Прочетен: 3981 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2008 08:15
Когато мадам Сусу излизаше следобед, нито. една съседка не оставаше в кухнята си. Капаците се отваряха, глави се подаваха през прозорците и си намигаха лукаво. Това беше нещо като почетен шпалир и сред него минаваше болярката на Вутула с цялата важност и достойнство, които й налагаше положението.
— Накъде, госпожа Сусу?
— В Зонарс.
— Какво пък е това?
— Средище, стрино Марика. Средище на доброто общество. Но естествено, пардон, откъде можете да знаете това вие тук, долу! Смешно наистина! Това е едно много луксозно заведение, където отива аристокрацията, за да си хапне пастата, но малко по-скъпичко. Даваш наистина малко повече, госпожа Панорея, но затова пък ти се услажда.
Поне два пъти в седмицата мадам Сусу предприемаше тази екскурзия до „средището на аристокрацията", за да си отдъхне, да хапне една паста, но и да набере кураж, за да я кара по-нататък. Аристократичната атмосфера беше крайно необходима за живота й.
Сусу отиваше пеш горе до Зонарс. Вървеше по цели километри, и то не от безпаричие, както говореха злите езици в махалата, а заради фигурата си. Пристигаше в „аристократичното" средище капнала, но щастлива.
И там именно в нея се породи неудържимо желание да се сдобие с куче. Гледаше около себе си как изисканите госпожи водеха красиви пуфита, лъскави и умни кучета вълча порода, изящни хрътки, куклоподобни пекинези или свирепи булдози, и пощуряваше. Желанието й полека-лека се превърна в истинска натрапчива мисъл. Една бездетна жена не би гледала с такъв мъчителен копнеж децата на съседите си, с каквато страст Сусу гледаше кучетата на изисканите госпожи. Единствената й мечта беше да се сдобие с куче - красиво, „аристократично", да държи верижката му и да го води на разходка по улиците. Но тази работа беше малко трудничка. Икономическото й положение не беше толкова солидно и Панайотакис нямаше намерение да одобри кредит за такъв вид разходи.
Изглежда, че такива породи кучета бяха скъпи и всеки път, когато се случваше Сусу да срещне някое от тях и запитваше за цената му, заливаха я сякаш със студен душ.
И самата себе си да продадеше, и Панайотакис дори да продадеше, пак нямаше да може да купи някое от тези. кучета. Затова намери друго разрешение. Да се откаже окончателно от намерението си беше изключено. И тъй, реши да вземе временно някое куче от по-долна порода и да го замени веднага щом като средствата й позволеха това.
Един неин познат, който знаеше за тази й мания, й доведе едно изключително куче. Беше огромен пес с продълговата муцуна, с кафява козина и грамадна опашка - с една дума куче, което можеше да опази десет стада овце. Щом го видя, мадам Сусу изпадна във възторг.
— Ах, великолепно е !
— Харесва ли ти, госпожа Сусу?
— Ах, прекрасно е!
— Става ли за теб?
— Ах, чудно е! За първи път виждам такова красиво куче! Как му е името?
— Каравангелис.
— Ай, ай, ай!....
— Не ти ли харесва?
— Караван! Караван! Така ще му викам. Както им казват в доброто общество! Ела тук, Караван!
Но песът се беше проснал долу, опрял муцуна на земята, изпънал напред крака и толкова го мързеше, че едва вдигаше очи да погледне наоколо. Сусу благодари още веднъж на човека, който й беше довел това скъпоценно четириного, и се зае усърдно да се грижи за него. Изкъпа го. Нахрани го. Купи му един дебел синджир.
Разбира се, стана цяла разправия с Панайотакис, който се гнусеше от кучета и се чудеше за какво й е на жена му това кучище в къщата им. Но Сусу не я беше много-много грижа за мнението на Панайотакис. Най-сетне, когато песът се понаучи на държане пред хора, мадам Сусу реши да се покаже с него.
Това беше голям ден за мадам Сусу! През цялото си славно минало рядко беше изглеждала толкова важна. Излезе от къщи с внушителната походка на стара аристократка. В едната ръка стискаше лорнет с дръжка, а в другата - дебелия синджир на Караван, който обаче не изглеждаше във възторг от всичко това. Махалата й направи пак обичайния шпалир, но този път Сусу едва благоволи да поздрави само с леко и много изтънчено кимване.
