Честно казано, никога не съм се замислял прекалено много за уплътняването на работното време. Никога не съм имал време за това. Още повече обществото, в което израснах, ме учеше, че нищо не се прави за удо­волствие - нито отглеждането на тиквички, нито обу­чаването на състезателни гълъби, да не говорим за крикета.

Малкото случаи, когато си позволявах да кривна встрани от житейския си път и да остана в тихо ска­листо заливче с достатъчно време за губене, завършва­ха пагубно. Най-добре щеше да бъде да си лежа там, без да върша нищо, но всеки път правех грешка, като си мислех, че животът ми ще се обогати чрез пълно­ценно използуване на свободното време.

Така например на младини се записах в курс по кошничарство. ( В интерес на истината трябва да при­зная, че харесах учителката.) Открих една любопитна подробност за творческия си темперамент: каквото и да подхванех, в завършен вид винаги заприличваше на шапката на китайски кули ( (инд.)   черноработник  - бел. пр.). Залавях се, да речем, да изплета кошница за пазар, висяща саксия за цветя или нощна лампа, а след два дни приключвах точ­ното копие на онова, което бях майсторил миналата седмица - тогава, когато любовта на моя живот ни бе показала как се правят кошнички за ръкоделие.

Нямаше да бъде толкова зле, ако произведенията ми можеха да послужат някак на китайските кули. Но не можеха. Произведенията ми бяха безполезни от всяка гледна точка — и от практическа, и от художе­ствена. Така веднъж се нанесох в къща с малка, но пищна градинка, купих си книгата „Как да си напра­вим алпинеум и с жар се залових със задачата си. След едноседмично трошене на скали и художествено аранжиране сглобих една необичайна конструкция. Тя изглеждаше така. сякаш бе издигната с помощ, отпус­ната от Съвета за изкуство за пропагандиране на сим-волизма сред жителите на предградията. Наистина тази конструкция беше много странна: приличаше на шапката на китайски кули, но не и на алпинеум. За­лях всичко с цял тон бетон и заживях мирно и че­стито с градина, която приличаше на затворнически плац.

Последното ми преживяване във връзка с оползо­творяването на свободното време беше веднъж, кога­то — както и сега — седях и отчаяно се мъчех да ска-лъпя някаква статия. Внезапно стигнах до извода, че творческите флуиди могат да бъдат стимулирани, ако си избера хоби, което да ме отвлича от писането.

По това време беше започнало да процъфтява движението „Направи си сам", тъй че реших да пре­устроя кухнята си. Подът беше покрит със старо и из­търкано парче линолеум и аз реших да го подновя. Наръчникът „Направи си сам" ми препоръчваше спе­циална бързосъхнеща боя за линолеум; веднага я из­ползувах, като междувременно отсъдих, че в този мо­мент от живота си съм установил равновесие между творческото и практическото начало.

След като огледах работата си, с ужас открих, че в единия ъгъл на кухнята съм боядисал самия себе си, а между мен и вратата лъщи море от нещо като зе­лен петмез. Стоях в своя ъгъл, откъснат от света по­ради некомпетентността си, и се надявах, че бързосъх-нещата боя може би ще зашити репутацията, с която се ползувах.

След около час петмезът все още лъщеше, а вни­мателното обследване на кутията показа, че преди упо­треба съдържанието силно се разклащало - нещо, което бях пропуснал да направя. Незасъхващата слуз, с която бях намазал пода, беше все още мокра и след два дни, когато махнах линолеума и го изгорих, отно­во се върнах към писането.

Другите опити за запълване на празнините в живота ми, вместо благоразумно да се излежавам или да ходя по кръчми, включваха най-вече безуспешните усилия да възвърна славата на спортната си младост. Тъй като съм роден в Йоркшър, от най-ранна възраст съм. научен, че да играеш крикет за удоволствие значи да позориш тази най-хубава и най-трудна игра. Придър­жах се към това правило като към безусловна запо­вед и стоях на разстояние от онази продажна школа по крикет, според която крикетът е средство за за­пълване на свободното време.

