Ако ще използваме принцип като “Академична автономия на науката” по отношение финансирането на науката, много по-адекватно е да оповестим, че проблем с финансирането на науката в България не съществува, тъй като този проблем е решен от 1.01.2007 година с членството на България в ЕС, в съответствие с което и съгласно VII – ма рамкова спогодба, българските учени станаха пълноправни членове на европейската научна общност и придобиха правото на неограничено използване на многомилиардните европейски фондове за финансиране на научните си изследвания.

Този чудесен основополагащ факт обаче е избутан в някое далечно ъгълче на необятното поле, очертано от най-изумителни аргументи, целящи да докажат, колко е зле и безнадеждно положението у нас, и каква убийствена политика се провежда спрямо бедстващата българска наука от самото правителство. Привилегированото положение на българския учен – без да е участвал в натрупването на тези средства, да има достъп до финансиране, което не е виждал и в най-смелите си мечти, е засенчено от представата за мизерстващия, неоценен гений, който едва успява да нахрани децата си.

Очакващите българския учен планини от финансови средства, не са най-добрата новина. Още по-хубаво е, че за да му бъде поверено управлението на тези средства, са премахнати много от нашенските изисквания или ограничения. Не е необходимо да бъде нито директор, нито заместник-директор, нито научен секретар, нито ръководител катедра или член на научен или дирекционен съвет. Не е необходимо да бъде нито “голям” доктор, нито професор, нито доцент. “Обикновен” доктор е напълно достатъчно за целта, не се изисква дори да бъде нечий шурей или баджанак, нито поне човек на някого, за да се отвори Сезам пред него.

Хората от бранша могат да си представят какви планини от грижи са спестени на българския учен, нямам предвид само яките софри при двете защити и отделно двете хабилитации, подаръци или храна за из път на членовете на многократните и многоетапни многоуважаеми научни съвети, сложната многопластова организация, гарантираща хвалебствените рецензии, защото българския учен май не сгрява, че рецензентът е всъщност съвременно олицетворение на старата, изпитана във вековете институция на необходимия опонент, за да бъде принципно възможна защитата му. Че, от този ИМЕННО опонент, а не от научния съвет, или от злопаметни колеги, той защитава тезата си пред пред научно жури, и от аргументите и начина, по който той се защитава, журито решава дали тезата му заслужава одобрение, а не от съображения като: “Той е много добро (наше) момче”, “винаги готов да услужи”, “грижи се за две деца”, “гласувам “за” дори само затова, че в тези времена се е захванал да прави дисертация”, които не, че непременно са лишени от основания, но нямат нищо общо със защитата на една научна теза, и на защитата й могат да свидетелстват единствено за несъстоятелността и посредствеността на представената работа.

Няма да разисквам това, че от близките колеги и особено от началниците, на дисертацията се гледа като на частпром, а манипулациите с хората и ресурсите, необходими за изпълнението й, са цяла съкровищница от инструменти за налагане на “правилното” възпитание и превъзпитание на учения в духа и насоките на изискванията, които личните предпочитания на шефовете и антуражът им е предвидил за конкретния учен, за да го признае за такъв, но без опасността да стане опасен конкурент за постовете им, или носител на еретичните европредстави за наука. Това Евросъюзът също ни го спестява в огромна степен, като поставя в категорията “опитен изследовател” професори, доценти, големи и малки доктори, и очаква ЕДИНСТВЕНО смислена идея и адекватна методика, за да развърже щедро кесията си. А това е толкова недопустимо нали, уважаеми колеги и ръководители на науката - истинско нарушаване автономността на науката ни!!!

Тъй катго България се напълни с "макро" разбирачи, а няма "микро" такива, затова и нещата не вървят...
Ако учените не си "допълваха" мизерните заплати от участие в проекти, отдавна нито един да не е останал в България. Така, че европейски и други пари се усвояват, но недостатъчно, защото ДЪРЖАВАТА, чрез корумпираната и некадърна администрация пречи да се усвояват още повече. А преченето е по следните линии:
- неосигурено ко-финансиране на проекти
- липса на средства за участие в международни прояви (където се договарят съвместните проекти)
- не се отпускат средства за международен обмен (пример - чехите и французите ме канят по проект и поемат разноските ми, после обаче аз не мога да ги поканя, защото няма пари)
- напъхани разни чиновници по международни програми, където по правило трябва да са учени
- забавяне и "криене" на актуална информация от чиновниците в министерствата
- "нулеви" години за фонда финансиращ науката
и т.н. и т.н.
Преди да се изказваш "компетентно" направи си труда да проучиш проблема в неговата цялост, а не да "пляскаш" тези, ей така - въобще и изобщо!

Моето е на едро, а твоето е на плитко. Ако си мислиш, че не съм слушал поне 1000 пъти хленченията ти, много се лъжеш. Да пригласяш на безсмислено хленчещите не е признак на никаква “компетентност”, а на хитруване на дребно и заобикаляне на проблема. Впрочем, ти явно ИЗОБЩО не си наясно колко от учените в България участват в европроекти и кои са те.

