Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2008 06:48 - МАДАМ СУСУ – Димитриос Псатас (Гърция)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 3981 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 12.07.2008 08:15


            Когато мадам Сусу излизаше следобед, нито. една съ­седка не оставаше в кухнята си. Капаците се отваряха, глави се подаваха през прозорците и си намигаха лу­каво. Това беше нещо като почетен шпалир и сред него минаваше болярката на Вутула с цялата важност и достойнство, които й налагаше положението.

  Накъде, госпожа Сусу?

  В Зонарс.

  Какво пък е това?

  Средище,  стрино Марика.   Средище   на   доброто общество.   Но   естествено,   пардон,   откъде   можете  да знаете това  вие  тук, долу!  Смешно наистина!  Това  е едно много луксозно заведение, където отива аристо­крацията, за да си хапне пастата, но малко по-скъпичко. Даваш наистина малко повече, госпожа Панорея, но затова пък ти се услажда.

Поне два пъти в седмицата мадам Сусу предприе­маше тази екскурзия до „средището на аристокрация­та", за да си отдъхне, да хапне една паста, но и да набере кураж, за да я кара по-нататък. Аристократич­ната атмосфера беше крайно необходима за живота й.

Сусу отиваше пеш горе до Зонарс. Вървеше по цели километри, и то не от безпаричие, както говореха зли­те езици в махалата, а заради фигурата си. Пристига­ше в „аристократичното" средище капнала, но ща­стлива.

И там именно в нея се породи неудържимо желание да се сдобие с куче. Гледаше около себе си как изисканите госпожи водеха красиви пуфита, лъскави и ум­ни кучета вълча порода, изящни хрътки, куклоподобни пекинези или свирепи булдози, и пощуряваше. Желанието й полека-лека се превърна в истинска натрап­чива мисъл. Една бездетна жена не би гледала с та­къв мъчителен копнеж децата на съседите си, с как­вато страст Сусу гледаше кучетата на изисканите гос­пожи. Единствената й мечта беше да се сдобие с куче - красиво, „аристократично", да държи вериж­ката му и да го води на разходка по улиците. Но тази работа беше малко трудничка. Икономическото й по­ложение не беше толкова солидно и Панайотакис ня­маше намерение да одобри кредит за такъв вид раз­ходи.

Изглежда, че такива породи кучета бяха скъпи и всеки път, когато се случваше Сусу да срещне някое от тях и запитваше за цената му, заливаха я сякаш със студен душ.

И самата себе си да продадеше, и Панайотакис дори да продадеше, пак нямаше да може да купи ня­кое от тези. кучета. Затова намери друго разрешение. Да се откаже окончателно от намерението си беше изключено. И тъй, реши да вземе временно някое куче от по-долна порода и да го замени веднага щом като средствата й позволеха това.

Един неин познат, който знаеше за тази й мания, й доведе едно изключително куче. Беше огромен пес с продълговата муцуна, с кафява козина и грамадна опашка  - с една дума куче, което можеше да опази десет стада овце. Щом го видя, мадам Сусу изпадна във възторг.

Ах, великолепно е !

  Харесва ли ти, госпожа Сусу?

  Ах, прекрасно е!

  Става ли за теб?

  Ах, чудно е! За първи път виждам такова краси­во куче! Как му е името?

  Каравангелис.

  Ай, ай, ай!....

  Не ти ли харесва?

  Караван!  Караван! Така ще му викам. Както им казват в доброто общество! Ела тук, Караван!

Но песът се беше проснал долу, опрял муцуна на земята, изпънал напред крака и толкова го мързеше, че едва вдигаше очи да погледне наоколо. Сусу бла­годари още веднъж на човека, който й беше довел това скъпоценно четириного, и се зае усърдно да се грижи за него. Изкъпа го. Нахрани го. Купи му един дебел синджир.

Разбира се, стана цяла разправия с Панайотакис, който се гнусеше от кучета и се чудеше за какво й е на жена му това кучище в къщата им. Но Сусу не я беше много-много грижа за мнението на Панайотакис. Най-сетне, когато песът се понаучи на държане пред хора, мадам Сусу реши да се покаже с него.

Това беше голям ден за мадам Сусу! През цялото си славно минало рядко беше изглеждала толкова важна. Излезе от къщи с внушителната походка на стара аристократка. В едната ръка стискаше лорнет с дръжка, а в другата - дебелия синджир на Караван, който обаче не изглеждаше във възторг от всичко това. Махалата й направи пак обичайния шпалир, но този път Сусу едва благоволи да поздрави само с леко и много изтънчено кимване.