Поради заседналия си, но щастлив начин на живот и в името на благотворителността позволих да ме при­думат да се включа в. един представителен отбор. Пра­вилата в такива случаи са точно определени. Всеки състезател от представителния отбор има право да от­бележи поне двадесет точки, мачът трябва да завър­ши наравно и което е най-важното — никой от нашите не бива да бъде контузен.

Затова с известно доверие реших отново да се появя на терена, този път срещу един местен селски отбор в Съри, и да ударя топката. Слънцето грееше, тълпата дремеше в шезлонгите и ние около половин час за­грявахме с местния тим, който просто служеше за фон на нашия отбор от звезди.

Първото ми подозрение, че нещо не е наред, се по­роди, когато капитанът най-глупаво започна да разиг­рава. Играчът, който подаваше топката — едър и груб звяр - размери пробег някъде от видимата част на подвижната дъска. Всяка евентуална мисъл, че това може да е шега, се оказа измамна в мига, когато пър­вата топка прелетя край главата ми и аз доста ясно чух думите на противника, изпълнени с отвращение: „Изтървах го, мръсника му с мръсник!”

Играта продължаваше с голям хъс и накрая не. се съмнявах, че най-благоразумно би било да се оттегля или да се обадя до близката болница за „Бърза по­мощ". Всъщност реших да доближа врага в момента, когато се извиняваше на капитана си, че е пропуснал да ме обезглави. Добави, че смята да изпълни зада­чата при следващите две-три изхвърляния, след което беше съответно насърчен.

— Няма   да   бъда   прекалено  чувствителен  —   казах аз, - но нали знаете, че това е благотворителен мач, още повече — не съм професионалист, т. е. не съм под­сигурен с пенсия, имам жена и три деца, които чакат на мен, и най-вече не съм се отказал от неделната си почивка, за да дойда тук да ми строшат главата.

Човекът ме погледна със съчувствие и за моя голяма изненада утешително ме прегърна.

—  Вижте какво, аз лично нямам нищо против вас — каза той.

—  Тогава защо се целите в главата ми?

—  Е,   ако   трябва   да   бъда   откровен,   причината   е жена ми.

—  Нима  вашата скъпа дама  има нещо против мен?

—  Не може да ви понася, като ви гледа по телеви­зията.

Въздържах се от по-нататъшна конфронтация с този потресающ пример за брачно единство и още при следващата серия изхвърляния се измъкнах. Оттогава, общо взето, избягвам всяко несериозно отношение към свободното време. За някои то може да е хубаво, но доколкото ми е ясно, много по-отморяващо е просто да лежиш и да си мислиш за него.

Превод  от  английски: Вяра  Петрова

Както се казва , и аз понякога седя и си мисля.
Понякога само си седя...Приятно понеделнишко разказче ни поднасяш , Командире .
Свободно време , какво е това ?!
А пък работното, много не ми се коментира, в блога поне това избягвам.
На мен не ми се отдава често да съм безцелна, а
и не мога да разбера рибарите например , които с часове висят във водата и гледат вглъбено , но казват , че чувствали пълен релакс.
Важно е да намираме спокойствие дори само за минута, в забързания ден, който най - вероятно те очаква днес !
Много хубава седмица от мен :)))

И за мен е трудно да отделя свободното време от буйния поток на времето, който ме отнася или в най-добрия случай се стоварва отгоре ми, докато аз се пъна като магаре на мост. Затова винаги се радвам да те прочета, защото спирането покрай теб винаги ме вдъхновява за преосмисляне и подновяване на изоставени начинания.

Много хубава седмица и за теб!!! :)))

и възхвала на мъжете-играчи:))) А да знаят на какви подвизи са готови за това "брачно единство" жените......По -добре да не научават :))))
Поздрави:)

Да отговоря обаче, че и вие - жените си имате своите умопомрачаващи оръжия, без дори да броим чара и чувството за хумор!
Поздрави, Благодаря за приземяването!!!