И, да те попитам, щом си толкова наясно с преченето на администрацията – какво правиш, за да я преодолееш, освен да си повтаряш, че ЧИНОВНИЦИТЕ в министерствата пречат и се бутат да изместват учените и да папкат паричките им. Защото, за мен такова обяснение е нелепо или поне наивно, и показва голяма дистанцираност или незаинтересованост от проблема.

Какво правя ли? Ами участвам и се опитвам да печеля европроекти. Това което ме интересува е повече колеги да участват в такива. Или да бъдат стимулирани да участват, защото участвайки - е от полза и за тях и за България. А да се случи това, трябва да има по-малко пречки - ако не ти е ясно, то това е и ролята на ДЪРЖАВАТА - да създава условия!
Нямам никакво намерение да се боря с администрацията - което безспир повтаряш. Ти се занимаваш с политика - ти се бори с чиновниците. Аз се занимавам с наука. Не мога да си позволя да си губя времето в напразни борби с НИЩОТО или ТЪПОТАТА.
Ако считаш, че трябва да го направя (което не ми е работа), значи си противоречиш с останалите ти писания (доста добре подредени и смислени) и си перфектен демагог!

Големи “дълбокомислия” използваш – уж участваш и опитваш, а пък нямаш време за губене в напразни борби с тъпотата (на чиновниците), а чакаш държавата да ти създаде условията! Да ти имах проблема и научните открития, на които само лошите и алчни министерски чиновници пречат, щях да отида при тези лоши хора и поне да ги запитам докога смятат да възпрепятстват научния ми гений и не ги ли е срам със собствената им алчност и завист да погубват един бъдещ Айнщайн.

И, ако ми позволиш да те запитам, защо говориш, сякаш научните ти занимания съществуват без връзка с представителството им пред обществото, държавата и ЕС, защо смяташ, че проблемите с ко-финансирането, липсата на средства за необходимата комуникация, обмен и др. са твой проблем, нали сам казваш, че работата ти е да се занимаваш с наука, не ти ли е минавала мисълта, че има кой да отговаря за тях, и ако ти си ги приел за свои проблеми, това не ти ли говори, че някой те е превърнал в свой пламенен адвокат или, че ти е струпал на главата несвършената си работа, за да се занимава с нещо друго, например да участва сам в европроекти, вместо да те представлява където е необходимо така, че ти и колегите ти да участвате и да не знаете, че само за вас има проблеми от подобен характер (между впрочем, да те открехна, че има и европрограма за финансиране на личните контакти и гостувания между учени от различни държави, и шефовете ти сигурно я знаят, но не са ти казали, видно от предишния ти коментар)?

p.s. Де да бяха демагогия и изискванията за планиране и отчитане на разходите, повечето от българските учени щяха да бъдат най-богатите в света, без дори да си мръднат и кутрето.

Естествено е, че държавата трябва да създаде условията. За да функционира нормално една система е необходимо подсистемите от които е изградена да осигуряват в достатъчна степен надеждност за следващите йерархично нива. Иначе не става. Хайде който отговаря за тях, да си свърши работата. За да мога аз да си свърша моята.
Кореспонденцията с администрацията може да се събере в няколко спретнати томчета. Резултатите от нея са почти пренебрежими.
А втория и третия абзац вече показват един типичен начин на мислене характерен за всички досегашни правителства (и за сегашното, разбира се). Че видите ли работещите хора в тази държава (в частност учените) са едни мързеливци, крадци и мошенници и трябва да са благодарни и на малкото което им се дава.
Колкото за програмата за финансиране на лични контакти, не става дума за това, а за завоюване на позиции на определени форуми. Не може на международен конгрес да има по десетина представители от Румъния, Сърбия, Турция, че дори и от Македония, а от България - само един човек - при това отишъл там на собствени разноски или благосклонно поканен от Comitee-то!!!!

Не така - обратното. Винаги има добросъвестни и тарикати. Ако добросъвестните са без шанс, значи майсторите на пушилките са добре, но държавата е зле, защото тарикатите отмъкват всичко от останалите, докато и добросъвестните престанат да бъдат полезни поради липса на елементарни условия. Как обаче си представяш държавата да се справи с тарикатите, ако ти си приел, че държавата не си върши работата (в лището на някакви фамозни зловредни чиновници), а ти вдъхновено пригласяш на воплите на тарикатите, защото са ти обещали част от далаверата, стига да направите да мине успешно? Не е ли шефът ти, който трябва да съдейства за присъствието ти на конгреса в чужбина, как така държавата хем ще му изземе функциите да ти осигури финансиране, хем ще му дава пари за секретарки, коли, шофьори, пътувания, джиесемчета с предплатени програмки и каквото още се сетиш?

Че, то такова шевстване дори само по дефиниция ще бъде против държавата и всички останали, защото, да го отнася държавата вместо него, а той само да пълни гушка без нуждата от знания и разбирания, и дори да получава защита за невежеството и безхаберието си, е мотив, от който много малко хора биха се отказали.

