Преди няколко дни някъде в блога за първи път чух песничка, която и до днес не иска за напусне съзнанието ми. Вече не помня къде я срещнах, за да благодаря на откривателя

/откривателката й, но ето ви я и песничката, не е ли чудесна? Поздравявам с нея блогърката Вишничка, която в последния си постинг се е загледала в бъдещето.

Много е яка. Доста пъти съм я слушал, но клипа не бях гледал. С видео определено е по-добре.

Я, пък ти и "много пъти"? Чудя се как съм я пропуснал.

Ами когато харесваш някоя песен, обикновено я слушаш често. Иначе не знам кога е излязла, а и няма значение - хубавото си е хубаво.

Щом не съм я чувал, значи е излязла наскоро, а щом ми е харесала, значи предстои да стане хит.

:)***

Приятна песен.

Плиткоумци, това беше нещо като хит преди 10-12 години.

1997....цццццц Almost Heaven

Вече се опасявах, че дълбокомислието е на изчезване, ама аз просто не съм знаел в какво се състояло. Абе, да не би да бъркаш нещо, направо не е за вярване да си бил толкова умен, като те знам колко ти е акъла през огромната част от времето...

Брей, какъв феноменален ерудит имало в блога!!! Пък да не сме знаели!!!

Благодаря, Виши,
напомняш ми за моя приятел Gerbsenior, който твърди, че материалния свят е творение на въображението.
Хубав ден и на теб! :)

Мерсажче голямо за песничката:))

Марти, здрасти сладурано!
Малко се смръщи ситуацията в последно време, но пък ми е радостно да те видя след цяла вечност! :)))

И на мен ми е позната, мелодията те кара да си я тананикаш после - особено ако си от вечно тананикащо-пеещите, каквато съм и аз.:))) Поздрави и песенно настроение!

Е, не съм чак от вечно тананикащите, ама с останалото не мога да не се съглася. Много поздрави и на теб! :)))

Песента е върховна даже, идеален поздрав за Виши! Благодарение на работата си успях преди време да се срещна с изпълнителите и бях очарован от тях. Въпреки успеха си бяха останали скромни и обикновени хора.

Хубав ден!

Страхотно! Защото им личи от километри, че са далеч от комерсиалността и специалните музикални технологии и ефекти, а са традиционалисти, които се отличават по това, че пеят от душа и сърце.
Хубав ден и на теб!

Благодаря, за мен са изключително приятна изненада, не ги знаех досега.

И на мен ми е любима

Пускала ли си я в блога си?

:) Не знам

Добре, че иначе щях да те убия, ако ти ми беше пуснала този мелодичен вирус в малоумката.

:p

Не ти се вярва, но това е само защото си нямаш идея колко съм лош и безпощаден.

Отивам да я трия!

A може и другаде да си я чул.

Майко мила, ти си била значи!!!

Не можеш да го докажеш!

Достатъчно ми е, че си спомних. В блатата се криеш, а?

Поздрави

http://www.youtube.com/watch?v=1viSfRzI8to

Великолепие, благодаря!

Благодаря, открих, че познавам и харесвам много някои от песните им, но тях не познавах. Е, най-обичам такива спонтанни запознанства, когато сам съм харесвал делата отпреди.

През 1966 г. танцьорката Барбара Анн, нейният съпруг Даниел Кели и четирите им деца Дани, Каролин, Пол и Кати напускат САЩ и заселват в южна Испания. Децата започват да пеят и да танцуват на американска фолклорна музика и семейството започва да участва на фестивали, сватби, рождени дни и др. празненства. Дан Кели се отказва от бизнеса с антики в Толедо и също започва да пее. Барбара дава уроци по балет на децата си, които през 1975 г. се показват по испанската телевизия и тръгват на турне из цялата страна под името "Kelly Kids”. Първото им пътуване до Италия през 1976 г. неочаквано се превръща в европейско турне. От Италия семейството отива в Австрия, Ирландия, Германия и Холандия. През 1977 г. в Германия те са открити от продуцентите като улични музиканти и не след дълго подписват първия си договор за звукозапис. Запазена марка на семейството става двуетажният им рейс с надпис "The Kelly Family". През 1981г. семейството се връща в Испания. През 1983 г. Кели Фемили се заселват в Париж. През 1987 г. правят турне в 20 града в САЩ. През 1994 г. излизат на сцената пред 16 000 публика в Дортмунд, Германия. Издадения през 1993 г. албум "Wow" бележи началото на нова ера – улиците и шатрите се оказват твърде тесни за групата. Следващият албум "Over the Hump" затвърждава успеха им. Албумът се продава в повече от 4.5 млн. копия. Семейството се появява във всички шоу програми на европейските телевизии. През 1995 г. е най-големият им концерт пред 250 000 души във Виена. Успехът на Кели Фемили продължава с албума "Almost Heaven" и "Growin' Up", издаден в Ирландия, където се заселват през 1996 г. В края на 1998 г. се връщат в Германия и издават нов албум "From Their Hearts". Групата отбелязва 25-тата си годишнина с два албума "Best Of” и междувременно стават известни по всички континенти и в държави като Китай и Южна Африка. През 2002 г. издават 15-тия си студиен албум "La Patata" и с него правят 80 концерта из цяла Европа. И до днес групата прави по минимум 40 концерта всяка година. Кели Фемили имат повече от 15 милиона продадени албума.

Благодаря!!!

Не се крия!

Добре де, смела си. Пък и знаеш, че на мен ми мина вече, споко!

А,не бях се притеснила!
И човек сам избира коя муха да пусне в "малоумката" си - така че - сам си си виновен! :р

Права си. Обективно, би трябвало да съм ти благодарен - научих за фантастичния начин на живот на едно фантастично семейство. В колко държави са живели само и в този двуетажен автобус, който сигурно е на път през по-голямата част от времето... Каква свобода само! Ако бях по-млад, щях да се почувстван неудържимо предизвикан към такъв живот и добре, че нямам такова желание, защото щеше да бъде равносилно на катастрофа. Като си помисля всезнайковците колко неудържимо щяха да ме оплюят, и да доказват колко не ставам, и започвам да се чувствам щастлив, че не съм на мястото на някой от сем. Кели.

Лелей, как си живеят хората:
http://www.tialoto.bg/a/64-na-pyt/15702-smisalat-na-zhivota-lezhi-v-piasacite-na-gobi.html

:)

:)

добра е
поздрави

носи добро настроение