Две съображения, до които неизбежно опира всяка по-продължителна дискусия за българската идентичност доказват, че манталитетът на съвременния българин е сериозно повлиян от наличието на тези съображения. Факта, че в инструментариума на съответните професионални специалисти тези съображения заемат поне равнопоставено място редом до типични професионални аргументи говори, че съответната национална политика е отдавна и целенасочено пропита от тези две дълбоко внедрени съображения. Проблемът с тези съображения е, че най-често те се превръщат в ябълката на раздора и необратимо противопоставят  спорещите страни, които изоставят професионалните аргументи и ги заменят с обвинения и обобщения спрямо опонентите и онези, на които симпатизират вероятно не без основание. Оправдано ли въпросните съображения заемат своето основополагащо място в българското самосъзнание, или присъствието им там е анахронизъм, от който българското общество отдавна е трябвало  да се освободи?

 Първото от тези две съображения е: “Ами, ако не бяха ни освободили?” Задаващите като аргумент този въпрос, по правило се придържат към презумпцията, че ако руснаците не бяха ни освободили от турско, последствията за нас щяха да бъдат по-лоши, отколкото са към настоящия момент, и отхвърлят като кощунствена всяка възможна хипотеза, противоречаща на тази презумпция. Превръщайки своя отговор на въпроса в категоричен императив, те игнорират всяка различна от тяхната гледна точка, елиминирайки така и възможният български поглед под претекст, че се нарушава моралното задължение към благодетеля. Ето как, под един благовиден морален претекст, се елиминира самата възможност за намиране на достойна българска позиция по въпроса.  Всъщност, нетърпящата възражение категоричност, не оставя място за морал в тази позиция, и я приравнява до познатата пиянско-кръчмарска “философия”: “Аз съм те създал, без мен нямаше да те има, и ако ми противоречиш, ще те унищожа” с тази подробност, че изразителите на тази “философия” са българи, които се самоидентифицират с тази небългарска гледна точка. За моралността на допускането, че освобождаването отнема правото на самоопределение, няма дори смисъл да се обсъжда.

Второто от двете съображения е: “Ами, ако елините (Омир, Херодот и пр.) не бяха писали за траките?” Презумпцията и тук не надхвърля рамката на назиданието, че е нарушено моралното задължение към благодетеля. Което отново затваря диспута в тресавището на антагонистичното противопоставяне и обрича спорещите на взаимно очерняне и замеряне с кал, както и на представляваната в спора небългарска страна, тъй като българската позиция по презумпция е недопустима за опониращата й страна, приела безпрекословно, че без елинските описания, настоящия спор (явно и всеки спор за българската идентичност) нямаше да бъде възможен.  И тук блокиращото спора съображение е псевдоморално, защото поне според действащите в момента закони, представи и практики, нe съществува каквото и да било основание самото съществуване на текст или изявление, да води директно до моралното задължения спрямо автора да не бъде подлаган на критика . Точно обратното – от автора на всяко изявление се очаква да носи отговорност за заявеното, и неслучайно съществува законната практика и дори нормата да се напомня, че изявлението може да се използва срещу автора му.

 С казаното дотук не възнамерявам да доказвам, че приведените две съображения са непременно инструменти за подтискане на българите от българи, търсещи начини да влязат в ролята на васални господари над сънародниците си. Факта, че мнозина у нас лесно капитулират пред подобни съображения, (а други се принуждават да им отговарят с обиди) въпреки пълното им противоречие им със закони и морал показва, че тези съображения се явяват умело поддържани комплекси за историческа непълноценност на нас българите, и реално срещаме трудности в справянето с тяхната несъстоятелност.

 Кой има полза от тези два комплекса за историческа непълноценност? Дори от бегъл поглед е ясно, че те отслабват възможната българска конкурентна позиция в евентуалните претенции за наследяване на всяка от няколкото империи, в състава на които е съществувала днешна България. Фактически, българите понастоящем не проявяваме никаква склонност към подобни наследствени претенции, и не сме ги предявявали нито към древната Келтска империя, включваща вероятно всичките ни земи, нито към империята на Александър Македонски, заменила келтското присъствие, нито към Римската империя, още по-малко към Византийската империя (аспирациите на Фердинанд Лисицата към нейното наследство са почти непознати), а най-малко от всички империи бихме желали да бъдем свързвани с Османската, както в днешно време и със Съветската империя. В същото време виждаме как една Русия, макар възникнала като държава едва след загиването на поне две универсално признати български държави, упорито и целенасочено предявява претенции към наследяване на империи, в състава на които тя никога не е присъствала, но това се приема за напълно нормално и в реда на нещата от същите непоколебими поборници за настоящата непретенциозна скромност на България!

 Колцина у нас си дават ясна сметка, че лишената от всякакви исторически основания доктрина за Москва - Третия Рим, следването на която за няколко века направи от  Русия суперсила, е по произход българска геополитическа доктрина опреди основаването на Русия като държава? Че, харизването й възможно най-далеч от България винаги е било въпрос от първостепенна важност за южните ни съседи, претендиращи за наследството не само на Византия, не само на елинизма, но доколкото позволяваме и на подиграваните от елините траки, с “варварщината” на които иначе те нямат нищо, ама нищо общо? Че, топлата антибългарска връзка между Русия и Гърция идва по линия на същия обединяващ ги мистичен славянски етнос, аристокрацията на  който в съветската версия на българската история беше наела на служба пославянчения Аспарух да му направи държава на Балканите, но поради своята класова неосъзнатост, вероломният Аспарух узурпирал попитическата власт на славяните и им откраднал държавата. Че, за същия този шармантен славянски етнос говорят, че като бурно море придошъл от север на Балканите и ги залял, но бил толкова непривикнал към трудови дейности, че за да си спести усилия по отоплението и изхранването, подминал Балканите и се спрял чак на топлите южни морета.  