Грешката ти е, че ти си приел априори, че всички които се оплакват са тарикати! Това просто не е вярно! Държавата трябва да си свърши работата, като въведе ясни, точни и безкомпромисно спазвани правила за всички! В една "бяла" среда - траикатите няма как да виреят! Сега вие от герб какво правите - затягате и спирате мангизите за да нямат тарикатите откъде да смучат. Ама покрай тях унищожавате и читавите. А тарикатите ще оцелеят, защото те са като плевелите. Ще ти го обясня природонаучно. Най-уязвими на деградация са така наречените културни системи - ниви, овошки и пр. Защото искат грижи - поливане, прекопаване, плевене. Най-приспособими и оцеляващи при всякакви условия са плевелите. Но забележи - няма плевел който да дава плод! Преведи си го - БВП!
Ама това е deja vue - при соц-а беше същото. Заради 5% некадърници и тарикати, забраняваха за всички. Това е неумение и неспособност да се управлява. Меко казано. А и е най-лесно. Не изисква да се потрудиш малко....
А шефът ми не може да ми осигури присъствие на конгреса защото Държавата не му е дала пари за това. Няма секретарка, кола, джиесемчета и пр. Става въпрос за по-ниски нива - институт, не ЦУ на БАН. Но когато плюете науката ангро, вие всъщност изгаряте и зърното със плявата, като не диференцирате нещата.

които гледат в една посока, но се различават по начин на приемане на проблема.
При ситуацията, поне тази, която се излага пред медиите, явно има проблем.

Vmir, ако Вие сте прав, то следва, че учените не насочват гнева си към правилното място. А това, само по себе си, говори, че нямат нужното самочувствие или не дай боже компетентност/не вярвам да се подвеждат всички, които в момента протестират/
Ако пък е прав твоят опонент, то тогава ситуацията е в пъти по-сложна, защото най-трудно се променя мислене на масата/парламентарното мнозинство, още повече в настоящия момент; та те слушат и повтарят само това, което се изкаже вожда или някой от неговите приближени/.
Аз съм далеч от високата наука, но имам своя гражданска позиция, която смятам за доста наивна/затова я пазя в тайна, засега:))))))))

Хубав ден на всички.

Забрави ли, че държавата действа чрез съответните хора и фигури. За какво служи твоя шеф, и представлява ли те изобщо, ако приключва въпроса с констатацията, че държавата не дава? Като не може да направи нищо по въпроса, защо трябва да получава заплата изобщо? Предполагам, че само едномесечната му заплата ще ти е предостатъчна за участие в конгреса и уреждане на сътрудничеството. За година - 12 колеги ще участват по този начин, и само един от тях да успява за година, това вече е добра гаранция за излизане на науката от настоящото безпаричие и мизерия. Но вместо това, вие предпочитате да си къткате безполезния директор и да хулите държавата, че не дава. Ами не се дава на хора, които не могат да докажат полезността на подчинените си.

Благодаря, забележките Ви изглеждат основателни. Можете да изкажете позицията си докрай. Хубав ден!

Става дума за принципни постановки, а не за палеативни решения - сега да вземем от тука някакви пари от икономии, пък после ще видим. По-същия начин може да се разсъждава и за некомпетентността на образователния министър и на финансовия, след като не са предвидили средства за подобни цели, нали!!!
Всъщност ти ме тикаш към някакви безконечни разговори да се убеждаваме и да се борим за някакви пари и да доказваме тяхната целесъобразност... Това обаче уморява и изхабява. Докато си играм на пехливанлък, всъщност накрая тези пари няма да ни трябват - няма да има за кого и за какво?
Учените им казаха, че Черноморието няма капацитет за толкова хотели и туристи? Някой да ги чу?
Казаха им, че както са я подкарали в Банско не само порои ще ги отнесат, ами и скоро няма да имат и вода? Някой да ги чу?
Казаха им да не садят безогледно рапица за биодизел и че тая така не става.
Някой да ги чу?
Примери бол!
Никой не хули държавата (в случая правителството). Искам то да си свърши работата. Ако някой си въобразява, че може да закрие науката СЕГА и ПОСЛЕ да я създаде отново - дълбоко се заблуждава.
А в социален аспект - уронвайки престижа на УЧЕНИТЕ, вие работите за утвърждаване на имиджа на НЕОБРАЗОВАНИЕТ и ТАРИКАТИТЕ!!
Не знам дали го разбирате.

най-малко аз понасям витиеватите усложнения и преливания от пусто в празно. Обратното, ситуацията е много по-проста, отколкото я правят да изглежда, затова и заглавието на постинга ми е такова - парите ги има, и ти уж се беше съгласил. А сега какво излиза - че парите стоят подготвени и чакат, а няма пари за билет да отиде някой да ги вземе! И, че не е работа на директора да осигури парите за билета, когато ще бъдат за работата на подчинените му, а е негова работа само, когато ще бъдат за него и личния му антураж! Не е ли така?

Парите чакат, трябва само някой да отиде да ги вземе.
Първо трябват качествени проекти. Дори и да ги има, трябват партньори. И ако това е наред, в Брюксел има лобита, които трябва да се убедят. Но решенията им са силно зависими от имиджа на България. Защо да ти ги дадат на теб, а не на Словения например - където няма далавери и нещата са по-читави?
Аз не мога да отговаря на въпроса, когато ме питат колеги от чужбина - Защо когато стане дума за Хърватия, Словения или Румъния се говорят хубави неща, а за България - само лошо?
Това е резултатът от "добрия" имидж създаден от Държавата, респективно от нейните политици и управници. Примери пък тук - как се излагат нашите народни избранници навън - ще те зарина!!!
Така че нещата са навързани - лошият имидж създаден от нашите "юнаци" прави "борбата" за парите много трудна. Но хайде, това си е истинска борба, която си заслужава - а не борбата за мизерните кинти на Дянков. Ако схващаш разликата.
Ей, сега на обед мина едно филмче по БТВ за ЕКСПОТО в Пекин. Ако не си го гледал, гледай го! Как българският павильон е празен, на фона на тълпите по другите страни. Защото са пратили едни "наши другари" и едни други са спечелили конкурса за палатата и са усвоили едни пари ... и това е резултатът - лош имидж за България.

