Представете си, че акционерите на всички фалирали компании, десетилетия след фалита, продължават да пазят ревностно акциите им като най-скъп спомен от времената си на личен просперитет. Какво обаче ще си помислите за бъдещето на държава, в която всички тези акционери не си направят пазар за невалидните вече акции,  за да спечелят от остатъчното доверие или сантименталната стойност на фалиралото си предприемачество, а обратното – никой от тях лично не иска да даде и стотинка за акциите на другия, но вкупом общо правят всичко по силите си,  за да принудят държавата (следователно всички останали) да им плаща дивиденти за невалидните по закон бивши ценни книжа?  Какво ще си помислите, ако в същата държава на почит  са политици и политически платформи, които утвърждават, че фалиралите компании са били образец на технологията и настояват, че акциите им не могат да бъдат осребрени единствено заради неразбирането или ниските качества на потребителите, но от признателност, трябва да бъдат третирани от всички като свещени? Какво ще си помислите за гласоподавателите, които избират същите политически платформи не, защото ще възстановят прехвалените фалирали фабрики, а за да пазят светлата им памет от “оскверняване”?

 Какво ще си помислите за бъдещето на тази държава, ако съществена част от населението й възненавиди въпросните търсещи под вола теле акционери, но започне да предявява техните искания за себе си, като се обяви за пълноправен съпритежател на иначе безполезните и невалидни по закон акции?

 

Аз ще си помисля, че съществува команден център за промиване на мозъци, който разработва и ръководи процеси, целящи фалит и ликвидация на цялата въпросна държава. Сещам се  обаче, че мощно влияние върху управлението на България оказват сантиментите към Русия и още по-фриволните нашенски интерпретации от нейната фриволна политика.  Като добавя и това, че Русия за първи път в историята си едва сега строи капитализъм, и може би още не притежава нито закон, нито адекватна представа за фалитите и ликвидацията на фалиралите начинания

(каквито и в България не притежаваме, въпреки многократно по-продължителния ни опит в развитието на пазарно стопанство), се питам под какво ли наименование и претекст се провежда целенасочената дейност по ликвидация на държавата ни?

Хубава статия. Но малко подвеждаща.
БълГарски народ няма - има турскосериалогледаща (йерархична) паплач от Роби.
Един такъв представител (от женски пол) на този "народ" тези дни най-отговорно ми заяви, че Левски с помощта на Съветската Армия бил освободил БълГария от Турско Робство. Въпросния индивид не пропуска нито един турски сериал (гледа даже и повторенията), знае ги наизуст всичките, и негодува, че сериалите са дублирани с говор на български език. Проблема стои другаде - индивида е от стар Тракийски род без етническо омешване, и не е комунде (нито някой от неговите роднини).

Което потвърждава истинността на фразата: "БълГарин е състояние на Духа".
:)

Благодаря, националното самоопределяне като състояние на духа звучи много обнадеждаващо на фона на констатациите и доказателствата за робствата. Живота е парадоксален, например, монголоидни и азиатски черти в България се срещат значително по-рядко, отколкото в Русия, но това не й пречи да ни покровителства в името на общата ни славянска кръв. Аз лично без колебание поставям по важност духовната връзка над кръвната и не изпитвам нужда да се определям по друг начин, освен като българин.

Браво!

Сравнението е непоклатимо, но коя бетонна чутора ще те разбере?

Благодаря, не разчитам на разбирането точно на бетонираните мозъци, иска ми се да предупредя хората, които са подложени на техните ухажвания и безплодни обещания.

"Какво ще си помислите за гласоподавателите, които избират същите политически платформи не, защото ще възстановят прехвалените фалирали фабрики, а за да пазят светлата им памет от “оскверняване”?" - мисля, че е глупаво да се гласува заради светла памет или за лозунги, а още повече, за фурнаджийски лопати. Не че не може човек да е разочарован и да премине от един лагер към друг, но в повечето случаи може да се надникне - въпрос на принципи или на облаги е тази трансформация.

Съгласен!

в България се чувстват с нещо задължени на комунизма, защото са получилли някакъв по-голям или по-малък гювеч; и понеже без тази червената окупаторска армия те нямаше да се докопат до благинките (каквито и да са), още й се кланят доземи. Без нея щяха да са същите мужици и цървули, каквито са били дедите им и каквито те се страхуват да не станат отново.
Но където е текло, там пак ще тече!

Тава е точно както казваш, но продължим ли уточняването, убеден съм, че ще се изненадаме от сравнително неголемия гювеч на повечето и от това, че още повече хора са изгубили от подкрепата си, но я продължават въпреки всичко. Обяснението иска вглеждане в резултатността на идеите, които са на почит у нас, както и връзката им с идеологемите и откровените лъжи, с които ни пристягат отвсякъде. Всички ежедневно виждаме резултатите – разцепления, непоносимост, заплахи, подигравки, провокации, омраза, и непрекъснатата нужда да се успокояваме с обратното – че сме много толерантни, търпеливи, обичливи... Тази привидна шизофрения си има рационално обяснение на езика на посланията, заложени във всепроникващата пропаганда, създавана с определена цел, и противоречието й с оригиналните нагласи. От нас зависи да я изобличим и неутрализираме възможно по-скоро, но това не става за ден – два, нито за година-две.

Та ние дори не знаем какво е свобода, а ако мислим че знаем, повтаряме щампите на хора, които са по невежи и от нас в тази материя. Така е, когато приемаш за свои освободители несвободни хора. Може да звучи парадоксално, но пътят към свободата на България минава през освобождението на Русия. Изглежда, че ние трябва да освободим Русия от нейното дълбоко невежество по въпроса що е свобода, за да се откажат от шантажа си над България и нашите русофили.

vmir, повтаряча на теорията, че на нас българите (без него разбира се) все нещо ни пречело, отново се напъва да покаже, че пак нещо ни пречи. Паметника на Съветската армия е този път пречката пред така мечтаната ни свобода. Не е ясно как един паметник може да бъде пречка пред свободата на човека, когато тя е вътрешно състояние. Още по-неясно е как паметника на милиони загинали за да защитят свободата на своя, а и на чужди народи може да е пречка за нашата свобода.
Ясно обаче е друго и то е внушението на омраза към руснаците което vmir прави във всичките си постове. Омразата обаче не води към свобода, а напротив. Когато насочваш омразата към роднини обаче нещата стават вече паталогични, та помислете си добре за каква "свобода" ви говори автора и тогава му ръкопляскайте.

Абе ти пак ли започна, бе? Омраза всяваш ти, а не аз. Защото като истински башибозук всеотдайно се грижиш за всички възможни лъжи, които могат да внесат объркване, противопоставяне и нетърпимост – към турци, към запада, ЕС, към всеки опит за актуализация на изчерпаните пропагандни трикове, поддържани с клевети и десетилетно информационно затъмнение.
Нямаш доблестта дори да спреш, след като си заявил, че паметниците нямали отношение към свободата, а веднага “разясняваш” че това е паметник на милиони загинали за свободата – що за мозък може да не забелязва собственото противоречие, или целта ти е противоречията да станат норма, за да противопоставят без значение под какъв претекст?
Айде сега бъди така добър да спреш да търсиш интриги и недоразумения, защото е гадно да си гражданин на една държава, а да правиш всичко, за да продължат се мразят гражданите й в угода на друга държава. Явно за теб свободата е доста извратено понятие, но не може да бъде иначе, след като самото ти мислене е такова. Не си желан в блога ми.