Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2008 02:34 - ЕДНА АНТИЧНА ЛЕГЕНДА В КОСМОСА - Проф. Никола НИКОЛОВ
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 5101 Коментари: 13 Гласове:
2

Последна промяна: 18.06.2008 17:21


             image                                      image

Сега най-често Европа се изрича в политиката. В изказвания на политици откриваме, че България е част от Европа, но въпреки това българи трудно допускат в много от западноевропейските страни, че страната ни ще бъде приета в Европейския съюз... Става дума за континента Европа. А списанието "Европа", което държите, се стреми да разкрие ценностите на този континент в миналото, днес и в бъдеще.
    Името Европа обаче се е появило най-напред не в географията. То води началото си от древногръцката митология. Европа - се разказва в нея - била дъщеря на финикийския цар Агенор. Една утрин тя с дружките си беряла цветя на една полянка близо до брега на морето. Зърнал забавляващата се девойка владетелят на небето и Земята, властелинът на хората и боговете. Тутакси влюбчивото му сърце започнало да кърви, прободено от стрела на Ерос. За да не уплаши момичетата, но най-вече, за да не бъде забелязан от ревнивата си съпруга Хера, Зевс се преобразил в кротко теленце и легнал в краката на Европа. Тя започнала да го гали и неусетно се озовала на гърба му. Зевс това и чакал, бързо скочил на четирите си крака и хукнал към морето. Бичето зацепило морските вълни и скоро с Европа на гърба си Зевс доплувал до остров Крит. Там двамата се отдали на ласките си.
    От митологията Европа преминала в астрономията. През 1610 г. Галилей с построената от него далекогледна тръба открил четирите най-големи спътници на планетата Юпитер. Юпитер е даденото от римляните име на Зевс. Единият от четирите Галилееви спътници нарекли Европа.
    Но нека се върнем при похитената от Зевс Европа. Нейният баща, цар Агенор, както и тримата й братя, се безпокоели за изчезналата девойка. Най-малкият от братята, Кадъм, пребродил много земи в безрезултатно търсене на изгубената сестра, докато - по съвета на делфийския оракул - се спрял в една низина в подножието на Олимп, където основал града със седем порти - прочутата Тива.
    Плод на любовта на Зевс били трима синове, които Европа родила. След време всеможещият властелин омъжил възлюблената си за критския цар Астерий, който нямал деца. След неговата смърт най-големият син на Европа, Минос, наследил трона на Крит. Единият от братята му дал закони на критяните, а след това се преселил в Беотия, чийто главен град Тива бил основан от вуйчо му, а другият забягнал в Мала Азия.
    Сърцето на Зевс наистина лесно се влюбвало, но съгласете се, че мнозина биха се влюбили като него, от пръв поглед в Европа. Нейното име показва, че тя - подобно на сияйната богиня на Луната, има грамадни тъмни очи. Оприличавали Европа и на прекрасната богиня на любовта и плодородието.
    И така Европа преминала от митологията в астрономията с първите спътници на Юпитер-Зевс. Любопитен е разказът на Галилей за откритието му.
    "... в ден седми от януари 1610 година в един часа през нощта*... пред погледа ми изплува Юпитер. Тъй като си бях направил превъзходен уред, видях, че Юпитер се съпътства от три звездички." През следващите нощи Галилей следи как "звездичките" изменят положението си спрямо планетата, а на 14 януари забелязва, че те не са три, а четири. Продължава до 2 март да регистрира положенията им не само спрямо планетата, но и спрямо няколко недвижещи се спрямо нея звезди и заключава, че "... тъй като те ту следват, ту предшестват Юпитер и само твърде малко се отклоняват от него кога на изток, кога на запад и го съпътстват... у никого не остава място за съмнение, че те извършват своите обиколки около Юпитер и същевременно всички заедно извършват с дванадесетгодишен период обиколка около центъра на света". Нека си спомним, че Юпитер обикаля около Слънцето с период, равен на почти 12 години, което е било известно тогава, и че светът по онова време е включвал само Слънчевата система, тъй като за звездите нищо не е било известно; те са се смятали като светли точки, закрепени като че ли върху небето, с което видимо обикалят около Земята следствие нейното околоосно въртене през денонощието.
    Галилей посветил своето "Звездно съобщение" на великия херцог на Тоскана Козимо II, комуто по поръчение на родителите преди време преподавал математика. В посвещението си той съобщава, че назовава откритите от него спътници "звезди на Медичите" по името на богатия флорентински род, към който принадлежал и Козимо, представители от който властвали в републиката от 1434 до 1737 г. Няколко месеца по-късно Козимо II назначава Галилей за "главен математик и философ" при своя двор.
