Мразя подслушването. Затова съм благодарен на хората, които се занимават служебно с тази неблагодарна работа. Но отношението ми не винаги е било такова. Някога, много отдавна, си мечтаех да мога чувам какво си казват и какво правят хората там, където няма как да присъствам. Идеалното решение беше да стана невидим като героя на един роман от него време “Невидимият остава на брега”, който май спаси някакви хора, като чу какво им замислят лошите. После започнах да измислям начини за минаване през стени, което щеше да ме снабди и с визуална представа и възможност за намеса в подготвяните пъклени или предателски дела. Като че ли последна стъпка в тази сага на желанието ми да знам какво става или да спасявам света, се оказа телепортацията, която щеше да ме снабди с безкрайни възможности да покажа на лошите и гадните, че така не може да продължават до безкрайност.

 Далеч преди да стигна до телепортацията обаче, желанието ми да подслушвам и да виждам тайните дела на другите, беше на изчерпване. Първото ми разколебаване дойде след като разбрах, че никой няма да ми се възхити, че знам всичко, което той старателно крие, нито ще ме ме заобича повече заради това, че знам тайните му. Самоопределението ми като героичен борец за истината се оказа самозаблуда, щедро прощавана от няколко приятели не заради непогрешимостта ми, а заради самия мен и главно заради глупостите, които бях винаги готов да сътворя за тяхно удоволствие и радост. По някакъв начин, глупостите ми ги караха да се чувстват по-важни, способни или значими, за което очите ми се отвориха след като един ударен от хормона съученик, докато точеше лиги на някакъв порно запис повтаряше с блеснали от възбуда очи: “Их, да я познавах тая, с тези доказателства, щях да си я чукам всеки ден от сутрин до вечер”.

 По-късно проумях, че каквото и да чуя или видя, то няма да е нито първото, нито последното по рода си, че вместо да предотвратя, по-скоро ще увелича правенето му защото, поне част от чулите или виделите, ще искат да заемат мястото на правещите дори само по силата на това, че така ще се превърнат в обект на нечий интерес. Нещо повече – за привличане на интереса към себе си, човек рано или късно, започва да прави неща, които до момента е смятал за крайно опасни, неприемливи или неприлични.

 Най-важното ми прозрение обаче беше, че в подслушването има повече лъжа, отколкото истина, защото абсолютно всеки понякога говори и прави глупости, които не присъстват в обичайните му настроения и изяви, и следователно не разкриват, а заблуждават за истинската му същност. Представянето на тези глупости за истина е не само оскърбление за човека, който не се гордее с тях, но и не му помагат да преодолее грешките си, които могат да бъдат провокирани дори умишлено. Обратното – целят да го представят като зависим от случайните си или неволни грешки дори, когато отдавна ги е преодолял и надрастнал, което се случва с огромната част от хората, а не се случва само с “непогрешимите”, които няма да се откажат да душат като хрътки за всяка възможна грешка на останалите, защото им е необходима да направят поредното си заявление за всезнайковщина и псевдоправедност.

 Ето така, благодарение на “непогрешимите” всезнайковци, за които е жизнено важно постоянно да доказват на околните своята полезност, се произвеждат най-големите лъжи, блокиращи всяко възможно решение ако,  всеки подслушан дори за не особено елегантен израз, може да бъде въвличан в безкрайни раправии и обяснения, вместо да си гледа работата. А възмущението срещу цялото това безобразие, да бъде истерично представяно за ограничение на човешки права, под претекст, че се явявало “борба” за демокрация или култура! Претенциозно “непогрешимо” лицемерие, безрамно крещящо за помощ, че не му позволяват да изземе функциите на тотален съдник на всичко и всеки!

И последната, най-сериозна причина да съм против подслушването е пълната мизерност на мисли, чувства, и отношение към света, които се стимулират от вярата, че чутото (послушано или казаното ти от някого) е истината, приравняваща подслушаното към принципа “Една жена каза”, съгласно което дори тона на някого е “очевидно” доказателство за престъпните му замисли или за безкрайната му тъпота. Жалоните на тази вяра са понятия от сорта: “прост”, “милиционер”, “десар”, “фашист”, “комунист”, “седесар”, “гербер”, които са претоватени от строго лични предпочитания и предубеждения, несподелянето на които от околните е най-силното "доказателство" за тяхната тъпота и изостаналост. Справедливостта става равна на онова, което на вярващия му се иска, а състоянието на държавата – равносилно на личните неудачи и нетърпимост към успеха на другите, който не може да се дължи на друго, освен на връзката му с някое от горните понятия.

