Току-що прочетох нещо, което ме замисли сериозно. Японец призовал в социална мрежа:  „Не вярвайте на уверенията на правителството, че нивото на радиация е безопасно. Махайте се от Япония още сега“.  В първия момент помислих, че е писано от нашенец, следващото, което ми мина през ума беше, че това е това е лъжичката катран, която разваля кацата с мед заради възхитителното самообладание, с което японците приемат съдбата си.

 Не са приятни чувствата, когато някой опровергава преклонението ти. Докато не направим простата сметка, че става дума за един, нека са пет, нека са дори 55 или 155, когато ще си останат един на милион. И се опитах да си представя какво ли щеше да бъде, ако у нас от 7 милиона само 7 човека говореха по този начин. После се опитах да си представя какво ли щеше да бъде, ако в Япония така говореше не един от милион, а един от всеки двама, както е у нас. Както е у нас, ама не след невъобразимата природна стихия – 9 по скалата на Рихтер, пред която бледнее фантазията в игралния филм “7,9 по Рихтер” за възможното уж най-разрушително земетресение в Япония.

 И ме заболя още повече за бедстващите японци, защото в българоподобния японски призив долових признание за основателната човешка слабост пред стихиите, а не подстрекателствата на поредния нашенски тарикат, измъдрил как да кяри от паниката на останалите си сънародници. Защото Япония, поне засега е твърде далеч от представите за паника,  и няма основания да се подозира, че предизвикването на паника е нечия цел за извличане на лични или колективистични мародерски облаги. Защото, ако един на милион е изгубил самообладание, милиони продължават да се уповават в Бог, което ги спасява от взаимно изпотъпкване и многократно повече жертви от настоящите, които никой всезнайко не може да предотврати, но с провокиране и разпространяване на паника, може да допринесе неописуемо за смъртта на мнозина.

 Независимо от доловените признаци на паника, предвид ужасните основания за тях, продължавам да симпатизирам безрезервно на японците и да се моля да ги подмине по-скоро това ужасно изпитание, както и да успеят да избегнат паниката, която от десетилетия блокира нормалното човешко мислене у нас и държи страната ни в стагнация.

 Вярвам, че японците не само ще излезнат с чест от трагедията и ще се възстановят преди ние още да сме си извлекли поуките от нея, но и ще станат десетилетен пример за съобразяването на технологиите им с най-невъобразимите стихии на природата. Нищо, че нашенските всезнайковци ще кажат: “Ами ако почнат да гърмят и самите им реактори?”

Не, няма да им гърмят реакторите, защото смятам, че за разлика от нас,  японците добре си дават сметка, че жизнения цикъл на лъжата е твърде къс, за да си позволят заигравка с качеството и надеждността, на които са посветили десетилетни усилия. Паниката от Фукушима ще обхване по-скоро нас, отколкото тях, защото японците са обучавани да дават максимума от себе си, а не да търсят максимума за себе си. Всякакви опити за спекулации и приписвания на собствените ни склонности върху японците, са обречени на провал.

 Япония е Велика! Жалки са онези, които за демонстриране на детинска всезнайковщина, или заради егоизъм и лични далавери, са готови до безкрайност да клеветят и лъжат или да твърдят, че и японците са същите паникьори като нас, за да провокират паника, безвластие и анархия у нас...

 Нито един случай на мародерство в Япония