А ЕТО И СНИМКИ ОТПРЕДИ МИНУТИ:

За първи път виждам сняг...


Кой каза, че не мога да си правя гръбчето на дъга?


В очакване на спасител...


Не мога да повярвам, че никой не ме иска... 


Пусни ме де, да не съм ти бебе!


Право куме, та в очи...


Какво сте ме зяпнали, сякаш за първи път виждате коте?


Е, трябва да има и за мен един добър стопанин...

Сладуранче е! Дано има късмет!

Даже е неописуемо сладко. Държа го във въздуха, то маха с лапички, а движенията им - самата Грация! Тичането му - наслада за окото. Стоенето му - чаровно маршируване на място. Дано някой да го вземе.

трябва да си намери стопанин

Няма и два месеца още и е толкова доверчиво...

Ей, няма ли още кой? Къде го гледаш?
Коледа е...може някой да се смили.....

Чудя се обаче нататък какво ще стане, когато поотрастне и му се заразхожда из двора.

по-голяма аудитория.

обичате се вече!:)
Честито!:))

Но по-добре би било да има някой по-гальовен от мен, защото аз го подритвам из мазата и непрекъснато се кълча да не го настъпя... Пък и като му стане време да тръгне по любов, кучетата ще го удушат навън и ще ми е много по-мъчно, отколкото да го вземе някой да се грижи за него...

Ще порасне и ще захитрее.Ще се научи да се пази.

Дано да е така, че засега само си търси белята. А е толкова сладко и да падне жертва на любовта...

ЮЬКШ