Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2008 17:36 - ФУТБОЛЪТ Е МЪЖКА ИГРА – Йон Бъешу (Румъния)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 3621 Коментари: 13 Гласове:
0



           Известието, че на Оня свят най-иосле ще се състои футболният мач Рай Ад, пощури всички спортни жур­налисти на Земята. И тука, слава Богу, имаше доста­тъчно събития, по които им течаха слюнките (ще спо­мена само Световното първенство по футбол на ру­сите девици от Австралия, Европейското първенство по футбол за късогледи, Американското първенство по футбол за слепи и Футболното първенство за джудже­та в Патагония), но друго беше да присъстваш на един мач, в който се срещат представителите с буто­ни на обувките на двете велики сили на Вселената. Но от момента на уреждане на формалностите започнаха спънките. Е, не беше кой знае колко сложно да по­пълни човек формулярите и да направи ваксинациите, но имаше едно условие, което накара мнозина да се откажат. В момента, когато трябваше да минеш гра­ницата, индивидът, конто пазеше последната барие­ра, Великият митар, имаше задължението да те хало­са по главата и да те прати в небитието; другояче не беше възможно да отидеш на Оня свят. За да не про­такам повече, ще ви кажа, че единственият, който се оказа способен да преодолее тези изпитания, бях аз. Какво имам, че да го загубя, си казах, да става, как­вото ще става, ще отида, няма да пропусна за нищо на света такъв случай. И ето ме вече пред Великия митар, който за няколко мига, чат-пат, освободи ду­шата ми от тялото и ме пусна да премина Отвъд.

Пътуването беше нормално и доста приятно, още повече че на един завой настигнах група весели и сим­патични души, които идваха от сватба, завършила с крамола. Откъде идваш, накъде отиваш, та това, та онова, леле колко сн късметлия, хубава професия имаш, зло да те не види, да ни изпратиш картичка от­там, и ето ни, най-после пристигнахме.

Не искайте от мене да ви описвам местата от Оня свят, защото в такива случаи на спортния репортер не му е само до местния колорит н други такива дре­болии. Още щом пристигнах, похлопах на портата на Ада, заинтересуван да узная първите подробности за отбора на дяволите, за които се носеха какви ли не слухове. Дежурният дявол на портата беше доста изне­надан, че един спортен журналист иска доброволно да влезе в Ада. Другите мои колеги, които се намираха там, бяха принудени сами, със собствените си статии да палят огъня под казаните, в които вряха без вода. Казах му, че съм дошъл служебно и той ме заведе в голямата зала с казаните, където беше Сатанаил. Сатанаил стоеше в едно кресло от бодлива тел и надзи­раваше горенето на огньовете и сипването на смолата. Положението, изглежда, не беше твърде блестящо, той беше нервен, но все пак ме прие благосклонно, от което си извадих заключение, че жаждата за слава е също дяволска работа.

  Маестро — казах му аз, — дойдох да се запозная с приготовленията на вашия отбор за мача с Рая. Бих искал да поговоря с треньора.

Сатанаил направи знак на дяволите, които пълнеха лулата му с хашиш да се отдалечат и ми каза, като изпускаше дим от лулата си:

  Драги  мой,  треньорът  на  отбора  съм  самият  аз. Ще ти се стори може би странно, но вместо да оставя тази   работа   в   ръцете  на  някой,  който  постоянно  ще ме нервира — а аз съм много нервен, — взех я в свои­те стари  космати ръце. Ако искаш интервю, започвай, приятно ми е.

  Маестро,   моите   читатели   биха   се   интересували, на първо място, да узнаят въз основа на какви крите­рии   са   подбрани   играчите.   Ръководили  ли  сте  се  от техните физически качества или от техниката  им?

  Драги мой — аз обичам да бъда интимен с жур­налистите, — знай, че нито едното, нито другото. Глав­ното  са   моралните  качества.   Футболът  е  благородна игра, а щом е благородна, трябва да подтиква към ду­ховно извисяване, нали?

— Разбира се.

  Е, добре, в моя отбор влязоха елементи с прове­рено минало, най-достойните грешници, съпрузи, които са  убили  съпругите   си  по   най-зверски   начин,   деца, които са отровили родителите си, внуци, които са уду­шили парализираните си дядовци, двама  самоубили се поради любов от пръв поглед. Веднага след подбора ги извадих от казаните и ги пратих на лагер. Ей-сега  имам  тренировка  с тях  и  те  каня  да  ми  бъдеш гост.

