Някой в моя живот се прокрадва -
арогантно, без капчица чест.
От екрана ме плаши със брадва
и внушава ми ужас и стрес.

Може би е решил, че жалея
да ме води към урна под строй.
Горди маршове гръмко да пея,
както винаги искал е той.

Паметта ми безроден да ръчка,
сякаш взел ми е пъпната връв.
В моя свят да твори петолъчка
напоена от болка и кръв.

Кой си, призрако? Още ли бродиш
в тъмни ъгли на слаби души?
Колко родове, колко народи
удуши, съкруши, разруши?

Всеки тумор твори метастази.
Всяка глутница дави овце.
Някой още разпръсква омрази
със лукавите свои ръце.

И ехиден в измами се радва,
сеещ тръни в отровни бразди.
Моят глас нека бъде ти брадва
и чрез нея отсечен бъди...

Този стих казва всичко!
Толкова е силен...

Приятен уикенд! :)*

КВГ и :*

КВГ!

наистина силен стих! Казано е това, което повечето от нас си мислим!

Приятен ден Командире!

Вярно е казано и много добре е казано, чак неподходящо добре за политически коментари, които ще трябва да изнеса в отделен постинг.

Приятен ден и на теб!

!!!!!!!!!!!!!!!