“Всички крадат, а за народа никой не мисли” – чуваме от години да казват пенсионери, безработни, цигани, каруцари, неграмотни, бездомни, клошари и всевъзможни аутсайдери. Този рефрен отдавна е преминал границите на всякаква баналност, прегазил е като валяк всяко друго обяснение за нелицеприятната ни действителност. Вярата във всемогъществото на парите сякаш е изтласкала всяка друга вяра, религии, усещане за святост и преклонение към саможертви и геройства, обезсмислил е стремеж към идеали, чувство за отговорност и дълг, коректност, уважение и благоговение към благородството и красивия жест, които са заклеймени като лицемерие, неискреност, глупост, лудост, интересчийство или просто пиар.

 Нещо повече: “Всичко е за пари” вече чуваме не като откровение на поредния селски или квартален идиот, самодоволството от собствената “мъдрост” на  когото цъвти в щастлива беззъба усмивка, подканваща те да се бръкнеш за левче. “Всичко е за пари” – чуваме или разбираме вече над 20 години от хиляди сцени, които сляха в едно не беззъби просяци с подарени левчета, а подплънки за женски форми с дебели мъжки вратове и портфейли, за да покажат на подрастващите що е това любов и успех по време на криза.

 “Всичко е за пари” се превърна в знаме, парола и атестат за разпознаване на “нашия човек” – онзи, пред когото мистериозно се отвярят врати, зад които не е нужно да се знае какво става, за да не се развали магията на “оправията”, която се предава само между ограничен брой посветени, за която се говори само с приглушен тон, и само, докато помощния персонал повтаря високо с хихикане: “Всичко е за пари”. Защото помощния персонал вярва, че така ще запази работата си. Или ще продаде услутите си на следващия забогатял квартален идиот, който му подаде тон за рефрена “Всичко е за пари” (службата трябва да се оправдава, иначе – кой ти дава?).

 Въпрос на време беше да се извърши прехода от “Всичко е за пари” до “Всичко е проституция”. Нямаше как строгите финансови ограничения да не изкушат някой забогатял квартален идиот да не прибегне до тази формула за укрепване на положението си в новите финансово-стопански условия и преоценки. Особено, когато сбъркани учителки на крака му носят подрастващи да ги забавлява и наставлява. Например: Ама вие не сте проституирали още? Ауууу, не може да бъде, чи как сти пропуснали, бее? Не, не мога да повярвам, няма такива момичета, не!!! (В краен случай: Майтап, бе Уили! Ама вие да не се хванахте?)

 И, докато се опитваме да си представим как ще се отразят подобни обобщения и “шегички” на онези, които решат, че са единствените изостанали от времето си изключения, ще се намери ли кой да обясни поне на подрастващите, че са внимателно държана под око мишена на нечисти маниери за правене на пари, които предполагат въвличането им в актуалната налагана представа за допустимо, нищо, че въвличането е под девиза “ела да ти кажа колко лошо е това”.   

 Докато едни привличат недораслите към недопустимото с обещания за забавления, докато използват парите им, за да обругаят и заклеймят всеки реален опит  за спиране на безумието като глупост или пиар, един старец на 96 години успя да разчупи матрицата на вярата, че “Всичко е за пари”. Бедният дядо Добри от с. Байлово, вместо да кълне за 160 левовата си пенсия, вместо да се отдаде поне на заслужена почивка, всеки ден ходи да проси, за да спасява манастири и храмове. Вместо да осъжда всички, той се кланя на всеки и събира стотинка по стотинка и левче по левче не за себе си, а за “въздигане” на “изпаднали”, както сам казва.   

 
Къде е разумът във всичко това ли? Известна ми е гледната точка и аргументите, според които няма разум нито във вярата, нито в подобни действия. Но това са обяснения на хора, които обикновено нямат лични задръжки в домогването до изгоди и намират формите на това домогване за нормални и разумни. Освен този “разум” обаче, известен ми е и такъв разум, който на човек е дадено да тълкува с усилие и да разбира само донякъде чрез творения във вид на природни закони и зависимостите, които произтичат от тях на всяко възможно равнище на познанието.

