Когато онази сутрин Янез Новак дойде на работа, върху бюрото му го чакаше официално писмо. Отвори го и щом го прочете, усмивката замръзна на лицето му и той трябваше да седне. В писмото се съобщаваше, че бил длъжен незабавно да регистрира жирафата, коя­то притежавал вкъщи и да заплати в съвета съответ­ния данък. Като всеки нормален гражданин, Янез Но­вак получаваше заплата по щатната таблица и извън броя на членовете на семейството не можеше да си по­зволи да гледа едно нищо и никакво коте, та камо ли някаква ящна жирафа. С опулени очи той се взираше в писмото и единственото му успокоение беше, че може би адресът е сгрешен. Сподели с колегите си какво го бе сполетяло, веднага се отлъчи от работното място и отиде в службата, която бе му изпратила пис­мото с официалната бланка.

—  Извинете... Това писмо, в което споменавате за някаква жирафа... Навярно е станала служебна греш­ка. .. Разбирам, много работа имате и човек понякога може да сгреши.

—  Ние работим с компютри и не гре­шим — прекъсна го една служителка. Тя погледна пис­мото и  му рече троснато   (от което краката на  Янез Новак се подкосиха):

—  Преместили сте се наскоро в нашия район и мно­го хора са забелязали през прозорците ви, че държите жирафа. Ето съответните формуляри. Регистрирайте жирафата, а дължимия данък заплатете в съвета — в едномесечен срок!

Обиден до сълзи, Янез Новак напусна канцелария­та. Беше горчиво разочарован, че в общината не му повярваха. Нима в неговата квартира от стаичка и кухня, с общ клозет и обща пералня, в която живеят ос­вен него първородният му син, жена му, тъща му и нейния баща, нима в тази квартира би могло да има място за жирафа?

Когато се прибра в същата тази квартира, намира­ща се в сутерена, забеляза, че един от съседите, който живееше на първия етаж и притежаваше градинка пред прозореца му, трескаво забива колове в земята и се готви да постави висока дървена ограда пред про­зорците му.

—  Какво вършите, съседе? Ще отнемете всичката ни светлина! Това е незаконно!

—  Незаконно е да държите жирафа в дома си! За­това  я пръждосвайте веднага оттука. Иначе отворите ли прозореца си, тя с дългучестия си врат ще докопа клоните на моите сливи и до зърно ще ги опоска.

—  Глупости! Нямам никаква жирафа! Заповядайте у нас, каня ви на чашка вносно испанско вино. Така лесно ще се убедите, че живеем сами, без никаква жирафа.

—  Хората вече са я видели през прозореца! Пък и аз не пия вносни вина, предпочитам сливовата.

Янез Новак нямаше сливова ракия, затова съседът постави оградата.

На другата сутрин Новак се успа поради царящия полумрак в стаята и закъсня за работа. Колегите от­даваха отсъствието му на някакви допълнителни за­нимания и грижи по жирафата.

—  Къде я държиш? В кухнята или в стаята?

—  Набавил ли  си зоб за  зимата? И какво обича най-много да яде?

—  Сега синът ти май ще бъде отличник по зоология!

Техните непонятни закачки бяха прекъснати от те­лефонния звън. Янез Новак вдигна слушалката. Обаж­даха се от зоопарка и се интересуваха жираф ли има, или жирафа, а когато той, заеквайки, започна да ги моли — да го оставят най-сетне на мира с глупавите си шеги, те му предложиха баснословна сума в нови динари, все едно че ставаше въпрос за някакъв фут­болист, а не за животно от тропическия юг. Настоя­ваха да я закарал следобед при тях. Разгневен, Янез Новак зтавори телефона и отиде да удави яда си с вино.

Така започнаха тъжните му и тягостни дни. Пре­стана да се бръсне редовно, занемари службата си, изостави работата на хонорар, спря да разговаря с жена си, а за всяко дребно нещо нашамаросваше синчето си.

