В детската градина имало едно момче, което си играело с лъскаво топче. Това момче се казвало Кирчо. Имало и едно лошо момиче, което се наричало Надя. Тя непрекъснато му искала топчето, защото обичала лъскави неща. Кирчо не си давал топчето. То му било подарък. Надя винаги се ядосвала, когато Кирчо не й давал топчето. Един ден Надя много се ядосала и грабнала лъскавото топче, Кирчо заплакал. Той отишъл при госпожата, за да каже какво е станало. Госпожата била с другите деца навън на площадката. Кирчо трябвало сам да измисли нещо, за да си върне топчето. Сетил се. Взел едно кабарче от бюрото на госпожата. Сложил го незабелязано пред крака на Надя. Надя стъпила на кабърчето и много я заболял крака. Изпуснала топчето и седнала на един стол. Тогава Кирчо бързо си взел топчето. Той отново бил щастлив.

Лоша Надя!:)
Лош Кирчо!:)
А това лъскаво топче... е като онова камъче, дето обръща каруци...

О, Марти! Съвсем не исках да кажа нещо лошо за Надетата, просто така се случи, добавям и оригинала след текста...

Поздрави!

Знам:) Това е просто име:)
Историйката е важна:)

Да, историйката ме смая, дистанцираната, но тънка наблюдателност на разказвача - също.

Пожелавам ти най-добрата година. :)))

много е напред с материала твоя Кирчо...

Поздрави на разказвача!
Добре е схванало детето днешната действителност!

Много е добро. Много.
Повече е от лъскаво топче това което има разказвача, но отвън ще се струва като такова. Дано не му разбият гърдите при опит да му го вземат. Не, че второто е възможно, но алчността превръща големи хора в неразумни деца, а големите нямаме поне невинността им.

Възхитен съм.

Колко малко му трябва на едно дете да е щастливо и какво може да причини само, за да бъде такова.... Децата са най-нежните и най-жестоките същества ...

Даже ми се струва писано от възрастен човек...и не ми се оставя лекомислен коментар, може би защото тези дни съм под влияние на един твърде сериозен филм, който ти препоръчах. Там цитират Джими Хендрикс: "Когато силата на любовта победи любовта към силата, тогава ще настъпи истинският мир".
А дотогава...дотогава ще се случват подобни истории, които деца ще описват в съчинения, и в които всяко изречение ще носи въпроса си към големите!

Кирчо е едно изключително добродушно дете, добро приятелче на сина ми и като цяло изглежда, че е далеч от лукавата си постъпка. Тук просто решава свой проблем, без да влага амбиция или лоши помисли. Това, че повтарянето на подобни решения създава навици или отношение, според мен е различно.

Надето е едно чудно хубаво за гледане момиченце, но с изключителните си капризи тероризира целия клас и вместо момчешки въздишки, често получава кабърчета на седалката си, но моя син го е досрамяло да пише къде точно я намират кабърчетата, а е писал "крака"...

И аз съм възхитен. Парадокса е, че ако му кажа от сорта: "Браво, много добре си описал ситуацията!", ще ми пусне една снизходителна усмивка и деликатно ще премълчи за колко скучно и безинтелресно намира мнението ми.

От друга страна, хвалбите не винаги вършат добра работа. Няма да забравя, на 5-6 годишна възраст в службата на майка ми, нарисувах много добре едно гълъбче, кацнало на перваза. Почти всичките колеги на майка ми се изредиха да цъкат и славословят невижданото ми творение. В резултат от което, втори път не успях дори да се доближа до качествата на въпросната рисунка, а упоритите ми опити поне да я повторя, ме доведоха до твърдото убеждение, че рисуването не е от нещата, които ми се удават...

Абсолютно вярно!

И на мен ми се стори като писано от мъдрец или поне преписано отнякъде. Но НЕ Е! Познавам лично тези деца и описаните им постъпки съответстват напълно на характерите им. (Имам и техни снимки в характерни пози) Кълна се, че разказчето е АБСОЛЮТНО автентично, спасих го от боклука докато разчиствах, зачетох се случайно!!!

А щастието е наистина покъртително понякога, дори неописуемо покъртително...

Филма още не съм го гледал, за част от извънредната ми програма знаеш, а за най-драматичната й част дори на теб не съм споменавал...