Тръгнах със Сатанаил към тренировъчния лагер на отбора на Ада. Аз вървях пеша, а Сатанаил го носеха десет дявола върху опашките си, сплетеии като хамак. Тренировъчният лагер на сатанинскнте футболисти — ако щете, се чудете, ако щете, недейте — беше един нощен бар, където многоброен оркестър биеше адски барабаните и надуваше гръмогласни тръби, а дяволи­те пиеха алкохол от бутилки и от бурета, танцуваха с дяволиците или играеха покер на очи. Защо на очи, а не на пари, попитах аз, а те ми отговориха: Ами на­ли парата е окото на дявола?

Сатанаил изглеждаше доволен от начина, по който се провеждаше програмата на лагера, поинтересува се дали някой не е задрямал през нощта, за да го на­гради с няколко ритника, казаха му, че не, след което той им държа следната реч:

  Драги   мои   отрепки   и   негодници.   Да   ви   вземат мътните,  ако не победите,  да  не  се вясвате при  мене в Ада, ако не спечелите, в Рая да си останете, че го­лям   мерак  имам  да   поядосам  отеца   (става  дума  за Господ       бележката   е   моя)   и   неговите   мироносци. Ако не биете бре, ще ви пратя да миете клозети един катралион  години,    кухненски    пачаври    и   фитили   за лампи ще ви направя. Сега да вървим на тренировка, а после ще уточня състава. Марш!

Дяволите препуснаха в тръс към тренировъчния те­рен, който се намираше в една съседна, специално обо­рудвана зала. Тренировката трая само две минути, защото всички играчи бяха дяволски подготвени и бе­ше безсмислено да се уморяват напразно. Трениров­ката на всеки член на отбора се състоеше от следните упражнения: 25 псувни на майка, прецедени през зъби, 50 автоюмрука, нанесени в челюстите пред огледалото, заплюване в лицето на един манекен, който представ-

ляваше бъдещия противник, строшаване на две на един дъбов дънер само с един удар, и сто удара с гла­ва в един железобетонен зид. Доволен от резултата на тренировката, Сатанаил извести състава, който ще­ше да играе на другия ден: Дявол I, Дявол II, Дявол III, Дявол IV, Дявол V, Дявол VI, Дявол VII, Дявол IX, Дявол Х, Дявол XI и Дявол XII. А защо Дявол VIII няма да играе? Защото вчера го хванали да пие вода на гладен стомах, ми отговориха.

Благодарих на Сатанаил за любезността, с която ме прие, и веднага напуснах Ада, за да направя посе­щение в Рая.

Още преди да вляза там, научих, че положението на ангелския отбор е силно отежнено от различни вът­решни раздори. Убедих се, че е така, като видях свети Петър в будката до портата. Той беше в лошо настроение.

  Светиня ти — казах  аз, —  аз знаех, че вие сте назначен за треньор, а какво правите тука?

  Ти да си здрав, откога аз съм освободен! Всемо­гъщият заяви, че съм бил много мек с ангелите и че съм  въвел тука земни  навици.  И постави  Гавриил да ги кара на тренировка с огнената си сабя. Но махна и него и сложи Илия, който се задържа- само четвърт час  и  сега  начело  на  отбора  стои  самият  Всевишен. Върви бързо, ще ги свариш на тренировка.

Изтичвам на един дъх по алеите на Рая и заварвам отбора на една полянка, осеяна с метличина и пухчета от глухарчета. Господ-треньорът седеше на една количка, теглена с мотоциклет, и следеше трениров­ката с едно око, защото с другото гледаше телевизия, която предаваше от Земята мач между Америка и Ев­ропа. Съставът на Рая (Ангел I, Ангел П, Ангел III, Ангел V - Ангел IV бе напуснал отбора поради из­кълчване на лявото крило, — Ангел VI, Ангел VII, Ан­гел VIII, Ангел IX, Ангел Х, Ангел XI и Ангел XII) също тренираше усилено. Неговата тренировка се съ­стоеше от: леки поклащания на крилата, целуване в устата на въображаемия противник, грациозни реве­ранси пред въображаемата публика и упражнения в поднасяне на извинения пред противника след отбе­лязване на головете.

По моя настоятелна молба Господ направи следното-изявление за читателите:

— Резултатът ни интересува само ако победим. Моите играчи са получили указания да играят културно-художествен футбол, футбол-метафора, възви­шен от духовна гледка точка, който да подтиква зри­телите към прекрасното и да поражда у тях любов; към ближния. Въпреки че някои органи на пресата ги обвиниха в идеализъм, ние вярваме в принципа „Фут­бол за самия футбол", тъй като тенденциозният фут­бол е изобретение на ренегата Сатанаил.

