ПЕТЪК, АПРИЛ
Нищо особено. За два часа обиколих целия терен. Петрови продължават да постят в петък — в кофата им за смет само корички сух хляб, нищо друго. При онези отвъд пътя — също никаква промяна: опаковка от марципан, счупена чаша, вчерашни вестници. В ко­фите на живущите от четириетажните сгради — от всичко по малко, нищо ценно — с изключение на пар­ченца сух хляб и кутия сардели...

И тоя път оставих Ладжарски за най-накрая. И на­истина те са на старото си ниво. Две големи ябълки, леко загнили, чифт найлонови чорапи, няколко бискви­ти, два динара, половин пиле, кичур салата и маята редовна дажба: смачкана кутия с десетина чужде­странни цигари. Само да не хванат малчугана, който хвърля цигарите на баща си, че пак ще трябва да минавам на фасове.

ВТОРНИК, МАЙ
И добре, и зле. Празни кофи на излетниците в праз­ничните дни и пълни — при тези, дето са имали гости. В червените двуетажни сгради дълго са пили за празника. От две пълни кофи събрах цял чувал праз­ни шишета, а в една кесия намерих свинска глава и по­ловин торта. Заедно с киселите краставички, които са изхвърлили онези от четириетажните, това беше ис­тинско пиршество за мен и един другар по съдба.

НЕДЕЛЯ, МАЙ
Навсякъде само цветя. Сякаш целият свят е влю­бен. Изневериха ми даже Ладжарски. Единствено Пет­рови останаха верни: в тяхната кофа ме чакаше ко­ричка загорял хляб. Не ми е ясно само защо и в не­деля, постят. А може и да не са религиозни?

ЧЕТВЪРТЪК, ЮНИ
Намерих три кукленски крака, две глави и една ръка пред онези от вилата. Сигур бащата пак е бил в чужбина, но куклите не са се харесали на онуй, раз­глезеното хлапе.
Празни кутии и тоалетна хартия при оная, дето се разхожда из улицата по пеньоар. Трябва да се е сдо­била с нов наемател. Кой кого сменя: тя тях или те нея?

ПЕТЪК, ЮНИ
Прекарах цял ден по дворовете на обществените ор­ганизации. От вехтошаря ще получа най-малко хилядарка за оня доклад. Трябва и утре да намина — в навечерието на летния отпуск боклукът им винаги е на ниво.

СРЯДА, АВГУСТ
По-лошо не може и да бъде. Изглежда, че всички са отишли на почивка. Ако имах пари, щях да пред­приема една финансова инспекция по адриатическото крайбрежие. Бих забогатял за два дни. Така гладувам.

ПОНЕДЕЛНИК,  СЕПТЕМВРИ
Плодове, плодове, плодове! Ще се превърна във ве­гетарианец. Благодаря на Ладжарски за двата шни­цела. И на неговото синче благодаря за чуждестран­ните цигари.

СЪБОТА,  НОЕМВРИ
Падна първият сняг, а онези от четириетажните не затворили кофите. Пропадна ми скъпоценна стока, но най ми е жал за обущата с окъртените подметки. Таман ми бяха.

ЧЕТВЪРТЪК,  ДЕКЕМВРИ
Наближава Нова година, а ръкавици и шалче още не съм намерил! Миналата година по това време имах зимен балтон.

ПОНЕДЕЛНИК, ЯНУАРИ
За един ден — три шалчета, два чифта ръкавици и приличен балтон. И доста храна. Единствено Ладжарски понамаляха. Да не би пак да са го арестували?!

ВТОРНИК, ЯНУАРИ
Пред  вагона,  където  спя,  заварих  едно  циганче да тършува в моята кофа за смет.

СРЯДА, ЯНУАРИ
Онуй циганче пак дойде. Не съм и предполагал, че моят боклук е толкоз предпочитан.

НЕДЕЛЯ,  ФЕВРУАРИ
Боклукът  ми  е  все  оше хубав  -  поне така   казва онуй черничкото.