ни правят щастливи и ето потвърждение ;-)))

Съгласен съм, но като гледам как в осигуряване на щастието с дреболии от добродушковци се превръщаме в злобари или от красавици се превъплъщаваме в душманки, започвам да се питам няма ли да е по-добре отначало да се преориентираме към по-големокалибрени желания... ;-)))

Кирчо и Надя след време ще станат семейство. Имат много добър опит зад гърба си :)))

О, това е много изненадващо предположение, поне за мен... Всъщност, условието за успешен баланс като че ли е налице: Колкото смирен изглежда Кирчо, почти толкова неутолима за власт изглежда Надето. Кабарчетата, изглежда са подходящ инструмент за постигане на равновесие :)))

мен ме впечатли чувството за такова щастие, макар разказчето да е изпълнено с цяла палитра от детски емоции и описани наистина с размаха на богатия житейски опит. Но щастие - в смисъл на радост, блаженост и задоволство. Благодаря за уточнението, че е действителност, даже много ми харесват тези деца с изобретателността, будността и мисленето си. Ами такъв е начинът им на общуване, също като на възрастните, от които взимат личен пример. Колко често самите ние предпочитаме кабарчето да "говори" вместо нас, дори и с тях... Чудесен постинг имаш днес, дано все пак някой се намери там, който да ги убеди, че правото на всеки свършва там, където започва чуждото и да се свърши с тези кръвонасядания и отмъщения, оттам пък следва и логичния въпрос, че децата възпитавани в добродушие, милостивост, загриженост, отстъпчивост, някак си в наше време са винаги пренебрегвани, самотни, смятани за глупави и по своему са нещастни. Нали знаеш българската : Тежко на умния сред будалите!:)

Благодаря, Виши!
Това малко разказче ме изпълни с толкова много предположения и условности, че ми е трудно да следвам която и да било от тях, без опасението, че пропускам толкова много други и не по-малко вероятни. Между нас казано, мисля, че неовладяната ненаситност на момиченцето е водещата в случая. Родители, които поощряват тази ненаситност, играят опасна игра. Иначе е лесно да се каже, че то има право да си бъде агресивно и самоналагащо се, особено, ако не си обект на домогванията му. :)))

разказвачът и без да е психолог, е предал тревожните тенденции у нас за много по-голямата агресивност при момичетата. Виж как е акцентирал ядосването... Проблем, за който все още малко се дискутира в публичното пространство. Е, Надето е разбрала, че с нахалство само не може, а Кирчо, че с плач проблем няма да реши. Оттам насетне животът дано им поднесе нужния баланс за нормални човешки взаимоотношения, за да няма кабърчета под краката или учебник по главата, или нещо още по-лошо! Това без добри еталони просто няма как да стане, но за тях пък се надявам, щом казваш, че са ви в близкото обкръжение...

Вчера се отбелязваше дата от смъртта на Албер Камю.

Самоубийство е една от версиите за смъртта на този философ, който поставя самоубийството, като основен философски въпрос, разнищва го от всичките му възможни аспекти в "Митът за Сизиф" за да заключи, че живеенето е преди смисъла и самоубийството е абсурд, дори за абсурдните личности и на основният си философски въпрос, отговаря: не.

След получаването на Нобеловата награда, критиците му се надпреварват да го хвалят, че е завършен автор, в смисъл: направил е вече огромното, неповторимото.

Крайно позитивна, подобна критика се е обърнала срещу него. И това е не е само философ на съществуването, а и един човек преминал през всички кръгове на ада на едно много тежко съществуване. Провървява му, крайно му провървява. Сизиф достига върха, този път, камъка не е търколен обратно надолу от боговете, но той го прави сам.

Това е една от версиите, за смъртта на философа, написал най-хубавите думи срещу подобна смърт.

Истината винаги е по средата. Нито отношението към рисунката с воюващите самолети, нито с гълъбчето са креативни за едно дете. Че и за голям човек.

Поздрави.

Чел съм Камю и в частност “Митът за Сизиф”, а в детсното разказче съзирам неговото антиподно отношение към живота. Говорих с автора на разказчето, няма съмнение, че в общи линии, той чувства което и ние чувстваме, но го чувства без обременяващия драматизъм но нуждата да го разбере, което е голям парадокс, защото, според мен, той го вижда съвсем ясно и еднозначно. Не за пръв път децата изглеждат като мъдреци пред все по-оглупяваща “разумна” публика.
Поздрави!

