Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2008 22:09 - ПРАВОТО НА ГЛАС – Ерих Фрид (Австрия)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 1058 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 22.10.2008 22:15


Макар да звучи доста опростяващо, както всички по­добни изявления, шефът твърди, че идеята му хрум­нала, когато чул за някакъв човек, който се прочул със звукозаписи на птичи гласове - най-напред в Англия, а сетне и в други страни, които все още имали високо мнение за Англия.

Самият той наистина събираше птичи гласове, но само по изключение, доколкото и птиците издават зву­ците, които го интересуваха и на чието съхраняване бе посветил остатъка от живота си, откакто идеята го бе завладяла - той колекционираше предсмъртни сто­нове.

Предсмъртни стонове на животни в много случаи се набавяха много лесно - чрез участие в ловни излети или пък в някое сафари, чрез подкупване на касапи или управители на кланици и чрез други подобни ме­тоди. За щастие не му липсваха средства, без които едва ли би могъл да подхване сериозно тази си дей­ност. На своята парична щедрост той дължеше дори крайно интересния предсмъртен стон на едно агне, за­клано нощем в олтара на някаква църква при отслуж­ването на черна литургия. Този стон бе доста продъл­жителен не само поради особения и необикновено ба­вен начин на умъртвяване - ехтенето на църковния свод му бе придало своеобразие, постигнато от малко други предсмъртни стонове, нещо като приливи и отливи на отчаянието.

Като убеден хуманист шефът наистина не одобря­ваше да се убиват хора или животни изключително за­ради предсмъртните им стонове, ала момчетата, които работеха за него, поне в началото не винаги бяха така добросъвестни като шефа. Пускането на множество без­стопанствени кучета върху аутобана набави някои предсмъртни стонове, които наистина влязоха в колек­цията. Но заради този случай доставчикът им бе увол­нен без предупреждение. Шефът обичаше животните, а навярно дори и децата. Разпръсването на захаросани бадеми на особено опасно кръстовище пред очите па завръщащи се от училище първолаци самият той успя да осуети едва в последния момент. Предпочиташе седмици наред търпеливо да чака на известни с местопроизшествия места за един-единствен органично възникнал предсмъртен стон, вместо да си затваря очите пред ня­кои по-активни снабдителни методи. С това той си спе­чели сред своите помагачи име на светец.

Сам той естествено отхвърляше подобни легенди. Дори признаваше колко горчиво въпреки всички чо­веколюбиви съображения е било понякога разочаро­ванието му, когато някое дете или пък сляпа бабичка, струващи му се вече на път да увенчаят края на жи­вота си е първокласен предсмъртен стон, в последния миг са били дръпнати от случаен минувач. Ала настояваше да останат верни на принципа за ненамеса в хода на нешата. В един наново и наново обсъждан от сътрудниците му случай, при който някакъв разпален млад помощник бе турил крак на обхванатия от спа­сителен порив минувач и с това бе сложил кръст на намерението му, шефът, макар да включи в колекцията си така добития стон, все пак порица постъп­ката на своя помощник. Впрочем в този случай не бе прегазсно застрашеното дете - звучащият извънредно  внушително предсмъртен стон служеше като възпоминание за спасителя, който се бе препънал в крака на помощника и от мощта на собственото си рязко движение бе полетял върху пътното платно.

Естествено помощникът изтъкна за свое оправдание, че съвсем не ламтял да отнеме живота на спасителя, а само искал да предотврати намесата му в детската съдба. Шефът обаче изрази мнението, че той и него­вият екип по никакъв начин не бива да въздействуват върху междуличностните отношения на шофьори, ми­наващи спасители и жертви на пътни злополуки, а всичко това би трябвало да се разглежда като естествен ход на нещата, в който те не се намесват - нито, да речем, с предупредителни призиви, за да спасят ня­кое застрашено момиче, нито пък с одобрителни подвиквания, за да насърчат някой многообещаващ шофьор.

На шефа обаче не даваха мира големите затрудне­ния при записването на предсмъртни стонове тъкмо в случаите, когато те се явяват в най-голямо количество, да речем, при военни кампании или при масови екзе­куции. А това означава, че при военните действия от последните години общият брой предсмъртни стонове на неговите собствени фронтови сътрудници, записани от оцелелите им апарати, значително превишава ко­личеството предсмъртни стонове на действителните участници във войната. Още по-трудно бе набавянето на предсмъртни стонове при масови екзекуции в пост­роените специално за целта съоръжения или пък из­требването на жени и деца в някое село или бежански лагер. Въпреки честото им провеждане от някои армии, подобни акции се държаха в най-строга тайна чак до последния миг, а нерядко и дълго подир това. Ако все пак се запишеха сетните стонове на жертвите - истин­ски великолепни екземпляри по своя род - заедно с оргиастичните крясъци на убийците, лентите се конфи­скуваха на границата на съответната страна и навярно се унищожваха от добросъвестни и явно неподкупни чи­новници - глухи за всякакви възражения, че по този начин се отнема голяма част от историческото и кул­турно значение на изтребителната акция.

Ето че се оказваше по-лесно да се пристигне с из­вънреден самолет на мястото на железопътни катаст­рофи или земетресения - често пъти дори преди спа­сителните отреди. Също така по-големите или по-мал­ките епидемии, които настъпват понякога след бойни действия или гражданска война, нерядко предлагаха много добри възможности за звукозаписи. Наистина някои пуристи в тази област отхвърлят подобни експо­нати, като твърдят, че това не са предсмъртни стонове в същински смисъл, а по-скоро ридания, охкания и по­следно хъркане.

