Току-що по националната телевизия чух изтърканото клише: “На днешната дата е реализирана 5 - вековната мечта на българите за свобода”. Пиша със съзнанието за закодираните в това клише непреодолими спънки пред просперитета на България. Защото трудно може да се измисли начин за по-ефективно обезкуражаване на един народ от официализирането на вярата, че 500 години е бил неспособен – въпреки титаничните усилия и скъпите жертви, да си извоюва сам изконното право на свобода, та се е наложило да бъде освобождаван отвън, въпреки заветите на най-добрите си и далновидни представители...  

 Не е трудно да се дават примери, че историята на всеки народ е изтъкана от безумия, нещастия и престъпления. Пред очите ни в Либия започва гражданска война “за свобода и чест” срещу полковник Кадафи, който в името на същата свобода и чест ръководи Либия вече пето десетилетие. Днес военни кораби на Запада обикалят около Либия да подпомагат хуманитарните спасителни операции на сънародниците си и да ограничат риска от ексцесии и нови бежански вълни, но дали 6000 досега съобщени убити за броени дни е нещо нормално, което може да се наблюдава с безразличие? В момента никой в Либия не иска военна помощ, всички държат на суверенитета на държавата си, но вече се долавят и надежди за логистична подкрепа, на които Западът едва ли ще устои дълго.

 Може да се каже, че днес в Либия една мечта умира. Мечтата Либия да стане световен лидер по африканска и арабска линия едновременно. Доколко мечтата е била реалистична, не е особено важно в сравнение с това, че едва ли някой вече гледа на Кадафи като гарант за свободата и честта на народа си, обратното – за повечето либийци, освободителят се е превърнал в кръвожаден тиранин. По-важното е, че сриването на една нереализирана мечта на множество хора се заплаща със жертви, включително и невинни.

Както всеки отделен човек, така и всеки народ си има мечтите и увлеченията. Невинаги тези мечти съвпадат с мечтите на най-тачените му представители, дори да са се самопожертвали за тях. Мечтата на Левски за република беше реализирана у нас десетилетия, след като беше приложена в Турция – вековният ни душманин. Самия Ататюрк реализира идеята на Левски за република и наложи европейски тип законодателство с девиза: “Да освободим Турция от Османската империя!”

  Този девиз би подхождал и на Левски, но не и на разбойника, жизнено заинтересован от съществуването на прогнилата империя без законите и правилата на една силна република, които да защитят търговците и гражданите от рекета му. И ето как от заинтересоваността на разбойника се ражда странната симбиоза между велики идеи и мерзки изпълнения, имащи толкова общо с великите дела, колкото Великата Джамахирия с великия Кадафи, за когото едни ще умрат, и срещу когото други ... пак ще умрат.  Защото за някои придобивките по времето на Кадафи са напълно достатъчни, за да оправдаят избиването на онези, до които придобивките или не са достигнали, или не са били достатъчни, за да оправдаят обещанията на полковника.

 За отбелязване е, че въпреки беззаконията и жестокостите в Османската Империя, въпреки неравнопоставеността на етносите през огромната част от съществуването й, българите сме влезли в състава без нито една документирана изява на държавническа воля срещу присъединяването ни към тази империя. Обратното – приемане без възражение обещанията и властта на османците от всяка българска област и от самите български държави са предшествали навсякъде процеса на изграждането на империята от османците, които са чувствали тила си у нас толкова сигурен, че са можели да си позволят експанзионистична завоевателна политика в продължение на първите 200 години след завладяването на България.

 Песента за безкрайната войска на Иван Шишман на път за битка “за христова вяра” и “българско име” е нищо повече от късна измислица, за да отвлече вниманието от факта на доброволното включване на България в състава на Османската Империя с надеждата, че друг ще ни реши проблемите без ангажираност от наша страна.  С тази песен искаме да скрием собствената си фатална глупост да се откажем от собствената си държава срещу обещания за освобождаване от данъци, опазване от разбойнически рекет и други придобивки, които секват след първите два века на рахатлък покрай завоевателските успехи на османлиите, след като войските на турците са отблъснати от Европа и мъжете се завръщат при семействата си, но поради липса на препитание се захващат със систематичен терор, грабежи и издевателства над местното население.  

 Не намерим ли морални сили да отхвърлим лъжите в историята си, ще останем роби на склонността си да фаворизираме като освободители разбойници, които се крият зад великите идеи на свободата и човешките права, но в същото време ги компрометират чрез толериране на беззаконие, което безсрамно наричат “права”, “свободи”, “ред”, “законност” или “справедливост”.

 С риск да подценя интелигентността на мнозина, нека се поясня, че след вековните лъжи, довели до подмяна на държавническото отношение на мнозина българи с култа към самозвани “освободители”, по никакъв начин не одобрявам предвзетото високомерно отношение на всеки простак у нас към политиците и властта по принцип, защото това отношение е било причината за изчезването на България за 5 века, и ако възроденото отпреди падането на България под турско отношение към държавата продължи още няколко десетилетия, вероятно ще стане причина за заличаването й от картата на света. Не кой да е, а Апостола на Свободата ни предупреди: “Който ни освободи, той ще ни зароби”. Ако не вярвате на Левски, можете да проследите какво ще направи Кадафи с хората, които по думите му са “готови да умрат” за него и да решите заслужава ли си игнорирането на идеи и дела заради фантасмагориите на конкретни личности или на критикарите – всезнайковци. Които просто не са имали късмета да се окажат на мястото на критикуваните от тях, и “критиката” се явява единствената им възможност да се изживеят като “юнаци”, макар и единствено на думи, защото има кой да ги приеме за чиста монета.

Е, добре. Имали сме много и разнообразни “освободители”. Остава да се освободим от навика да уйдисваме на “освободители”, които ни поробват с изискването да мразим, а добротата им се простира до това да мразим опонентите им по-малко от мисленето. А се иска немного – да дадем предпочитание на истината, за да видим, че лишени от щита на омразата, без която не могат, кандидат “освободителите” ни, залагащи на думи като “права”, “свободи”, “ред”, “законност” или “справедливост” са едни обикновени готованци, които паразитират върху склонността на мнозина да придават важност на думите и да не се интересуват от реалностите. Кадафито е отличен случай за научаване какво се случва с държава, която се управлява чрез произвола на лъжите над реалностите. Засега гинат по няколкостотин души дневно. А гражданската война още не е започнала. И, според Кадафито, единствения проблем е, че има откраднати танкове и въоръжение, които до утре вечер, ще бъдат отнети от крадците, върнати на армейските си части и ще бъде възстановен реда в страната. И този човек, прехвърлил се отдавна в света на лъжите и фантазиите, управлява страната си с обещания за световно лидерство вече пето десетилетие?! Какво ли ще причини на народа си, ако не успеят да спрат лъжите му навреме? ...