Такава, че всеки младок без връзки и пари, или протекции от шефско тяло, на който му хрумне да шпори научни вълни у нас, ще се откаже начаса и ако иска да се занимава с това, ще заплува към друг бряг, където предлагат спасителни средства и много по-добри условия... Мисля, че говорите за различните детайли в картината, но я очертавате в общата ни действителност и то всеки от вас е в правото си. Статукво трудно се променя, още повече, че за сериозната (а не само за приложната й част) наука се изискват много ресурси и капитали... Та в този смисъл да ви питам : развиват ли се у нас и предлагат ли се на вниманието дълбоките й перспективи, дългосрочните програми и цели, които да оправдаят нуждата от адекватни инвестиции, а не варианта, който битува сега у нас: да изнасяме мозъци, а да внасяме постиженията им, което веднага идва да посочи, че печалбата при всички случаи е за друг някъде навън... Спомням си миналогодишната статистика за завършващите медицина, че никой млад специалист не е започнал работа в България, че всеки ден един лекар напуска родината. Та утре няма да има кой да ни лекува, а как ще се развива науката медицина за в бъдеще, просто не ми се мисли... Приемам разсъжденията и на двама ви, те не могат да се разглеждат като различни позиции, защото колкото държавата трябва да носи ефективно отговорностите си за развитието на науката, толкова и ръководствата по места трябва да се реформират ефективно във всички ангажирани с наука институции, а ако не желаят, да бъдат принудени от овластените да се грижат за националните интереси, на които трябва да служи и самата наука...
Поздрави!

Според мен качествените учени се пръснаха по света. Останаха тези, които не ги искат никъде назапад, главно синодални старци. Българската държава не може да си позволи да финансира всичко, а няма приоритети, няма стратегия и за развитието на икономиката на знанието. В днешният свят е необходимо да се специализираш и да правиш нещо по-добре и най-добре, да имаш имидж и маркетингова стратегия, хора подготвени да управляват науката.
Това за европейските пари са приказки на едро. Качествен продукт с приложение и ефект върху икономиката се създава трудно и от екип.
Ако от мен зависи, щях да финансирам всичко свързано с лекарствата медицината, биохимията,биотехнологиите,чистата храна, енергоспестяването и добива на енергия от слънцето,и т.н. Производството на фотофолтаици , аморфен и кристален силиции, съхраняване безопасно на водорода и горивните клетки.Особено генетиката и генното инженерство на нови и устойчиви на болести и неприятели многогодишни видове селскостопански растения.
Някой трябва да направи SWOT анализ и да набележи стратегия и приоритети.
Няма кой! Според мен това е проблемът.

Е, има кой разбира се, но няма КОЙ да му го възложи и да плати. И този КОЙ е държавата. И ако случайно се случи ще бъде възложено не на точния човек (разбирай екип). Хубавото е, че тук по форумите хората са по-наясно с приоритетите, отколкото хората които управляват държавата. Проблема е в краткосрочното мислене на управляващите и политиците ни. Няма дългосрочни визии, желанието е резултатите да се получат веднага и парите - сега. Някак си нещата в България се завъртяха така, че всички започнахме да мислим с хоризонти от месец, два.

Така е, България е страната на неограничените перспективи и непреодолимите пречки. Ако слушаме воплите срещу “лошите” чиновници и политици излиза, че тези злодеи са си плюли в устите да не допуснат гениалните ни учени да отидат да си вземат парите, които отдавна ги чакат. Следващата констатация е, че трябват конкурентоспособни разработки и работа по съвременните стандарти за провеждане на изследванията, но нали вече казахме, че сме почти гениални, този аспект отпада като обиден за всеки уважаващ себе си потенциален гений.
И останалото, разбира се, е вярно, но нека отдадем дължимото и на факта, че един на сто учени се досеща, че умее да ползва едва малко над един-два процента от възможностите например на на майкрософт офис пакета за обработка и анализ на експериментални данни, а владеенето на рутинни процедури от този пакет у нас лесно се отъждествява с гениалността, което върви ръка за ръка с обяснението за мизерния битов и социален статус на учения у нас, принуден на какви ли не компромиси.

Ох, не питай за перспективи и дългосрочни програми и цели, защото се изнервям. Че те ляво и дясно си смениха местата у нас, а ти искаш вторачен в една или няколко точки дългосрочен поглед напред! Бива ли такова издевателство от твоя страна, м?

Много уместен въпрос.

Чел съм възложени и невъзложени стратегии, но усещането за партийни конгреси, пленуми и априлски линии е толкова натрапчиво, че ще трябва време, за да се преодолее. На всичкото отгоре, упражнението по извикването на тези аналогии е толкова популярно и натрапчиво, дори и когато няма никакво основание за използването му...