Същото важи и за многобройните записи на „фи­нални звуци", както ги нарича шефът, на умиращите в копторите на Гватемала или в други страни на сво­бодна Латинска Америка. Сумите, които трябваше да се плашат там на роднините за записването на онези сетни звуци, най-често не бяха по-високи от обичайното в града възнаграждение за любовните услуги на проститутките от двата пола. Изобщо един обигран в ста­тистиката сътрудник обърна внимание на шефа, че ме­стните такси на проститутките предлагат, общо взето, надеждна основа за приблизителната предварителна калкулация на разходите по предсмъртните стонове на цивилните граждани от съответното населено място.

Само сегиз-тогиз особени обстоятелства вдигаха це­ните неподобаващо високо. Когато, да речем, трябваше да се запишат действително внушителните стонове на млади пациенти, умиращи от белодробен рак - преди всичко онова характерно, особено пронизително хъхрене, - оказа се, че на болничната управа трябва да се изплати непредвидено едра сума. И то защото една контраоферта на цигарените фабриканти бе повишила цената над всяко очакване. Наистина голяма част от тази сума бе прибрана обратно, понеже шефът се за­дължи пред сразените цигарени фирми все пак да не превръща записаното хъхрене в център на радиопре­даването, за което бе получил предложение.

Още от самото начало шефът бе наясно по въпроса за моралното основание на своята дейност. Негово необоримо убеждение бе, че умиращите имат поне пра­вото да бъде продължен животът на техните последни стонове и издихания, да, че посредством подобни зву­козаписи се осигурява свободата на словото in extremum, както го наричаше шефът. В началото той на­истина удряше на камък с отделни проекти, както, да речем, с известната дългосвиреща плоча „Симфония на предсмъртните стонове", която смяташе за принос към модерната музика, а намери отклик главно на секспазара като съпровод за садисти. и мазохисти, но това никога не съумя да го разколебае в неговата дей­ност.

В последно време шефът привлече вниманието особено с изследванията си чрез звукоусилвателпи устройства, с конто внесе своя принос в разширяването на преде­лите на науката. Не само от ракообразните, особено когато се варят живи, но и от рибите, дори от умиращите насекоми и някои червеи при достатъчно звукоусилване могат да се долавят ясни предсмъртни сто­нове. Да не говорим за гъсениците и ларвите, в чийто сетни звуци, както казва той, цялата жалба на техния неизживян живот намира дълбоко покъртителен израз, който се нуждае само от съответното електронно усилване, за да му бъде признато правото на съществу­ване и му се проправи пътят към нашите сърца. Тъкмо това било задачата, заявяваше отново и отново шефът в последно време - да се помогне на всяка твар поне пред кончината си още веднъж да извиси своя глас. Голямото многообразие на тези гласове си остава уди­вително - от така наречената предсмъртна песен на морските таралежи и морските звезди до станалото почти също тъй прочуто трополене на мравките. Все още почти непроучени са преди всичко предсмъртните стонове на неоформените живи организми - от воплите на човешкия ембрион до зародишния ропот на различ­ните животински видове. Така че и в тази насока мо­гат да се очакват многобройни, отчасти естетически не­обикновено богати изненади. Наистина сам шефът че­сто пъти е изтъквал първенството на етиката пред ес­тетиката и в нови й нови настойчиви изявления е давал израз на нуждата си, че разпростирането на позна­нията за предсмъртните стонове над почти всички твари и стадии на умиране с течение на времето ще за­сили и задълбочи нашата отзивчивост и чувство на обвързаност с всички тези твари и с това ще накара да затрептят в сърцата и душите ни струни, които мо­гат, както той казва, да придадат на живота ни тър­жествен оттенък и да породят у нас благозвучия, които един ден ще доразвият, разкрасят и облагородят соб­ствените ни предсмъртни стонове, за да станат те до­стоен принос към величавия край на нашата планета.

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов



Тагове:   Австрия,


Гласувай:
0



1. vmir - Разказът не е за хора със слаби нерви.
22.10.2008 22:13
Но не е хорър. Няма злодеи, катили или кръвожадни психари. А само добри и изпълнителни хора, които понякога се престарават в работата си – да служат на свободата и демокрацията. Спазвайки принципа за ненамеса в живота на другите, като им помагат да се изявят в ектремни ситуации.

Разказът силно ми наподобява прехода в България – само фамозният любим шеф знае какво трябва, а помощниците му припряно разпръсват захаросани бадеми по опасни кръстовища ...
цитирай
2. анонимен - Много апокалиптично , наистина !
23.10.2008 08:32
Странно ми напомни филмът " Парфюмът " , в който един сериен убиец събираше аромати от мъртви женски тела , за да създаде съвършенния парфюм , който пък изпълни множеството хора, които го вдъхнаха , с преклонение и любов към него самия...
Размисли ме сериозно , Воймир !
За разума , сляпото доверяване и подчинение , склонността ни да сме манипулируеми , и за цената , която духът ни плаща , за да оцелее тялото !
Но виж Демокрит какво казва , за да ни е полезно :
" От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш."
Благодаря ти !

цитирай
3. vmir - Благодаря ти, Вишничке!
24.10.2008 00:52
Добри наблюдения.
Имах предвид главно тиквеници, които се намират еди - къде си по силата на стародавни споразумения, а не по силата на реални предпочитания ... А философията на прехода, заедно с яловите й положения е в устите на онези, които ни докараха до неверието, че можем ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092853
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031