Вече съм споменавал за онези нашенци, които придобиват печална известност с поразителното си слагачество пред началството. За които не съществуват корективи като съвест, разум, ценности и правила а единствено отгатнатото желание на началството. Заради което са готови на всичко, но да придадат законен вид и на най-очевидното началническо безобразие или беззаконие.  За които изглежда единствената ценност е да бъдат приютени още по-на дълбоко под крилцето на наличния началник. Не говоря за приятелството и сантиментите, които придават някаква рационалност и обяснимост на слагачеството. Имам предвид слагачеството, което се проявява като блокаж на рационалната мисъл за всичко, по което началството вече е показало някакво отношение. Когато слагача прави първите си стъпки в новата си служба или единствен все още не е разбрал, че шефът, до чието благоволение се домогва, е неспасяемо некадърен и е денонощно пиян не от мъка за нещо си, а за да прикрива некадърността и безхаберието си.

Делата на слагачите са оставили своя трагичен отпечатък в историята и настоящето ни. От ранните си години съм се чудил какъв повод за празник може да бъде черният ден в който “гарванът грачи грозно, зловещо”, когато “... и твой един син Българийо, виси на него със страшна сила”??? 

Това, че учениците са във ваканция на 18-ти юли не оправдава “необходимостта” да възприемат с празнично веселие обесването на най-великия българин и да им бъдат разбъркани отрано представите за добро и лошо. Съмнява ли се някой в това, ако празнични салюти и фойерверки съпътстват повода за жалния плач на робинята, ако най-тържествено се напомня, че “…и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето”,  “…затуй, че твоят глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня”??? 

Не ли това празнуване на черния ден следствие от онова противно слагачество на хората – маши у нас, които без грам мозък и съвест са готови да предадат приятел и всеки друг, да придадат законен вид на всяко беззаконие, за да осигурят живот на управленската корист и потайните й въжделения?

И нещо последно, но не и по важност – най-мъдрия и най-далновидния, Апостолът на българската Свобода е осъден и обесен не заради  неуморната си деветгодишна комитетска дейност и визия за бъдещето на България, не за неговата непреклонност и непоколебимост пред малодушието и предателството, не за антиправителствена дейност, а за криминално деяние.

Левски е осъден и обесен за убийство. На ратай, който е предпочел да жертва живота си, за да спести на чорбаджията си вноската за освободителното комитетско дело. Жаргонно – на слагач, за когото свободата е била дума без съдържание, а хората, рискуващи живота си за нея – престъпници. Роб и слуга без родина, чиито мечти са се простирали единствено до там, където свършва неговата жертвоготовност за неговия личен чорбаджия.

Съставител на правната квалификация на резултатите от разследването на Левски, мотивирането й, както и предложеното наказание е дело на Иванчо Хаджипенчович – единствения юрист в специалната съдебна комисия по осъждането на Левски. С което този човек се нарежда като СЛАГАЧ №1 в българската история.

Топовните салюти и тържествеността на 19-ти февруари са неуместни. Този ден е безкрайно тъжен и преизпълнен с трагичността на тройно слагачество. Първото – на слугата, който е застанал на пътя на свободата, за да защити робството. Второто – на предателството при къкринското ханче, довело до прекратяване Апостолското дело на Левски. И третото – на Иванчо Хаджипенчович, приравнил Апостолското дело до криминално деяние.

Затова 19 февруари заслужава да остане в българското съзнание като ДЕН НА СЛАГАЧА, за да напомня на всички ни ролята на онези, без чието слагачество не би било възможно на думи да мечтаем за Свобода, а на практика да мрем за робството.

 

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев

...

не напразно е измислен вица за това какво представлява чета от трима души - чета с предател!
Съгласна съм, че рождената му дата е по-важна, но някой е решил, да се чества денят на обесването му?!
Явно стадното чувство е подействало и всички сме се повлекли...

А защо този някой е решил, че трябва да се чества обесването, а не рождението му???

Прилича ми на помен и никак не ми е приятен тоя ден!