 По същия начин, по който един човек може да нарушава безнаказано човешките закони, но не е в състояние да наруши действието дори на един природен закон, човек може с нелепи претенции да облагодетелства себе си, и да напакости на останалите и на държавата си, докато друг я въздига със смирение и поклон. Това е посланието на Разума извън нас, който няма да бъде забелязан от мнозина по простата и елементарна причина, че те сами са ограничили представата си за разумно единствено до онова, което им носи лична изгода в близък период от време.  Бедният дядо Добри обаче, не просто е поставил своята вяра в служба на Разума извън нас, той самия се е превърнал в негов свят изразител и демонстратор на неотменимостта на законите му. Щеше ли иначе да се превърне в най-големият църковен благодетел на духовността при наличието на легиони от претенциозни наставници у нас, под чиито поучения страната ни се озова в мъртвата хватка на изпадналостта, от която дребният немощен старец ни въздига?

http://mamkamu.blog.bg/politika/2010/12/17/diado-dobri-mejdu-vyzhishtenieto-i-podrajanieto.652674

http://sladyr4eto87.blog.bg/novini/2010/12/18/prosiak-dari-70-000-leva-na-cyrkvi.653166    

Добър е акцентът на постинга.Единствено не съм съгласен с изброяването на групите хора, които казват,че "всички крадат,а за народа никой не мисли".И другото обобщение-"всичко е за пари".Някак си на фона на високо благородната деятелност на Дядо Добри,тези внушения със своята претенциозност,поставят под съмнение твоята искреност и правота на разсъжденията.Много е трудно да се живее само с природните закони,в един меркантилен свят,където човекът е превърнат във впрегатно добиче и една голяма част от хората едва преживяват.Лесно е да се говори и обобщава,когато не си в кожата и ежедневието на хората,които така лековато изброяваш!Дали всеки от нас е в състояние да постъпи,като Дядо Добри,е по-скоро реторичен въпрос,и е право на избор.Свидетели сме,как ежедневно стотици хиляди хора,даряват малки суми и със есемеси на семейства с болни деца и възрастни-оставени от управниците на държавата на произвола на съдбата...Нужно ли е тогава да коментирам и съпоставям,усилията на тези хора,за спасяването на човешки животи,с по-горе упоменатата деятелност на Дядо Добри?Свикнали сме да се възхитим на някой изключителен жест,а изпускаме от полезрението си скромните усилия на хиляди хора,помагащи на ближният си,по същите природни и божествени повели!

Изброил съм, които съм виждал да говорят по този начин. Въпреки, че смятам за падение образован човек да говори така, тези групи не ги осъждам, защото толкова могат, толкова си обясняват, докато за образования човек е недопустимо да се запре на тяхното ниво, да се задоволи с него, и да не си направи труда да намери някакво работещо решение или поне такова, че да разръчка лоясалите самодоволни мозъци, които подхвърлят подобни обяснения, за да се подозират и джавкат останалите, докато тарикатите си гледат кефа.

Дали всеки е в състояние да постъпи като Дядо Добри ми е пределно ясно, че това не е просто невъзможно, въпросът трябва да бъде може ли да има втори посветен като него. Посветен не от някакво тъпо братство, а от самия Бог, за да му служи с такава непоколебима вяра и самоотрицание. Аз не бих могъл, но при други общовалидни обстоятелства, бих го направил преди огромна част от останалите.

Не съм казал нищо лошо за хората, които помагат само с смс - и, самия аз го правя така, и не смятам, че да не се втурнем като Дядо Добри е сигурен признак за греховност. Греховно ще бъде, ако го подиграем или подложим на съмнение чистотата на делото му, защото така ще оправдаем възможните злоупотреби с усилията му, в които не искам да съм съучастник за нищо на света. Греховно ще бъде, ако не направим нищо да го защититим от онези, които волю или неволю, са се поставили в услуга на рушителите. Греховно ще бъде, ако обезсмислим делото му, независимо с какви мотиви можем да го направим.