Адвокатът му го посъветва да продаде жирафата чрез обява във вестниците. Приятелите на чашка пък го посъветваха да я закара в градската кланица. Янез--Новак напразно ги убеждаваше, че не може да про­даде или да се отърве от нещо, което няма.

От общината пристигна първото предупреждение за неизплатения данък за жирафата. Шефът му, узнал за това предупреждение, го заплаши, че впоследствие на допуснатата от негова страна небрежност, ще бъде принуден да го лиши от премиални.

Янез Новак все повече и повече слабееше, загуби здравия си вид, все по-яко задълба в света на алко­холните градуси, започна да се отчуждава от близките си, от околния свят и най-накрая дори от самия себе си. Неговата дълбоко преживяна мъка, изпълнила ця­лото му всекидневие, го отведе един ден в книжарни­цата, където си купи най-луксозна хартия за писма. Имаше намерение да излее върху нея горчивото си разочарование от излишния човешки живот п непотре­бен животински свят.

Но мозъчният център за равновесие, направляван от безбройното количество погълнати коняци, водки и уиски, накара ръката му да пише едно, макар че гла­вата му мислеше друго. Стана така, че това, което ръ­ката му написа върху хартията, не бяха мислите, дето искаше да излее върху нея, а случайно съчинена мол­ба за ново жилище. Как беше се случило това, и до ден-днешен не му е ясно на Янез Новак. Възможно е някой да бе му пъхнал скришом молбата, но това е вече тема за съвършено друг разказ. И така, в мол­бата беше подчертан фактът, че в упоменатите стая и кухня се помещават пет човека и една жирафа, ряд­ко тропическо животно, за което дори зоопаркът се интересува, а собственикът на тази рядка африканска фауна е лишен от възможността да се грижи за ней­ното здраве. Жирафата, произхождаща от слабо раз­витите страни, не би могла дори да се протегне в упо­менатата вече сутеренна квартира, а камо ли да расте нормално: съседът от първия етаж вече й отне днев­ната светлина, на която така бе свикнала в предиш­ното си отечество; поради общото ползване на клозета и пералното помещение, тя би могла да получи ком­плекси, тъй като е срамежлива и по цели дни само плаче, а сълзите й биха могли да създават опасност от наводнение за живущите наоколо. Затова просителят моли за съчувствие и настоява да бъде изселен в по-благоустроен район на града, където да бъдат осигу­рени по-хигиенични условия за жирафата.

В края на молбата Янез Новак решително заплаш­ваше, че ако тя евентуално бъде отхвърлена, ще се обеси на врата на жирафата, което сигурно ще пред­извика международен скандал, тъй като местните и чуждестранните седмичници само чакат да се хванат за подобни човешки трагедии.

И... след няколко дни общинският куриер пристиг­на с мотопед и съобщи на Янез Новак, че молбата му е удовлетворена. В красивата слънчева част на града го настаняваха в исканата от него жилищна площ, плюс гараж с подвижен покрив, където жирафата може свободно да се изтяга и да расте. И за да не по­лучи жирафата комплекс за малоценност, отпуснатата квартира се намираше на едно възвишение, близко до зоологическата градина, където можеха да имат до­стъп всички, които биха пожелали да я видят.

От този момент нататък Янез Новак отново се бръс­не редовно и му е все едно какво говорят за него и за жирафата колегите му. Вестниците и ра­диото взеха от него по телефона няколко интервюта, снимката му се появи върху първите страници на сед­мичните издания, а и на телевизионния екран бе по­казан, тъй че хората по улиците вече го познават и го поздравяват.

             Тази сутрин началникът му го извика в кабинета си. Съобщи му, първо, че повишава с осем процента за­платата му. След това наперено го предупреди, че ако жирафата благоволи да роди, първото жирафче ще бъде отстъпено на него. А накрая пошушна на Новак:

— Прави са хората, дето казват: дружиш ли с ня­кого от лъв нагоре и ти ще порастеш!

