Прочетен: 10400 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2009 05:09
Има някои признаци, по които агресивността може да бъде разпозната сравнително лесно и да бъде разграничена от основателното възмущение.
1. Неистините, с които си служи. Агресивния човек е дотолкова увлечен в преследване и прогонване на конкурента, че в много случаи започва да вижда и тълкува постъпките му в крайно осъдителна светлина и става генератор на най-абсурдни измислици за него.
2. Загуба на логика. Агресивността игнорира аргументираността и стъпва на нелогични твърдения, или приема за доказани недоказуеми твърдения. Например: “Той се има за голямата работа”, което е толкова “очевидно”, че не е необходимо доказателство нито за това дали конкурента наистина така се вижда, нито защо това е толкова възмумително.
3. Приписване на мислене. “Той мисли другите за....” - дори когато такова мислене е крайно неприсъщо на нарочения.
4. Приоритет на личните оценки над проблема. Тази точка може да не говори нищо на агресивните, защото в повечето случаи на тях им е непознато преглъщането на гнева, за да не се пречи на безпристрастното изясняване на истината.
5. И последния признак, който специално искам да посоча, но не и като последен по важност, е, че агресивния не прави разграничение между личността и постъпките, които могат да варират по редица причини. В припряността си да елиминира конкурента и да се наложи, агресивния бърза да обобщи: “Той е мошеник!”, а не казва “той извърши некоректност”. Ако на него му кажат, че е извършил некоректност, агресивния обикновено няма да се замисли дали не е допуснал грешка, която го представя в невярна светлина, а най-често ще приеме, че умишлено го злепоставят.
Агресията в много случаи e необходимо оръжие за самоналагане. Ако за нас най-важно е отбора на нашата махала да победи, няма да придиряме, че нашите любимци са контузили играчи от отбора на съседната махала. Твърде възможно е и да се радваме, че най-добрите от тях са елиминирани от играта. Ако обаче ни интересува как от отборите на двете махали да изберем най-добрите, възможно е да забележим, че има по-добри от нашите махленски любимци. Просто трябва да престанем да толерираме агресията и да се вгледаме в самата игра.
Как да общуваме с Небесния Татко - трета...
Как да си направим интернет радио
04.02.2009 05:12
04.02.2009 09:06
Благодаря и на номер 1, че спомена за владеенето на агресията. Агресивният тип, често я владее, използва трансформирани нейни лица, които в случаи не приличат дори на агресия от страни. Подлост, клевети, инсинуации, любител е на интригите и често жертвата му изглежда агресивна, не винаги способна да се защити.
Искам да добавя и още една важна черта в скицата на агресивния образ:
Той обича да изразява личното мнение като становище на по-голяма неясна група. Той не казва "аз", а "ние" като не е ясно кои представлява и обикновено не представлява никой друг освен себе си, но така създава чувството, че представлява цялата общност.
"Тук НИ пречиш. ВъзмутенИ СМЕ от поведението ти."
Забелязал съм го и при някои "народни трибуни", при някои партийни ултраси, но онова е по-скоро неволно, асимилиран като личен пропаганден език, а пропагандният език си е по принцип агресивен.
Много още, много още може да се напише по темата ти. И е изключително стойностна за мен. Хванал си и основните черти на агресията, за което съм ти и лично благодарен.
Приятен ден!
04.02.2009 09:19
Благодаря ти!
04.02.2009 09:29
Приятен ден!
04.02.2009 09:34
Благодаря ти и приятен ден!
04.02.2009 09:58
как беше:
...сееш МИСЪЛ и жънеш действие, сееш действие и жънеш НАВИК. сееш навик и жънеш ХАРАКТЕР, сееш характер и жънеш съдба…
Приятен ден и на теб!
Остава и да види, че понякога простотията без агресията не може да се спре.
Пример, много режими, които стягат редиците на изпростелия измързеливен народ.
В по-малки пропорции го има и в ежедневието.
ПРимер, Дими от Сленг тупанясал генеколога, защото се държи неподходящо с бременната му съпруга. За справка, Дими е генеколог и знае за какво става дума. Освен това е свестен човек. Ако разчита съда да разиска случая, ще удари на камък. Единствения начин, агресивно се оправяш сам. Така простаците са малко по-подтиснати и не са стимулирани към наглост с бели ръкавици.
Личната ми борба е с ужасното лицемерие , което ни залива отвсякъде, даже се тръби, че било въпрос на добро възпитание. Добре ,че сме видяли свят, да знаем, кои са добрите възпитани хора .. по света. Тук не могат да бъдат видени, винаги има щой да им скърши крилете.
