Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2009 08:30 - ГЬОТЕ СРЕЩУ НЮТОН - Ирина Радунска (Русия)
Автор: vmir Категория: Други   
Прочетен: 5049 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 26.03.2009 15:32


(допълнение към постинга на vishnichka)

Ако поне на един художник   се   беше   удало   поне един път, като смеси бои с различни цветове, да получи  бяла  боя,  Гьоте сигурно щеше да  се  предаде.  Но никой не можеше да направи това. Получаваше се си­ва мръсна боя, но не и бялаimage.

             Като изучаваше трудовете на Нютон, Гьоте не мо­жеше да намери отговор на следния въпрос: ако пред­положим, че лъчите с различен цвят се състоят от части­ци с различна големина, както учи Нютон, и че цве­тът зависи от размера на тези частици, то защо светлосиният цвят с неговите по-дребни частици изглеж­да за нашето око по-малко ярък, отколкото другите цветове. И защо жълтите и червените лъчи с техните по-едри частици правят впечатление на топли тонове? Как да се разбере странният факт: художникът мо­же да получи нужния му тон не само като вземе съот­ветната боя, но и като смеси две напълно различни бои или две съвсем други, различни от предишните, или даже три? Вариантите са много,   а   резултатът   е един. Как е възможно?

Имаше и други въпроси без отговори. Как да се обясни усещането за хармония при сливането на едни цветове и неприятното усещане при смесването на дру­ги? Как всичко това се свързва с нашето субективно възприемане на цвета?

Нютон не даваше отговор на този въпрос, не знае­ше отговора. Впрочем Нютон се занимаваше с нату­рална философия (физика), а не с физиология на зре­нието, а тези въпроси не могат да бъдат решени в рам­ките на чисто физичния опит.

Гьоте със свойственото му красноречие наричаше оптическите теории на Нютон „изоставен, заплашващ да се срути паметник от древността", "старо гнездо на плъхове и бухали"...

Гьоте искаше да установи точни правила и закони за определяне на въздействието на различните цветове върху човешкото око. Нютон според него само беше объркал работата. Той не отговаряше даже на такъв прост въпрос: защо небето е синьо? Преди неговото „чудовищно предположение" всичко беше ясно: небето е черно, такова, каквото го виждаме през нощта. Су­трин го осветяват слънчевите лъчи и от смесването на черното и бялото се получава синьо. От тяхното смесване се получават всички цветове и оттенъци. А ако Нютон твърди, че синият цвят по своята същност е самостоятелна част от спектъра, значи небето е синьо, защото въздухът е син? Тогава обаче неговият дебел слой трябва да действува като оцветено стъкло. Защо тогава отдалечените снежни върхове изглеждат не си­ни, а розови? Защо Слънцето и Луната при залез са червени?

Трудовете на Нютон мълчаха. Безупречно прав в разбирането на сложната структура на белия цвят, Ню­тон изказа незрялата идея за корпускулния строеж на светлината. Това беше само приближаване към исти­ната. Той не стигна до вълновата същност на светли­ната, не подозираше квантовата й природа (Всъщност Нютон е стигнал до прозрението за единството вълна — частица, но по някаква непонятна „традиция" той все още се разглежда като основоположник и ортодоксален привърженик единствено на корпускулната теория (бел. ред.)). Корпускулите бяха само догадка. Тук Нютон лесно можеше да бъде уловен в противоречия и Гьоте, открил слабото му място, опровергаваше Нютон и противопоставяше на неговата теория за светлината своята собствена.

Гьоте беше уверен: самото око на човека взема уча­стие в образуването на усещането за светлината. Раз­бира се, светлината идва в окото вече частично оцве­тена от светещия предмет. Но окончателният цвят е смесване на няколко типа оцветяване — смес от физио­логични и химични цветове.

Какво означава всичко това? Гьоте обясняваше: за физиологичния цвят отговаря окото. Той е нещо като реакция на окото на дразненето, своеобразно противо­действие на него. Химичният цвят е нещо, което е свой­ствено на излъчващото тяло. Е, а физичният цвят е нещо промеждутъчно, така да се каже, малко от едно­то и малко от другото.

Един от противниците на Нютон писа за неговата теория: „Светлини — с това множествено число се съз­дава пълен простор за хитростите и измамите, които са характерни за цялото съчинение на Нютон. Светли­ни, много светлини. А какво представляват тези свет­лини?"