Понеже стана дума за пресата, залових се веднага да прелистя някои току-що излезли вестници. Хареса ми фактът, че журналистите от Оня свят водеха много остра идейна полемика. На първо място се поставяше въпросът дали е необходим съдия, защото се срещаха върховните сили на Вселената и идеята за Великото решение беше в техни ръце. „Това би било въпиеща формалност" — пишеше в уводната си статия „Свобо­ден ад", а „Гласът на Рая" потвърждаваше това още в самото заглавие „Така е!"

Друг нерешен проблем беше топката. С други думи поставяше се въпросът дали да се играе с истинска топка, или само с идеята за топка. Оттука се отиваше и по-далеч и се поддържаше предложението и самият игрален терен да бъде под формата на идея, тъй като и самият мач служеше на Великата идея.

Най-после настъпи денят на мача. На площада, кой­то разделяше Рая от Ада, доста големичък, бяха на­дошли твърде отрано зрители и зрителки, сиреч дя­воли и дяволици, ангели и ангелици. Те заемаха от­делни сектори и всеки носеше предмети, които произ­веждаха шум, и плакати с мобилизиращи призиви. Записах си няколко интересни лозунга не толкова за­ради формата им, колкото заради съдържанието им.

Няколко минути преди започването на мача при­стигнаха и двамата велики патрони Господ и Сатана­ил, за които бе известено с тръби, зурни, цимбали и крясъци „ура". Те се ръкуваха с всички играчи, погъ-деличкаха ги под брадичките, дадоха им различни полезни съвети и после седнаха заедно в главната ложа.

В определения час мачът започна. Свикнал с така наречените футболни мачове на Земята, на мене ми беше доста трудно в началото да се ориентирам в бяс­ното тичане на единайсет ангела и единайсет дявола подир нещо, което не се виждаше, тоест подир една идея за топка. Всеки случай още от първата секунда на играта разбрах, че отборът на ангелите беше взел инициативата в свои ръце и се намира в тотална ата­ка. Това, което ме учуди донякъде, след като бях пред­варително запознат с нещата, беше съвсем различ­ният стил на игра на двата отбора. Докато дяволите се вместваха в рамките на допустимата твърдост, то ангелите, които бях видял на тренировката да се упражняват в целувки и милувки с противника, сега из­веднъж се бяха превърнали в диви зверове и се бяха отдали на най-брутални действия. Така например във втората секунда си отбелязах едно стълкновение меж­ду Ангел IV и Дявол II, като последният излезе ст това кратко сблъскване с едно извадено око, едно от­къснато ухо и счупена опашка. В третата секунда Ан­гел IX тръшна на терена Дявол I, този, който защи­щаваше идеята за врата, изпотъпка го здравата с кра­ка, после го ритна в слабините, а през това време Все­вишният, Всетреньорът, викаше с невъобразимо же­стоко задоволство: „Така! Така!" Естествено в тази бъркотия за ангелите не беше трудно да вкарат идея­та за топка в идеята за врата — и да видиш ти тога­ва каква безумна радост настъпи в страничните секто­ри на Рая, какви крясъци, какви целувки, какви драз­нещи жестове от страна на ангелиците към дяволиците.

Капитанът на отбора на Ада веднага се представи пред Сатанаил и го попита рязко:

  Какво ще правим, шефе, тия ще ни спукат?

  Не   отговаряйте   на   предизвикателствата    про­шепна владетелят на Злото.

В петата секунда дяволите, какво правиха-струваха, но всички се втурнаха към вратата на ангелите. Дя­вол XII удари идеята за топка със счупените си рога така мълниеносно, че тя влезе като естествен спътник в идеята за врата.

  Ама   че  свинщина!      извика   Господ.   — Имаше засада.

От този момент започна катаклизмът. Между игра­чите пламна страшна патаклама: блъскане с глава в зъбите и с крака в корема, зловещо пращене на кости и черепи, хапене по носа, гушата и ушите, и най-мръс­ни псувни, все още непознати на Земята. После започ­наха да се бият зрителите и зрителките. Ангелите ску­беха брадите на дяволите, дяволите скубеха на анге­лите пера от крилата. Двамата върховни треньори съ­що излязоха извън кожата си. Сатанаил хвана Господ за брадата, Господ грабна Сатанаил за опашката и за­почна да го влачи и блъска в калдъръма, докато Са­танаил извика: „Стига! Достатъчно!" И ако мачът трая само пет секунди, то крамолата и боят продъл­жиха до късно след полунощ, когато всеки лагер при­бра разкъсаните си части и се завърна у дома си.