ЧЕТВЪРТЪК, ФЕВРУАРИ
Днес циганчето отново дойде. Казва, че издържа се­стра и по-малък брат от моя боклук. Възможно ли е това? А само преди две години бях кръгла нула. Ня­мах даже и кофа за смет!

ПОНЕДЕЛНИК, МАРТ
От днес за мен почва нов живот. Аз и Мандула ста­нахме ортаци. Ще заведем книги и ще управляваме предприятие, а други ще носят боклук за нас. Моят вагон превърнахме в дирекция, а аз ще се преселя в мандулиния вагон първа класа. И онова циганче ще назначим при нас: то и брат му ще събират отпадъци, а сестричката им ще бъде куриер и чистачка на ва­гоните.
Във вагона е топло, пуша си чуждестранни цигари, които купих, и в главата ми се роят мисли, Щом при­печеля някой динар повече, ще купя един стар спален вагон и ще се оженя за тая хубавица, която зимъс срещнах край една кофа за смет.

Превод от сърбохърватски; Иван Колароя

P.S. Моля, настоящия постинг да не се приема като отказ от предложенията ми в предишните ми постинги, а като тяхно допълнение.

БЛОГ НА БОРИЛСКИ, КЛИКНИ!!!

че по боклука, който изхвърляме, може да се съди за благосъстоянието ни. Стана ми смешно, но когато поразмислих, стигнах до заключението, че наистина е така...
Защо ми се струва, че някои журналисти, много приличат на тоя клошар?

Поздрави Командире!

:)

ПОНЕДЕЛНИК, ФЕВРУАРИ, ДНЕС
клошарите са минали,
познавам вече,
не се навъртат кучета
след тях.
надниквам миг
преди да сложа своя грях
в контейнера –
бутилки са останали,
черупки от яйца
и гумените ръкавици
на персонала
от щандовете за месо
на магазина БИЛА...
у нас използваме
по препоръки соя,
питаем най-голяма обич
към правителства,
загрижени тъй
да живеем свой синхрон
с природата...
по същата причина,
често наливаме вода от извор,
сами си правим свещи,
разкъсваме си дрехите,
за по-добри фитили...
не топлим,
защитаваме така
изсичането на дърветата,
вървим пеша,
с домашните любимци
хранителна верига, своя
си затваряме,
вегетариянстваме,
ала не вегетираме...
в свободното си време,
нощем, песни пеем...
„вятър ечи, Балкан стене”...
------
сънуваме ли някога?

http://www.youtube.com/watch?v=94Rp8iaYd8U

Поздрав, даже ще го кача и в постинга! :)

Чета го няколко пъти,ноо..подтиска ме и не че не заслужава коментар,но от това,че отпускам, в невъзможност да не е истина рамене,не излизат думите.Прочетох този на кроталка и се зачудих"Как не ми мина през ума и този вариант на сравнение",защото мисля,че е много права!:)Но дали тя е имала в предвид,че се заравят във всякаква мръсотия за да открият истината или,че се ровът където им падне за да докопат нещо и го припишат на себе си....А какво имам аз в предвид,нека всеки реши за себе си било от опит,било от наблюдения :)))

Moже ли някой да ме насочи защо се получава така?Влизам в блога,пиша горният коментар и докато го изпратя се оказва,че сесията ми е истекла.Цял ден откак съм влязла,та до сега е така.На всеки един коментар влизам отново.При вас така ли е?

За втория коментар пак се наложи да влизам,а разликата им е от 2 минути?!