 От такава изходна точка, всеки добър и благороден жест в отношението към подслушания или коментирания е оправдан единствено, ако е свързан с някаква лична или групова изгода, и не е извлечен от усет за добрия тон, жест, постъпка, или отговорност. Връзката между подслушаното и благородството в тълкуването му е или непонятна, или заклеймена като далавера, предателство, PR, наивност или глупост, противоречието между някои от тях не впечатлява тълкувателя. Отношение като “коректност”, “джентълменство”, “благородство”, “втори шанс” са празни думи за пълнеж и прикриване на нарастващия дефицит на съвест и разум, които са заменени от вярата, че несъгласните са тъпи, поради което не са дорасли за ИСТИНАТА, а всичко изброено е предателство спрямо нея.

 Пребиваването в тази оценъчна нагласа произвежда и илюзията за непогрешимост, постепенно водеща до краен примитивизъм, елементаризиращ действителността и прогресиращ във времето.  Самоограничаването на мисли и разсъждения, необходими за подхранване на емоцията до превръщатето й в истерия за компенсация на липсващия разум, става неизбежно.  Това заличава границата между желание и възможност и произвежда политически ултраси, лишени от скрупули в прилагане на всичко онова, срещу което се обявяват само и единствено на думи. Приписването на собствените дела, мотиви, мисли и качества на опонентите, се превръща в основно занимание, служещо да нарани и оскърби опонентите като отмъщение за собствената неадекватност да стоиш денонощно на компютъра и да бълваш клевети и оценки, вместо да свършиш нещо далеч по-наложително и полезно.

 От всичко казано мога да направя категоричния извод, че подслушването може да бъде оправдано, но само под контрола на обществото. Подслушвани трябва да бъдат хората с престъпни наклонности и главно онези, които искат да превърнат подслушването и използване на подслушаното в частна предприемаческа практика и пазарна услуга за поръчково коментиране на избрани индивиди пред обществеността. ...

Поздравления,vmir!
След прочита,неволно,ми изникна тоз Библейски израз:
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6).

Това?
Автор: vmir Категория: Политика
Прочетен: 756 Коментари: 32 Гласове: 63
И накрая, могат ли да бъдат национални политици хора, които се “борят” за принципа "Да махнем СРС - тата, щото виждате ли какво може да излезе от тях"?
или това?
Автор: vmir Категория: Политика
Прочетен: 15 Коментари: 1 Гласове: 6
Най-важното ми прозрение обаче беше, че в подслушването има повече лъжа, отколкото истина,

Това е много важен житейски принцип.
Поздравления!

Прочети поне последният абзац на текста, обяснил съм го.

всъщност се оказа субективно понятие. Престъпност има, но няма извършители. Едни ги обвиняват по презумпция е някакви обвинения, другите ги оправдават и те излизат чисти като сълзички. Тогава подслушването пак няма да е оправдано. Какъв е критерият? Ами ако е да се омаскари някой на всяка цена? И искам да отбележа по повод предишния ми коментар, не симпатизирам на ББ, поради мачовският му стил на поведение, обожествяването му. Но това дали някой те и симпатичен или не, няма никакво значение, нали?

И вайкащи се каруцари - също. Закъснял си с две години.

Престъпност има, а няма престъпници, защото непрекъсното намираме причини да игнорираме законите. Забелязваш ли как коварно се прави това? Явява се бивша барета по всички телевизии и обяснява сересетата с “некадърността на управляващите” и добавя, че изнасянето им е “благородно” нещо и е много интересно какво има в тях.

С издърпването на проблема в посока морал, се потулва факта, че всички подслушвания, с изключение на изнесените от властта, са нарушения на закона, и като такива, могат да бъдат морално оправдани само, ако разкриват очевидни престъпления. Но, такова нещо очевидно няма, и апелите на баретата за внимание към подслушаното означава, че законът трябва да се нарушава, за да бъде доказана “некадърността на управляващите”. Е, смяташ ли за нормални такива постановки? Харесва ли ти идеята да се нарушават законите, за да се докаже, че управляващите са некадърни? Как намираш перспективата хора с такива идеи да ни управляват?

е тогава вече ще е чудовищно. Лошото е, че всички нарушават законите. Самите закони са написани така "нарушаващо". От там трябва да се почне. Хубава вечер!

И перфектно да напишем законите, докато приемаме за "право на мнение" претексти за нарушаването им, ще живеем в беззаконие. Добрата новина е, че тези дни лекарите дадоха добър знак за съобразяване с правилата и законите и обществения интерес.
Хубава вечер!