Изпълнението е уникално и сякаш направено за промотиране на тръби. Мога ли да го ползвам в блога си?

Леле! А блог за шкурки няма ли :)

Разбира се, че можеш да го ползваш, тръбите са много важно нещо, ето виж и това клипче, пеят, че интернет не е нищо друго, освен тръби:

http://www.youtube.com/watch?v=_cZC67wXUTs

И на мен много ми трябваше инфо за шкурка преди години, защото под комунистическо ходех да цикля паркети на частно, но после вносителят на шкурките престана да снабдява, появиха се други хиляди видове шкурки, а нямаше инфо за тях, търговците си дрънкат врели-некипели с идеята да си продадат тяхната шкурка, същото се случи и с лаковете, разредителите и втвърдителите за тях, и така се оказах пред необходимостта да разработвам нова технология с непознати материали и да правя експерименти за сметка на клиентите, докато накрая реших, че не си струва да наказвам хората за непрекъснатите промени във вноса и мурафетите на пишман-търговците, и бизнеса пропадна. Добре е, че постепенно всичко си отива на мястото и има подробно инфо за доста неща, например за въпросните тръби във въпросния блог.

Благодаря, извинявам се за деактивирането на информацията, всъщност причината е проблеми с хостинга, в момента търся по-надежден хостинг, а и ще ми трябват дни, за да кача всичко отново.

От опита си тогава мога да ти препоръчам шкурки "Hermes" (made in the USA), благодарение на които частния бизнес просперираше, докато държавните цикладжии бяха заклани със соц шкурките, които трябваше да бъдат някак използвани, и подозирам, че хроничния дефицит на тоалетна хартия беше само един неуспешен опит за решаване на проблема, но някои не успяха да схванат, че абразива трябваше да се спести или открадне, за да бъде решен и този дефицит. Само приблизителен пример: Докато парче от шкурката "Hermes" изцикляше 2 стаи, родната шкурка трябваше да се смени няколко пъти, а руската (до която простосмъртни имаха достъп) въобще пък не ставаше. В края на краищата, американската шкурка ни развращаваше идеологически, защото не беряхме грижа да подмяната й, а работата с нея беше "пей сърце", докато соц-шкурката ни отелваше вола от непрекъснати смени, а подмяната беше доста сериозно изпитание, където без помощта на "мамка му", "мамка ти", "мамка им" и прочие самоокуражяващи възгласи, човек почваше да се чувства нищожен, безполезен и изгубен...