Всичко започна устремно и завърши внезапно след осем месеца. Половин час след като бях забелязал красавицата, вече я разглеждах в детайли с бинокъла, донесен ми за целта от фирма за електронна търговия. Очевидно беше гостенка, но се чувстваше като у дома си, иначе не би се разхождала така непринудено по бански с цигара в ръка на един от балконите на отсрещния блок. Малко е да кажа, че гледката си заслужанаше. По-удачно би било да кажа, че описанието на красавицата с права руса коса и перфектна фигура не си заслужава, защото не умея да предавам и малка част от вълнението, което ме сграбчва при гледката на хармонично женско тяло, грациозно движещо се пред очите ми.  В един момент гледката се допълни с присъствието на смътно позната ми червеноскоса женска глава с къдрава коса, която явно беше стопанката на апартамента, но скоро червенокосата се оттегли във вътрешността и красавицата отново остана сама.

След около час прилежно наблюдение, следобедът вече преваляше, жаркото слънце беше почнало да отслабва, красавицата за пореден път беше утихнала отсреща, а аз се сетих, че съм пропуснал тренировката си във фитнесзалата. Донесох дъмбелите до прозореца, и все още, надзъртайки през процепа между пердетата, започнах да помпам бицепсите и трицепсите, докато не измерих сантиметър и половина увеличение на бицепса. Като по поръчка, мацката точно в този момент се поизправи в шезлонга си и докато се прозяваше май се вторачи в посока към моя прозорец. Задъхан от натоварването и от този интерес, притичах до огледалото в коридора, съблякох влажния вече потник, и доволен от гледката, направих една серия набирания на импровизирания лост в коридора и една яка серия лицеви опори, с което силите ми се изчерпаха до последно и се озовах на границата на припадъка. Както и да е, събрах някак сили, поех дълбоко дъх, изправих гърба, излязох на балкона и разходих току-що напомпаната и набъбнала от притока на кръв мускулатура. За зла беда, разходката се оказа твърде кратка,  защото в старанието си да изглеждам непринуден, настъпих една дъска с пирон, който се оказа май и ръждив.  Нямаше време да мисля за опасност от тетанус и инжекции, затова забърсах набързо убоденото със спирт, и бързо изскочих отново на балкона с някаква цигара, която трябваше да ми придаде още по-мъжествен вид или най-малкото, да послужи за обяснение на гримасите, които напираха по лицето ми заради болките от убождането.  “Вярно, че за 48 часа мога и да си умра от тетанус, ако не ми сложат веднага инжекция, но пък и мадамата си заслужава да умре човек за нея” – мислех си самотвержено и влюбено, предвкусвайки колко много ще ме обича тя заради трогателната ми жертвоготовност, в случай, че тетануса ме подмине.

Късно същата вечер забелязах мадамата отново на балкона, и на фона на светлините зад нея, успях да различа познатите очертания на главата със спуснатата права коса. Нямаше съмнение, ме мадамата ме следи в тъмното! Веднага повторих процедурата по напомпването на мускулите с кръв, след което излязох на балкона, и поемайки дълбоко въздух за да станат раменете ми още по-широки, застанах на фона на светлината, за да се откроят атлетичните ми пропорции. Всичко това се повтаряше много вечери до края на лятото – помпах първо мускулите, после задържах дъха до прималяване за да изглеждам по-внушителен. Скришом изпусках дъха и бързо поемах отново дълбоко въздух, а мадамата ме следеше от отсрещния балкон в тъмното, и ако се съди по това, че не смееше да запали дори цигара, явно и тя следеше движенията на неотразимата ми фигура със затаен дъх.

Междувременно, след един успешно реализиран план, в кварталния супермаркет успях да се запозная с червенокосата стопанка на апартамента с балкона, от която с находчивост измъкнах информацията, че красавицата с правата руса коса и перфектна фигура е нейна внучка. Успях да изскопча дори обещание да ме запознае с нея при следващото й посещение, и по тази причина се мотаех около супера, за да получа навреме необходимата информация. За да не изглеждам несериозен или безделник обаче, се бях постарал да съм винаги зает с нещо полезно – с пазаруване, изхвърляне на боклука, ремонт или почистване на колата, помагане на възрастни хора и малки деца, а когато бабата на мадамата се появяваше наблизо, дотолкова се вживявах в социалните си функции, че дори момичета които ме поздравяваха, не можеха да привлекат погледа ми в нейно присъствие. Бабата отвръщаше на поздрава ми с подчертана симпатия, а аз все се надявах след малко да се върне с внучката си, но това не се случваше. 
     Минаха месеци, лют мраз скова прозорците, а аз продължавах вечер да помпам мускулите, да задържам дъха и да се разхождам внушително по балкона на подходящ светлинен фон. Не винаги бях сигурен дали тя е там, но не исках да пропусна нито едно нейно посещение, без да й напомня за достойнствата си.

Един февруарски ден пред супермаркета не издържах и запитах бабата дали е имала скоро гости.

-         О, знам, че за внучката питаш, чедо – отвърна бабето – ама откак се ожени миналото лято и замина за чужбина, не си е идвала все още – добави тя.

Успях да дойда на себе си още докато бабето излизаше от супера.

- А коя е тази, която понякога вечер стои на балкона ти? – запитах с престорено вежлив тон.

-         Ми аз трябва да съм била, друг не е ходил на балкона – зачуди се бабето.

-         Но тя е с права руса коса!? – почти извиках аз.

- О, чедо! – загадъчно се усмихна бабата – бях и аз някога такава – след което хвана червената си къдрава коса, дръпна я надолу, а под свалената перука се показа права бяла коса.

Супер!!!!!

Поздрави!

Много съм поласкан да получа похвала точно от теб!!!!!