Още същата вечер написах репортаж със заглавие: „Вън хулиганите от футбола!", в който осъждах бру­талната игра на двата отбора и наблягах на факта, че тя е лош пример за хората от Земята. Предадох репортажа в Пощенската служба на Рая, но на дру­гия ден узнах, че текстът не е бил изпратен на Земята и че Господ желае да разговаря с мен по този въпрос. Още с влизането си при него извиках:

  Протестирам!

Всевишният ме погледна с едното си око, докато с другото гледаше в текста пред него, и измърмори:

  А бе, ти! Да не мислиш, че сме те пуснали тука да ядеш за наша сметка?

  Господи, не позволявам да....

  Какво  не  позволяваш  бе,  смъртнико?  Онова  ва­шето футбол ли е? Оня балет за госпожици? Търчите деветдесет  минути подир един шарен мехур  и  когато някой се спъне, ревете като при углавно престъпление. А бе, научете се да играете футбол както трябва, че иначе,  като дойдете тука, тежко ви!   Видя  как се чу­пят кости при нас. Марш навън!

Докато сваря да изляза, един светия от гвардията му ме хвана за яката, извлече ме навън и ме изхвър­ли като парцал през портите на Рая.

Същата вечер си бях вече в къщи. Всички приятели се юрнаха да ме разпитват:

  Я кажи как е там?

Как може да  бъде?  отговорих им  аз.  Като на оня свят...

 

Превод от  румънски: Спаска Кануркова


Тагове:   игра,   Румъния,   МЪЖКА,


Гласувай:
0



1. feq - Футболът наистина е мъжка игра...
20.09.2008 18:25
Че коя нормална жена ще изтърпи 90 минути 22-ма да тичат подир една топка /"шарен мехур"/...
Но Световното и Вселенското първенство са си друго нещо...
Този твой подбран разказ, Воймир, изчетох няколко пъти. Значи, мача го "гледах" няколко пъти.
Браво на съседите румънци -
по-бързо се поЕВРОпчиха от нас,
браво и на Всевишния - знае си работата човекът.
браво и на теб,...с поуката!
С голямо намигване, докато пак не си тръгнал за РАЯ!!!
цитирай
2. vmir - Здравей, Феичке!
20.09.2008 22:04
В момента не мога да се ориентирам в посоките Рай – ад, защото от 4 часа енергото ни включва и изключва тока през 5 минути, изключили са си и всички телефони, или започват да ругаят, ако случайно бъдат открити на някой от тях. Такова чудо до момента не съм виждал дори и под Тошово ... Разгеле, да чуя най-накрая и човешка думичка – имали били голяма авария ...

Иначе и на мен ужасно ми харесва разказчето. Нарочил го е за футбола автора, ама става и за толкова други работи. Ама нали ти беше аташирана към Райската канцелария, познаваш материята ....
цитирай
3. анонимен - А кой мъж ще излезе на улицата през зимата по...ЧОРАПОГАЩИ?
20.09.2008 22:37
Кой мъж ще се напъва да...........ражда?
НИКОЙ!
Ако това стане ............ще умрат!
цитирай
4. vmir - Sekira, напълно съм съгласен!
21.09.2008 00:02
Отдавна съм открил, че вие, жените притежавате много по-голяма издържливост, смелост и борбеност срещу всезъзможни въздействия ... За себе си съм го обобщил, че жените сте силния пол ... На всичкото отгоре, мъжете сме и по-страхливите ...
цитирай
5. анонимен - На мъжете преминава през устата, а на жените през сърцата
21.09.2008 00:08
Страхливи сте, но удоволствия обичате,
а истински жените не обичате,
жената за мъжа е чиракиня
и във леглото секс робиня!
цитирай
6. vmir - Всеки удоволствия обича,
21.09.2008 00:53
Без истински да се обрича,
Не ще никой да чиракува,
И все бърза да изкомандува ...
цитирай
7. inamay - Поздрав!
21.09.2008 11:46
Безкрайно съм впечатлена от виденията, изразени в пророчествата на писателя съсед... Не знам кое от всичките да сложа най-отпред. "... жаждата за слава е също дяволска работа" или как Господ и Сатанаил седнали в една ложа, или как се тича "подир нещо, което не се виждаше, тоест подир една идея за топка."... Всичките ми се виждат идейни за първото място в класацията за мои размисли... И тъй приличат да са писани за... защо ли като теб си мисля, че прилягат и на други дейности...
цитирай
8. vmir - Привет, Ина!
21.09.2008 14:11
Съгласен съм. Дано разказа да не звучи прекалено богохулствено ...