Мъдростта в дълбоката си същност е невинна. За това и винаги има какво да се научи от децата, макар понякога да ни изненадват. Днес споменах имената на едни световни разказвачи повлияли ми по някакъв начин. Честно, като разказвач има какво да науча от това дете. Не мога да бъда то, защото, пак ще спомена, нямам невинността му, но тя има едни странични резултати в самият маниер. Оставило е случката да мисли вместо него, а случките в една история казват всичко. Не се е уплашило от простотата й, видяло е необикновеното в най-обикновено. И ефектът е разкошен.

Безкрайно изнеадана останах от този постинг, защото поводът за него се оказва съчинението на свободна тема на моя ученичка от втори клас, чийто почерк познавам много добре. Ако ви се разсъждава върху някаква наболяла тема за морала в нашето общество - моля, но в интерес на истината трябва, по-скоро длъжна съм, да опровергая написаното в разказчето. Момичето, което е писало съчинението, казва се Кристинка, е решило да се докара на Кирчо заради баща му, който е голяма клечка в някакво министерство и абсолютно е изопачило фактите. Всъщност лъскавото топче е подарък на Надето за рождения й ден от братчето й. Тя беше тази, която го даваше на момчетата да си играят с него. Типично по нашенски те й се отблагодаряваха с подигравки в междучасията, че била загубена, та давала подаръците си на другите. Накрая Надето съвсем се обиди и си прибра топчето. А тихият и кротък Кирчо в последствие се оказа съвсем не толкова тих и кротък, както го описва Кристинка, и номерът с кабърчето е съвсем показателен за характера му. Присъствах на тази сцена и съм добре запозната със случая. Може би трябва да се поразсъждава повече върху арогантността на младото поколение, което приема като норма на поведение агресивността и незачитането на личната свобода на по-слабите, считайки, че всичко чуждо, което им се хареса трябва да бъде и тяхно. След случката с кабърчето повиках Кирчо и родителите му на разговор в учителската стая и го попитах защо не помоли баща си да му купи същото лъскаво топче, след като толкова му харесва. И много изненадващо Кирчо ми обясни, че няма да си купува топче, след като може да си го вземе от Надето, а понеже нейният баща е един обикновен работник, то той тайно ще я набие, но каквото си иска ще го вземе. Иначе момчето е възпитано, поздравява учтиво, има добър успех, защото средата му е интелигентна, но след този разговор започнах много да се замислям какво се крие под неговата кротка и мила усмивка.
Надявам се, че след като ви посветих в истинското състояния на този толкова дребен, но показателен за морала на днешното ни общество случай, вие ще го изкоментирате по най-правилния начин.

Егати глупоста си написал! Заклевам се в принца!

НЕВЕРОЯТНО!!!
Според мен, авторът е момче, което в момента спи в съседната стая, а Надето и Кирчо, които описвате, изобщо не са Надето и Кирчо от разказа на момчето. Безспорно вярно е само, че съчинението е писано преди години, около 2-ри или 3 - ти клас. Разбира се, аз ще проверя отново всичко, ще сравня почеркът, ще разпитам за подробности и няма да пренебрегна нито една възможност всичко да се окаже както Вие казвате. Това би било огромна изненада за мен, защото от край време знам, че Кирчо е самата НЕВИННОСТ, а Надето се опитва непрекъснато да строява всички около себе си както й хрумне в момента, имам, разбира се и редица впечатления, дали не беше Надето, която, от хъс да изкомандва как да стане нещо си, беше замахнала така решително, че си беше счупила ръчичката без да е докоснала никого или нищо с нея! Счупва я само с един замах пред очите на целия клас и месеци след това ходи с гипсирана ръчичка (истинска амазонка)!!!
С нетърпение чакам авторът да се наспи, за да ми обясни мистерията...

В главите на децата нерядко стават чудеса. Изненадващи знания или оценки нерядко се оказват попаднали в главичките им без да съществува видима причина за това. Много неща съм научил от децата, според мен, във всяко дете живее по един мъдрец, предполагам, че с времето този мъдрец оглупява, защото заменя първичната мъдрост за опит как да изглежда атрактивен и успешен. Като си помисля само в каква степен тайната на пазарния успех е подчинена не на друго, а на основанията, които продуктът дава да се каже каквато и да било глупост, която детето веднага улавя и игнорира, а възрастните прегръщат, за да си спреднат едни препирни...

Извинявай, Виши, че съм пропуснал да ти отговоря, но как да ти отговорям, когато съм напълно съгласен с теб, когато ме допълваш така, сякаш съм аз самият и забравям разликата между нас?

