Поводът да напиша този постинг е желанието ми да споделя впечатлението си от някои “аргументи” на пишман телевизионери тези дни във връзка с отношението към Русия и братушките. Чух например, че легендарният руски майор Горталов, когото озверелите турци при Плевен вдигнали на щиковете си, за да се уверят, че няма да им пречи повече,  бил се жертвал не за Русия, а за България. Всезнайкото даже се перчеше със знания, че храбрият майор нарушил обичайната практика на празните обещания в руската войска, като това ще да е бил направил май заради нас - българите. С какво сме го вдъхновили толкова обаче, не каза.

 Чудя се как на сбърканото телевизионерче не му светна, че един професионален военен от която и да било националност, служи на родината си, и е крайно неуместно да се поставя под съмнение изпълняването на войнския му дълг, най-малко пък от признателност. И, за да не остави съмнение, че изцепката не е случайна, тъповатото сбъркано телевизионерче завърши, че: “Когато друг народ даде 200 000 от синовете си за нас, ще започнем да уважаваме и него”.

 Значи, трябвало някой да си жертва сина за мен, за да започна аз да го уважавам???? Какво, ако не тъпо кокончене представлява такова убеждение? Да, ама аз не се чувствам като напарфюмирана кокона, която да поощрява съседа към игнориране на семейството и сигурността на децата си, за да заслужи моята безрезервна благосклонност. Разбира се, типичният нашенски всезнайко традиционно е далеч от моите съображения, и неслучайно го играе хем на “справедливо” критичен, хем на неотразимо запленен от жертвоготовността на братушките за нас.

   Това неуместно интимничене ми напомня огледалното му отражение, когато жертвоготовността няма как да е била за нас. Преди време бях попаднал на не по-малко недостойна позиция спрямо руска журналистка, която предоставила прелестите си на бандити срeщу освобождаването на отвлечен неин колега. Ужасно тъпото беше, че всезнайкото “разобличаваше” журналистката с тази случка от български патриотични подбуди. И когато във форума на “медиапул” се подиграх на жалките му патриотични напъни, бях заличен от прогресивно затъпяващия форум.

 Трагичното за мен е, че нямаме очи за достойните хора приживе, а налагаме да умрат, за да ги признаем, и след това, вместо да почерпим  вдъхновение, за да станем доблестни поне малко колкото тях, почваме да се вайкаме колко са лоши и неблагодарни онези, които са ги чакали да загинат, за да ги признаят. Работил съм заедно с племенника на “живата торпила” капитан Списаревски и знам, че героят по никакъв начин не е одобрявал войната и управлението на България, но това не му е попречило да се жертва когато, оставал без муниции, се врязва с изтребителя си в американски бомбардировач, за да му попречи да пусне бомбите си над целта. И, според логиката на неуместно кокончещите се, Списаревски за американците трябва да е бил някакъв заблуден фанатик  или наивник. Да, ама не!!! Защото американци са ходили неведнъж да му се поклонят и да засвидетелстват уважението си към героизма и чувството му за дълг към родината. Родината с главно "Р" като онзи край от земята, в който всеки човек се е родил, отрастнал и за който се е жертвал, а не родината България, за която трябва да се жертват другите, но не и тарикатите, за които патриотизмът се изчерпва само с думите и текущият келепир от тях.

 Искам да завърша с това, че с подобен дребнаво тарикатски “патриотизъм” в стил: “Дайте да (не) дадем на руснаците както те (не) са дали...”, ще си бъдем задния двор не само на Европа, но и на света.  Дребните тарикатчета, които нямат очи да уважават другите заради жертвоготовността им към държавата си, а не към България, с примери като майор Горталов и гореспоменатата журналистка, нямат място в медиите, защото облъчват публиката с готованщина и обезценяват всяко чувство за дълг. А който смята българите за длъжници на руснаците, нека даде личен пример как се погасява този дълг, вместо да ругае сънародниците си, че не искали да го плащат. За мен братското споделяне на безумния комунистически експеримент на руснаците е напълно достатъчна морална отплата на България към Русия за войната 1877 – 1878 и неслучайно досега не сме чули, няма и да чуем: “Извинявайте, братя българи, че ви забъркахме в комунстическата си вакханалия, правилно си бяхте поели по своя път на развитие преди да ви отклоним от него и да ви причиним излишните страдания, които не заслужавахте поне, заради благодарността си и топлите си чувства към нас.” Подобни признания обаче са възможни, когато си твърдо решен да не използваш хората като инструменти за постигане на собствените цели и амбиции...

А на кокончещите се ще кажа: Ако наистина искате да сте добри българи, престанете да "уважавате" чужденците според това какво са направили за България, а се опитайте да правите за България което те правят за страните си. Така ще пакостите по-малко и ще правите повече за България, а има шанс да се освободите от параноята срещу сънародниците си и срещу световните заговори, защото ще откриете и  други измерения на политиката и случващото се наоколо.