Прочетен: 1058 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2008 22:15
Макар да звучи доста опростяващо, както всички подобни изявления, шефът твърди, че идеята му хрумнала, когато чул за някакъв човек, който се прочул със звукозаписи на птичи гласове - най-напред в Англия, а сетне и в други страни, които все още имали високо мнение за Англия.
Самият той наистина събираше птичи гласове, но само по изключение, доколкото и птиците издават звуците, които го интересуваха и на чието съхраняване бе посветил остатъка от живота си, откакто идеята го бе завладяла - той колекционираше предсмъртни стонове.
Предсмъртни стонове на животни в много случаи се набавяха много лесно - чрез участие в ловни излети или пък в някое сафари, чрез подкупване на касапи или управители на кланици и чрез други подобни методи. За щастие не му липсваха средства, без които едва ли би могъл да подхване сериозно тази си дейност. На своята парична щедрост той дължеше дори крайно интересния предсмъртен стон на едно агне, заклано нощем в олтара на някаква църква при отслужването на черна литургия. Този стон бе доста продължителен не само поради особения и необикновено бавен начин на умъртвяване - ехтенето на църковния свод му бе придало своеобразие, постигнато от малко други предсмъртни стонове, нещо като приливи и отливи на отчаянието.
Като убеден хуманист шефът наистина не одобряваше да се убиват хора или животни изключително заради предсмъртните им стонове, ала момчетата, които работеха за него, поне в началото не винаги бяха така добросъвестни като шефа. Пускането на множество безстопанствени кучета върху аутобана набави някои предсмъртни стонове, които наистина влязоха в колекцията. Но заради този случай доставчикът им бе уволнен без предупреждение. Шефът обичаше животните, а навярно дори и децата. Разпръсването на захаросани бадеми на особено опасно кръстовище пред очите па завръщащи се от училище първолаци самият той успя да осуети едва в последния момент. Предпочиташе седмици наред търпеливо да чака на известни с местопроизшествия места за един-единствен органично възникнал предсмъртен стон, вместо да си затваря очите пред някои по-активни снабдителни методи. С това той си спечели сред своите помагачи име на светец.
Сам той естествено отхвърляше подобни легенди. Дори признаваше колко горчиво въпреки всички човеколюбиви съображения е било понякога разочарованието му, когато някое дете или пък сляпа бабичка, струващи му се вече на път да увенчаят края на живота си е първокласен предсмъртен стон, в последния миг са били дръпнати от случаен минувач. Ала настояваше да останат верни на принципа за ненамеса в хода на нешата. В един наново и наново обсъждан от сътрудниците му случай, при който някакъв разпален млад помощник бе турил крак на обхванатия от спасителен порив минувач и с това бе сложил кръст на намерението му, шефът, макар да включи в колекцията си така добития стон, все пак порица постъпката на своя помощник. Впрочем в този случай не бе прегазсно застрашеното дете - звучащият извънредно внушително предсмъртен стон служеше като възпоминание за спасителя, който се бе препънал в крака на помощника и от мощта на собственото си рязко движение бе полетял върху пътното платно.
Естествено помощникът изтъкна за свое оправдание, че съвсем не ламтял да отнеме живота на спасителя, а само искал да предотврати намесата му в детската съдба. Шефът обаче изрази мнението, че той и неговият екип по никакъв начин не бива да въздействуват върху междуличностните отношения на шофьори, минаващи спасители и жертви на пътни злополуки, а всичко това би трябвало да се разглежда като естествен ход на нещата, в който те не се намесват - нито, да речем, с предупредителни призиви, за да спасят някое застрашено момиче, нито пък с одобрителни подвиквания, за да насърчат някой многообещаващ шофьор.
На шефа обаче не даваха мира големите затруднения при записването на предсмъртни стонове тъкмо в случаите, когато те се явяват в най-голямо количество, да речем, при военни кампании или при масови екзекуции. А това означава, че при военните действия от последните години общият брой предсмъртни стонове на неговите собствени фронтови сътрудници, записани от оцелелите им апарати, значително превишава количеството предсмъртни стонове на действителните участници във войната. Още по-трудно бе набавянето на предсмъртни стонове при масови екзекуции в построените специално за целта съоръжения или пък изтребването на жени и деца в някое село или бежански лагер. Въпреки честото им провеждане от някои армии, подобни акции се държаха в най-строга тайна чак до последния миг, а нерядко и дълго подир това. Ако все пак се запишеха сетните стонове на жертвите - истински великолепни екземпляри по своя род - заедно с оргиастичните крясъци на убийците, лентите се конфискуваха на границата на съответната страна и навярно се унищожваха от добросъвестни и явно неподкупни чиновници - глухи за всякакви възражения, че по този начин се отнема голяма част от историческото и културно значение на изтребителната акция.