аз самия не мога да се отърва от усещането, че като общо правило, българският учен дори в страната си е отстъпил от професията си, заради далеч по-нискоквалифицирани начинания.

Това не е критика, а констатация. Не упреквам редовия български учен, защото той е точно това, което искат от него началниците му (и които той почти няма възможност да избира). А началниците му по правило искат той да стои встрани от доходоносните начинания, за да имат те пълния контрол и право на разпореждане със средствата по тях, което противоречи на практиката в EC.

Още по-абсурдно е, че за да не се изпусне властта над възможните циркулиращи бъдещи финансови потоци, редовият учен е притиснат с обвинения, че не осигурява финансирани проекти, след като достъпът му до необходимите за целта ресурси е ограничен МНОГОКРАТНО под мизерните, но все пак, осигурени от държавата средства за целта. Причините за тези абсурди са единствено в ръководството на науката, паразитните навици в представите за ръководенето й, и осъществяването им на практика, чрез съответното комбиниране на администриране на останалите с индивидуалната научна работа.

Резултата за преадминистрираните - "Вода гази, жаден ходи", което не мога да повярвам, че не е целта на администриращите. Почти както да душиш някого и да го оплакваш, че загива поради липса на кислород...

След този патетичен анализ, громящ паразитите настанили се в науката, а и не само там, а в цялото ни уверено вървящо към светлото бъдеще общество, аз съм изпълнен с оптимизъм и утре ще отида с нови сили и окрилен на работа.
Всичко това прилича на надслова на уводна статия от в. Работническо дело след не знам-си кой-си конгрес, която съм запомнил поради нейното фундаментално прозрение:
"Водата горе от изворите идва чиста (разбирай от ЦК на БКП), но патките долу в в ниското, в гьола, я мътят (разбирай хората)".
Nil novi sub sole!

Воймир, анализът ти в №21 е универсално приложим, у нас за "редовите" почти навсякъде е така... марионетките свикват и се приспособяват към играта на кукловодите, други действат на принципа направи си всичко сам, даже нагърбвайки се и с чужди задължения, трети се бунтуват, но дупе да им е яко, ако не са подготвени за мазен и подмолен отпор от тези, срещу които е тръгнал, а четвърти не издържат и си купуват еднопосочен билет...така че, всеки си решава сам какви са неговите лично приемливи средства, и доколко има сили да се води с абсурдите, които го заобикалят...

№22, идеята за шегата и оптимизма никак не е лоша, аз добавям една усмивка ... въпреки всичко и напук на душманите, избрали сме да оцелеем, нищо, че в постинга споделяме съмненията за обратното! Ама те блоговете са за това, а ползата или най-доброто решение се получава, когато изводите ни обединяват, по един или друг начин, към идеята на темата...
Приятен уикенд от мен!:)

Подобна аналогия може да върши работа за лично дистанциране от времената, когато партията стоеше над държавата, а закони, идеология и практика работеха за върховенството на партията над всичко останало. Но тази аналогия не помага с нищо и на учените, които от години не са виждали и стотинка за провеждане на изследвания, а мизерията се е превърнала за тях в стандарт за работа, не помага и на онези, които полагат свръхусилия да стоят в близост до международните научни стандарти с помощта на “сухи тренировки” в очакване на по-благоприятни промени, по принципа: “Кой докога издаяни”. Помага единствено на онези, за които мизерията и недостигът съществуват единствено в безкрайните им оплаквания, но не от реална нужда, а по навик да не останат в нито една възможна придобивка по-назад от колегите си. Така например, ако се направи едно проучване за установяване реалното използване възможностите на закупените устройства и апаратура, и се сравни с подготвеността на ползувателите им, ще се установи, че поне 80% от направените разходи в сферата на науката, се изразходват от 20% ползуватели, които на всичкото отгоре, са и най-неподготвени за съвременните методи на изследвания. Редно е да се въведат тестове за елементарна научна грамотност, и да отпуска апаратура само на грамотните, за да им се даде шанс за спечелване на европроекти, вместо да се похабява този шанс заради егото на неграмотниците, които нямат нужда от европроекти, защото подхода им към шефовете им осигурява всичко в повече от останалите.

С първата част на постинга ти, съм безусловно съгласен. И това е резултат от неглижирането на науката от страна на Държавата, като нещо което "само харчи пари". Втората част показва очевидно непознаване на материята, по същия начин както и по-горе си писал за използването на MSOffice за обработка на данни. Това е една "дърварска" програма в частта й "база данни", която не би могла да служи за нищо. Проблема за "грамотността" не е в събирането на данни и боравенето с апаратура, а в интерпретацията на тези данни, което е същността на научната работа.
Всъщност ти доказваш моята теза за "създаването на условия". Ето ЕС е създал условия - осигурява финансиране, достъп до лаборатории и институти, обмен на изследователи, а нашата Държава бяга от своето задължение - коофинансиране на проекти, средства за апаратура, финансиране на научни изследвания и пр. Да не говорим за стратегически виждания. В резултат на това много проекти не са започнати, други са спрени, а някои са пред провал. И много пари няма да бъдат усвоени.
Виж, при кандидатстване по Европейски проекти, няма начин да се промъкнат тарикати. Просто не става. Правилата са други. И поради това нашите чиновници са демотивирани и неангажирани. Да не говорим, че на много места са назначени младички (нищо лошо няма в това, нали трябва да изринем старите муцуни) ала твърде неопитни госпожички и господа. Тази работа не става така. С напук и лозунги "Нек сринем гнилий строй! (Илф и Петров) не се получава.