Уви, този упрек напълно може да бъде отнесен и към теорията на Гьоте.

ДО  ГРАНИЦАТА,   ПОСТАВЕНА ОТ БОГА

Две десетилетия продължиха опитите на Гьоте да разбере тайната на цветовете. Той посвети на този въ-прос труд от 1400 страници. Имаше почтителни поклонници, между тях беше знаменития философ Ше-линг, последовател на Кант. Самият Хегел написа на Гьоте писмо, пълно с възторжени изрази.

В думите на Гьоте не можеше да не се вслушват. Той беше човек, когото, както казва великият немски писател Стефан Цвайг, "цяла Европа почиташе като най-зрелия и най-светлия ум на съвременността".

Гьоте даде значителен принос в много области на съвременната му наука. В ботаниката - неговият труд "Опит за метаморфоза на растенията" изигра роля за съзряването на учението за еволюцията на растенията; в биологията - той изказа ценни мисли за еволюцията в природата, за произхода на видовете, за измене­нията на органите на живия организъм в процеса на еволюцията; направи даже едно сензационно откритие в анатомията на човека (което изглеждаше съвсем не­мислимо в толкова късен век!) — забеляза това, на което преди него никой не беше обърнал внимание: на­личието на междучелюстна кост в скелета. Гьоте раз­мишляваше над проблема за времето и даже откри ед­на  нова форма на облаците — гребеновидната.

Физиката го привличаше повече от всичко. Той мно­го ценеше работите си в областта на оптиката. "Наисти­на не можа да открие тайната на светлосиния цвят на небето, на седефа на изгревите н залезите. Това не направиха нито Нютон, нито лорд Рейли, който се зае със същия проблем след Нютон и Гьоте. По време­то на Гьоте никой не подозираше колко сложен е този въпрос.

Гьоте смяташе своята работа по оптика за недопускаща възражения. Съвременниците му не мислеха та­ка и това беше източник на страдание за честолюби­вия Гьоте, свикнал да бъде пръв във всичко.

В какво се състоеше слабостта на теорията на Гьо­те за цветовете? Уви, тя не беше нито точна, нито убе­дителна — остана на нивото на усещането. Тя не даде нито едно количествено определение на светлинните явления, не се поддаваше на математическа интерпре­тация, не се подчиняваше на обективната логика. А Гьо­те не се и опитваше да я облече в математическа фор­ма просто защото не умееше. И го съзнаваше. Той пи­са (наистина по друг повод: в отговор на писмото на минералога Науман, който му беше изпратил една своя работа по кристалография): „Вашият ръкопис пристиг­на в много удобно време и аз веднага се заех с него и го прочетох с удоволствие до 45 стр. Но тук стигнах до границата, поставена от Бога и природата на моята индивидуалност. Аз съм ограничен с думата, речта и образа в най-тесния смисъл и абсолютно не съм спосо­бен да си служа в каквато и да било форма с цифрите и знаците, които високонадарените умове владеят леко".

Гьоте не се огорчаваше от математическата си непълноценност и смяташе, че някой от младите матема­тици ще допълни системата му и ще й придаде необ­ходимата завършеност. Но младите не бързаха да на­правят това. Те бяха заети с по-важна работа — с пре­разглеждането на възгледите за естеството на светли­ната. Началото на XIX в. беше кулминацията в борба­та между корпускулната и вълновата теория. Вълновата теория беше водеща, внасяше все по-голяма яснота във въпроса за естеството на светлината, по-специално на цвета, и разсъжденията на Гьоте по този повод изглеж­даха повече от наивни на фона на новото развитие на оптиката.

ДОЗАТА НА НАМЕСАТА

Заблужденията подчертаха каква важна роля иг­рае в работата на физика неговият собствен научен светоглед. Гьоте не вярваше на Нютон не от желание да противоречи и не защото беше установил грешка в опита на Нютон за разлагане на белия цвят, а защото имаше предубеждение към този опит от самото начало.  Той не му вярваше, защото по светогледа си беше ан­типод на Нютон.

Гьоте разглеждаше природата като единен органи­зъм, многообразен, многолик и неделим. Тази гледна точка му даде право да обвинява Нютон в разрушава­не на това единство. Според Гьоте Нютон извършва на­силие спрямо природата. Като откъсва лъча от целия светлинен поток, като го вкарва в цепнатина, като му прегражда пътя с призма, Нютон нарушава естествена­та структура на светлината. Гьоте смяташе, че свет­линният лъч след всички тези манипулации вече не е онзи, първоначалният, който е лудувал на свобода.