Успешен ден! :)

Първо на първо - не съм го писал аз, а го е писало дете на 9-10 годинки.

И второ на второ - ще приема, че е глупост, ако ми докажеш, че момчето е щастливо не, защото си е отвоювало обратно топчето от грабливото момиче, а защото е успяло до го убоде, без да бъде изядено или изпепелено от огнедишаща хвърковата ламя.

Разговарях със сина и той потвърди авторството си над съчинението и подробности около него, категорично отрече да го е писала Кристина. Съгласен съм, че детското въображение понякога преобръща преставите ни с хастара навън, но според мен, случая не е точно такъв. Първо, би било наистина много неприятно Кирчо да се чувства щастлив, че е успял да лиши Надето от подаръка й. Това би означавало, че насилието и обсебването са ценност за него, която не признава съкровените й чувства (подаръка от братчето й). Разпитах за децата и родителите, разбрах, че момиченцето със счупената ръчичка не е Надето, а се казва Саня, припомнени ми бяха и други момичешки имена и изяви, поне достатъчни, за да призная, че в класа на сина ми поне до пети клас, властта е била изключително в ръцете на момичетата, които не биха допуснали своеволия от страна на момчетата, да не говорим за издевателства като отнемане на подаръци, каквито само някои момичета са можели да упражняват. За социалния статут на родителите не успях да разбера много, но бащата на Кирчо със сигурност не е клечка в министерство, а са го виждали да кара “някакви неща с камион” (вероятно е шофьор), докато Надето (много красиво, но деспотично момиченце) “май няма баща, защото живеят сами с майка си” (което пък се връзва с отношението й към момчетата)...

От това колко лично време сте отделили, за да вникнете в душевния мир на тези две деца. От свое име ще кажа, че ако всеки родител отдели по толкова внимание към своите деца, то Кирчо ще знае, че понякога се чувстваш по-щастлив, когат осподеляш нещо красиво/вярно с предмет е по-сложно, ама не и невъзможно/, а Надето със сигурност би се научила, че винаги има начин да поиска без да й откажат нещо/дори и толкова честолюбиви мъже като Кирчо/.

Само съжалявам, че Кирчо не е описал по-добре топчето. Щеше да е далеч по-забавно/тук противниците на Надето ще кажат, че е трябвало да се опиша по-зрелищно момента с "настъпването" на кабарчето:)/

Поздрави на компанията:)

Дискусията тук ми помогна да поразбера и недолюбването между момчета и момичета в първите учебни години, за което досега не се бях замислял. Усеща се, че думите, с които децата биват изпращани на училище, в голяма степен предопределят и случките през деня. Чувства се и наследеното недоверие към другия пол, което едва ли изчезва под действие на хормоните в пубертета и по-късно, по-скоро приема съответните форми на уж зрели взаимоотношения. Изглежда, че и сексуалната ни култура куца не по-малко от икономиката, а тя наистина иска време и внимание. Ух, чак мен ме заболява като си представя това енергично момиченце с каква скорост се е тръшнало върху кабърчето на седалката на чина си...
Приятен ден! :)

Всяка култура за мен е своеобразно натрупване - на ценности. Натрупването се създава от опита, а грешките по пътя очертават личните ти предпочитания, оформен вкус, докато се превърнат в установени ценности.
Наистина е важно с какви думи ще изпратим децата на училище; наистина недоверието е фактор, за съжаление определящ в отношенията към другия пол...Но има оптимизъм в думите ти - пряка връзка между икономиката и сексуалната култура. Ето лозУнга на деня: "С по-висока сексуална култура - към светкавично преборване на кризата" Ако не всеки може да бъде вещ икономист, то всеки /пълнолетен!/ българин може набързо да повиши сексуалната си култура.

Хубав ден!
:)

Добро чувство за хумор показваш, Ели! :)))

Поздравления!

Ех, ако исках да се показвам, щях да се наконтя така че и ти да не ме познаеш:)))
просто сред приятели се чувствам достатъчно неуязвима, че да говоря истината:)

и за да бъда докрай искрена, и напълно себе си, ще кажа, че долових капка насмешка :" Ух, чак мен ме заболява като си представя това енергично момиченце с каква скорост се е тръшнало върху кабърчето на седалката на чина си..."

Хубава вечер, Vmir.
:)

Ели, радвам се, че се чувстваш дабре, вярвам, няма да отречеш, че момиченцето си е шеметно, а следователно и доста импозантно. :)