    Подсказаното от Галилей име не било прието. Било възприето предложението на Мариус, който, независимо от Галилей, открил четирите най-големи спътници на Юпитер. Той предложил три от тях да бъдат наречени с имена на възлюблени на Зевс, а именно Йо, Европа и Калисто, а четвъртият да носи името на красивия млад момък Ганимед, който Зевс бил взел за виночерпец на олимпийските богове.
    Не е чудно, че погледналите Юпитер още с първите несъвършени телескопи са открили четирите негови най-големи спътници. Те са толкова ярки, че ако не е силният блясък на близо разположената най-голяма планета, те биха се виждали дори с просто око. Разполагащите с малък телескоп, или дори с бинокъл, лесно биха наблюдавали техния странен танц около царствената планета.
    С по-големите телескопи в по-ново време вече станало възможно да се измерва големината на техния видим диск и - като се знае разстоянието до тях - да се получават техните размери. Макар че тези измервания са съпроводени с големи грешки, станало ясно, че Европа е сравнима по размери и маса с Луната, но нейната повърхност отразява много по-силно слънчевите лъчи, както ако е покрита с лед.
    С големите телескопи от нашия век някои от добрите наблюдатели са се опитвали да различат детайли по повърхността на Европа. Какво се вижда било неясно, но то се премествало с движението на спътника и било установено, че Европа се върти с период, равен на периода, с който спътникът обикаля около Юпитер. Същото се отнася и за другите, близки до планетата спътници. По това те приличат на Луната, която обръща към нас само половин лице. Причината за тази на пръв поглед странност на Луната и Галилеевите спътници на Юпитер е силното гравитационно привличане от страна на централната планета.
    Въпреки всички свои старания, полагани в продължение на много безсънни нощи, астрономите - с възможностите, с които разполагат тук, на Земята - успяваха да "откраднат" много малка част от истината за спътниците на гиганта от Слънчевата система. И мечтаеха да го видят - него и свитата му - отблизо. Мечтата започна да се сбъдва след октомври 1957 г., когато бе изстрелян първият изкуствен спътник на Земята.
    Първите две космически ракети, наречени "Пионер", достигнаха до Юпитер през 1973 и 1974 г., но не успяха да съобщят нищо за спътниците на планетата. Едва пет години по-късно те бяха навестени от два други космически апарата на САЩ, наречени "Вояджър", т. е. пътешественик. Първият от тях достигна Юпитер през януари 1979 г., след като за година и половина бе преодолял милиарди и милиарди километри. Той обаче зърна Европа от твърде голямо разстояние. Затова пък достигналият Юпитер половин година по-късно "Вояджър-2" успя да фотографира спътника от разстояние само 200 000 километра.
    Погледът от близо даде възможност да се уточнят измерените грубо от Земята величини на Европа. Радиусът й се оказа 1570 километра; тя наистина е малко по-малка от Луната. Масата й обаче е два пъти по-голяма от лунната поради по-голямата плътност. Европа обикаля с период малко над 3,5 денонощия около Юпитер по окръжност с радиус 670 000 километра, чиято равнина лежи в равнината на екватора на планетата.
    Много по-интересно е, че снимките на Европа от "Вояджър-2" разкриха един свят, който не прилича не само на останалите Галилееви спътници, но и на близките до Земята планети. Ярката бяла повърхност на Европа наистина е покрита почти изцяло с ледена броня. Макар и твърде равна, тя е набраздена със сложна плетеница от пукнатини. Стана ясно, че това е един спътник с физиономия, която коренно се различава от тази на всички дотогава изучавани с космически апарати планети и спътници. По всичко личеше, че спътникът крие множество тайни.
    Загадките около Европа започнаха да се появяват още две години преди КА "Вояджър" да достигне Юпитер, когато един астроном обърна внимание, че ако ледената покривка е дебела поне 30 километра, то в основата си тя трябва да се топи под действие на огромния натиск. Снимките от "Вояджър-2" подкрепят такава представа. От тях се вижда гладка ледена покривка, почти необезпокоявана от падащи след образуването й метеорити.
    Множеството метеоритни кратери са отличителна черта както за Луната, Марс и Меркурий, така и за повърхностите на останалите Галилееви спътници. Липсата им по повърхността на техния събрат показва, че след формирането си ледената покривка на Европа е била излагана сравнително малко време на метеоритна бомбардировка. А това може да се обясни, ако тя се образува от излизаща отдолу - може би и до днес - вода, която веднага се втвърдява. Тъкмо поради това - казват привържениците на тази представа - част от пукнатините, по които тя най-лесно прониква изпод леда, са тъмни от попадащата във водата скална маса.