За жалост продължението на тази история не се ока­за толкова приятно. През време на безкрайното й пешеходствуване на достопочтената болярка от Вутула й беше писано да си изпати здравата от този четири­ног селяндур. Разбира се, тя стискаше яко синджира. Но какъвто си беше огромен, песът нямаше никакво намерение да търпи да бъде вързан. Той беше като селянин, комуто неочаквано са надянали колосана яка, и се задушаваше. Непокорен и невъзпитан, песът ни­как не се съобразяваше, че придружава една толкова изискана дама и тъй като чувството за свобода беше силно развито в него, той си вършеше непрекъснато каквото му скимнеше. Ту го мързеше да върви и то­гава мадам Сусу трябваше с мъка да го тегли. Ту му хрумваше да хукне да тича и тогава повличаше го­сподарката си в някакъв шеметен бяг, от който й сек­ваше дъхът. Да оставим настрана, че нямаше стълб, край който да не се спре, за да вдигне неприлично крак. Няма да споменавам и това, че нямаше четири­ног негов събрат, след когото да не хукне, за да задо­воли странната страст на кучетата да се подушат едно друго по улиците. И горката Сусу бе принудена, уви, търпеливо да чака изпълнението на всички прищевки на непоносимото четириного.

Най-после тя  все  пак стигна до целта   на   пътешествието си. Потънала в прах, задъхана, капнала от умора, мадам Сусу седна на една масичка на тротоара и почука, за да повика сервитьора, а в това време Караван, станал неспокоен от толкова свят и шум, се мъчеше да се отскубне.

  Караван! Стой мирно!...

Това вълнуващо зрелище привлече вниманието на хората. На съседните масички започнаха смях и коментари. Хората поглеждаха ту грамадния пес, ту ма­дам Сусу, която се държеше с достойнство и галеше кучището. Коментарите не преставаха:

  Моля ти се, виж какво хубаво куче! . . .

   Каква благородна външност!. . .

  От каква порода е, госпожо?

На този. въпрос, който й зададе един господин с мо­нокъл, като намигна на компанията си, Сусу отговори:

— Порода ли? Не знам точно, ама мъжът ми го до­несе от Париж, понеже обожава кучетата! Във всеки случай мисля, алеврие (леврие – хрътка на френски, бел. на прев.)

  Как? Алеврие?

  Да, гоподине.

 Ами как се казва?

  Панайотакис! — Кучето ли?!

  Не, моля ви се! Мъжът ми!  Кучето се казва Ка­раван!  Виен,  Караван! Апорт! Стани да те погали господинът!

Но тъкмо когато хората по всички масички бяха по­душили майтапа и гледаха тази чудновата жена с ку­чето, тъкмо когато смехът заливаше маса след маса, из­веднъж настъпи олелия. Някакво нахално куче, то пък аристократ, се приближи с пренебрежителен вид да подуши Каравангелис. Чорбаджийският пес, изглеж­да, сметна това за крайно обидно, скочи и се нахвърли върху аристократа, стисна го за гърлото и всичко отиде по дяволите! Викове, крясъци, лай!

  Мон дио!

  Помощ!

  Ще ни разкъса!

  Марш оттук! Чиба!

  Полиция!

А пък мадам Сусу викаше:

  Караван!   Караван!  Ела тук!  Апорт!  Не те ли е срам, лошо дете! Срамота! Срамота!

Но къде ти да чуе Каравангелис! Нали си беше пла­нинско куче, след като се бе озовал в такава среда от наконтени господа и кучета, естествено беше да напра­ви всичко на пух и прах. Прекатури масички, ухапа ня­колко сервитьори, разкъса фусти, разпръсна цели ком­пании, разпердушини другите кучета, които дойдоха на помощ, докато най-сетне полицията успя с хиляди мъки да го хване. Но заедно с него хвана и мадам Сусу, която по пътя протестираше:

— Моля ви се! Пуснете ме, господин полисмен! По­канена съм в една къща в Колонаки (изискан квартал в Атина, бел. на прев.) и хората ще ме чакат!...

