(продължение)
Посещението при следващия от списъка беше зашеметяващо. Апартамента, в който влезе, беше в луксозна кооперация с охрана. Обзаведен беше с кожена мека мебел и тежки драперии. Меката дискретна светлина и големите картини по стените създаваха усещане за нереалност. Дебелият килим поемаше меко стъпките му и сякаш беше готов да погълне всеки звук в стаята. Стопанинът се оказа невзрачно, но надменно старче.

             - Наистина ли вярваш, че спирането на земята ще премахне капитализма? – запита заядливо старчето, след като нашия човек се беше настанил в един от двата фотьойла.

            В допълнение към необичайната обстановка, въпросът смути госта допълнително, защото до момента не беше поставял под съмнение връзката между двете.

            - Да – едва каза, за да прикрие неовладяното си още дишане героят ни.

            - Лекуван ли си в психиатрично заведение?

            - Не.

            - А откъде такива шантави идеи?

            - Сами ми идват в главата – опита да се изрепчи гостът.

            - Че как така сами ще ти идват, не знаеш ли, че мястото на идеите е да дават решения на поставетни задачи? Представяш ли си какво ще стане, ако всеки почне да си измисля безразборно? Ще ми разкажеш ли как стигна до тази идея и дали не стои някой специален учител зад нея? – заяде го старчето, а на нашия приятел му се прииска да стане и да му забие два шамара, но го спираше мисълта, че не знае дали някой няма да се притече на помощ на злобния старчок.

            - Аман от ненормалници – завайка се старчето – и все каквито не трябва се занимават с каквото не им е работа – не мирясваше домакинът.

            - Защо да съм неподходящ – опъна се нашия човек.

            - Че какъв си ти? Не си даже член на партията, а си тръгнал да събаряш световния капитализъм! Даваш ли си сметка на какво приличаш отстрани?

            - Не ме интересува – опита да се противопостави на нападателността на домакина.

            - А трябва. Да си чувал случайно за отмирането на държавата при комунизма? – не мирясваше злобаря.

            - Учил съм го, даже ми се падна на изпита по научен комунизъм.

            -  Така. И сигурно вярваш, че ще трябва да запазим държавите специално, за да можеш ти да спреш въртенето на земята, че да накараш хората да напуснат границите им?

            - Няма такова нещо.

            - Да, бе няма, ей сега ще взема да ти повярвам. Имаш ли представа, че цял Сибир да се напълни с реактивни двигатели да духат на изток, пак ще трябват 50-60 години, докато Земята спре да се върти? И как изобщо си могъл да си помислиш, че ще трябва да спрем настъпването на комунизма и отмирането на държавите през това време?

            - А...ма, не съм казвал такова н...ещо – измънка нашия герой.

            - Абе, ти ли си малоумен, или смяташ всички останали за малоумни? Нали сам каза, че си съгласен с отмирането на държавите?

            - Да, к...категорично.

            - Тогава те искам отново тук утре да говорим по-обширно по въпроса – завърши злобния домакин и посочи вратата на нашия човек.  

 На връщане към квартирата героят ни едва крачеше, сякаш старчето му беше изсмукало жизнените сили. Едва успя да се добере до леглото и без да има сили да се съблече, се просна по очи и заспа мъртвешки сън.        

(следва)

Мдааааааааааа става все по-интересно :)

"Другарите",дето проповядваха "братство и равенство" си живееха охолно в такива апартаменти,какъвто си описал и лъжеха навалицата с панелки.Обаче,навалицата и сега си е "навалица",само ,че "другарите"са в луксозните си вили.
Този дъртак си го "нарисувал"така,че страшно ми напомня един от зам министрите на външните работи,от татовото време,дето щеше да ме вкара в затвора.Поздрави!

Благодаря, ще го продължа и нататък. :)

За тях лъжата е не само норма, но и въпрос на личен престиж, наслада и успех.
Поздрави!