Странни неща се случват понякога на човек, ама казва ли ти някой защо, смееш ли да запиташ...
Приятен ден! :)))

Тези дни се замилих върху това, че ако съпоставим(тук вземам пример от твоя пост) два дневника - единият да бъде на клошар, а другият на бизнесмен( дори от високо ниво) ще разчетем не много различен тип мислене; а тъжното си остава факта, че колкото по-ниско е социалното ниво, толкова по-силно е озлоблението и безскрупулността към този под теб.....
Затова , според мен, колкото по-силна е средната класа, толкова по-здраво(социално!) е обществото като цяло! Имайки достатъчно, човек се чувства задължен и да помогне на този, който има нужда, а едновременно с това да уважава този, който заслужено е над него!
Поздрави, vmir!;)

адмирации...специално, за коментара на Бовари!

да се рови ли изобщо в боклуци или "да започне нов живот", но възможностите му на избор в реалния живот са лимитирани от системата. Ето един пример:
Какво става с две крави при различните системи?
При феодализма: Ти имаш две крави. Господарят ти взима малко от млякото.
При социализма: Ти имаш две крави. Държавата ти взема едната и я дава на някой друг.
При комунизма: Ти имаш две крави. Държавата ти взема и двете и ти дава толкова мляко, от колкото се нуждаеш.
При бюрократичния комунизъм: Ти имаш две крави. Държавата ти взема и двете и ти дава толкова мляко, от колкото според нормите се предполага, че би трябвало да се нуждаеш.
При бюрократизма: Ти имаш две крави. Държавата ти нарежда с какво да ги храниш и кога да ги доиш. След това ти плащат, за да не ги доиш. След това ти вземат и двете крави, застрелват едната, продължават да доят другата и оставят млякото да изтече в канала. След това трябва да попълниш няколко формуляра относно изчезването на двете ти крави.
При фашизма: Ти имаш две крави. Държавата ти взима и двете и започва да ти продава мляко.
При нацизма: Ти имаш две крави. Държавата ти взима и двете и те застрелва.
При анархизма: Ти имаш две крави. Ти продаваш издоеното от тях мляко на един обединен селски пазар на прилична цена. Тогава селяните безнаказано ти открадват кравите.
При либерализма: Ти имаш две крави. Държавата не се интересува дали съществуваш и оставя кравите ти на спокойствие.
При капитализма: Ти имаш две крави. Ти продаваш едната и си купуваш бик.

Изчетох с интерес коментара на компасион и се замислих,че все говорим за демокрация,но тук по скалата май сме се намърдали във графичката фашизъм:)Дали защото думичката не се харесва та сме я заменили с по-удобна и модерна?:))

и аз съм дотолкова съгласен с двете ви, че съм готов да продължа аналогиите до обобщението, че по-малко или повече, почти всички сме заприличали в мисленето си на клошари. При това – в добрите си изяви, в онази чистота и непоквареност, която обикновено е достатъчна, за да осигурим съществуването си на едно под-гражданско равнище, при което и определени отстъпления от приличието и коректността изглеждат неизбежни и оправдани в борбата за оцеляване.

Всъщност, това, което казваш е безкрайно важно, но мнозинството не са готови да го допуснат от нечовешки срах да не влошат собственото си положение. Затова у нас поставяме личното отношение над съзнанието за това какво всъщност искаме. И това е добра почва за всякакви клюки или най-невероятни измишльотини, с помощта на които медийно се елиминира опонента, а оттам и всяка възможност за последователна и ефективна политика. Дори снощи не ме подмина горчивината от проявлението на тази нашенска печална незрелост – помолих известна блогърка за линк по важен за мен спор, а тя ме отпрати да го търся от “избрани”, игнорирайки каузата заради личността.

Съгласен съм с последния ти постинг, че медиите носят отговорност за това неразумно отношение.

не съм сигурен дали знаем кой от тях най ни харесва...

Помниш ли, като ни учеха, че септемврийското въстание през 1923 година било първото антифашистко въстание в света??? Излиза, че Хитлер от нас се е научил на фашизъм, тю, да му се не види!

