По някакъв си път (не е необходимо той да водя. непременно към пазара, както ни внушава Лафонтен с неговия шегобийски ум, може да е било просто път към живота) бавно вървеше Мелничарят, носейки — не сте забравили, нали — и магарето си на гръб. Пре­увеличението е явно (човекът е човек, а не камила!), но понеже баснописецът по такъв начин е искал да ни внуши поуките си, нека и ние не цепим косъма на че­тири.

И така, на първия кръстопът го срещнал  Странник., който възкликнал учуден:

—  Мелничарю,   забелязвам,   че   си   мръднал   нещо? Вместо да яздиш магарето, ти го носиш на гръб?!

Последният това и чакал, моментално му отговорил:

—  Аз, миличък, спазвам наредбата. — Каква наредба!

—  На публични места магаретата вече не ходят пе­ша.  —   И  прибавил  с  възмущение:  —  Не си ли запо­знат с тази наредба?! ...

—  О!... Ами не е била на видно място — извинил се  Странникът.  Слязъл  бързо  от  седлото  и  също ка­чил  магарето  си на  гръб...

—  Информираха   ме   авторитетни   източници!   —   до­пълнил Мелничарят и продължил пътя си.

На следващия кръстопът ги видял  един Търговец и се стъписал:

—  Хей, вие сигурно сте полудели! — викнал той, за­душавайки се от смях...

—  Когато разбереш за какво става дума, няма тол­кова да се смееш! — срязал го Странникът и побързал да му съобщи с нравоучителен тон последната новина: — Има нареждане магаретата да бъдат носени на гръб от хората. Мелничарят може да потвърди това предписание...

—  Вярно е,  източникът е достоен за доверие —  казал мъдро Мелничарят.

—  Каква   нечувана   глупост! —  прекръстил   се  Тър говецът, на свой ред скачайки от каруцата. — И какво трябва да направя! Моля ви за съвет.

—  Качвай бързо магарето в каруцата — посъветвал го Странникът, — а ние ще те впрегнем на неговото място!

—  Много благодаря за съвета... — засуетил се Тър­говецът.

—  Ех!  — подхвърлил Мелничарят. — Човек, докато е жив, все се учи...

На третия   кръстопът,   нямало   как,   срещнал   ги   и Ученият.

—  Как   смееш   да   мъчиш   това   невинно   магаре? смъмрил  го Търговецът. — Заслужаваш да те преда­дем на първия срещнат пост!

—  Хайде,  без  сръдни,  какво  толкова  съм  сбъркал?

—  Вижте   го, нарушава   правилата,   а   после   пита. Мелничарят, Странникът и аз сме свидетели и можем

да потвърдим, че е така!

—  Странни принципи, дявол да го вземе! — ядосал се Ученият,    като разбрал каква е работата и какво тегло чака и него.

Лека-полека, облян в пот, но тътрейки се старателно напред, керванът най-сетне стигнал до пазара. Стран­ната процесия била посрещната с гръмък смях, но скоро по улици, площади и в оборите дори десетки магарета тържествували, възседнали хората.

—  Слушай, все пак... — прошепнал в един момент Странникът  на  Мелничаря,   —   ти  сигурен  ли  си,  че тази наредба е истинска?

Другият отвърнал с помръкнало лице:

—  Мислиш   ли,   че   това   вече   има   някакво   значе­ние?...

Превод от румънски: Спаска Кануркова