Превод  от  гръцки: Георги  Куфов

image

image 

image

image



Тагове:   Мадам,


Гласувай:
0



1. анонимен - Добро утро !
11.07.2008 09:01
Този разказ е много ПОУЧИТЕЛЕН , с което още веднъж показва , че кучето все пак си остава най - добрия приятел на човека :)))
Командире , много успешен ден ти желая в любимия си петък...
цитирай
2. cindy - Хубав разказ :)
11.07.2008 09:12
Но понеже "разбирам" от кучета - доста неправдоподобно на места. Ама нейсе ... :)
Хареса ми атмосферата, бих хапнала и аз една паста в Зонарс :)
цитирай
3. krotalka - Добро уро !
11.07.2008 11:28
Командире, нали няма да го доведеш това куче, ако случайно се срещнем?!
Хубав разказ! Така се получава, ако искаш да се правиш на такъв, какъвто не си!
цитирай
4. vmir - Благодаря Виши,
11.07.2008 15:58
удивително поучителни неща се случват с нас в компанията на домашните ни любимци! Забелязал съм, че всички котки в къщи развиват поразително сходен характер, независимо от породата - от кралска сиамка, до упична превъзходна. Веднъж ни гостува и котарак, забравих му породата, но беше толкова проклет, че чак носът му беше гърбав. Пословичната му лроклетия беше възпята от стопанката му в интернет, и т.н, да не навлизам в подробности, само ще кажа, че от влизането в къщи парализира домашните ми и омразно ги хъскаше от клетката си дори ако само видеше по-рязко движение от тяхна страна, колкото и далеч да бяха. За ужас на останалите, пуснах го в стаята си за през нощта, като за всеки случай си сложих до възглавницата една гьостерица. На сутринта ме откриха жив и здрав и доста се почудиха, а котаракът възмутено ги изгони от стаята ми. Цял ден проявявах любезност след любезност, но онзи държеше да ми показва, че той е шефа. На няколко пъти ме захапа и одра по краката, че минавам в близост до леглото, под което той почиваше, аз му обяснявах търпеливо колко е лошо това, но онзи само заплашително виеше насреща ми и ме святкаше с омразния си презрителен поглед. След няколко предупреждения, аз игнорирах досадата му към мен и му хвърлих един хуууубав бой с гьостерицата и го оставих сам няколко часа да си помисли какво и защо му се беше случило. Това беше повратния момент в отношенията ни, след което, постепенно, за 3-4 дни стана благ като всичките ни останали котки и без преувеличение мога да кажа, че започна да ме обожава, а нежностите му към мен нямаха край.
Този случай окончателно ме увери, че животните около нас не само разкриват, но и в някаква степен допълват характера ни. :)))
цитирай
5. vmir - Здрасти, Синди,
11.07.2008 16:10
намирам за по-вълнуващо какво се получава в края като резултат и, разбира се - атмосферата. :)))
цитирай
6. vmir - Првет, Кроталке,
11.07.2008 16:17
че съм луд - луд съм, но в общи линии, опитвам се да не подлагам околните на прекалено големи изпитания. Специално теб - не бих те подложил на подобен експеримент, защото не си ми направила нищо лошо. :)))
цитирай
7. анонимен - Виждам , че си в много добро настроение ,
11.07.2008 16:31
идеално за петък следобед , вече ни домързява даже да пишем . Аз ти благодаря за дългия коментар , равносилен на нов постинг...
Но явно нямаш време за музика тези дни , да напомням ли пак, понеже очаквам или да ходя в космомузиката , че там е изключително зареждащо :)))
Приятен уикенд , Командире :)))
цитирай
8. krotalka - Приятен уикенд и от мен!
11.07.2008 17:08
Мразя котки, аз съм кучкарка!
цитирай
9. vmir - Благодаря Виши, ще изпълня желанието ти с удоволствие!
11.07.2008 17:46
Приятен уикенд и на теб! :)))

Pant it black - especially for Vishy!
цитирай
10. vmir - И аз предпочитам кучетата, Кроталке!
11.07.2008 17:52
В двора ни има едно свръхинтелигентно куче и няколко други. Отношенията ни, в общи линии, са прекрасни, ако някога успея да пропиша разкази, ще им посветя няколко специални.
С котки се занимавам от немай къде, защото непрекъснато ми връчват по някоя да я занимавам ... :)))
цитирай
11. vmir - Извинявам се, че музиката е съвсем далечна на
12.07.2008 08:19
идеята на разказа, просто я слагам значително след постването му по желание на Виши.

Приятен уикенд!
цитирай
12. анонимен - Благодаря ти , Командире !
12.07.2008 08:28
И на теб всичко най...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092813
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031