или искаш да ми вмениш нещо,което не съм казал в коментара си.Да, и аз се възхищавам от делото на Дядо Добри и го адмирирам.Дали мога да постъпя,като него е право на избор и е реторичен въпрос!!!Включвам се в благотворителни инициативи,според възможностите си,които не са неограничени!Трудно се виждам в ролята на Дядо Добри,или да тръгна като пилигрим по пътищата на страната да продавам индулгенции на вярващите!Достатъчно е,че съм казал добри слова за човека,без да изпадам в крайности за неговата постъпка!Всяко друго изказване,ми се струва ненужно заиграване с човека!!!Бъди здрав!

Не ти вменявам нищо, опитах се да ти отговоря. Опитвам се да посоча значимостта на делото му, но не за да превъзнасям човека, а ползотворността на връзката му с Бога. Дали ще стигна до крайности в защитата му, зависи от ситуацията. Самия човек не трябва да бъде оценяван като моментни изяви, а като дългосрочно поведение и действия по принципни въпроси. Всичко добро!

Гласът на разума ли дочувам или е само ехо?

Не си дочул ехо, разумът и вярата са свъррани. Той не може без нея, Тя не може без него. Въпреки, че обикновено ги противопоставят. В основанията си Науката е базирана на вяра, а Вярата в основанията си е базирана на наблюдения. Абстрактността на математиката си прави шеги с нас, като ни кара да мислим, че точните й резултати са единствената възможна истина. Всъщност, това са резултати от обработката на приетите на вяра постулати.

Ех! Много сложен въпрос сме подхванали. Въпрос, на който са се опитвали да отговорят редица светли умове през цялата човешка история. Та ние ли...

Четох с удоволствие написаното от теб, макар че то ме направи малко тъжен в тая съботна вечер, когато от повечето от нас се изисква да бъдат усмихнати и веселящи се... Защо ли, мамка му?

Не знам, мамка му! Поне опитахме...

Наскоро четох една статия в която "Капитал" свързваше парите със щастието, понеже според някаква статистика българите сме били най-тъжния народ на света. Аз изразих силно съмнение в изложението, че точно парите правят човека тъжен, по-точно е липсата на грижа, справедливост, любов, добри отношения и прочие неща, които не се купуват с пари. Вероятно много хора ще намерят връзката и ще си обяснят загубата на тези качества с оскотяване и мизерия, но според мен това се дължи на слаб дух повече и на комплекси, отколкото на нищетата. Познавам много хора в крайно тежко положение, но горди и достойни, съответно в мир със себе си и без никаква тъга и други, които живеят добре, не знаят глад и студ, но перманентно недоволни. Човек има собствен метър за това какво заслужава - едни смятат, че заслужават висок стандарт, други любов и отношение. Когато преоценим приоритетите си ще се отнасяме с другите според собственото си мерило, ако смятаме че заслужаваме любов и отношение, ще се заобикаляме с такива хора, ако смятаме че заслужаваме висок стандарт и пари, ще се стремим към съответните хора и начини за постигането им...
Поздрави!

Съгласен съм с теб, разбира се, пък и изследванията до момента отричаха връзката между пари и щастие. Прави ми впечатление, че през последните години повечето изследвания си поставят за цел да опровергават традиционно приети за изяснени констатации и това не е чак толкова лошо, защото текущите схващания не са независими от технологиите, начина на живот и проблемите пред хората. Впечатленията ми са, че в повечето случаи се проявава мода към прибързано отричане на традиционните схващания, и е въпрос на време да се уточни както сферата на валидност на получените нови резултати, така също и уточняване или актуализиране на ключовите понятия в проблематиката, игнорирането на което понякога обслужва нуждата от сензации. Да си представим само две държави, разликата между които е в сигурността на хората. Ако държавата не е в състояние да предпази гражданите си от насилие, издевателства и измами, това издига значението на парите като фактор за осигуряване на спокойствието, без което не можеш да се почувстваш спокоен и доволен от живота си.
Поздрави!