    След 1979 г. нов КА, наречен "Галилей", започна своето изследване на Юпитер и неговата свита. Той достигна планетата през декември 1995 г. След като пусна сонда в мощната атмосфера на гигантската планета, той започна да кръжи около нея и - при приближаване - да прави снимки на някои от спътниците на планетата. Снимките на Европа, направени при прелитане вече много по-близо от 200 хиляди километра над повърхността й, бяха пълни с нови детайли за нея. Наблюдават се, оформили се вероятно от разчупвания, последвани от размествания, грамадни ледени блокове, вмразени в заобикалящата ги ледена пустиня.
    И така се появиха още свидетелства, че под ледения покров на Европа се разстила някакъв невидим безбрежен океан.
    Още през 1980 г. в едно малко известно и сега вече неизлизащо списание бе подхвърлена една много примамлива идея. Според нея в хипотетичния подповърхностен океан на Европа може да се съхранява и до днес някакъв отдавна възникнал в него... живот.
    И наистина нали в далечното минало топъл океан е станал люлка на живота на нашата планета!
   По онова време хипотеза за живот на ледения спътник звучеше съвсем фантастично. Как може да съществуват каквито и да било организми в смразяващия студ със 130 градуса С под нулата на повърхността?! И то на дъното на една пустош от лед и вода, където не прониква поне подобие на слънчев лъч - основата на всичко живо на Земята?! През последните години обаче представите на учените за живота претърпяха главоломни изменения.
    Изследващите открития сравнително неотдавна дълбоко под водата дълъг хребет в Атлантическия океан откриха в подножието му гейзери, изригващи мътна, богата на минерали топла течност. Около техните отвори бе намерено невероятно гъмжило от червеи, раци-албиноси и рибки. Скоро стана ясно, че това не са - както предположиха отначало - откъснали се от своята питателна среда близо до повърхността морски обитатели. Тези невероятни популации се хранят с микроорганизми, живеещи в бликащата от подводните гейзери течност. Живеещи далеч от привичната биологична среда и далеч от каквато и да било светлина микроорганизми по-късно бяха открити на близо 3 километра под повърхностните земни скали. Те живеят в порите на дълбоки вулканични скали и си набавят хранителни вещества от заобикалящите ги неорганични химикали. Но това не е всичко. Под повърхността на ледовете на Антарктида бяха открити и вече са описани повече от 9000 различни видове микроорганизми, които никога никъде преди не са срещани.
    Ето защо сега в океана под безлюдната повърхностна пустош на Европа изглежда не така учудващо да има живот. Около подобни на тези в Атлантика гейзери защо да не се въдят и сега някакви организми? Колкото и да са далеч от възможността да получат дори някакви свидетелства в подкрепа на хипотезата да има живот на спътника Европа, учените не изоставят усилията си да проникват все по-дълбоко в загадките, които този спътник таи. Те вече успяха първоначално планираната до декември 1997 г. програма за изследвания на КА "Галилей" да удължат с още две години. Нещо повече - те вече правят проекти за нови космически полети към Юпитер, при които да разчупят дебелата ледена покривка на Европа и да проникнат дълбоко в подповърхностния океан. Но преди тези далечни мечти да се сбъднат, новите прелитания на обриталната станция на "Галилей" над Европа снима повърхността й от само 200 километра и получи снимки, на които най-малките отличими детайли са с размер едва около 5-6 метра. Върху тях се открояват нови детайли, говорещи в подкрепа на излизането над повърхността на разтопени материали изпод ледената покривка. Вече не са малко специалистите, гледащи оптимистично на възможността Европа да бъде може би единственото освен Земята обиталище на живота в Слънчевата система. Шумейкър, чието име стана широко известно като един от откривателите на кометата, която се сблъска с Юпитер през юли 1994 г., казва: "Ако наистина искаме да се докоснем до кардиналните тайни на живота, то аз съм готов да се басирам, че днес най-добрият шанс за това ни предлага Европа, а не Марс."
    Ето че Европа се оказа далеч не само географско и геополитическо понятие. И може би тези, които не се отегчиха да прочетат горните редове, не един път - при споменаването на името Европа - ще си спомнят, че зад него се крие нещо много по-многообразно от един континент с една наистина сложна политическа действителност.
____________
* Интересно е, че по времето на Галилей, както е било в древността, времето през нощта се е отчитало след залеза на Слънцето и преди изгрева му; така "един часа през нощта" означава един час след залеза на Слънцето.
image