За жалост продължението на тази история не се оказа толкова приятно. През време на безкрайното й пешеходствуване на достопочтената болярка от Вутула й беше писано да си изпати здравата от този четириног селяндур. Разбира се, тя стискаше яко синджира. Но какъвто си беше огромен, песът нямаше никакво намерение да търпи да бъде вързан. Той беше като селянин, комуто неочаквано са надянали колосана яка, и се задушаваше. Непокорен и невъзпитан, песът никак не се съобразяваше, че придружава една толкова изискана дама и тъй като чувството за свобода беше силно развито в него, той си вършеше непрекъснато каквото му скимнеше. Ту го мързеше да върви и тогава мадам Сусу трябваше с мъка да го тегли. Ту му хрумваше да хукне да тича и тогава повличаше господарката си в някакъв шеметен бяг, от който й секваше дъхът. Да оставим настрана, че нямаше стълб, край който да не се спре, за да вдигне неприлично крак. Няма да споменавам и това, че нямаше четириног негов събрат, след когото да не хукне, за да задоволи странната страст на кучетата да се подушат едно друго по улиците. И горката Сусу бе принудена, уви, търпеливо да чака изпълнението на всички прищевки на непоносимото четириного.
Най-после тя все пак стигна до целта на пътешествието си. Потънала в прах, задъхана, капнала от умора, мадам Сусу седна на една масичка на тротоара и почука, за да повика сервитьора, а в това време Караван, станал неспокоен от толкова свят и шум, се мъчеше да се отскубне.
— Караван! Стой мирно!...
Това вълнуващо зрелище привлече вниманието на хората. На съседните масички започнаха смях и коментари. Хората поглеждаха ту грамадния пес, ту мадам Сусу, която се държеше с достойнство и галеше кучището. Коментарите не преставаха:
— Моля ти се, виж какво хубаво куче! . . .
— Каква благородна външност!. . .
— От каква порода е, госпожо?
На този. въпрос, който й зададе един господин с монокъл, като намигна на компанията си, Сусу отговори:
— Порода ли? Не знам точно, ама мъжът ми го донесе от Париж, понеже обожава кучетата! Във всеки случай мисля, алеврие (леврие – хрътка на френски, бел. на прев.)
— Как? Алеврие?
— Да, гоподине.
— Ами как се казва?
— Панайотакис! — Кучето ли?!
— Не, моля ви се! Мъжът ми! Кучето се казва Караван! Виен, Караван! Апорт! Стани да те погали господинът!
Но тъкмо когато хората по всички масички бяха подушили майтапа и гледаха тази чудновата жена с кучето, тъкмо когато смехът заливаше маса след маса, изведнъж настъпи олелия. Някакво нахално куче, то пък аристократ, се приближи с пренебрежителен вид да подуши Каравангелис. Чорбаджийският пес, изглежда, сметна това за крайно обидно, скочи и се нахвърли върху аристократа, стисна го за гърлото и всичко отиде по дяволите! Викове, крясъци, лай!
— Мон дио!
— Помощ!
— Ще ни разкъса!
— Марш оттук! Чиба!
— Полиция!
А пък мадам Сусу викаше:
— Караван! Караван! Ела тук! Апорт! Не те ли е срам, лошо дете! Срамота! Срамота!
Но къде ти да чуе Каравангелис! Нали си беше планинско куче, след като се бе озовал в такава среда от наконтени господа и кучета, естествено беше да направи всичко на пух и прах. Прекатури масички, ухапа няколко сервитьори, разкъса фусти, разпръсна цели компании, разпердушини другите кучета, които дойдоха на помощ, докато най-сетне полицията успя с хиляди мъки да го хване. Но заедно с него хвана и мадам Сусу, която по пътя протестираше:
— Моля ви се! Пуснете ме, господин полисмен! Поканена съм в една къща в Колонаки (изискан квартал в Атина, бел. на прев.) и хората ще ме чакат!...
Мадам Тюсо в Лондон
Логична параноя в музея на мадам Трюсо
11.07.2008 09:01
Командире , много успешен ден ти желая в любимия си петък...
Хареса ми атмосферата, бих хапнала и аз една паста в Зонарс :)
Хубав разказ! Така се получава, ако искаш да се правиш на такъв, какъвто не си!
Този случай окончателно ме увери, че животните около нас не само разкриват, но и в някаква степен допълват характера ни. :)))
11.07.2008 16:31
Но явно нямаш време за музика тези дни , да напомням ли пак, понеже очаквам или да ходя в космомузиката , че там е изключително зареждащо :)))
Приятен уикенд , Командире :)))
Pant it black - especially for Vishy!
С котки се занимавам от немай къде, защото непрекъснато ми връчват по някоя да я занимавам ... :)))
Приятен уикенд!
12.07.2008 08:28
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка