В късния соц, като млад специалист, се натъкнах на няколко сериозни основания да си направя извода, че държавата и икономиката ни в частност, се крепят на магия. Констатацията, че значителна част от завършилите висше образование напускат завинаги специалността си, докато предвидените за тях работни позиции  се заемат от хора със странно или почти никакво образование или подготовка, беше скромна изненадка в сравнение с шокиращите разкрития, на които се натъкнах. По ирония на съдбата, се оказах и отговорен за всички ресори в голямо предприятие с производствени подразделения в 11 населени места, което беше като манна небесна за необузданото ми любопитство да надзърна навсякъде и да видя как работи системата, наречена “Зрял Социализъм”.

Гледката беше меко казано, зашеметяваща. Не, няма да навлизам в поредния анализ, само ще спомена някои преживявания, от които всеки да си направи изводите. “Изхвърляш всички книги и забравяш всичко, каквото си учил! Истината не е в книгите, а тук - при нас!” – беше един от първите добронамерени съвети, които получих в самото начало.  “Момче, разбери най-накрая, че не сме те назначили да ни намираш кусури!” - беше още един най-добронамерен съвет от най-високо място в йерархията, придружен с уверенията, че съм напълно разбран и дори прав, но системата е “такава” - няма как, ах, колко жалко!  Постепенно придобих статута на мразен любимец, а обикновено ме намразваха след като не приемах насериозно носталгичните и почти любовни обяснения, че с непремерените си критики съм им напомнял за тах самите на младини, но това се отнасяше за висшестоящите.

Научих и колко малко се иска от мен, за да стана всеобщ любимец. Всъщност, любовта ми я предлагаха отвсякъде на тепсия, без значение на пол, възраст и място в йерархията. По-възрастните ми подчинени бяха по-въздържани и прилични – дойде, разтовари ми шофьора въглищата и не дава да издумам за подпис и фактуриране на транспорта, за да мога да си го платя. Сърди се човека и недоумява – как така ще плащаш за такова нещо бе, нали уж сме приятели? И бърза да си ходи без да влезе дори в къщи, че съм имал бебе, да не ни притеснявал. А младия шофьор, както ми е докарал нещо, направо си е нахълтвал в къщи, и ме е обсипвал с оферти за допълнителни безвъзмездни услуги: “Шефе, кажи кубик-два нафта оправят ли те, одма ти ги докарвам, стига си се излагал с тези въглища!”, аз се чудя как да отказвам, за да не разкрия тъпотията си, защото е тръгнала приказка, че съм бил голям мозък. “Абе, с варелите ще ти ги докарам, бе, не бери грижа, знам какво говоря!”, и си възляга младежа свойски на леглото, където след минути жена ми трябва да постави бебето, а аз се изумявам от фамилиарността му и разбирам, че всъщност всичко е възможно и безплатно, стига да го приема. Бензиностанджийката пък, уж ми се оплаква, че е начетена в ревизионния доклад с няколко кубика нафта, а в същото време ми се усмихва безгрижно и ми вика: “Е, да не би и ти да си мислиш, че с една сламчица съм я източила тази нощ?”, сякаш аз съм виновен за липсите й. И безгрижието й се оправдава напълно, защото се намира височайшия подпис, който да я освободи от отговорност за липсите. Много още случаи видях, когато се подписват  документи или освобождаващи от отговорност, или с невярно съдържание, за да се даде нещо на някого. Целевите награди също бяха мощен инструмент за поддържане на добри взаимоотношения с подчинените, въпреки, че най-често нямаха много общо с целта. Използването им беше мотивирано от реалната нужда да се заплати труд, който остарелите нормативни документи не можеха да оценят адекватно, а нерегламентирания пазарлък даваше идея за размера на “наградата”, която щеше да накара работниците да работят и друг път подобна работа. Жална му майка на онзи, който си нямаше приказка с шефа, не се сещаше или не можеше да се пазари... Веднъж заради изпълнение на служебно задължение, един тарикат поиска камара пари като авторско възнаграждение за уж иновация, а след като не разреших, ръководството го награди целево с екскурзия до Москва, той остана недоволен, престана да идва на работа и толкава се главозамая, че заведе дело, което не само загуби, но и лъснаха няколко негови мошеничества, които все някой висшестоящ прикриваше.  

Най-впечатляващата оферта ми беше отправена от работещи в строителната бригада, които поискаха да им покажа място, където да ми построят къща. Отговорих, че нямам пари за да строя, те ме репликираха, че пари ми трябват само за да купя мястото, след което трябва само да им го покажа, нататък те си знаели работата...

Сега, ако ме запитате какъв им е интереса на всички тези хора да са толкова загрижени за мен, няма да се ядосам като партиен секретар на времето, който е доловил съмнение в харизмата, ума или способностите си.  Отговорът е там някъде в магията, за която споменах в началото – магията, на която при социализма се крепяха държавата и икономиката в частност. Като отговорен за планирането и отчитането на разходите за инвентар, оборудване и енергоносители, нямаше как да не забележа огромните разминавания между цифрите на планиранираните и фактическите данни. Оказа се, че за да се радваш на авторитета на способен, умен и успешен ръководител, трябва да си преди всичко толкова сговорчив, че да не забелязваш нередностите около себе си, а да ги толерираш и да помагаш на нещата да се случват така, както участниците са свикнали да ги вършат. Да отваряш (както се говореше навремето) вратите в министерствата с рамо, защото ръцете ти стискат дръжките на дамаджани. А балъците да си измъчват мозъците с изчисления на мрежови графици, симплекс и не занам какви си още методи, решаване на транспортни и прочие задачи, за да получат дежурния отговор, че поради ограниченост на вноса,  заявените от тях машини и тази година не са доставени, въпреки, че са предплатени от заявителя.

Ако игнорираме идеята за ефективността и приемливостта, горното означава да си толкова по-значим и уважаван, колкото повече връзки създаваш и предлагаш. Но нали точно ниската ефективност провали социализма? Не стана ли именно социализма печално известен именно с нечувания разцвет на връзкарството и шуробаджанащината, които съсипваха, задушаваха или прогонваха непоносимо много кадърни, мислещи и талантливи хора по пътя си? Не си ли казвахме, че частната собственост ще постави некадърните на мястото им, защото капиталистът ще бъде заинтересован от кадърността на служителите си? Какво сме променили от тогава да днес, ако днешната ни икономика не се захранва от съответните пазари на кадри, знания и умения, информационни и всевъзможни услуги, а е зависима от незаменимото посредничество на силните на деня? Какво от това, ако в министелството не се ходи вече с дамаджани, а с пликове?

Поддържането на връзки и познанства с много хора само по себе си не е нещо лошо и не трябва да се смесва с възкарството като стожер на  системата “ти на мене, аз на тебе” в опияняващата задушевност на личната преданост, доведена до уродливостта да не вижда нищо друго освен собственото си самовъзпроизводство.

Ценността на политик, който парадира с връзките и незаменимостта си като посредник в условията на пазарна икономика свидетелстват за незачитане на пазарните механизми или заобикалянето им. Като се има предвид, че законодателството и властта би трябвало да гарантират спазването на тези механизми следва, че наличието на подобни политици е индикатор за неадекватността на самата власт като такава и заинтересоваността на властта от недопускането на ефективна пазарна икономика, в която подставените лица и некадърните връзкари да намерят подобаващото им се място.

Затова – ни стреляйте по догановистите, те толкова могат. Просто не забравяйте, че когато не ви интересува накъде ви водят, довеждат ви там, където не сте искали.

…..

"Пременил се Илия, погледнал се, пак в тия".
Жалко, че много от знаещите и можещите, изгубиха надежда, че нещо ще се оправи и обърнаха гръб на страната!

но още по-лошото е, че докато има някой, който разпределя порциите в държавата, винаги ще има отказ от мислене, стремеж и усилие, защото всичко това ще бъде загуба на време, късане на нерви и мизерия. :(((

все пак ... от теб е станал човек, надявам се и сега да се получи за някой друг!
А лоши политици има навсякъде, да не забравяме, че все пак народът си ги избира... та ще му видим вота и сега, но нещо не ми е много оптимистично!:)

заиграват с примитивните представи, че без "нашия човек" нищо не става, ще има и всичко онова, от което си патим. Хайде на бас, че след това изказване, за Доган ще гласуват още повече и според мен, чувствително повече. Жалко, но факт - Доган е балсам за душите на всички, които не си падат по правилата, а всячески търсят начини да ги заобиколят. :(((

Но Доган не е естествен лидер, а продукт на безгръбначното лидерство на страната, което вместо да го посочи единодушно като пример какво не трябва да е демокрацията, го възвеличава като незаменимия партньор. Безкрайно тъжно е, това е пародия на демокрация. :(((

Не съм гледала много новини тези дни, но последното му обяснение, което чух, беше, че записът не е пълен, той е обяснявал от името на обясняващ, знаеш, ако се налага да говориш "като" някой друг, действително могат някои думи да ти се припишат ... той винаги е бил дипломатичен и предпазлив в изказванията си като политик, защо да прави такъв гаф точно преди изборите ?!За това какво мислиш?

Както има профашистки таргет – групи, така има и таргет – групи, за които да елиминираш усилията на останалите, да ги направиш на глупаци или да ги изпързаляш с помощта на “подводница” (дано си спомняш какво означава това) е най-висшето и възхитително постижение. В нормалните държави подобни тарикатчета не ги допускат и за бакали, само при нас те са най-желаните ортаци.
И от тази позиция е съвсем естествено тарикатчетата да разчитат единствено на таргет-групата си, особено, когато е наложено като нормално тази група да легитимира всичко, което вършат те.

p.s. "Подводница" по времето на соца значеше, да си имаш високопоставен човек, които да ти реши проблема "по втория начин". Действията му обикновено са невидими за разлика от "парашутиста" който се вижда отвсякъде, че е "спуснат" отгоре, но тогава това не се правеше "заради етническия мир и толерантност".

Сегашните изцепки на някои не са нищо ново под слънцето, а връщане към уж отречената практиката на соца, заради която Р. Ралин възкликна:

"Без да са космически и дръзки,
тез въпроси мира ми не дават:
как се хранят, дишат, размножават,
хората, които нямат връзки?"

Благодаря за разясненията относно подобен род политически конспирации, това за подводницата не го знам, камо ли пък да го помня ;)
В скоро време ще се разбере дали си прав ... а колкото до думите ти за нищото ново под слънцето, дали става въпрос за връщане или за нещо, което никога не е напускало обществения ни живот с малката разлика може би, че връзките са подплатени и с нещо повече от онези виждания и идеи за съпартийността?!

Аз специално намирам сериозна разлика между връщането и постоянното присъствие на някои навици или прийоми. Навиците са даденост, и много често са резултат от конкретните правила за оцеляване и просрперитет. Между вълци ли си, не виеш ли по вълчи, не си ли хищник, спукана ти е работата. Божествено е да се подложиш кротко като агне на изяждане от вълците, но за да бъде оправдана саможертвата ти, тя трябва да бъде разпозната като такава, а не като глупост, недай Боже като посегателство срещу сигурността на "онеправданите" вълци.
Човешката практика на промяна на навиците и прийомите е да се прави необходимото за промяната им. Знайни и незнайни го правят и понякога аха – да ги прогонят. Ако обаче не си отиват старите навици, значи, че други пък правят необходимото да ги върнат. Ето такова връщане имам предвид.