Ето че се оказваше по-лесно да се пристигне с извънреден самолет на мястото на железопътни катастрофи или земетресения - често пъти дори преди спасителните отреди. Също така по-големите или по-малките епидемии, които настъпват понякога след бойни действия или гражданска война, нерядко предлагаха много добри възможности за звукозаписи. Наистина някои пуристи в тази област отхвърлят подобни експонати, като твърдят, че това не са предсмъртни стонове в същински смисъл, а по-скоро ридания, охкания и последно хъркане.
Същото важи и за многобройните записи на „финални звуци", както ги нарича шефът, на умиращите в копторите на Гватемала или в други страни на свободна Латинска Америка. Сумите, които трябваше да се плашат там на роднините за записването на онези сетни звуци, най-често не бяха по-високи от обичайното в града възнаграждение за любовните услуги на проститутките от двата пола. Изобщо един обигран в статистиката сътрудник обърна внимание на шефа, че местните такси на проститутките предлагат, общо взето, надеждна основа за приблизителната предварителна калкулация на разходите по предсмъртните стонове на цивилните граждани от съответното населено място.
Само сегиз-тогиз особени обстоятелства вдигаха цените неподобаващо високо. Когато, да речем, трябваше да се запишат действително внушителните стонове на млади пациенти, умиращи от белодробен рак - преди всичко онова характерно, особено пронизително хъхрене, - оказа се, че на болничната управа трябва да се изплати непредвидено едра сума. И то защото една контраоферта на цигарените фабриканти бе повишила цената над всяко очакване. Наистина голяма част от тази сума бе прибрана обратно, понеже шефът се задължи пред сразените цигарени фирми все пак да не превръща записаното хъхрене в център на радиопредаването, за което бе получил предложение.
Още от самото начало шефът бе наясно по въпроса за моралното основание на своята дейност. Негово необоримо убеждение бе, че умиращите имат поне правото да бъде продължен животът на техните последни стонове и издихания, да, че посредством подобни звукозаписи се осигурява свободата на словото in extremum, както го наричаше шефът. В началото той наистина удряше на камък с отделни проекти, както, да речем, с известната дългосвиреща плоча „Симфония на предсмъртните стонове", която смяташе за принос към модерната музика, а намери отклик главно на секспазара като съпровод за садисти. и мазохисти, но това никога не съумя да го разколебае в неговата дейност.
В последно време шефът привлече вниманието особено с изследванията си чрез звукоусилвателпи устройства, с конто внесе своя принос в разширяването на пределите на науката. Не само от ракообразните, особено когато се варят живи, но и от рибите, дори от умиращите насекоми и някои червеи при достатъчно звукоусилване могат да се долавят ясни предсмъртни стонове. Да не говорим за гъсениците и ларвите, в чийто сетни звуци, както казва той, цялата жалба на техния неизживян живот намира дълбоко покъртителен израз, който се нуждае само от съответното електронно усилване, за да му бъде признато правото на съществуване и му се проправи пътят към нашите сърца. Тъкмо това било задачата, заявяваше отново и отново шефът в последно време - да се помогне на всяка твар поне пред кончината си още веднъж да извиси своя глас. Голямото многообразие на тези гласове си остава удивително - от така наречената предсмъртна песен на морските таралежи и морските звезди до станалото почти също тъй прочуто трополене на мравките. Все още почти непроучени са преди всичко предсмъртните стонове на неоформените живи организми - от воплите на човешкия ембрион до зародишния ропот на различните животински видове. Така че и в тази насока могат да се очакват многобройни, отчасти естетически необикновено богати изненади. Наистина сам шефът често пъти е изтъквал първенството на етиката пред естетиката и в нови й нови настойчиви изявления е давал израз на нуждата си, че разпростирането на познанията за предсмъртните стонове над почти всички твари и стадии на умиране с течение на времето ще засили и задълбочи нашата отзивчивост и чувство на обвързаност с всички тези твари и с това ще накара да затрептят в сърцата и душите ни струни, които могат, както той казва, да придадат на живота ни тържествен оттенък и да породят у нас благозвучия, които един ден ще доразвият, разкрасят и облагородят собствените ни предсмъртни стонове, за да станат те достоен принос към величавия край на нашата планета.
Превод от немски: Венцеслав Константинов
Разказът силно ми наподобява прехода в България – само фамозният любим шеф знае какво трябва, а помощниците му припряно разпръсват захаросани бадеми по опасни кръстовища ...
23.10.2008 08:32
Размисли ме сериозно , Воймир !
За разума , сляпото доверяване и подчинение , склонността ни да сме манипулируеми , и за цената , която духът ни плаща , за да оцелее тялото !
Но виж Демокрит какво казва , за да ни е полезно :
" От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш."
Благодаря ти !
Имах предвид главно тиквеници, които се намират еди - къде си по силата на стародавни споразумения, а не по силата на реални предпочитания ... А философията на прехода, заедно с яловите й положения е в устите на онези, които ни докараха до неверието, че можем ...
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка