Думата “лумпен” е от немски произход и означава: вагабонтин, нехранимайко, дрипльо, босяк, бедняк. Комбинацията от определения показва как в представите си дисциплинираните и точни германци свързват поведенческите характеристики “вагабонтин” и “нехранимайко” с признаците на имотното състояние.

Някой може да каже, че съзира разлика между причините за бедността в най-бедната и най-богатата страна в Европа, на което не бих възразил. Въпреки важността на забележката, предпочитам да оставим разискването на този въпрос за друг път, а сега да насочим цялото си внимание към господа лумпените, като се доверим на благочестивата немска представа за тях. Можем да предположим, че основанията за тази представа се коренят в липсата на средства за образование, литература, културни и интелектуални стимули и стремежи през първите седем години и в семейната среда, както и в предизвиканите от тази липса резултати.

Лишен от примера и навика да търси и намира самостоятелно обяснения на проблемите, лумпена не намира решения чрез писмено споделения опит на изтъкнатите представители на човешката мисъл и цивилизация. Дори и да притежава някакъв респект към този опит и авторите му, непознаването на ключовите идеи и основополагащото им значение за практиката, превръща лумпена в идеалният инструмент за противопоставяне на същите идеи, за които лумпена може би понякога искрено вярва, че се бори.

Свикнал да се задоволява със случайно дочутото, лумпена не е в състояние без чужда помощ и специално поощрение да направи разлика между знанието и невежеството, себедоказването и самопрецакването, между анархията и свободата, между гражданския протест и вандалщината, между жертвата и насилникът.

Обхванат от страх да не бъде разкрито невежеството му, лумпенът мобилизира всичките си налични сили срещу подобна “смъртна опасност”, без да остави възможност за диалог и полезен резултат. Универсалния похват, по който почти безпогрешно може да бъде разпознат лумпена, е да приписва на критикуващите раздуто в подобаващ мащаб всичко онова, в което самия той е бил критикуван. И тъй като лумпена принципно не притежава навика да приема и носи критика, обичайно явление е да посрещне и най-добронамерената критика с агресия, която да обяви за самозащита.

Неправилно е да се мисли, че лумпенът може да бъде убеден в нещо, което ще постави под съмнение “знанията” му, защото по принцип, той “знае” всичко. За лумпенът не е никакъв проблем, без никога да е учил каквато и да било икономическа дисциплина например, да “обяснява” като врял и кипял във финансовите дела, че финансовия министър, не разбира нищо от финанси. По същия начин, той не вижда нищо нередно в убийството на хора, чиято единствена вина е, че са били на работните си места, когато съидейниците на лумпенските му представи са подпалили помещението им.

Попитан да отговаря за пропагандиране на насилие, лумпенът отрича връзката с анонимния си съидейник, и контраатакува, че безпричинно го наричат дебил, явно забравил, че определението “дебил” e било адресирано към автора на анонимната изява. Но, да не бъдем прекалено придирчиви, все пак, мисленето е въпрос на способности, които е жестоко да се очакват от един лумпен.

Както вече споменах, едно нещо се отдава безупречно на лумпена: Да се “бори” най-много срещу онова, което “подкрепя” най-много. При него кипи безсмислен труд в истинския смисъл на думата. Програмата за привеждането в изпълнение на тази му функция не е сложна и е съобразена със сериозната липса на знания и неспособност за наблюдаване на причинно-следствени връзки.

Стъпките на настоящата програма за активизиране на лумпените са следните:

1. Пред произволно избран лумпен, или група от лумпени се повтаря разтревожено, че правителството не взема мерки за запазване и повишаване на потреблението и доходите, което очевидно задълбочава кризата все повече и повече и влече неудържимо страната към невиждана финансова катастрофа.

2. Организират се приятерски срещи между лумпени, за да обменят и освежат тревожната информация в непринудена обстановка.

3. На срещите се осигурява артист, който играе ролята на финансист, който твърди, че лично познава финансовия министър и знае от личен опит, че онзи не разбира нищо от финанси, обаче умишлено не прави нищо, за да облажи баджанаците си. За премиера се твърди, че оправя шурея си, и освен това е пожарникар, подготвен за премиер лично от Тодор Живков.

4. Отбрани лумпени се инструктират да охраняват зорко събранията от нежелано проникване на финансово грамотни навлеци, които биха могли да се досетят, че повишаване на потреблението и доходите е възможно единствено чрез високолихвени външни заеми, които при спазване на регламентираната финансова политика в еврозоната, влекат десетки милиарди загуби за страната. Охранителите трябва да са добре подбрани, за да дават заразителен пример на всички лумпени как да се борят срещу навлеците, като за неутрализирането и пропъждането им ги обявяват за комунисти, костовисти, бойковисти, пенсионери, военни, кагебисти, чекиджии и каквото подходящо за случая могат да се сетят.

След изпълняване четирите стъпки на тази несложна, но истински лумпенизираща програма, чрез вторичните връзки между участвалите и неучаствалите в срещите, цялата популация от лумпени в страната ще изпита желание да нападне и подпали банките, но в името на хуманността, ще бъдат помолени да насочат благородния си лумпенски гняв срещу правителството, докато го свалят.

Критиците на понижаването на потреблението, като вземат властта, ще изтеглят необходимия заем с огромни лихви, ще се бият в гърдите, че са вдигнали жизнения стандарт, 4 години след което ще бъдат прогонени от властта, но пък като стане дума отново за стягане на коланите, тогава банките ще горят заедно със служителите в тях, а лумпените ще бъдат най-щастливите хора на света, защото това е лумпенската представа за свобода и демокрация.Слава Богу, засега подобно развитие не изглежда много вероятно, но не бива да се забравя, че лумпенизиращите програми у нас се въртят нон-стоп дотогава, докато дадат очаквания резултат, а нашия шанс е да ги посрещаме подготвени...

Тъй като ще изляза от блогосферата за определен период от време, оставям блога си затворен за коментари. Знам, че повечето от вас са много добри и приятни хора и никога не биха злоупотребили с блога ми, но малкото хора, които биха се възползвали от отсъствието ми, за да пропагандират прийоми и възгледи, с които не мога да се съглася, ме принуждават да го затворя. Подбрал съм песен да напомня на онези, които не знаят, или са забравили, че животът е висша ценност, която може да бъде изгубена в миг. Нека, който иска да се бори за идеята си да има достойнството да го направи без да застрашава живота, здравето и труда на невинни. Начините са много, който действително държи на идеята си ги намира, които говори едно, а има предвид друго, само за него те не съществуват.

Благодарен съм и ценя коментарите ви, много пъти се е случвало да ми помагат сериозно в търсенията ми, но този път предпочитам да се лиша от тях и да дам повод на лумпените да си правят лумпенските изявления в техните блогове, но да покажа убеждението си, че докато не поставим лумпените в съответствие с немската представа за тях, добро няма да видим от допускането им в дебата за бъдещето на България. (Всъщност, ако искате, можете да ми изпратите коментарът си на ЛС, ще се радвам да ви прочета)

Бъдете здрави и не допускайте предпоставки лумпени да поставят вас или близките ви в опасност! Не се доверявайте на лумпени, не позволявайте лумпени да ви управлявят, и им отреждайте имотното положение, което немците са им отредили!