"Зевс се преобразил в кротко теленце и легнал в краката на Европа. Тя започнала да го гали и неусетно се озовала на гърба му. Зевс това и чакал, бързо скочил на четирите си крака и хукнал към морето. Бичето зацепило морските вълни и скоро с Европа на гърба си Зевс доплувал до остров Крит. Там двамата се отдали на ласките си."



Тагове:   Никола,   Николов,   легенда,


Гласувай:
2
0



1. анонимен - Добро утро !
18.06.2008 08:55
Много интересна публикация.Европа е едно красиво женско име ;)
Смеска от наука и митология , и скитащия из вселената галилеев дух...
Благодаря ти , можеше да качиш и някои снимки
на доста Европи ...
Днес имаш усмивика от мен :)))
цитирай
2. krotalka - Винаги ми е харесвала,
18.06.2008 09:07
гръцката митолгия. Но това за спътникът на Юпитер не го знаех?! Благодаря, научих още нещо ново!

Весел ден!
цитирай
3. vmir - Благодаря, почувствах, че трябваше да обърнем
18.06.2008 11:20
поглед към родното място преди да тръгнем, че ако заседнем някъде из галактиките, хем да не го забравим бързо, хем да разказваме за него. Вие стегнахте ли куфарите вече?
цитирай
4. krotalka - Аз си взимам само колелото
18.06.2008 16:56
и това което се побере в дисагите му!
цитирай
5. vmir - Нямаше ли приятел с моторетка на
18.06.2008 17:17
една от планетите, Кроталке?
цитирай
6. krotalka - Приятели много,
18.06.2008 17:29
може и да открия някой на някоя планета!
А колелото ми е специално, с акумулатор!
цитирай
7. vmir - Ми добре, щом толкова много настояваш,
18.06.2008 17:42
качвай го!
цитирай
8. анонимен - Аха,
18.06.2008 19:11
виждам, че си допълнил постинга.
Европа е много "неземна" и огнена.
поздрав и лека вечер
цитирай
9. vmir - Лека вечер и на теб, Вишничке!
18.06.2008 20:24
Надявам се да си в добра форма утре!
цитирай
10. bovari - С толкова увлекателно разказани истории,
19.06.2008 12:39
митологични, откривателски, научни, наистина човек се замисля дали не е по-здравословно да гледа по-често към звездите....и да вярва, че въпреки земното притегляне може да "полети" малко над земята, с крилете на въображението...
Красив подарък, за твърде сивото ни ежедневие! Хвала! На авторите!;)))
цитирай
11. vmir - Благодарим, Мадам Бовари!
19.06.2008 14:31
Опитваме се към земната проза да добавим и мъничко космическа поезия, но дали в подходящата мярка - не знаем. Намираме за успокоителна констатацията, че в случай на сериозна нужда, можем тутакси да се пренесем в космоса, пък било и само на крилете на въображението. А когато за по-дълго се натъкнем на суровите космически условия за живот, толкова ни домилява за майката - земя, че бързаме да се завърнем и дори забравяме за красотите там.
цитирай
12. bovari - Момчета, съвсем не съм съгласна, че
19.06.2008 16:00
е забравимо изпитаното удоволствие в космически условия! Е, има вероятност да я забравяте, предвид различно устроените мисловни нагласи , на мъжете и жените. Ние, жените, не забравяме. Може би, това ни вгорчава живота, ама .........:))))))))))
цитирай
13. vmir - Ще поживеем, ще видим,
19.06.2008 22:09
Мадам Бовари.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 3508957
Постинги: 672
Коментари: 10310
Гласове: 53779
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031