Да, отдаването на почит е едно, а честването съвсем друго.Между другото , имаше и едно състезание по риболов, наречено "Баташкото клане"- сигурен съм, че не доган му е кръстника

а не обесването, много сме се чудили на това малоумие, защо ще честваме смъртта на най-добрите??? А на мен баба ми почина на 19 февруари и изобщо не ми минава през ум, че това е светла дата, щом е свързана с подобен повод, въпреки, че баба беше доста проклетичка, а и сама си почина, Бог да я прости.

Ако е помен, нека салютите и тържествата да бъдат на рождения му ден.

За някого може да е без значение, но на мен не ми е все едно с родилен дом ли ще свържа събитието или с гробища.

А и ми е дошло до гуша от слагачи, готови да удушат всяко начинание и идея, да съсипят всичко, да обезсмислят усилията на останалите, за да изпъкнат те или да станат началници...

Чест и почитания за изразената позиция!
Напълно я споделям.
Оставам обаче със съмнението, че Дякона е предаден/това също е част от нашето всенародно поклонение не пред героя, а пред предателя/. Факт е, че при залавянето на Апостола там са били три -четири турски заптиета, които са обхождали района/все едно днес нощен патрул да залови най-издирвания бос на мафията/ Ако те са очаквали да заловят толкова опасен за империята човек, надали така щяха да се организират, макар че......всяко нещо, може да намери обяснение.
/хуморът едва ли е уместен, но защо пък да не е; нали най-важна е истината, не пътя до нея/
Поздрави, vmir.

Да, това може да е била и идеята. Като си помисля колко чукундури и днес биха предали Левски по същия начин за едната службичка... Доубеждаваш ме, че трябва да имаме ден на предателя, в който да се замислим за последствията от предателствата - 19 февруари е подходящия ден!

19 – ти Февруари - ДЕНЯТ НА ПРЕДАТЕЛЯ - поне да си го кажем открито!

И да сравним тогава деня на предателя с деня на рождението на Левски!!!

Благодаря ти!

p.s. Няма хумор, баба наистина почина на 19 февруари и много кълнеше, ама аз никога не съм й се сърдил за това и ми беше много мъчно за нея, даже настоявах да правим неща за спасяването й, които дъщерите й вече смятаха за безсмислени...

Рождението на починал човек нямам спомен някой да празнува... нима ти празнуваш рожденния ден на близки починали хора???
И двете дати са в миналото и освен свещи и панахида, венци на паметни плочи друго не виждам... какво да е???

Срам ме е да отбележа, че никой не знае гроба на Левски...
Николай Хайтов пишеше своите предположения и правеше свои проучвания, които никой не продължи...
Как не умеем да тачим историята си!
Как все искаме да я погледнем през своята си призма!
А ТЯ, ИСТОРИЯТА Е ЕДНА!!!

А най-големия, най-веселия, най-жизнерадостния и най-масов празник, обединяващ в края на годината всички континенти – Рождество Христово??? На нас, милионите няма как да ни честват рождените дни след като умрем, че сме много и не е нужно някой да ни помни толкова, но единиците докоснати свише нямаме право да обезсмисляме и сравняване със себе си трябва да допускаме само за да почерпим от техния пример и вдъхновение. Втория масов световен празник в годината – възкресението, нима няма общо с връщането към живота??? Нима някой празнува петъка преди Великден, когато Христос е разпнат след предателство???

За гроба – да, знам, и тук слагачите са надделели по възможно най-безмозъчния начин, от всички книги нямам само обобщаващата - луксозната голямоформатната, другите две са ми под ръка и е много добре, че Хайтов е описал и документирал в подробности безумната продължителна война около гроба на Левски, където е записал и личната си констатация: “ГРОБЪТ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА БЕШЕ ПОЖЕРТВУВАН НЕ САМО ЗА ДА СЕ ПРИКРИЯТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КАТАСТРОФАЛНО ИЗВЕДЕНИТЕ ПРЕЗ 1956 Г. РАЗКОПКИ В ЦЪРКВАТА “Св. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА” НО ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ДА НЕ СЕ СЪЗДАВАТ ПРЕЦЕДЕНТИ НА “ВМЕШАТЕЛСТВО” И НАРУШАВАНЕ НА ИДИЛИЧНАТА АВТОНОМИЯ НА НАЙ-СТАРОТО И АВТОРИТЕТНО ЗВЕНО В БАН”. А аз ще го кажа по-кратко – за да не се допусне някой да направи откритие без незаменимия “принос” на началството.

Ами то и с Ботев положението е така днес, не ден, а календар трябва да предложиш...За мен лично тези дати са повод за първоначална гордост, че сме имали такива синове, много бързо последвана от срам, от не едно и две предателства спрямо хора, революционери, платили с най-скъпото - живота си, дръзнали да се противопоставят на робство и потисничество.
С голямо огорчение установих масово блогърско веселие по тези дати, какво да говорим, тук кой е началството, като модерация винаги качваше по първа страница възпоменателните постинги...Поздравления за позицията, аз помня и предателствата, и героите. Ако трябва да сме реалисти, едва ли нещо ще се промени, ще продължаваме да си честваме смъртта, като знам колко сме инертни и безразлични, дано поне някак си успеем да опазим примера на последния действащ, все още неопетнен символ на борба за национална свобода и справедливост между хората! Пък, дай Боже, се събудим някой ден от тежкия си апатичен сън, и току виж сме тръгнали по пътя на промените, чиито идеи развиваш напоследък в постингите си. Все пак докато има разумни люде като теб, има и надежда ...Поздрави!:)

Рождението му е паметна дата,защото думите и духът му и днес са напълно актуални,независимо от вековната разлика!Един сериозен анализ на мислите и посланията му,ще съзре и обединена Европа в принципите му за свободата!

не са известни или се игнорират причините за произтичащото. Не е достатъчно само ние да знаем нещо важно. Трябва да го знаят и онези, които ни управляват, а след това да направят всички да се съобразяват с него. Без това циниците ще продължават да бъдат възприемани като мъдреци, а хора с дарби за бакали ще унищожават костите на Левски заради рахатлъка и титлите си.

"Защо ви е нужен гроб ? Духът му не ви ли стига ? *

–––––––––––––
* Мерсия Макдермот в частен разговор по повод дискусия за гроба на Апостола.

..си признаем,че гробът на Апостола е във всяка на-
ша "душа",където стоят "загробени" идеалите му и
ние се щураме да ги търсим,къде аджеба се намират!
...защото вероятно подсъзнателно се надяваме да не
ги намерим и по този начин да не си нарушим "кефа".

Поразителното за мен е противоречието между официалното преклонение към Левски и властващата подигравка с идеалите му. "Лицемерие" за мен е недостатъчно обяснение на този крещящ феномен. Тук има много повече претенциозна глупост, която незнайно защо най-често минава за мъдрост или поне за печеливша позиция. Но не е луд който изяжда зелника, нали?

А може би е крайно време народът сам да си органи-
зира и честванията и споменанията по свой начин и
съвсем отделно от кичозната помпозност и безду-
ховност на "официалната власт"?!

- та нали народа действа чрез избора и посочените си предпочитания? Нима избраните от него не са тъкмо онези, които предопределят действията и бъдещето му? Е, да – става и да си направиш партия, за да станеш изразител на част от народа, за да промениш нещата според разбиранията си и подкрепата за тях, но и така не можеш да избегнеш капана на “политическите” маниери и лобита, за които често ми идва да извикам: “Боже прибери си вересиите” но това е цяла тема поне за отделен постинг... Гледах го тази вечер по “Панорама” такъв един министър – уж историк, уж професор, уж “патриот”, уж той би трябвало да познава най-добре поуките на историята ни, а той започва министерстването си с тъпните и помпозностите на махленски пропагандатор. И след като властта е току-що дадена в ръцете на такъв за каква “Чиста и свята република” може да става дума?