Вярвам, че и да се стори така някому, Господ има необходимото чувство за хумор да се посмее над опитите ни да го вкарваме в отработени от представите ни образи. Вярвам, че Господ ще хареса и пародийните образи на онези, които се отъждетсвяват по могъщество и влияние с Него, ситуацията подхожда, разбира се и за обяснение на политическата деятелност, още си спомням например лозунга на един мой бивш началник: “Ще влезем в съюз и с дявола, само да сме ние (на власт!)” . И той наистина изкара два депутатски мандата в партия, за борба срещу принципите на която се беше кандидатирал за депутат в друга партия малко преди това, но не беше одобрен ... Да не говорим, че обидните квалификации между политическите опоненти в началото на прехода са били заимствани почти на 100% от фолклора на футболните фенклубове.

Именно тези обстоятелства според мен ни повгорчиха настроението на повечето от нас за десетилетия ...
цитирай
9. inamay - Добро утро!
22.09.2008 08:22
Днес е празник... нали?! Колко много неща ще изплуват отдясно, отляво, по средата, между главата и опашката на ламята, държавата... ще разпусне пипалата си от всички люспи и те ще запълзят по улиците... и ще ме гледа с невиждащите си за мен очи... ще ме прегази, за да мине по алеята на славата, да поднесе с ръце на друг букети на светли и без ореоли, минали света си хора, които сигурно ще са отвърнали главите настрани...
Честит празник, Воймир! Горчив ден... един от многото, които си стоят в десетилетието...
Добре, че в парка има толкова дървета. Допреш ли се до някое, ще чуеш как нашепва валс... от нощен танц на вятъра... Лек ден! :)
цитирай
10. feq - Добро утро и от мен, Воймир!
22.09.2008 09:23
Честита ни НЕ-за-виси-мост!

НЕпостигнали всички мечти,
ЗА които в нощи бленуваме,
ВИСИм в пространството, сънуваме...
МОСТ към реалното сътвори!
цитирай
11. vmir - Честит Празник, Ина!
22.09.2008 09:59
Съгласен съм с видението ти за държавата като не толкова страшно, колкото некадърно чудовище, на което не му достига “капацитет” да се осъзнае и да стане по-адекватно към самото себе си и останалите себеподобни по света. Липса на самосъзнание, да го наречем, благодарение на което би могло да прегази настоящето, докато се опитва да си спомни за миналото. Тъпичка пиеска, защото патоса на думите не може да компенсира падението в делата, но пък е опасна илюзия да се навиваме, че сме извън нея.

И слава Богу, че са дърветата, парковете и толкова други неща, които ни спасяват от дървенящината на онези, които първи трябва да изпълнят с адекватност и смисъл духа на държавата.

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=235314

http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=236143

Честито и на теб, Феичке! :)
цитирай
12. анонимен - Хм , силата на идеите , така го разбирам аз ,
23.09.2008 21:16
идеята за топка , идеята за игра , идеята за съревнованието за надмощие, вечната борба между доброто и злото . На оня , или на тоя свят ...винаги има жертви и от двете страни !
Щеше да е смешно , понеже е футбол , ако не е тъжно !
Благодаря ти , Воймир за отново интересния разказ !
цитирай
13. vmir - Да, Виши, вечната борба между доброто и злото,
24.09.2008 06:44
но и превръщането им едно в друго, когато целта оправдава средствата. И, че пътят към ада е застлан с добри намерения.
Ако на мястото на играта футбол поставим играта на идеологии, нядявам се разказа да бъде и вид обяснение на настоящата покруса от факта, че милата ни татковина е на дъното на еврокласациите по хубавите неща, но по корупция сме не само европейски, но и трансевропейски първенци!
Няма как да забравя ехидните усмивки и театралните въздишки на сегашните управляващи, докато настъпваха към властта с твърденията, че корупцията е превърната в държавна политика, въпреки, че тогава не бяхме първенци, а “едва” в златната среда по корумпираност. Дано тези примитивни прийоми престанат да бъдат начин за печелене на власт и да не изместват повече истинската игра на идеологии, която в нашия преход още не се е състояла. Засега продължаваме да се движим според утъпканите понятия на добрия стар марксизъм от XIX – ти век: хищничество на капитализма, първоначално натрупване на капитала, човек за човека е вълк, печалбарството и алчността са двигателните сили ..., а еврокласациите показват адекватността на тези анахронични идеи.
Приятен ден!
: )))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092830
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031