Преди години отидох в Холивуд, за да си потърся ра­бота. В действителност бях видял една обява в „Ню Йорк Таймс", която гласеше: „Търси се момче, непъ­лен работен ден, за организатор на „Клеопатра". Така заминах за Западното крайбрежие и докато бях там, присъствувах на онова голямо парти. Хванах из­ключително непривлекателната дъщеря на един режи­сьор, но тогава все още се издигах в обществото. А тя наистина беше грозно момиче. В лице приличаше на гласа на Луис Армстронг. И докато бях там, срещнах един от най-големите холивудски режисьори, който ми предложи работа. По това време искаха да направят претенциозна оперета на широк екран, основана на де­сетичната библиотечна класификация на Дюи, а аз трябваше да я изнеса на плещите си. Бях работил като писател в Ню Йорк. Написал бях сценарий за телеви­зионно шоу, наречено „Изненадващ развод". Всяка седмица избирахме от зрителите семейства с щастлив брачен живот и ги развеждахме чрез екрана. Във все­ки случай получих мястото.

Тръгвам към кантората на режисьора в Бърбанк, влизам в сградата, качвам се на асансьора, а там, вът­ре, няма никой. Ни жива душа. Нито копче на стената. Нито пиколо за асансьора. Нищо. Чувам глас: .„Кой етаж желаете, моля?" Оглеждам се — никой. Чувам отново: „Кой етаж желаете, моля?" Често изпадам в паника. При всякакви критични обстоятелства губя контрол над себе си. Във всеки случай чувам този глас и най-после поглеждам стената, а там е написано: „Този асансьор работи на звуковия принцип. Моля, ка­жете номера на етажа и асансьорът ще ви изкачи."

Казах: „Третия, моля."

Вратите се затварят. Асансьорът се изкачва към тре­тия етаж. По пътя нагоре се чувствувам много нелов­ко, защото говоря с лек нюйоркски акцент; а асансьо­рът говори съвсем правилно. Слизам и докато вървя по коридора, ми се стори, че той ми направи някаква забележка. Обърнах се рязко, но вратите бяха затво­рени и той бе заминал надолу. Не исках все пак да се забърквам в история с асансьор — поне не в Холивуд.

Но тази история има и параноична страна. Никога не съм бил в добри отношения с машините. С всяко нещо, което не мога да убеждавам, да целувам или галя, си имам неприятности. Притежавам часовник, който върви в обратна посока, скарата ми за препи-чане на хляб подмята филийките насам-натам и ги из­гаря, и ненавиждам душа си. Той първи ме намрази, но след това настъпи взаимна враждебност. Ако взе­мам душ и някой в Америка си отвори крана, всичко е за моя сметка. Изскачам от ваната с червена ивица през гърба. Дадох сто и петдесет долара за един дик­тофон и когато казвам нещо за запис, той отвръща „Знам, знам!"

Имам фотоапарат „Полароид"; започна да изкарва снимките за две минути. Не исках да се намесвам. След това увеличи на пет минути. Накрая получих малка бележка, на която пишеше: „Елате да си ги по­лучите утре." Така че бъдете внимателни с вашия фо­тоапарат.

Имам кварцова лампа. Когато седна под нея, винаги завалява.

Е, добре, една нощ преди няколко години бях сам вкъщи. Свиках на съвещание всички мои вещи. Събрах цялото си имущество. Скарата за препичане на хляб, часовника, миксера във всекидневната. Никога преди не са били там. Говорих им. Говорих на всеки поотдел­но. Казах: „Знам как вървят нещата, но дотук!" Бях блестящ. Ако присъствувахте, щяхте да бъдете очаро­вани. Започнах с шега, после продължих със строг тон и им дадох да се разберат.

Бях много твърд. След това ги пратих по местата им. И се почувствувах добре. Силен. След два дни бях седнал пред портативния си телевизор — гледах „Док­тор Джойс Брадърс", — когато изведнъж картината заигра нагоре-надолу. Е, хубаво, но аз винаги говоря преди да ударя. Отидох при него и казах: „Мисля, че се разбрахме по този въпрос." Но картината продъл­жи да подскача нагоре-надолу, нагоре-надолу и аз го ударих! Почувствувах се добре! Направих го на пар­чета! Разбих екрана с ритник. Откъртих копчетата. От­къснах стайната антена. (Това ми се присънваше три нощи поред.) Чувствувах се славно. Същински Хемингуей. Унищожих машината. Човекът тържествува.

След два дена отидох при моя зъболекар. Бях ходил при него, но имах много дълбока дупка, той ме изпра­ти при един педикюрист и ето ме в една сграда в цен­търа на Манхатън и отново тези асансьори на звуков принцип. Качвам се и чувам глас: „Кой етаж желаете, моля?" Но вече не съм глупак, защото съм бил в Ка­лифорния, и казвам: „Шестнадесетия, моля." По пътя нагоре той ми казва: „Ти ли си оня, който е ударил телевизора?"

А после започва да ме разкарва нагоре-надолу меж­ду етажите с голяма бързина, изхвърли ме в сутерена и изкрещя нещо против евреите.

Крайният резултат от цялата история е, че миналия ден се обадих на родителите си и майка ми каза, че изхвърлили баща ми. Той, който бе работил дванаде­сет години в тази фирма, бе уволнен. Заменили го с някакво дребно приспособление, което вършело всичко, което той правел, само че много по-добре. Неприятно­то е, че майка ми хукнала и също си го купила.

Превод от английски: Божидар Стойков

в тъкъв драматичен конфликт с техниката, но намирам отношението на У. Алън далеч по-приемливо от онова на тарикатите, които плюят не на шега по технологичните постижения, а не се отказват от глезотиите, които те предоставят. В края на краищата, дори и да си е измислил конфликта с техниката, успял е да го превърне в забавление поне за публиката ...

Уди е велик магьосник... Аплодисменти.
Комадире ,
таз пък картинка къде си я сложил :)))))))
Сексът беше толкова добър, че дори съседите запалиха по цигара...Уди Алън
това ще го постна и при мен :)))

Вече ще ме е страх да пусна какъвто и да е уред!(хахаха). Страшна и пресилена картинка, но все пак не толкова далече от реалноста!

Пускай смело, просто братята американци обичат сигурността повече от нас, за сметка на това пък на нас повече неща ни пречат и то не на шега! :)))

Други на тяхно място можеха да запалят сексуващите се! :)))

Хм , интересна дума ...така ли му казваш ?!

:))))))))))))))))))))))))))

приятен ден ...

Просто я заемам. Току - виж получила гражданственост! :)))
Приятен уикенд!!!

Страхотен подбор правиш. Винаги текстовете са висока класа.
А лично за технологията: гледам и със страхопочитание. Включва и съмненията и боязънта, но и безкрайното уважение към човешкия гении който стои зад нея.

Чувството за хумор на Уди Алън е уникално:)))

Благоговея пред всяка изява на човешкия гений!
Бих искал да мога да пиша като теб, но не умея. Затова пускам чужди творения. Успокоявам се все пак, че мога да правя някои други неща по-добре от онези, които ме изпълват със страхопочитание. Съжалявам екземплярите, които омаловажават останалите, за да се чувстват по-значими. Дано никога не стана такъв.
Приятен ден!!!

Текстът на Уди е както винаги провокативен-нещата са извън контрол щом и техниката взема реванш и отмъщава; но и Вашата си я бива - парижанка срещу "три в едно" американка ;)))
Поздрави!;)

Това имах предвид! :)))