,,Когато умът се покорява на Бога,тогава сърцето се покорява на ума''.св.Игнатий

Добра си е статията г-н Vmir. Харесвам Аристотел : Ако искаш да направиш някой богат, не му давай пари, а му намали желанията! До колко обаче, някой може да намали желанията на човешката раса без образованост, без прокламиране на рационалността в икономическите решения и без институционална подкрепа на културата е сложен въпрос? Желанията да се сдобием с излишното, неминуемо ни лишава от необходимото. И да не забравяме, че най-щедрите критори на храмовете са най-често тези с много грехове. Съмнявам се,че няма права пропорционалност между греховете и богатството. Лептата винаги е по-евтина от кодранта, но винаги е ПО-ЦЕННА от него! Нали ?
С Уважение!

Важно пояснение, Благодаря!

поздравления.

Благодаря!

... и да се замислиме. Какво става и какво зависи от нас?
Всеки със своята мисия.

Поздрави

Малко от същностните въпроси имат еднозначни отговори ... Обобщенията са само с някаква степен вероятна достоверност. Обичайно, в крайностите си са недостоверни, доколкото се градят на субективно отчитане на общи признаци, от които се извежда правило. Моралните категории тоже служат, нелишени и от манипулативност. Оправдана като препятстваща ентропията. Съседът ми , противно на разума, правилата, разграничаващи отговорности и при липса на очакване за похвала се грижи за зарязаната общинска троторна собственост. Затревява , засява неплодадайни дървета. Подобна е нагласата и на жената , която отвъд дувара си, не зад , а около портата си, радва случайно минаващите по републиканския Пловдив-Карлово с неповторимата , непреднамерена, жизнена цветност на неподредена от експерт градина. Заместваща липсата на тротоарна настилка . Опасявам се, че и двамата не са мотивирани, както от вяра , така и от разум.

––––––––––––

Поздрави ! :)))

Съгласен! Пък защо не и без мисия? Развитието е движение в кръг, но със стъпка по вертикалата. Недай Боже стъпката да е с отрицателен знак, а да го мислим за положителен, защото сме сменили терена. Никой да не признава грешката, или да я обяснява погрешно и да смята, че първо другите трябва да си признаят грешките, преди да помисли дали и той не греши. Недай Боже да се окаже, че критичен брой хора са научени никога да не си признават и да вярват, че достойнството се състои в това да не си признаваш никога.

Два редки случая на едно място ми напомнят за немаловажният мотив да правиш като съседа. Отделно, човек никога не може със сигурност да познава мотивите и вярванията на другите по простата причина, че съвсем нерядко лъже сам себе си. Да вярваме, че ще предотвратим ентропията, е като да вярваме, че ще отменим гравитацията. Няма човек, способен да отмени природен закон. Шансът ни е да ги познаваме, за да се съобразяваме с тях. Свобода е осъзнатата необходимост. Нарастващата ентропия увеличава хаотичността в системата, а в обществото води до анархия. Поздрави! :)))

На подражаението като поведенчески мотив е разчетено и посланието на една приказка. Отчитам известно отместване по надлъжната ос. Споменаването на ентропията визира само обществото. Вкарването му в коловоза е чрез правила , налагани силово, вкл и чрез вяра. Позволявам си и малко немерена , а може би и непремерена... :)))

Оказва се дискусионна

Физиката на нищото.

На абсолютното нищо,

което следва да е нещо,

за да съществува

в собствената си формула

във Физиката на вярата.

Положението не е чак толкова драматично.
Само един – единствен пример: Когато Карно през 1824 формулира първия и втория закон на термодинамиката, първият среща широко одобрение, а втория – почти пълно неприемане. Разбира се, това било почти 30 години преди въвеждането на ентропията и механичната теория за топлината. Поучителното е в това, че научната общност е реагирала точно обратно на малко по-късно установеното, защото първия закон е формулиран чрез грешната флуидна теория за топлината, а вторият е изведен с мисловен модел, който не е използван преди това, но с негова помощ вторият закон се извежда и днес. В края на краищата, Карно се оказва прав, а и двата закона все още нямат по-солидна основа от вярата, че щом до днес не е доказано нарушаването им, такова няма да бъде открито и нататък - скандално за лаиците, но това е самото фундаментално основание на цялата съвременна термодинамика и произлизащата от нея топлотехника. За връзката между разума и ентропията е добре да се погледне мисловният експеримент с “Демона на Максуел”, а за делата на Твореца – теорията за топлинната смърт на вселената, дано да има адекватна информация за тях в нета, защото от десетилетия не съм срещал нищо за тях, след като бяха заклеймени лично от Енгелс и Ленин, за да не разколебават вярата в комунизма, а днешните представи за космоса и материята се развиха доста, но което е “доста” за век е незначително за 5 века, да не говорим за по-нататък... Да не говорим за всезнайковците, които без да са отваряли учебник по физика, вече непоколебимо вярват, че всичко е възникнало от самосебе с, а за получаване на парите не е необходимо нищо повече от тарикатщина и преструвки.

Формулировките на горните два важни природни закона се доказват буквално: "От хилядолетният опит на човечеството" и от НИЩО друго. Т.е. - щом закона за запазване и съхранение на енергията не е опроверган до момента, щом закона за нарастването на ентропията не е опроверган до момента, значи можем да ги приемем за доказани! Да, правилно чухте, няма грешка и абсурда е верен, нищо че сега са формулирани законите, (с помощта на които преобразуваме необходимата ни енергия и всичко останало), важното е, че няколко хиляди години не са били опровергани!?!? А лаиците си въобразават, че зад тази 100% вяра, се крие нещо, което гарантира неопровержимостта на същата вяра, заради полезността на която днес сме приели резултатите от нея за единствената възможна истина. Смешна претенция - вярата в правилата, разкрити в библията и наблюдавани хиляди години е по-основателна, отколкото в научните закони, които са отскоро и са с доказана валидност само за условията, материалите и дефинираните системи, при които са приети за верни заради полезността си, която не е универсална или абсолютна мярка за истината.

Щом сме повярвали, че две уравнения доказват “хилядолетния опит на човечеството” до определен момент, и с математическа обработка на тези две уравнения (на частните им приложения) сме получили десетките диференциални уравнения, с които изчисляваме ядрени и всякакъв друг вид енергетични инсталации и машини за мирни и военни цели, защо забравяме, че прилагането на валидното за изследвания интервал извън него е ЕКСТРАПОЛАЦИЯ – най-нежеланата от всички математически операции поради липсата на какъвто и да е метод за оценяване надеждността на резултатите от нея? Какво, ако не ВЯРА е същата ЕКСТРАПОЛАЦИЯ, върху която строим плановете си за бъдещето? И с от позицията на тази нелепа самонадеяност, някои искат да премахват ВЯРАТА в реалните хилядолетни наблюдения върху поведението на хората и последствията от действията им, описани в Свещените Писания и съставляващи сърцевината на законодателството? Луди за връзване.

Откъде накъде заради самозабравата на едни ще се отричат църквата и държавата, обаче? Сигурно всеки ще се съгласи, че не си струва тези фундаментални за обществото институции да попаднат в ръцете на отрицателите си. Да бъдат ликвидирани институциите, а функциите им да бъдат поети от “водачи” значи, обществото да попадне в ръцете на типове, които не признават ангажиментите, изпълнението и отчитането им, които са заложени в замисъла и същността на институциите, а това е равносилно на безредие, беззаконие и безправие. Нито частица от всичко това не е поощрено в Светите Писания, обратното – гордостта, самозабравата и презрението към справедливостта и законите заради самата власт са обекти на множество предупреждения и обявени за греховни. Следователно, отричането на религията и властта предполага премахване на възможността за разкриване на злоупотребите и цели превръщането на беззаконието в безконтролно ежедневие и норма.

