Да се присмиваш над правилата не означава непременно да ги нарушаваш. Просто има периоди от време, в които правонарушенията придобиват в обществената оценка особен чар, към който всички се устремяват, но не всички имат желанието, възможността или куража да нарушават правилата. Да – Правилата са, за да се нарушават – универсална и вечна истина, тълкуването на която обаче варира в широки граници.

Защото нарушенията си имат установена цена, която показва пазарната им стойност. И, когато нарушенията са общодостъпни и по възможностите на всеки, явно става дума за нискокачествени правила или нефункционални ментета на правила, които не вършат почти никаква работа.

 Когато обаче цената на нарушението е висока и само малцина тузари могат да си позволят нарушаването им, явно имаме сериозни или качествени правила, нарушаването на които не е лъжица за всяка уста. Когато приемаме за храброст нарушаването на лесно или безнаказано нарушими правила, значи, че или сме забравили що е храброст, или никога не сме знаели. Защото, храбростта се мери както с боя, който рискуваш да отнесеш, така и с годините затвор, с които си готов да заплатиш от живота си за удоволствието да тровиш живота на останалите.

За онези, които залагат на игровия момент в изявите си, може да се каже, че с изчезването или отслабването на правилата, изчезва и играта. Все едно да играеш шах и да преместваш или да крадеш фигурите на противника си. Така гросмайстор няма да станеш, колкото и да крещиш, че си най-великия шахматист, стъпвал по тази земя. Могат да те подкрепят единствено онези, които не разбират или мразят шаха, но това вече няма да има нищо общо с мъдрата игра, с тактиката, стратегията и планирането на прецизни и детайлно обмислени действия.  Шахматистите ще разбират от бегъл поглед, че си натрапено леке и шушумига, и толкова по-зле за шаха, ако гавази, джелати и ибрикчии решават кой е по-добрия шахматист.

 Дай Боже повече такива, които с присъствието си в затвора да ни покажат, че са били храбреци, а не шушумиги, докато години наред са ни правили на маймуни. 

 

....

в българската психика! Припомни си шопската поговорка - Закона е врата у пОле...
За спазване на правилата и законите съм, но трябва да се спазват от всички! Да няма "по-равни" пред закона!

Докога шушумиги ще се правят на супермени, а неграмотници - на корифеи. Отдавна ми е писнало от подобни соц шутовщини. Когато наистина няма по-равни, тогава и правилата ще бъдат по-зачитани, а и качествата на всеки - далеч по-забележими и ценени.

И аз съм на това мнение! Видях, колко по-добър е живота, когато правилата важат за ВСИЧКИ!

да не ни се измъкнат отново с приказки за реваншизъм, ентически незнам какво си, права, ала бала и прочие. Стига са се забавлявали за сметка на нервите ни. Между впрочем, бях описал циганските набези в 2-3 постинга преди около месец, последствията за охранителите след като осъдиха охранител от района за убийство при фактическа самоотбрана. Единият от охранителите, за притесненията от политически чадъри над обирджиите на който бях споменал, почина в понеделник от инфаркт доста години преди пенсия. Ето така плащаме за забавленията на някои "суперполитици".

наистина играта страда, ако всеки може да въведе ново правило.

Крайно време беше да сложим разделителната линия между СВОБОДА и СВОБОДИЯ, мисля, че като гласоподаватели го направихме. Остава и новоизбраните управляващи да се отнесат с необходимия респект към избора ни, за да го оправдаят и направят необратим.
Поздрави!

важно е да си в играта :)
Хубав ден !

А човекът е homo ludens – каквото и да прави, играе. Октавиан Август на смъртното си ложе питал: “Добре ли изиграх ролята си?” (На император). Но няма и не може да има игра без правила. А поглеждането на живота като на игра дава двупосочна въжможност: да се освободим от предразсъдъци, като издигнем “играта” над останалото, или да налагаме предразсъдъците си в полза на собствената си “игра”. Според мен и двата случая са за предпочитане пред пасивното наблюдение на живота и констатациите на несъвършенствата му, защото често на нас ни е зле, защото сме част от “играта” на някой, който може да е по-зле и от нас самите.
Хубав ден и на теб!

защото сме въвели термини като писани, неписани правила, най-вече за удобството на играещите...а не трябва да е така. Животът е много прост и няма нужда от игри, той може да бъде богат и красив, добър за всички, но уви... Амбициите, суетата, алчността, жаждата за власт, респективно лошо икономическо и политическо управление с цел лични облаги, това са неща, които винаги ме изумяват в общочовешки аспект. Извини ме, че не коментирам редовно при теб, но политиката не е от "любимите" ми теми...Поздрави!

И колкото по-бързо я прескочим, толкова повече време ще ни остане да живеем. Подозирам, че някои не я преминават цял живот.

трябва да се научим на много още неща ... и да се търси сметка за делата.Като разглеждах новините в днес.бг, лошите са все нашенски, хубавите, колкото и да са рядкост, все чужди!За жалост!

Пък имам и пресантиман, че малко се понаучихме. Ако продължиме така, както от 5-ти насам, след 20 години България може да се бори с първите по хубости.

Само да не се упуашиме, защото "демократичните" нрави ни се налагат от малцинство, и имаме нелоши шансове да се отскубнем от хватката им.

спортсментство и честна игра, или с други думи - цивилизацията не успява да се прояви.

ако не искаме да живеем в джунгла (а мисля, че не искаме), добре е да уважаваме правилата.

Без зачитане на правилата не може да има феърплей, спортсменство, коректност, джентълменство, а на когото играта му изглежда вредна, грешна и недопустима, нека да скрие топката на всички, но и да има достойнството лично да посрещне последствията, не като лисугер да се крие зад хора, които не знаят или няма как да знаят за какво става дума...

колкото и да не ни се иска "играе" една основна "игра"
и тя е на "овчари" и "овце".И всеки от нас си избира,съзнателно,или, не мястото в едната от двете групи.Всяка от двете групи си има свои отделни
"правила",съгласно които никога не може да се разбира по правилата на другата група.В тези "правила",основно място заема "принудата",във
всевъзможните и форми и единственият "начин"
да се уеднаквят правилата е когато едната група
успее да наложи своето виждане за принуда.Така
поне виждам нещата аз.А всички останали приказки
и писания за еднаквост в спазването на правилата
са безпредметни - това е все едно да се води диа-
лог от глухи на тъмно.Толкова е голямо неразби-
рането на правилата между двете групи.
....И сега,като разбирам нещата така,къде,мислите
че съм попаднал самият аз -- естествено,в групата
на овцете...
...Да си поблеем,а!