Снощи новина за нежни и кандидат-демократични душички разтърси новинарските емисии. Стари до болка познати муцуни проплакаха след година мълчание от брутално полицейско насилие, което охранителните им камери заснели. Някога. Когато ни надуха главите за непочтително отношение на полицаите и прокуратурата към бивш министър. Сега пък прокурор заклеймява полицията по същия случай и даже ни обяснява, че най-възмутителното в кадрите било сядането на полицаите върху канапето на арестувания съдия за снимка. Така де, как може такова посегателство върху негова светлост канапето на съдията? Това да не ви е канапе на бакалин, дето удря купувачите само в кантара? Това е съдийско канапе ей, на него не се обсъждат жълти стотинки, че да може да си сяда който си поиска... Обсъждат се десетки хиляди, бе ей, альоу, колко бакалина могат да се напазаруват с тези пари, м?

 Гледах повторенията на “шокиращите” кадри и се чудех дали аз съм толкова недемократичен и коравосърдечен, или очите нещо отказват да ми служат, че все не успявах да изтръгна стон на съпричастност от закърнялата си душа. От угризения даже подложих съвестта си на извънредна проверка и се запитах най-сериозно и отговорно: Бих ли приел да отнеса един полицейски бой по погрешка, ако с това ще помогна един заподозрян в корупция съдия да бъде арестуван, а грубата душа неочаквано и любезно ми отвърна “на драго сърце, на драго сърце, и пет побоя погрешка ще отнеса с удоволствие, стига един от тези негодяи да си получи заслуженото!”…

 После се оказа, че душата ми е имала пълното основание да жадува за побой, защото побой не се видя изобщо, а ако се нарича “побой” което се вижда, то явно мярката за закононарушение в правоохранителната ни система е дълбоко увредена и ни пробутва за истина с помощта на медиите действия, много различни от заявените. Гледах за заявеното “блъскане на главата на съдията във вратата”, но не видях бълъскане, а само блъсване, което изглеждаше напълно обясним резултат от пируета при арестуването му, и затова в него не открих нищо шокиращо. А, докато еднократното закононарушение може да се дължи на невнимание, грешка или недобра преценка, повтарящотото се закононарушение е рецидив, в какъвто медиите услужливо набедиха полицията, а набеждаването попада под ударите на закона. Същото беше и с “ритането” на човек с белезници, само дето не се видя нито един ритник.

Кога медиите у нас ще започнат да носят отговорност за глупостите и лъжите, с които ни облъчват в услуга на престъпниците? Ако нямат респект към закона, поне малко срам да имаха.

Моля всезнайковците да не ми обясняват що е то презумпция за невиновност, защото пресилването на нещата в услуга на заподозрените поне в този случай е очевидно инициирано от самите заподозрени и защитата им, а това просто нямаше да им е необходимо, нито щяха да се нуждаят от набеждаване на полицията в рецидивизъм, ако бяха толкова невинни и нежни душички, в каквито медиите се опитват да ги изкарат. Сравнете "титаничните" им страдания със страданията на изпадналите в беда хора, които си отиват от този свят в отчаяние и безпомощност, нечути и неподкрепени от никого и спрете за Бога, този жалък и смешен плач в услуга на негодяите, обсебили медиите с ограбени пари!  ТУК  (Ако милосърдието не е достатъчно за вразумяване, помислите поне, че четирите осиротели дечица на злочестата майка, останали без грижата й, много вероятно ще бъдат принудени да си набавят средствата за съществуване по начини, които няма да ни се харесат никак, а заклеймяването и поученията ни няма да ги нахранят).

 

смятам че презумпцията за невинност, отнасяща се за определени лица, полицейското насилие, услужливите медии и свинската мизерия в която живее голяма част от българите, са в тясна и неразривна взаимовръзка. Напълно съм убеден, че е така. Поправи ме, ако греша. Приятна вечер!!!

Какво е това полицейски произвол, полицейско насилие, превишени права?
Глупости, родени в нечии болни глави.

И ръцете гореееее:

Нашата полиция

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР

Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов

Бъдете здрави! Това е важно при полицейска държава!

понятията "презумпция за невинност", "полицейско насилие", и др. имат различно значение в зависимост за кого се отнасят! И се ползват само по предназначение.
(Политическо, съдебно- криминално и т.н.

Няма да те поправям, приятелю! Има връзка, разбира се, човек трябва да е заслепен от корист и задни мисли, за да не я види. Ужасното е, че когато кичозно и претенциозно се заплетем в тези понятия да се убеждаваме колко са важни и забравим, че животът е това, което се случва въпреки претенциите на глупаците, за които най-важна е надеждата да ги вземат за умни.

Такава глупашка инвазия е като манна небесна за безподобната гмеж от престъпници и далавераджии от всякакъв род, защото им дава възможност да си вършат необезспокоявано далаверите, като ни правят на маймуни както с “новината” за безценната съдийска глава, заради която се дзверих в екрана часове наред да видя дали наистина я блъскат във вратата, както медиите проглушиха ефира. Да му пикая на тъпата тиква, да представя чукването й за национален проблем, когато хора гинат от мизерия и отчаяние, е способен не съдия, който си дава сметка за предназначението на професията си, а само негодяй и изпечен престъпник.

Всичко добро на теб.

Коментар на неспасяемо куха и продънена лейка, който по скромното ми мнение, не допуска каквато и да било адекватност.

Съгласен съм напълно. Съдията с подкупа е невинен, разбира се, защото си е платил. Виновна е починалата майка, защото не си е платила. И още се чудим откъде толкова идиотия :(((

Благодаря!

Родната полиция ни пазиииии....и ръцете горе...

Отрицанието може да бъде позиция, но между отрицателите, каруцарите или псувачите. Нямам навик да разисквам с такива. Върви да плачеш другаде, че полицията не те пази, а само ти вдига ръцете или краката. Щом има тъпаци да ти вярват.

Аз пък харесвам текста на песента! Не харесвам корумпираните и продажниците. Не харесвам и това, че у нас съдът не си върши работата, а често се договаря с престъпниците. Не харесвам това, че квази-демократите скачат да защитават правата на хора, нарушили закона, вместо да защитят справедливостта. А песента ми харесва.

но песента е глупава, защото по тази логика може да напишем например:
"Ако на улицата от боклук е мърсота,
ще го почисти столичната "Чистота"!

Може би само последните редове от първите три куплета... И странният балет в униформи... Но въпреки това, не е нужно всичко да се оплюва.

вместо да го вълнуват не състояния на духа, породени от красота, любов, мъка, героизъм (който винаги е конкретен, уникален и породен от лични качества), а пише ода за полицията "въобще", вече ме кара да се съмнявам в патоса и личните качества на самия поет!