И насилието над природата отмъщава на човека. Това, което е наблюдавал Нютон в тъмната стая със затворени капаци на прозорците, не е природно явле­ние. Това е илюзия; принудителна, насилствено създа­дена ситуация. Така разсъждаваше Гьоте. Нека Нютон излезе на зелената поляна, на брега на морето. Нека погледне внимателно пред себе си: стеблата на дърве­тата - в слънчев ден те са леко червеникави, морска­та шир — от осветената си страна вълните изглеждат зелени, а от сенчестата — пурпурни...

Нима Нютон може изкуствено да създаде такова нещо? И може ли да обясни строго научно всички тези ефекти, отдавна познати на пейзажистите?

Гьоте беше прав — цветовото многообразие на при­родата действително не можеше да бъде възпроизведе­но и обяснено от съвременната му наука. И протестът  на Гьоте против разрушаването на цялостната картина заради подробностите, на общото впечатление заради детайлите също имаше солидна основа. И корените му  бяха в светогледа на древните. Мъдрият им завет гласи: в процеса на познанието човек не трябва да забравя, че в драмата на битието той не е страничен наблю­дател, а е артист и зрител едновременно ...

В отношението си към изучаването на природата Гьоте волно или неволно се оказа едновременно в два протнвоположни периода: в миналото и в бъдещето. Защото въпросът за границите на намесата на човека в природата възникна отново, вече след Гьоте, на по-високо ниво на познанието.

Това се случи през нашия век, когато физиците при­стъпиха към изучаването на микросвета. И се убедиха, че намесвайки се с уредите си в живота на атомите и молекулите, нарушават естествения ход на събитията, правят невъзможно запазването на нагледността при изучаването на този свят.

Колко съзвучен е този извод с опасенията на Гьоте! Гьоте се страхуваше само, че нахлуването в плътта на светлината ще наруши истинската й структура и няма да донесе истинско разбиране. А учените от XX в., ка­то проникнаха в микросвета, откриха, че експеримен­талната намеса в "живота" на елементарните частици води до възможността да бъде точно измерена само ед­на страна на явлението в ущърб на друга. Например може да бъде определена скоростта на електрона, но не може едновременно с това да бъде фиксирано поло­жението му. И обратно, може да бъде засечено място­то му в някой миг, но не може да се научи нищо за скоростта му. Може да бъде измерена енергията на ча­стицата, но колкото по-точен трябва да бъде резулта­тът, толкова повече време е необходимо да се израз­ходва за получаването му. Значи получава се не енер­гията в момента, а нейна средно взета стойност. При това всеки опит да се ускори измерването води до на­маляване на точността.

Именно при опитите да бъде определена „безопас­ната" доза на намесата на уредите в изследването на микросвета възникна един от основните принципи на съвременната физика - принципът на неопределеността. Той констатира и обяснява невъзможността за пъл­ното описание на живота на микросвета в духа на кла­сическата физика, която имаше работа с живота на го­лемите тела на макросвета.

Поразително е, че Гьоте още   в   едно   далечно   на квантовата  физика  време  е  прeдугадил  този  принцип на  неопределеността,   пропагандирал   е   забраняването на прекалената намеса в природните процеси!

Датският физик Нилс Бор, най-големият авторитет в науката за микросвета, казваше: макар че идеята, че всяко тяло се състои от огромно количество атоми, идва от древността, тя винаги е изглеждала умозри­телна, недоказуема. Защо? Именно затова, че провер­ката й изисква проникването на груби уреди в света на микрочастнците, а самите тези уреди са изградени от огромно количество частици. И с намесата си нару­шават нормалния живот на микросвета, променят не­говите характеристики, т. е. оставят го неопознат или го правят лъжливо опознат.

Хайзенберг, съвременен немски физик, проникнал отвъд пределите на възможното с помощта на матема­тиката, като разбираше цялата сложност на прониква­нето в света на атома, предупреждаваше: физикът трябва да помни, че изучава свят, който той не е „съ­здал" и който трябва да продължи да съществува та­ка, като че ли този физик изобщо не е съществувал.