Недотам драматично бих казала . Даденост фактологична установена и установима . Приемане, съобразяване , съблюдаване, следване изискват Вяра. Отклонението се санкционира. Понякога и на градския полощад . Или с отхвърляне от социото . Премахването на Вяра гравитира около невъзможното . Нещо като с "Кохинор " да триеш фрески .

––––––––––––––
Доколкото повърхностното особено в мисленете не е извинимо , не изисквам такова . Задължена съм за разговорката . Дано първият влязъл в дома Ви днес да е добър. И с Вяра .

Дано бъдем разумни във вярата си така, че да успеем да поставим всеки един измежду нас – от клошаря, през църковния служител до Премиера пред изискванията да се съобразява с нормите за допустимо и отговорно отношение към всичко, което ни заобикаля, за да можем да си бъдем взаимно полезни и удовлетворени от съдействието си!

Имам само едно несъгласие, ще му обърна внимание, защото за мен е твърде важно - за връзката между греховете и щедростта. Приемам логиката на тази връзка, но не мога да приема универсалността й защото, ако таланта и реализацията му се възнаграждават влесто да се ограбват, няма да има нужда от престъпления за забогатяване, а хората щяха да посвещават времето си не на замисляне на престъпления, а в развитие и реализиране на талантите или способностите си.

С Уважение!

Съвършено си прав! Ако вместо вайкане, негодуване и чакане бяхме запретнали ръкави, нямаше да сме на този хал. Бедни сме защото позволихме да ни ограбят, бедни сме защото се държим като слаби...как да очакваме нещо друго?

Хора като дядо Добри са светлина, която трябва да се следва, неговият път може да е трънлив но стига до хубаво място...

Благодаря, Спароток!
Докато ти показваш лъжите и заблудите в историята, аз се опитах да покажа безпочвеността на лъжата, че вярата противоречи на разума. Дядо Добри пък направо показва действието на библейската истина, че смиренното служене без гонене на изгоди е пътя към въздигане . Ако всеки отхвърли без корист и очквания поне по една лъжа, скоро ще се видим свободни и изпълнени със желание за работа и настроение за успехи, резултатите от което няма да се бавят дълго.

Представи си само колко народ с претенции не може да постигне това, което немощния старец постига със смирение! Може ли да има по-голям триумф на Вярата над суетната глупава всезнайковщина, на истината над парите? Дядо Добри е Божията благословия за България!

Защо не ни просветиш малко нас, лаиците, за този мисловен експеримент с “Демона на Максуел”-сигурно е интересен

Здрасти,
ще помисля по въпроса, не знам дали Коледа е подходящото време да говорим за демони, някой може да се изплаши или да е вече изплашен и да се възпротиви на мисленето по въпроса, което няма да е добре дошло за дискусията и разбирането на този въображаем експеримент и важните изводи от него.

Виши, благодаря за интереса,

не искам да се правя на всезнайко, но мисля, че в случая нещата с благорадството на дядо Добри не са особено трудни за разбиране. Смирявайки личния разум, който диктува, че е глупаво да правиш нещо за другите, освен да ги хулиш, ругаеш и обвиняваш, дядо Добри излиза от ролята на съдник и се поставя в подчинение на Разума, който обещава въздигане чрез смирение. Подчинението си на Разума постига чрез Вяра, което означава, че той не претендира за авторство и права над разума, който следва, или изразява. С това двойно смирение, дядо Добри дава възможност на останалите хора да напуснат защитните си роли на обвиняеми и да проявят милостта и любовта си, която той насочва към градивна цел в служба на другите.

Така, заявявайки Вяра в Разума извън себе си, (вместо да се опитва да си го припише като повечето хора), дядо Добри отваря вратите на човешката съпричастност и й дава възможност да въздигне отново изпадналото поради ширещата се лакомия за лично въздигане за сметка на останалите.

Щом и ти искаш, явно ще напиша постинг за демона на Максуел.

Ама ти ме комплексираш с такива високи очаквания... направо ми идва да избягам от такава непосилна задача.