Много грешиш, драги анонимен, като започнем от “дърварския” според теб Excel, както и за изхвърлянето що е наука, защото интерпретацията на данните е независима от обработката им когато се преписва или компилира известно изследване. О общия случай обаче, междинните резултати и форми, чрез които се анализират понякога данните без наличие на отработена методика (ако изследването е оригинално) и в движение се коригира събирането на данни (ако предварително не е известно какво трябва да се получи), променят значително нещата.

Страхувам се, че в разсъжденията ти се натъквам на прекалено много шаблони, ето защо базовото ти твърдение, че държавата смята науката за ненужно харчене на пари не ме изненадва никак. Разбирам също, че не си опознал истинското нямане в науката, защото, ако беше така, щеше да си наясно, че статистическия анализ, който можеш да направиш с Excel, е в състояние да ти спести разходите за специализирани софтуерни програми за хиляди левове, откъдето да дойдат пари за участия в конгреси, конференции и прочие, възможностите за решаване на многофакторни оптимизационни задачи с Excel може да спести не по-малко средства освен, ако по-важна от икономията и участието в научни форуми за теб не е да се представяш за гений, под достойнството на който е да прави статистически анализ с вградените (и изключително удобни за целта) функции в Excel, за да изглеждаш още по-неразбран и неоценен от младичките момчета и момичета в администрацията и от цялата държава, доколкото е възможно.

Добре е, един учен да намери в себе си доблестта да се откаже от тези помпозни прийоми и да проумее, че хората наоколо също полагат усилия, търпят несгоди, и не е достойно да гледа на тях като на източник за интерпретации и храна за собственото его, защото винаги има начини да се установи какво се крие зад определени претенции, но невинаги претенциите се оказват основателни, а без усилия за разбирателство и успешно сътрудничество, резултатите си остават плачевни.

p.s. По отношение на приложимостта и полезността на резултатите, обърни внимание, че когато частен проблем бъде решен с помощта на универсален и широкоразпространен софтуер като MS Excel, това вече е сериозна предпоставка за широк кръг от потребители.

Права си Виши, че това са непреходни проблеми. А някои използват дори прехода, за да ги увековечат като непреходни. Виж само как опитват да приравнят отношението на отделния човек към държавата или изпълняващите съответните й функции с нагласата на държавата да убие всеки, който й пречи на “светлото бъдеще” от предишните времена. Очевидно, за някои екзистенциалния проблем при демокрацията е: “Държавата или аз”. И ще ти кажа защо – защото не са спирали да отъждествяват държавата с управляващата партия. Кажи само на някой директор на държавна институция, че е представител на държавата, и по реакцията му ще можеш почти безпогрешно да разбереш от коя партия е.

Това е сериозен проблем, към който редовия учен би следвало да има несъществено отношение, защото пътищата към ко-финансирането би трябвало да са негова работа само на окончателния етап на договаряне на сътрудничествата. И тук се натъкваме на резултата от лъжите за “успешния” социализъм, защото, ако имаше и малка истина в тези неимоверно раздувани лъжи, административно управляваните при социализма връзки между науката и производството, сега щяха да бъдат нечие притежание и техни представители в момента щяха да обсаждат и ухажват учените с неустоими оферти за сътрудничества.

Печалното е, че по стар навик, от държавната администрация се очаква, ако не осигуряване на необходимия ко-финансиращ, то “поне” парите по ко-финансирането, и това търсене под вола теле завършва с гореспоменатите обиди и оценки за “тъпотията” и “унищожителността” на чиновниците и държавата като цяло. Още по-печално е, че това деструктивно отношение се генерира от самата държава в лицето на ръководството на науката, което дори не се сеща, че за редовите учени то би трябвало да олицетворява държавата и отношението й към науката, вместо да се прави, че няма нищо, ама нищо общо с държавата, даже обратното – то е защитникът на горките бедни учени, които намръщената държава – мащеха и корумпираните депутати искат да прогонят или унищожат на всяка цена. Каква демагогия, лицемерие и цинизъм, но може ли да бъде по друг начин, след като лъжите са далеч по-важни от реалното положение на нещата?

Е, министерският чиновник ли трябва да ходи да представлява учения пред бизнесмена и да го убеждава в целесъобразността на инвестициите в работата на подчинения му, или шефът на учения, който си има секретарка (началник кабинет), коли, шофьори и всички удобства за необходимите комуникации.

Ти да не си търговски агент на чичо Бил (Гейтс)? Както и да е. Разбира се, че може да изпълзваш Excel-а и Access-а в домашните си изследвания и пресмятания. Както личи от името - това е пакет от програми за Офиса, а не за професионална работа.
Понякога се учудвам, как е възможно да се изсипят толкова много думи в подкрепа на на някоя несъстоятелна теза, въпреки че съм го виждал. Щом Партията и "мъдрите насоки" на ВОжда го изискват... Ще се наложи да попрочетеш повечко за ролята на Държавата, като препоръчвам да започнеш от дълбока древност.
Подобни "новаторски" възгледи, едва ли не, всичко да си свършим сами, а чиновниците "мъдро" да ни "направляват" и посочват грешките ни, прави безмислено съществуването на последните. ЗА какво са ни нужни депутати, правителство, министерства и Вожд? Ще се направят огромни икономии!
Покрай разговора за науката е хубаво, че колегите от Механотехниката показаха на какво са способни с новата си разработка! Да отбележа все пак - тя не е резултат от мъдрото ръководство и грижите на ГЕРБ - просто работят много отдавна по тези проблеми. Въпреки всичките политическите скакалци, които се изсипаха през годините....

Нямаш думи, защото не влагаш конкретен смисъл, а или блъфираш, или не познаваш материята. Идеологеми като “богат (алчен) капиталист” срещу беден онеправдан талант не вършат работа, само пречат на решението на проблема. Бил Гетс го уважавам като човек с мащабна прозорливост и воля да я осъществява, а това е равносилно на “агент” само в левашките социалистически версии, които заклеймяват всеки, който не им е полезен и в бъдеще, а Бил Гетс не им е направил офиса поне да работи вместо тях, че да имат поне малко респект към него и епохалния труд на талантите, които е събрал и организирал.

Въпреки дълбокия ми респект, не съм имал скрупули да открадна която и да било софтуерна програма, ако от нея е зависел резултата от изследванията ми, и от тази гледна точка, отдавна съм наясно с възможностите на различните програми, за да ми говориш, като на онези колеги, които си занесоха служебните компютри в къщи, за да играят децата им на видеоигри, а те продължаваха да си работят на пишещите машинки, оставяйки младите си колеги без възможност за съвременен начин на работа.

Затова, ще ти кажа от опит, че проблемът ми със софтуера не е в точността на резултатите (сравнявал съм резултатите с Excel, Statistika7, SPSS11, Mathcad, Mathlab, Matematika и много други), а в легитимацията на резултатите, защото би трябвало да се досещаш, че при интерес към работата, те питат с какви процедури или софтуер получаваш резултатите и невинаги е много удачно да посочваш крадени програми, особено пък по местата, където е от особена важност да си в рамките на правилата и закона.

Не ми се говори защо е практически невъзможна работата с много софтуерни програми не само у нас, но и навсякъде по света, само ще ти обърна внимание, че грешките при събирането на данните у нас по редица причини са в пъти по-високи от разликите, които отделните софтуерни програми показват една спрямо друга, и да отхвърляш статистиката на Excel заради удобствата на SPSS например, е като да отричаш, че можеш да се придвижиш до центъра с друго, освен с “Ролс Ройс” или направо да твърдиш, че метрото е за неразбиращите от транспорт и трябва да се закрие.

За държавата ще се направя, че не съм чул, защото не ми се прехвърля от пусто в празно (с отпратката ти към древността), само ще ти повторя, че шефът ти е този, който представлява научните резултати от твоя труд, и ако той смята работата ти за боклук, не е честно точно той да се прави на твой защитник от държавата, защото точно това е тарикатщината и далаверата, която съсипва възможностите пред онези учени, които искат да работят и се нуждаят от правилата, които да им осигурят условия за целта.

Много ми е странно как си усвоил толкова много софтуер? Познавам един колега - японец, който наистина ползва единствено Excel, ама го знае до най-дребните детайли. Мисля си, че проблемът ни е в "лашкането" между много неща - едно започваме, не го завършваме, подхващаме друго... Разпиляваме се с две думи... Не се съсредоточаваме в едно нещо, което да го "изровиме" до дъно и да отсеем "златото" от многото пясък. И сме припряни на всичкото отгоре...
Тази вметка за шефа е бошлаф. Научната дейност все пак си е авторска работа (дори и когато има колектив) и няма нищо общо с никакви шефове. Ако те цитират, значи ставаш. Ако правиш съвместни проекти с други колеги, значи си на прав път. Ако те канят по света - успял си!
И все пак - прочети за Държавата.

Не съм твърдял, че съм го усвоил, обратното - имам предвид точно това, което казваш тук. Това е професионализмът, а не парадирането с многото програми, които уж ползваме, ама не дотам...

Колкото до шефът - никак не е бошлаф вметката, защото твърде много зависиш от шефа, докато стигнеш да те цитират и да те канят по света, поне, защото от шефа зависи дали да не се дадат 2-3000 лева за лаптоп и хиляди за екстри на тотарно неграмотна колежка, докато други колеги са принудени да си носят най-простия компютър втора ръка за 100 лева, от къщи, за да могат с Excel-a му да извършват регресионен, дисперсионен, корелационен и причие анализи, но това е друга тема... И когато такъв тарикат влезе в ролята на "защитник" на служителите си от държавата, вече става твърде непоносимо...