 

Превод  от  словенски: Венцеслава Йорданова

 

Ами това си е, като ти се пусне мълвата няма бягане, поне човека е успял да се възползва от нея. :)

За какви ли свои "жирафи" не съм чувал, ама пусто, не можах да извлека нищо от положението.

Нали човек се учи, докато е жив ...
:)))

Да, трябва да се помисля сериозно по въпроса и даже да тренирам, ако трябва:)))

Кулминацията - "Имаше намерение да излее върху нея горчивото си разочарование от излишния човешки живот и непотре­бен животински свят."!!! Обаче от тук следват много въпросителни - за мозъчния център; за молбата за жирафата и най-вече за доводите за спасението й!!!; за жертвоготовността на Новак!; за щастливата развръзка.......и за всичко друго:)
"Възможно е някой да бе му пъхнал скришом молбата, но това е вече тема за съвършено друг разказ." - това подсказва, че може би ще следва продължение?:)
Едно е сигурно, че " Дружиш ли с някого от лъв нагоре и ти ще порастеш!" - НО аз добавям, ако те приемат като истински приятел!:)))
Благодаря, за разказа!:)
Няма да пропусна да прочета в личния прочит на историята от vmir, в случай че пожелае да я сподели!:)))

разказ, писан от друг и когото не познавам. Не знам да има и продължение. Затова предпочитам да наблегна на това, което ми изглежда безспорно, поне от пръв прочит. А в случая според мен то е, че общественото мнение е сила, въздействието на която не може да бъде пренебрегвано с лека ръка – дори, когато се отнася за “малък” и никому неизвестен човек. Този въпрос ми изглежда твърде съществен и дори централен, защото много от сблъсъците и недоразуменията както в действителността, така и във виртуалното пространство са позиционирани или във връзка с него, или предизвикани от игнорирането му и последния пример беше преди няколко дни в дискусия за личното решение, в която ми направи впечатление, че Вие поставихте най-адекватния въпрос - доколко личното ни решение е наистина наше, а не повторение на съществуващите около нас модели и образци. Поздравявам Ви за тази постановка, защото следването й според мен съкращава лутанията и прави безпредметни споровете, които нямат отношение към първоначалния въпрос. Извинявам се, че вероятно не използвам най-подходящите думи и определения, но не ми е възможно в момента да правя детайлни справки и се надявам някакси да се справя с обяснението и без тяхна помощ. Поздрави и приятна вечер! :)))

Как се оформя това обществено мнение; къде започва да се оформя; как избира къде да се фокусира.....Е, едно е сигурно че "гръм пада само върху високо дърво, не върху ....порутена постройка!". В този смисъл "малкия" човек надали е толкова малък?:)
Колкото до това, че "личното решение", за съжаление, не е напълно лично, се говори и в Светото писание. Може би затова там е казано"...и най-големи врагове са най-близките ви". Аз го тълкувам малко протестантски, по своему, но с чисто сърце:)))
Поздрави:)

който напира и заплашва да ни удави в случай, че не изплуваме достатъчно бързо на повърхността. Затова и в повечето случаи се задоволяваме с отговорите на другите, но самолюбието ни играе лоша шега и често ни кара да се изживяваме като уникални не защото не можем да бъдем такива, а защото често в бързините се предсавяме за уникални с изтъркани баналности.
Моля, простете ми ако греша, но според мен тълкувате Светото писание не в съответствие с известните християнски традиционни тълкувания. Не се съмнявам в добрите Ви намерения, и това е причината, да го спомена. Защото най-близките роднини могат да бъдат действително най-големите врагове на мнозина от нас, но това според мен не произтича от вярата, а по-скоро от липсата й. Иначе, Християнството е наистина достатъчно парадоксално, но не вярвам да има сериозно знание, което не минава през привидни или сериозни парадокси и нуждата от обяснението им.
Лека нощ!