Началникът  извика   тримата   служители   от   отдела, почака  да  седнат,  огледа  ги  и  въздъхна:

— Много съжалявам, приятели, но трябва да ви съ­общя  една  твърде неприятна  новина.  Има  решение за съкращаване на щата във вашия отдел с една бройка. Няма да налагам мнението си,  предоставям  на вас да решите кой да напусне...

Те  се   върнаха   мълчаливо   в  стаята,  сложиха  чай  и все така  без да  говорят, дълго пиха и въздишаха.

—  Аз мисля  — започна  Зуу,  — че трябва да решим въпроса културно...

— Какво искаш да кажеш? — погледна подозрително Утае.

—  Да  видим  кой  от вас работи  най-малко  и  напускането на  кого  няма  да  се  отрази  болезнено  на  оста­налите. Всеки да каже коя е най-важната му работа  за отдела.

—  Точно така!  — възторжено одобри предложението Хуруувч.   —  Например    аз...  —  Хуруувч    се   замисли. Смръщи вежди,  потърка  чело,  побутна  ухо,  където  не го сърби, и пак повтори: — Например аз... — Загледа

се нещо в тавана, по пак нищо не измисли.

— Добре, помисли — отстъпи Зуу, — нека каже Утас.

— Другари,   аз  се  страхувам,  че   без   мен   ще  ви  е трудно — изрече на един дъх Утас. — Нали знаете, че в нашия отдел по традиция  аз  правя чая.  Няма да се хваля, но вие знаете, че никой не може да прави като мене такъв хубав   чай.   Можех   и   доброволно   да   напусна, но като си представя, че пиете бистра вода вместо  чай, сърцето ми се къса...

—  Не споря — съгласи се Хуруувч. — Фактът си факт. Но нека попитам, от своя страна: Кой носи чай? Кой намира само първокачествени сортове?

—  Мда — печално   поклати   глава   Зуу. — Виждам какво искате да кажете: че аз трябва да напусна. Да речем, че напусна. Но кой от вас умее така добре да оценява хубавия чай? Кой умее да се радва на малките радости на живота?

Хуруувч въздъхна, а очите на Утас блестяха предателски. И тримата бяха добри хора.

—  Ами ако хвърлим жребий? — неуверено предложи Зуу.

—  Точно така! Дай три листчета — съгласи се Хуруувч.

—  Защо аз? — настръхна Зуу. — Утас да напише "ли­стчетата.

—  Утас, все Утас да направи, не мога дъх да си по­ема от работа — замърмори Утас. — Не съм момче за всичко. — Нека Хуруувч, я колко е голям...

—  Аз съм най-големият — с достойнство се защити Хуруувч — и се чудя как не ви е неудобно...

—  Хайде стига, ние сме заети хора, нямаме време за губене. Да се разберем културно.

— Как?

—  Ще хвърлим жребий кой да хвърли жребий...

Превод от руски: Венета  Георгиева

към отпускарския сезон. Истината е, че ми е криво да съм вързан към работата си когато времето е за почивка, и затова пускам това разказче - да се самоуверя, че има защо. :(((

и хубаво презареждане, че да стигне енергията през есента и зимата. :)))

Отпуска! - Навред приятно слънцето огрява!
Отпуска! - Не може никой да ме уволнява!

Културно ли решиха да оставят теб на работа през отпускния август? Казваха ти, че без тях ще ти е трудно, а на тях - о, на тях още повече, защото ще има да те мислят през всичките дни, нали?!
Аз също като тебе ще гледам празни блогове и повече реклами за средиземноморските круизи, за покорени върхове и снимките от вчерашния празник на... какво значение има, щом не съм била аз там...
Поздрав, капитане! :)

Кой каквото ще да казва, обаче въображаемото има едно непобедимо предимство пред реално изживяваното. А именно - възможността да бъде изчистено от всичко неприятно, което неизбежно се случва в реалността.

Аз лично по стар навик ще се възползвам от това предимство и пак по стар навик ще бъда по-отпочинал и енергичен от много други, които ще се завърнат изморени и разочаровани от поредната си "почивка".

Всичко хубаво ти желая, Ина, дано да ти е добре навсякъде! :)))

Незаменими Хора няма! Вярно е! Но незаменими Капитани - има!!! Вие сте от тях! ...и да знаете не само Вие сте на работа...има по-тежки случаи........нова работа!:)
Поздрави:))))

Съгласен съм: Винаги, абсолютно винаги има и по-тежки случаи от нашия!!! Това не го забравям никога ... Честита нова работа и успех!
Поздрави:)))