Vmir, казах ти по-горе, че не си в материята. Всички компютри се купуват по проекти. Цяла лаборатория обзаведохме по проект. Ако научните работници "вързват" двата края, то е защото си изкарват допълнително пари от проекти. Парите за парното и режийнтие и те се изкарват от проекти. Но трябва ли да бъде така! Толкова нещо изписах за да ти обясня, че Държавата се е дистанцирала и единствените средства, които дава са за заплати. Преведено, това означава, че Държавата няма ясна политика за НАУКАТА. Трябва ли й, не и ли трябва, какво ще прави... Ето, това простичко нещо се опитвам да ти обясня, ама ти май трудно вдяваш? Оттук, на управленците не им е ясно (меко казано)какво може да им донесе целият този ресурс с който разполага България! И затова хората ще бягат навън. И това ако не е богата Държава....

Ако имате пари от проекти за всички необходими компютри и толкова много неща, вие сте щастливци. Въпреки, че парното и режийните трябва да бъдат поети само в рамките на регламентираните 10% отчисления за базовата организация, и ако се сложи ръка на средствата от проекта на принципа “как не разбираш, колко е необходимо”, това вече е сериозно нарушение срещу правилата за финансиране и почти сигурен начин за проваляне на проекта и ликвидиране на желанието на спечелилия го за бъдещо ангажиране с подобни начинания, въпреки заинтересоваността на мнозинството. И какво общо има тук държавата с това, че местното ръководство променя правилата освен, че държавата се използва като претекст за посегателствата върху правилата? Че, държавата няма ясна политика за науката го знае всеки, тя на практика няма дори никаква политика по въпроса от десетилетия, но трябва ли това да продължава да се използва като оправдание за безпринципността в научните организации и гаврата с изследванията и съвременните научни стандарти, която се отглежда в самите научни организации с оправданието, че няма друг начин?

Това абсурдно положение за мен отдавна е ясно - местните ръководства искат да наложат свои правила за разпореждане и използване на средствата по проектите, за да увековечат тоталния си контрол върху всички, и това е тяхното разбиране за "академичната автономия" на науката, защото европравилата (спазването на които трябва да бъде гарантирано от държавата) правят европарите от проекти практически недостъпни за тях, докато не им бъде осигурен "доброволен" достъп до паричките от страна на спечелилите проекти. Ето, това е опасната игра, заради която сме в положението "вода гази, жаден ходи". Просто, местните ръководства трябва да потиснат апетитите си към европаричките, и въпреки това, да започнат да работят за спечелването им, защото организациите ще станат по-богати, когато служителите им станат по-богати и оборудвани с каквото трябва, а не директорите им, но това май е неразбираемо за балканския манталитет...

Това за апетита е фундаментално!!!!
Няма да папкаш, за да пазиш линия, ама що не хвърлиш една пържолка на скарата... все ще се намери някой чиновник да я лапне!

Не е чиновника най-близко да паричките, даже той е най-лесния за изолирането му от тях. Други са истински опасните.

Може и да си прав.
Аз познавам чиновници, които карат Туареги и БМВ-та.
Научен работник в такова возило не съм виждал.

Не съм твърдял, че чиновниците са ангели, просто редовият учен почти няма как да бъде подкупен, което не винаги е така при чиновниците. Доколкото съм наясно с правилата на еврофинансирането на научни проекти, чиновниците трябва да поемат твърде висок риск, ако заложат на идеята за рушвета и е най-вероятно да изгорят преди да ги е огрял дори първият рушвет по еврофинансирането. В науката на практика нямаме рушвети, но пък има пренасочване с аргумента: "Ама нали разбираш...", при което резултата не е много различен, защото може да се наложи отчитане на небивалици, приети с мнозинство по целесъобразност, а после друг да ни е виновен защо не ни дават още.

Хех... не са чули из европата защитата на Мирча Кришан на тема "Краставицата" :)

x10!!!
:)))

Хммм... не ти е липсвало събеседник по темата:)
Поздравчета за поста!:)

В реала още по-малко ми липсва, даже ме посдухва леко положението, и въпреки, че избягвам де ти се показвам сдухан, чувствата ми към теб са най-положителни. :)

че съществува политика и практика на ЕС за ФИНАНСИРАНЕ на науката и, че е много важно средствата, които България може да отдели за наука, да бъдат насочени към интегриране на българските учени към научните и световни евростандарти и изисквания чрез спечелване на европроекти. За съжаление, продължаваме да защитаваме науката главно с обяснения “Що е то наука и има ли тя почва у нас” и да доказваме нуждата от наука, без никой да я е оспорвал.

Горчиво е и тъжно, че досега не видях и един от “защитниците” на науката да се заинтересува от въпроса каква част от финансирането на българската наука в момента е от еврофондовете (това не са спасителни субсидии, а целеви фондове за финансиране на изследователски проекти) и каква би могла да стане тази част, за да се отговори на въпросът защо фактически от институтите се игнорират еврофондовете (с малки частични изключения, които създават усещането, че ръководствата на институтите сe опитват да поставят инициативите на отделните учени под свой личностен контрол, който в ЕС се смята за недопустим).

Много е жалко, защото не подхожда на учени да елиминират такива възможности за оздравяване на науката, като приписват намерения за ликвидирането й. Все едно болен да упорства за лечение с аспирин, и да не се интересува дори от диагнозата си. Чудно ли е, когато се окаже за неотложна операция?

Много жалко!