Гьоте, разбира се, не е знаел, че в бъдеще станови­щето му ще бъде подкрепено от такива титани на ми­сълта като творците на квантовата механика. Не е знаел и това, че ще има силен противник, а Нютон ще има съмишленик — Айнщайн. Айнщайн не признаваше други пътища за опознаване на света освен опита. „Всич­ко, което знаем за реалността, излиза от опита и за­вършва с него" — учеше той. Даже при изучаването на микросвета той настояваше за опитен път, мечтаеше за нагледност на теорията и макар че беше велик тео­ретик, смяташе именно опита за първичен в процеса на познанието.

             Противоречията между Айнщайн, от една страна, и Бор и Хайзенберг, от друга, говорят за противоречие в самия подход към проблема за изучаване на микро­света, но това е вече проблем на нашето време, който все още не е решен.

Гьоте не работи над разгадаването на тайната на атома, но той почувствува невъзможността да се разчлени цялото заради частта; като се сблъска с тайната на цветовете, той напипа, почувствува една от главните трудности на физиката, една от трагичните страни на процеса на опознаване на природата. За неговото време това беше на границата на предвиждането. Бедата му е в това, че Гьоте се опитваше да приложи принципа на неопределеността там, където това не се диктуваше от забраната на природата - в макросвета, което беше не само излишно, но и просто вредно и доведе до грешка. Анализът на тази ситуация без съмнение беше по­лезен и поучителен като предупреждение към бъдещи­те физици. Не напразно над Гьотевите трудове по оп­тика са размишлявали и неговите съвременници, и уче­ните от по-късно време: Тимирязев, Столетов, Вернадски, Бор, Хайзенберг и други.

Превод от руски: Екатерина Арнаудова
imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage

              imageimage
image




Тагове:   Нютон,


Гласувай:
0



1. krotalka - В математиката съществува понятието аксиома,
24.03.2009 11:35
нещо, което се приема без доказателство. Някои неща трябва да се приемат като такива!
цитирай
2. vmir - Да, Кроти, и не само математиката е изградена на този принцип,
24.03.2009 11:54
но не обръщаме внимание, че всяка научна дисциплина се основава на вярата в няколко приети за верни без доказателство твърдения.
цитирай
3. анонимен - Привет, Воймир!
24.03.2009 12:11
Благодаря ти за този постинг, в таговете имаш и линк към разказ отпреди по тази тема, ще идвам още, че вторник ми е твърде натоварен!:)
E, това да е нашия блогърски принос за интересуващите се от допълнителна информация за цялостната философия на Гьоте, всепризнат в световната литература, но малко известен с приноса си към науката, разработил и предоставил своята теория за цветовете и видно е колко много теоретици последователи има.
Чудесно написано, достъпно и увлекателно, няма как физиците да останат безпристрастни към търсенията и въпросите, които са го вълнували за произхода и въздействието на цветовете. Не може да не се намеси и спора от миналия век между класическа и квантовата физика, чийто всеизвестен продукт са например лазерните системи с обширните си приложения и ‘чудеса’ медицински, а дали вече е отговорено на въпроса КАК /или Кой го направлява/ електрона решава да се намира в дадена област от пространството..
Много не мога да коментирам компетентно, че и аз като Гьоте се чувствам математически непълноценна!:)
А завета на мъдрите, цитиран от авторката/ не ми е известна, но явно е учен и изследовател /, че “в процеса на познанието човек не трябва да забравя, че в драмата на битието той не е страничен наблюдател, а е артист и зрител едновременно”, си струва да се запомни и човек да знае, че трябва да се грижи за околния свят така, както за себе си и детенцето си! Каквото посееш, това ще пожънеш! “....живот и свобода добива само воюващият всеки ден за тях...” – актуално и истинно, и защо трябва да чакаме края, за да осъзнаем какво сме пропуснали?!
Благодаря ти още един път, а когато ми остане време ще направя опита, по препоръка на Рудолф Щайнер, също последовател на Гьоте:
върху фон в зелен цвят, да се нанесат последователно три други цвята - червен, розов и син и всеки може да определи усещанията си от въздействието...
Хубав ден и успешна работа ти желая!:)
цитирай
4. vmir - Привет и на теб, Виши!
24.03.2009 16:00
Ето пък аз какво измислих, но не мога да се сетя как да го спра на избрания цвят, ако измисля нещо, ще го приложа - виж горе цветния екран.
Успешна работа и на теб! :)
цитирай
5. анонимен - За съжаление не мога да помогна много,
24.03.2009 19:56
дано си получиш "мигът на просветление", а от мен малък принос за вдъхновение, съвременнно и холографическо, предполагам вече не е тайна за никой, но пък е красиво и цветно :
http://vishna1.hit.bg/pharaonred.gif
http://vishna1.hit.bg/indianred.gif
цитирай
6. vmir - Мерси, ми нищо, аз се сетих за спирането,
26.03.2009 09:11
аз се сетих за спирането, но понеже със сигурност вече ни ти трябва, се отдадох на реализацията на двежеща се дъга, първия резултат от която слагам тук, но като гледам ивичките и трептенията, явно съм допуснал грешки в сметките. Ще гледам да ги оправя при първа възможност, засега

