, а жълтото си е още от word -a. За съжаление, възможностите тук не са големи. :)))

За това пиша коментар.
Ама това да се съмняваш и да не вярваш на думи си е нормално. То за това се казва "Око да види, ръка да пипне"!!!!
Защо не виждам клипче? И при мен защо не е в жълто?!

Ето донесох ти го тук за по-удобно, а предишното го изтрих.

Може би ти липсват последните кодеци за видео, затова ще ги сложа до клипчето, а ти ги отвори и изчакай минутка да се самоинсталират, да видим пак ли няма да видиш видеото?

благодаря за приема в екипажа, командире!
доказана несъвместимост със земните условия,
готова за първа космическа експедиция: Неземна
рапорт даден!

Чувствай се у дома си поне на кораба, но разчитам да не емигрираш на някоя планета и да не се влюбиш в някой неземен по пътя!