Гомес е човек скромен и неразличим, който иска от живота само парченце под слънцето, всекидневника с възбуждащи новини и мамул, варен с малко сол, но пък с доста чисто масло. Тогава никого не може да го учуди, ч.е едва събрал достатъчно възраст и пари, тоя субект се премества на село, потърсва област с приятни хълмове и невинни селца и купува един квад­ратен метър земя, та да си е, както се казва, у дома.

Това за квадратния метър може да изглежда чуд­новато и би било така при обикновени обстоятелства, тоест без Гомес и без Литерио. Нали Гомес го интере­сува само парченце земя, където да натъкми своето зелено сгъваемо столче и да седне да чете всекиднев­ника и да вари своя мамул с помощта на примус, би било трудно някой да му продаде един квадратен ме­тър, защото в действителност никой няма един квадра­тен метър, а премного квадратни метри, и продажбата на един квадратен метър насред или в края на дру­гите квадратни метри носи затруднения при записване на поземления имот, съжителствуване, данъци и про­чие, пък и смешно е и не се прави. И когато Гомес, понесъл столчето с примуса и мамулите, почва да се обезсърчава, след като е обходил голяма част от до­лините и хълмовете, открива, че Литерио има между две места един ъгъл, който прави точно един квадра­тен метър и нали е разположен между две незастрое-ни места, купени в различни времена, притежава своего рода собствен облик, макар привидно да не е нишо повече от куп паша с един бодил, сочещ север. Нота­риусът и Литерио умират от смях при подписването документа за собственост, но подир два дни Гомес вече се е  настанил  в  своето  място,  където  прекарва целия ден в четене и  ядене, чак докато  привечер  се връща   в   хотела   на   селището,   където   е  наел  добра стая,  защото  Гомес ще да е луд, ама  никак идиот и това даже Литерио и нотариусът са готови да го при­знаят.

При това лятото в долините се ниже приятно, въпре­ки че навремени има туристи, които са чули да се го­вори по въпроса и заничат да гледат как Гомес чете на своето столче. Една вечер някакъв венецуелски турист се престрашава да пита Гомес защо е купил само един квадратен метър земя и за какво може да служи тая земя освен да поставя столчето, и както венецуелският турист, тъй и изумените събеседници изслушват тоя отговор: „Вие, изглежда, не знаете, че собстве­ността върху място се простира от повърхността до центъра на земята. Изчислете, значи." Никой не из­числява, ала на всички им се привижда нещо като квадратен метър, който слиза ли, слиза чак до не се знае къде, и по някакъв начин това изглежда по-важ­но, отколкото когато се притежават три хектара и чо­век трябва да си представя дупка с подобна повърх­ност, която слиза ли, слиза. По тая причина, когато инженерите идват след три седмици, всичко живо за­грява, че венецуелецът не е глътнал хапчето и е запо дозрял тайната на Гомес, тоест че в тая област трябва да има петрол. Литерио пръв позволява да съсипят люцерновите му и слънчогледови ниви с продупчвания, които изпълват атмосферата с нездравословни пу­шеци; останалите собственици продупчват денем и но­щем навсякъде и даже има случай с една нещастна госпожа, която с големи сълзи трябва да отмести леглото на три поколения честни орачи, защото инженерите били уточнили невралгична област насред спал­нята. Гомес наблюдава отдалече операциите, без да го е много-много грижа, макар че шумът на машините го отвлича от новините на всекидневника; разбира се, никой не му е рекъл нищо за неговото място, а той не е човек любопитен и отговаря само когато му говорят. Затова отговаря „не", когато пратеникът на венецуелския петролен картел се признава за победен и отива да го види с цел да му купи квадратния метър. Пратеникът има заповеди да купи на всякаква цена почва да споменава цифри, които се качват с по хи­ляда долара в минута, при което след три дни Гомес сгъва столчето, прибира примуса и мамула в куфарчето и подписва една хартия, която го превръща в най-богатия човек на страната, стига да се намери, петрол в неговото място, нещо, което става точно подир седмица във формата на струя, която изквасва семейството на Литерио и всички кокошки в областта.

       Гомес, който е много изненадан, се връща в града където е започнал своето съществуване, и купува апар­тамент сред най-високия етаж на един  небостъргач, понеже тук има слънчева тераса, та да си чете всеки­дневника и да вари мамула, без да идват да го раз­сейват коварни венецуелци и кокошки, боядисани в черно, които търчат насам-натам с възмущението, ви­наги проявявано от тия животни, когато биват поръс вани със суров петрол.

Превод от испански: Румен Стоянов 

„Вие, изглежда, не знаете, че собстве­ността върху място се простира от повърхността до центъра на земята...
Тези думи на Гомес ме навеждат на мисълта: колко малко му трябва на човек да е щастлив: един квадратен метър място, слънчева тераса и ежедневника с възбуждащи новини...и невероятния късмет му се усмихва!
Защото във Вселената има справедливост: На скромните се дава, от алчните се взема!
При мен, в моят блог-рол е "Завзета къща" на Кортасар.
Лек и успешен ден!

Много и безкрайна е само човешката глупост, но понасянето й също е част от живота и от нас зависи дали да й позволим да ни разваля удоволствието от живота или да я оставим да се дави в събствената си жлъч.
Приятен ден с много усмивки! :)))

Но там хаоса е заменен с подреденост, хармония и мир.
И може би, за "равновесие" , тук на Земята все повече се шири простотията и глупостта.
Но ти... го знаеш най-добре, нали война и мир си /Вой-Мир/! От теб избирам аз Мира...
В това е и ценността голяма - да срещнеш хората, които мислят, действат като теб...
Лека днес да е и служебната ти работа!

И аз предпочитам Мира, но като всяко истинско колективно благо, и Мира е обект на лични домогвания. От тях до войната крачката не е голяма.
Вярна е приказката:"Искаш ли мир, готви се за война".
Всичко най-хубаво!

Заинтригува ме...

приятно! :)))

случки се случват,когато...си на точното място.. и време ..:))))

попада винаги точния човек!
Останалите непрекъснато бъркаме или мястото, или времето ... :)))