Страхотно е. Много изчистено, много четивно и пълно с емоция.

И усмивката в края, леката ирония, закачката.

Много приятна емоция ми създаде и широко ме усмихна.

Ми уча се от тебе!!!!!

Само дето на мен писането ми се отдава доста трудно!

Наистина е супер!
С любимия ми....неочакван край :)

А ти си важна част от вдъхновението ми! :)

Свежарско , срещала съм и красиви баби , ха-ха , поздрави !

Тенденцията да се изкривява любовта в блога продължава упорито.
Защо толкова нечистоплътни мисли?
Защо не се опитате да си признаете чувствата, напимер, най-трудно е. Първо пред себе си, а после ги опишете тук, та всичките ви познати да разберат.
Това е труд.
Горното граничи с гавра. Няма и намек, че не е.
Неочакван край не значи грозен, подигравателен и прочее. Две различни неща са. Просто по-трудно се измисля. Лесните мръсни идеи носят и мръсно въздействие на разказа, и той става гнусен. Помисли, дали това целиш. А поколението втръгва в тази посока да се развива и докъде ще стигне тази "невинна идея"? Знаеш ли, какво може да довлачи след себе си? Трябва отговорност.

Напълно съм съгласен с теб за красивите баби, но героят е младеж и най-вероятно не е мислил още по въпроса ...

мога да знам кое за теб е нечистоплътно.
Също и не знам кое за теб е гавра.
Не знам и кое е мръсно за теб и кое - гнусно.

Развитието на идеите също е безкрайно интересно за мен.

Готов съм да мисля по всичко това, но ми е необходима и отправна точка.

в този момент искам да те спра да направиш фаталическата грешка да искаш продължение на коментара на Вики11. Ако искаш да си спестиш мъката от безмислени и тегави коментари, оттегли искането за насока :))))))

Оттеглям!
:)))

Четох го със затаен дък и накрая и аз дойдох на себе си......, това беше чудесно,,,,!Направил си си страхотен автопортрет и сигурно си оформил страхотно тяло по тая илюзия “? На това отгоре си и хитрец , търсач на силни усещания и откривател на емоции ...Поздравления за прекрасния разказ !

Не бих казал, че това е автопортрет, а което казваш за откриването на емоции е абсолютно вярно - аз съм вечния търсач на емоции и мотивации - дори и когато се смятат зя абсолютно погрешни и тотално непопулярни! Смятам, че дори, когато ще мога да ги наблюдавам само отстрани и безучастно, пак няма да изгубя интерес към тях, защото те са истинския вкус на живота, те предопределят бъдещето и е чудно колко много хора извън блога не схващат това.

p.s. Ако ще се разпадаш, гледай да си по-близо, за да мога да ти се притека на помощ . :)))

Най - пикантната подправка в яденето е удоволствието да вкусиш , така е и в живота - да му се наслаждаваш ! Така , че продължавай да сглобяваш мозайката !

Откакто се помня сглобявам, едва ли ще се отуча от тук нататък ...

Никога и никое усилие не е напразно. Понякога очите ни виждат не това, което е, а това което искаме да бъде, но пък сигурно е че в този момент и в нас гледа някой, който ни вижда различно........С изваяното тяло, което е придобил героят, явно е че той ще стане жертва на подобно щение( ще-ние, каква дума само!). И тогава, когато бъде спрян Той от Нея, Истинската, Младата и Единствената, ще се обърне през рамо и ще види избледнял силуета на Бабата, която може би ще бъде съвсем изгубена в небитието....:)))))))))
Много ми хареса разказа, още повече ясно става отминал те е "тетануса":) Бъди здрав!!!

обърни внимание, че "изваяното тяло" e единствено в съзнанието на героя!!! Как можа да повярваш на герой, който освен тялото (главно своето) не вижда друго и мисли, че е достатъчно да се дуе като пуяк, за да заслужи любовта си?

За разлика от героя, аз съм страхлив и не бих пропуснал да отида да ми сложат инжекция против тетанус!

Съжалявам, ако съм те разочаровал, но това е положението!

Не намерих нищо мръсно и гнусно в постинга...Напротив, смятам че недостатъчно си наблегнал на естетиката, на красотата на женското тяло : мъничко еротика трябваше да добавиш за да стане картината още по-привлекателна :) А това с помпането на бицепси....ами логично действие, като наблюдаваш подобни картини и нямаш друга възможност да укротиш кипналата кръв! Но най ми хареса края - срещата с бабето и червенокосата и перука, пълен неочакван контраст. Какво да кажеш, нормална женска суетност, само дето не е подплатена с буйна кръв! Виждал съм бабички с бастунче, ама напудрени, начервясани, ум да ти зайде!
Поздрави за хубавия постинг и бъди здрав!

Оценявам преценката ти!
Всичко добро и на теб!

как ме развълнува. Защото това е почти разказ в мой стил, и разбира се, не мога да не те поздравя - твърде близък го почувствах. И определено имаш дарба на разказвач, поне според моето скромно мнение - увличаш леко и с приятно усещане за закачка, а в края даваш достатъчно материал и за размисъл, и просто за едно приятно усещане от прочетеното.
Поздравявам те! И...хайде пак! Нали? ;)))

след като се опитах да удовлетворя забележките на Вики.
Но за "пак" не смея нищо да обещавам, защото за мен писането е много трудна работа.

Благодаря ти! :)))

Какво да ти кажа накрая завърших, четенето с широка усмивка! Изчетох го на един дъх. А тънкият хумор се вписва толкова прекрасно в картинката! Чарът в тъмното предаден невероятно! Еротиката е само намекната, но според мен достатъчно!Поздравления!

нямаше да напиша нищо ...

от тези, които съм те вдъхновил прекрасно, успя да ме зарадваш! Благодаря ти!

благодаря ти!