Мислех, че хората в България вече са се събудили и искат да вземат живота си в свои ръце, а не да чакат държавата да им "дава". Купувайте бика и увеличете възможностите си. Не съм цинична, но сега само правя аналогия: Оставили сте държавата да купи бика, който ви....но възможностите ви от това не нарастват, а само се оставяте да ви унижават и прецакват. Защото не заете какво ви харесва????????????? Слушайте си тогава чалгите, те вървят добре с.......
Ядоса ме ти, ядоса ме, защото вярвах в теб. Винаги сме разочаровани, когато имаме определени очаквания.....Пфу, все го уча тоя урок и все си повтарям грешката. А вие вижте там да харесате каквото имате, че от страх (или не знание) не смеете да изберете нещо друго.

Това променя нещата, защото външните не носят последствията и не носят отговорност.

Хубав е примера на compassion! Много хубав! Обаче едно остава неясно, ако човек като мен не е гледал крави и не знае каква ще му бъде ползата от бика?;) т.е искам да кажа, че човеците трябва първо да се научат какво е добро за тях( да имат възможност да избират), а след това ще се научат да вземат решения. В този ред на мисли споделям, че основната грешка на този несъстоял се, перманентен и мъчителен преход е това, че не се постараха властимащите и по-умните хора(има такива!!!) да научат хората да бъдат предприемчиви! Макар че това не се учи, по- скоро се формира в една среда, която е сигурна, стабилна, предвидима!!! България никога, за последните години НЕ Е БИЛА СТАБИЛНА И ПРЕДВИДИМА ДЪРЖАВА, дори в момента, за СЪЖАЛЕНИЕ. И тук отново ще кажа, че единственото спасение е ЛЕТИЩЕТО с еднопосочен билет!

Поздрави на компанията!
Приятно е тук...дори след труден работен ден.;)))

причините за нестабилността, защото там се крият доста съществени тайни, които в най-добрия случай използват слабостите на националния ни характер.

И съгласна и несъгласна!Предприемчивоста не се учи-тя е вродена.Предприемчиви има!Системата ги смазва!
Умните няма да бъдат допуснати,защото хишниците също са умни за себе си и кокала лесно не ще изпуснат!Честния човек не се бори със всички средства,за да не попадне в желания на отсрещните капан.
А билета...лошото е, че е трудна възможност за всички,които са нормални в таз държава,пък тогава да ги видя останалите.А ако им затворят на тез остатъци и вратите на границите...

и нито съм допринесла преди или през това време за ада, в който живеете, нито пък трябва да нося отговорност за вашия страх, мързел, малодушие, подозрителност, недисциплинираност, нечестност, невъзпитание, простотия...... СПРЕТЕ ме! Обичам ви, защото сте ми родни. Затова толкова ме боли за вас и съм тук и отделям от малкото си свободно време, за да ви кажа каквото ми се иска да чуете (директно и чрез картинки, информация и разкази, за да достигна до различни хора). Искам да ви помогна....на всички, но дори да успея поне до ума и сърцето на един да достигна, а той да го предаде на друг и така.... да се увеличава броя на будните, защото, повярвайте ми, вие имате качества, познания, умения.......всичко необходимо, но спите и в просъница бълнувате, че другите са виновни (политици, управници, чиновници....няма значение на кое ниво)....винаги някой друг е виновен, нали? (Кой ми с.. в гащите?) Всеки да носи отговорност!!! Самодисциплина! Всеки сам себе си да променя (друг и без това не може) Всеки да си върши добре работата, пък да видим дали няма да тръгне към по-добро.....

А това не е добра позиция за убеждаване, независимо от безусловно добрите ти намерения. Особено пък, когато става дума за критика и то такава, която може да подтикне самокритичните към самоподценяване и парализиращо чувство за безсилие и вина, а безцеремонните - към още по-голяма безочливост в самоналагането си. Да, трябва ни помощ, но повече, за да разграничаваме ситуациите и действията, а да ги обобщаваме и подвеждаме под общ знаменател главно тогава, когато имаме консенсус, но това се случва доста рядко.