Затова една МАЙНА у нас е най-прекрасната реакция в тази слабо развита страна. Докато се освести, поне.
В чужбина съм проверила многократно стойността си и не бих се притеснявала за нея. Притеснявам се за живота си с лицемерите. И си решавам проблема с агресивност. В удобни случаи и с лекари и подобни. Ако не бях само аз, дай Боже, по-малко хора ще умират от лекарското безразличие и простотия. Ще спра агресията веднага, щом обществото се пребори за други резултативни мерки. :)
Агресията навлича върху мен проблеми, но избирам по-малкото зло.
Тук в блога също има големи мошенници, лицемери и измамници, също има повод за напълно оправдана агресивност. Някои ги хващаме, а други не.
Друг е въпросът, че в живота и природата покрай сухото гори и мокрото.
Благодаря ти!
Не дай Боже обаче да си в слаба позиция, прецакана и безпомощна. Тогава агресивността поради безсилие ще прогони и последните остатъци от съвест и доброжелателство, и оставаш сам. Пък и как да помага някой, като го изкарват по-черен от дявола, независимо персонално, или по принцип?
Робуваш на предубеждения и аз го казах в постинга - осъждай постъпки, а не хора!
Иначе в търпението и самодисциплината ще виждаш единствено лицемерие, а в опитите да ти помогнат - корист, лъжи и използвачество!
на скритата агресия. Не,.. на явната агресия, а тя си съществува, навсякъде, въпреки всичко...
Поздрав!
04.02.2009 11:40
В момента ми е затруднено писането, но ще следя с интерес! Благодаря ти!
04.02.2009 12:01
Много добра забележка, благодаря ти!
04.02.2009 12:11
04.02.2009 13:15
Това, което в крайна сметка се получав в резултат от агресията е, че се деформират критериите за оценка. Някои застават на страната на агресора, в когото виждат силата или истината, а други се отвръщат от него и престават да се интересуват дори от реалните му дарби. Шансовете за разбирателство в такава среда намаляват, чуваемостта и смисъла изчезват, остават само личностите с деформираните оценки за тях...
независимо в кое пространство - реалното или виртуалното.
Законът на джунглата - оцеляват по-силните вече се промени!
Оцеляват НЕ по-умните и по-можещите, а по-приспособимите към всякакви ситуации!
Благодаря ти!
Казва всичко най-важно, за мен!
Грешката, която правим е че приемаме живота като СЪСТЕЗАНИЕ. Състезаваме се за по-престижна работа, по-високи доходи, по-скъпи коли, по-луксозни жилища, по-красиви любовници........какво ли още не. А животът е по-скоро ЗАБАВНА ИГРА, в която ще бъдеш щастлив не когато притежаваш, а когато намериш своето място.
Поздрави, vmir!
2. Император Октавиан-Август с вероятно най-успешното властване в историята на империята, строил, укрепвал и реформирал без печално известните напъни, интриги и извращения на други след него. На смъртния си одър питал "Добре ли изиграх ролята си?" - какво трогателно откровение за личната му незначителност спрямо главната роля, която му е била поверена от обстоятелствата! За разлика от други, които са се провъзгласявали за богове със закон, наказвали са със смърт за неспазването му и са причинили разруха вместо разцвет.
3. Номо Ludens - (Играещия човек) - Книга, в която Хьойзинха представя развитиено на цивилизацията като резултат от задоволяване на нуждата от игра.
В нея той пише още преди залповете на Аврора, приблизително следното: "Комунизмът освободи човека от вина и грях и му даде фалшивото самочувствие, че е господар на съдбата си". Днес това го виждаме в толкова много неща!
04.02.2009 15:14
04.02.2009 16:35
Едно бясно куче,колкото по се пени,по към собствената си смърт върви!
04.02.2009 20:42
Да, много искам да престанем да толерираме агресията - и тази тук, и в реалния свят - тя просто си е агресия и е страшна. Когато можем да избираме дали да допуснем агресията до себе си, хубаво. Но ако нямаме избор? Ако някой иска да ни изгони от собствения ни свят и не можем да се преборим, тогава какво? Не че нямаме право, не че пречим, не че той е по-умен, просто е по-нагъл?
Какво ще стане с децата ни, които все повече и само това виждат? Аз все някак ще се справя, опитвам се и почти успявам, но как ще се справи синът ми? Трябва да го възпитавам в агресия за оцеляване ли? Предпочитам да му покажа, че животът е хубав и си заслужава човек да е добър.
Желая ти приятен ден!
Поздрави и усмивки :)))
:)))
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка