Прочетен: 3608 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2009 10:41
Обичам свежестта на прясно навалялия сняг. Неведнъж съм се питал доколко е възможно да се улови и съхрани усещането, което непокътнатата снежна белота придава на околността. Затова, макар с ден-два закъснение, взех със себе си фотоапарат на път за свиждане в Александровска Болница. Искаше ми се след свиждането да заснема някоя и друга гледка, която нямаше да е същата без пухкавата спокойна белота наоколо. Речено – сторено. Първото, което ми се наби в окото, беше дърво с ябълки. Не бях виждал отрупано едновременно с плод и сняг дърво. Навалян с двудневен сняг луксозен Мерцедес под дървото допълваше усещането за изненада на звяр и природа. Но изненада от сняг в края на декември, след като помня еднометровите преспи от 24 октомври 1975? О-хооо, задържалите се допреди броени дни 10 – градусови температури трябва да имат пръст в тази работа. Няма как да назначаваш нощни дежурства за снегопочистване, докато наоколо си щъкат по къси ръкавчета, пък и кога друг път е бивало от плюс 10 температурата да се обърне на минус десет за две денонощия... След това прозрение се сетих, че централната сграда на Александровска Болница е доста внушителна и май си заслужава да бъде погледната как изглежда вечер с огромните борове пред себе си, на които снегът може би подсилва величието и подчертава упованията, с които вероятно повечето пациенти пристъпват прага на подобно заведение. И тъкмо да снимам на метър от портала на болницата, излиза смачкан дребен човечец от охраната и от отегчените му коментари подразбирам, че ми се чуди какво толкова съм се вторачил в досадната гледка пред себе си. Казвам му, че ще снимам, а той не вярва, защото според него никой никога не снима по тъмно. Правя фаталната грешка да му обяснявам любезно вместо да го игнорирам и да си направя снимките, което дава възможност на човечето да вземе инициативата в свои ръце и да бъде осенен от колебанието, че май не е много редно да правя нощни снимки на НЕГОВИЯ обект. Аз от своя страна затъвам в грешката си да обяснявам с глупавото убеждение, че казвам очевидни неща, които няма как да не бъдат признати. За да спестя още по-глупавия разговор, направо ще кажа, че си изкълчих мозъка, докато проумея, че дребното смачкано одъртяло човече беше смесило неразривно понятията “действие” и “територия”. Беше твърде късно да си придавам свиреп вид, за да не ми се налага да слушам, че ако аз си позволя да снимам, само за минутки полицията ще ме окошари, защото веднага след като аз натисна бутона на фотоапарата, смачкания дърт дребосък щял да натисне бутона на джиесема си за да ме обади на полицията. Да снимам колкото си искам и каквото си искам, ама оттатък линията на портала, на територията на болницата мога да правя всичко друго, но не и да снимам. Нямаше смисъл да обяснявам, че никой не забранява на туристите да снимат фасадата на Пентагона, камо ли тази на болница, за да повярвам в подобна забрана, отстъпих метър, за да не тревожа охранителя, че му оспорвам властта над НЕГОВАТА територия, той се прибра, след което аз вероломно нахлух с необходимия метър в НЕГОВАТА територия, (което се налагаше от необходимостта да избегна от кадъра висящите ламарини над портала), направих снимката и си заминах по най-бързия начин, за да не давам повод да бъде занимавана полицията с глупости, заради които тъпото смачкано човече да се перка колко е бдително, съзнателно и стриктно.
Така смачканото човече успя да посмачка намерението ми да правя други снимки, пътьом снимах улицата, колкото да си възвърна усещането за свобода (никой не прояви желание да контролира действията ми) и се прибрах без съприкосновения с полицията.
Кой твърди, че снегът не е изненада?
20.12.2009 11:18
Веднъж снимах конете на изпречилата ми се каруца. Циганите върху нея забелязаха, че не попадат в обектива и ме попитаха: "Аз толкова ли лош? Снимай и нас." Снимах ги усмихнати до ушите и изпъчили се върху каруцата. Трябва някой ден да намеря тези снимки и да ги публикувам заедно с каруцата, която снимах на светофара на централна софийска улица.
И още много такива перипетии...
Снимките ти са чудесни! Благодаря за пухкавия бял сняг, който при нас вече се стопи, а днес дъждът отнесе и последните следички от него.
Поздрави и усмивки!
20.12.2009 15:37
даже умишлено игнорирах в коментара си поводът за снимките ти - болницата, защото и така поднесен, постингът ти носи в себе си оптимизъм някакъв, добрите пожелания за белота, чистота и свежест на красивия сняг. Вяра, че усещането за свобода (както си писал) винаги може да се получи...
:)
Най-лошото на циганите е тяхното непостоянство. Някои от тях ми козируват, но пък съм имал и случай да ме замерват с камъни, че ги снимам.
Поздрави и усмивки! :)))
20.12.2009 17:59
За първи път постинг за зимата ми подейства добре, благодаря. :)))
И все си мисля за ябълките какъв ли е вкусът им....Колкото до пазителя на реда здравословно е да го забравиш час по скоро, макар че не е от изчезващите видове.
Поздрави, Vmir!
:)
Ако не бяха на толкова голяма почит тези "15 минутки слава" май нямаше да бъдем толкова безславни сега...
Да му се не видят и 15-минутките... Ако беше се опитал да звъни на полицията заради този метър, който не може да ми забрани да прекрача, може би щях да му взема тъпия джиесем и да го ударя в земята, за да не занимава полицията с глупости...
Ами кой както се уреди...
И все си мисля за ябълките какъв ли е вкусът им....
Колкото до пазителя на реда здравословно е да го забравиш час по скоро, макар че не е от изчезващите видове.
Поздрави, Vmir!
:)
И аз се чудя, но не посмях да вкуся ябълките, за да не разсипя снега от останалите.
Колкото повече ги забравям, толкова повече ме изненадват тези неизбежни кандидат-височайши. Май няма отърваване...
21.12.2009 19:25
И полицията нямаше да му обърне внимание.
Постингът и снимките тотално изтриват спомена за чичката. :)
И полицията нямаше да му обърне внимание.
Постингът и снимките тотално изтриват спомена за чичката. :)
Да, Анимо, полагам необходимите усилия...
Поздрави за уловените мигове !
Поздрави за уловените мигове !
Благодаря за красивите допълнения, които намираш в снимките. Колко хубаво би било отегчението да отстъпи място на вдъхновението...
Поздрави за великолепните видения!
2. Eва Звездева
3. Comma
4. Вики
5. Буров
6. Библията
7. BGweather
8. Stringmeteo
9. BGSTYLE
10. Investopedia
11. база данни
12. Световна банка