Успешен ден!
цитирай
7. feq - Добро утро, Воймир!
26.03.2009 09:44
Прекрасен постинг и много полезен за мен!
Определено ти си много по-напред от мен в техническото представяне на нещата, за което се покланям с респект.
Светлинните явления са ми любими...
Ще идвам много често тук.
Вселенски ГУШ и ведър слънчев ден, шарен и красив като цветовете на дъгата!
цитирай
8. vmir - Добро утро, Феичке!
26.03.2009 10:56
Интересът ти е сериозна причина да се постарая повече, даже се сетих за подобрения, надявам се довечера да мога да ги въведа.

Трансгалактически ГУШ и космически вятър в платната на въображението ти!

p.s. Ако някой ти каже, че не са интересни непопулярните спорове между големите мислители, не му вярвай. Грешките им са много по-интересни от гениалните творения, защото показват посоките и мащабите на мисленето им, докато гениалните творения са обект на култ и сляпо масово преклонение, родено от нуждата да се показваме умни и разбиращи. Баси суетнята!

p.s. Извинявам се за грешното обръщение
цитирай
9. анонимен - Привет, Воймир!:)
26.03.2009 16:35
Направил си нещо много хубаво,но за такива като мен трябват указания, има някакви бутончета, обаче аз като си щракам подред и ми се заби компютъра, защото почна да ми зарежда нещо като "многолъчево цветно шоу"...
Браво на теб, ще опитам и от друго място по-късно!Благодаря ти за усилията, винаги съм се възхищавала от уменията на вас, учените да обличате мисълта си във формули и интересни нагледни демонстрации!:)))

Не съм специалист по грешките на учените, но мисля, че са нещо съвсем в реда на живота, и заедно с постиженията при изправянето им, се раждат откритията, за да служат на прогреса.
Аз им се покланям на всички учени, знайни и не толкова, и отдавам чест!!!
цитирай
10. vmir - Леле, Виши, ама то нищо не се вижда на компа в службата!
26.03.2009 17:07
Тук връзката е много бавна и последната ми идея е пълен провал. Кака ги разпръсна само този комп, какво ли е на други места...
цитирай
11. анонимен - Хе хe, така вече е екстра, всичко разбирам, без това, че не си правил корекция, а пък няма бутонче?!:)))
26.03.2009 18:05
Ми да се върнем към философията на Гьоте:
"Когато идеите се провалят, думите вършат добра работа."
Според него тъмните цветове успокояват/ на мен така ми въздейства резедаво към зелено/, а светлите възбуждат...Странно, но в дъгата виждаш ли тъмни цветове, че на мен ми се губят, та май и моя опит е пълен провал!Затова ще последвам съвета на Compassion, че е специалист:
Носете оранжево при смяна на сезоните!
Топъл и ведър цвят срещу депресия и умора!:)

ПП
И аз ще дописвам! Сетих се как го правиш, и става все по-добро, поздравления за което!Лека нощ!:)))
цитирай
12. vmir - E, нали знаеш, че бързата работа - срам за майстора!
27.03.2009 02:11
Лека нощ! Не бързай да се наспиваш!
цитирай
13. анонимен - Привет, Воймир, така е!
27.03.2009 15:04
За къде да бързам, даже мисля да проспя и уикенда, пък и не ми се блогърства нещо...Приятни занимания!
цитирай
14. vmir - Привет, Виши!
27.03.2009 15:19
Да, карай го по-кротичко. Аз пък ще се опитам да направя нещо за цветовете през уикенда. А, да, забравих - не търси тъмни цветове в дъгата, тя е съставена от най-ярките и чисти цветове. Тъмните, макар и да се получават от същите тези чисти и ярки цветове, в дъгата ги няма...
Весело уикендче.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vmir
Категория: Политика
Прочетен: 4092872
Постинги: 672
Коментари: 10309
Гласове: 54869
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031