На ъгъла се случи катастрофа точно когато и аз бях там. Малък фиат изскочи пред една стара дама, свър­на да я избегне, ала се блъсна в един паркиран ка­мион и почти изби капака към покрива. Всичко из­глеждаше съвсем необикновено. Шофьорът на фиата остана на място, главата му беше отпусната върху кормилото, а устата му отворена с увиснал език. Из­глежда, беше лошо ударен.

Пирамидата от две коли скоро привлече тълпата. Един войник в отпуск запази самообладание и хукна към най-близката телефонна кабина. След няколко минути се върна и докладва:

—  Информирах   ги.   Ще  дойдат  всеки   момент.   Опе­раторът каза нищо да не пипаме.

— Глупости — възрази един зяпач. — Няма да ус­пеят да го вкарат в новините довечера. Нали трябва да промият филма и т. н. Никога не успяват.

—  А, ще успеят.

Телевизионни отблясъци пламнаха в очите на тъл­пата. „Нашият репортьор — щеше да обяви воде­щият — е говорил с очевидци на местопроизшествието." Е-ха! Може да докарат няколко камери. Или цял екип. Това ще направи страшна реклама и на Мини­стерството на транспорта. След това ще го включат в програмата. Изключително!

—     Хей,  приятел,  стой тук,  ще се видиш по телеви­зията.

Шофьорът простена. Дявол да го вземе, само това липсваше — ще вземе да дойде в съзнание и ще раз­вали цялото предаване. Полицаят също прекалява с предупрежденията си „Стойте настрана". „Хей, Коджак — викаха му, — ти май искаш да се появиш сам на екрана, а?" Продавачът от близкия железарски ма­газин предложи да бутнем фиата по-нагоре, за да се получи по-драматичен ефект.

—  Остави го — казах, — и там си е добре.

После откриха, че съм от телевизията — бяха ме гледали в някаква дискусия за съвременния хумор — и настръхнаха.

—  Абе какво става тук? — недоволствуваше някаква домакиня. — Вървете и им позвънете да побързат.

Друг се оплака от нашите попмелодии.

Трябва да търсите италиански певци, там е исти­ната...

Старата дама, която не бе пострадала от катастро­фата, се заинтересува защо съм премахнал намаление­то за пенсионери при получаването на шофьорска книжка:

—  Тц-тц-тц, не е хубаво да постъпвате така.

Един пенсионер ме дръпна за ръкава, получавали се линии по екрана на телевизора му, не съм ли можел да направя нещо?

Изглежда, тълпата съвсем не одобряваше моята из­ява в телевизията, но не смееха да се отпуснат много, защото всички искаха да влязат в кадрите с фиата. Шофьорът си стоеше все още в колата и стенеше.

—  Ето ги! — викна внезапно пенсионерът. — Идват!

—  Глупак, това е линейката.

Положението стана критично. Отнесат ли тялото, няма какво да се снима.

—  Почакайте,   почакайте  —  молеха   всички   в   един глас, — не го вдигайте, всеки момент ще дойдат.

Ония схванаха ситуацията, но не и човекът с носил­ката, който загрижено погледна шофьора:

—  Може  би   пострадалият  се  нуждае  от  бърза   по­мощ и трябва да му се прелее кръв?

—  Не,  нищо подобно, видяхме го,   не   мърда. Обза­лагаме се, че и той иска да се появи на екрана.

Няколко момчетии се покатериха върху камиона, за да са готови да ръкомахат, да се зъбят и правят ба­лони от дъвка, когато му дойде времето.

Шофьорът пак се размърда.

—  Вода — простена той, — вода...

—  Добре, момче, цяла кофа ще ти донесем, само не мърдай...

Аха! Някакво такси спря до ъгъла и един одряман младок с камера се подаде от него, после и друг с ми­крофон.

—  К"во става?

Тълпата онемя. За мнозина това бе първата среща с телевизията на живо. Един старец измърмори някак­ва благословия. В такива случаи човек разбира защо са слели Министерството на транспорта и комуника­циите.

Първа се опомни оцелялата стара дама.

—  Насмалко да ме сгази — пискливо проплака тя. —Ама наистина, едва се. . .

Почти мигновено я пометоха настрана. Един саму­рай в спортна фланелка изскочи на авансцената.

—  Аз, аз видях точно всичко — заяви. — Ей тоя ка­мион караше като луд...

Оня обърна камерата и започна да увековечава съ­битията. От тълпата се понесе глух ропот, че това не е честно, че самураят изобщо не е присъствувал, че е дошъл дори след линейката и ето го — краде от попу­лярността на другите. И аз се възмутих. Защо не из­браха мен?

—  Самият аз съм шофьор — заяви самураят в упор към обектива. — Имах ферари. Състезателно. Но после сестра ми се омъжи за оня негодник и баща ми заяви: дотук,  никакви състезания  повече. Тъй си и останах. После тя се разведе с оня, но аз не бях вече толкова млад  и  се  залових  с  керамика.  Имам  три  самостоя­телни изложби сега, едната в...

Добрах се до първия ред, точно зад лявото рамо на самурая, но старата дама непрекъснато ме изблъскваше назад и крещеше:

—  Мен щяха да блъснат, мен, не тях...

Старата  дама  никак  не  ми  беше по  вкуса.  Напомняше ми Ливия от „Аз, Клавдий", но без роба. На­края дори се разплака, само и само да се види по те­левизията. „Дявол да го вземе - - помислих си, - - аз съм тук, участвувал съм в оная дискусия, а никой не ми обръща внимание, а тази дърта крава няма и предста­ва за държане пред камерата, а нея ще ми снимат."

Напънах се за последен път, изръгах Ливия настра на, отвоювах старото си място зад рамото на оня и се посочих с пръст:

— Ей го тати — ревнах аз, за да ме види малката ми дъщеря. — Тати. Цункам те.

Някой попита това видео ли е, стерео или нещо друго, аз му казах да си гледа работата, това не е шоупредаване, а най-обикновени новини. Междувре­менно самураят бе приключил с житието на сестра си и операторът се качи на камиона да заснеме добре шо­фьора. Сухите устни на нещастника се раздвижиха:

—  За бога... не... в... профил...

Оня от железарията дотича с чаша вода, провря се през тълпата и влезе в кадъра.

—  Пийни водица, приятелю. Сръбни — изрева той в обектива, като се хилеше високо.

Шофьорът показа признаци на чудотворно възстано­вяване:

—  Искате ли да сляза долу? — попита той операто­ра. — Кажете само кога и. . .

После дойде линейката и санитарите, които три пъти се връщаха, защото някакъв ключ на камерата бе заял или нещо такова. Прибрах се вкъщи, сияещ от радост.

Точно в девет вечерта всички се събраха край те­левизора, за да видят татенцето. Говорителят съобщи това-онова и накрая стигна до моя случай. Ето сега!

—  Че ти къде си? — попита  малката ми щерка. — Няма те никъде.

Чувствувах се ужасно. В кадъра бяха оставили го­ляма част от самурая, малко от Ливия и повечко от линейката. Мен да отрежат, негодниците. Вместо мен бяха показали някакъв тип, който изобщо не е бил там, а си вървеше мирно и тихо по пътя. Ще има пак да чакат пак да взема участие в техните катастрофи.

Превод от  английски: Божидар Стойков

glenn frey - the heat is on