Някой може да запита: "Какво значение има всичко това, след като добре знаем, че нито Русия има нещо общо с Римската и Византийската Империя, нито гръцката култура с древна Елада?" Е, те може и да нямат нищо общо, но претенциите да имат им позволиха да заемат такива геостационарни орбити, че да отредят на България скромното място на вечните мърморковци и всезнайковци, които не могат да се разберат за нищо помежду си. Защото по силата на тяхното начинание, скромността и мълчанието ни злепоставят в зоната, където претенциите са по-важни от реалността.

Честито СЪЕДИНЕНИЕ на Княжество България с Източна Румелия и дано поне на този светъл най-български празник не се поддаваме на въпросните комплекси и унизяващи обиди!  ...

 

Силни сме на думи, но мижави откъм дела - това ни е един от основните проблеми. Поне към днешна дата.
Или пък хабим усилия в безсмислена посока. Примерно взривяването на мавзолея. Не знам ти какво мислиш по въпроса, но да се хвърлят луди пари за унищожаването на противоядрено убежище е доста глупаво. Има и други приложения. Така и не разбрах какво толкова доказа Бакърджиев, освен че луд умора няма.
През това време други държави действително си опичат работата. Tе са големите, а ние - просто мърморковци.

Прав си, мърморковци сме. Все ще намерим за какво да мърморим. В момента тече оплюване на призовалите за помощ на злощастното момченце от Шумен. Как не се научиха да не търсят под вола теле и да не наричат това самочувствие. Ми който е ербап, нека да покаже на света какво може, не да търси за какво да плюе само по другите, да не би да изпъкнели с нещо. Да не говорим какви майстори сме да представяме оплюването за патриотизъм, патриотизъм било да плюем по непрофесионалните и професионални историци, че хвалят предците ни, професионализъм било да приемаш чуждоземните измишльотини и дивотии за предците ни за истини от последна инстанция... Вместо да защитят нашето от професионални позиции, те го нападат, а ние им плащаме за това. Как се нарича това?

"Е, те може и да нямат нищо общо, но претенциите да имат им позволиха да заемат такива геостационарни орбити," - а продажните пищялници, за има, няма 30 сребърника им са добре дошли. Дори и врагът не обича предателите, само се възползва от тях.

Точно така, затова у нас всичко става толкова трудно и болезнено. Съединението е единственото българско дело, което не е срещнало съпротивата на нашите пищялници.

Честит празник!
Нека да съхраним единството на нацията и целостта на майка България!

Възвръщане в отечеството
Иван Вазов
Другари, здравейте, наста часът милий

и много желаний, в който ще се върнъ!

С разкрити обятья вас пак ща прегърнъ

след толкоз години, що нас са делили!



Ей ида и колко съм весел, дружина!

По-скоро подайте ръце си в ръце ми!

Как мило е мене, когато нозе ми

веч стъпат във моята родна долина!



С цалувки по устни и с сълзи от радост,

със думи горещи и с мили названья...

О, сладки минути на нашата младост,

о, родна долино, син ти се покланя!



Чужбина! Каква реч студена и ледна!

Какво неприятно тя в себе си скрива!

Изпитах я ази! О, тя е горчива!

Там дните ни венат, душа ни е бледна!



Как лепи тез крайща се мене являват;

тъй лепи, тъй чудни са още от време,

но днеска по-силно пленяват сърце ми,

по-силно тез гледки духът ми смущават.



Но ето Балкана, висок, грандиозен,

как в свода небесннй глава си опира.

От векове тамо той гордо се взира

ту тих и приветлив, ту бурен и грозен.



Ето и село ми, във злачни могили

обрасло с шумак и с дървета разкошни,

кат орлово гняздо, що ветрове мощни

от върха балканский го долу свалили.



Ей бърдото травно със каменье голи,

де пъстрото стадо тревица си зоби,

де с мойте другари играл съм на роби,

де нужда не сещах, не знаях неволи.



Другари! Мина веч таз пора безпечна,

когато кръвта ми по-силно течеше

и с буйните песни, и с пълните чеши

светът нам рай беше и пролетта вечна.



Минаха дни чудни! От тях ни остана

една само сянка, един сладък спомен;

и нашата младост кат цвят благовонен

една заран само цъфтя, па увяна...



Другари, елате скръбта да оборим!

И в името на тез спомени чудесни

със здравици шумни и с весели песни

миналото щастье на миг да повторим.

Честит празник,
много е хубаво това,
Благодаря!

Нямам комплекси ,що касае самосъзнанието ми,българско!Не мисля,че исторически хипотези могат да бъдат причина за комплекси.Дори не мисля,че народът е толкова комлексиран,колкото озлобен и дори освирепял.Просто казано - българският народ е лош и арогантен!
Нямам никакво желание,да се обединявам с лъжливи цигани,крадливи политици и нищожни любопитни и злобни душици,"производство"на атеистична природа или на разни дъновци,мъновци,ванги и тем подобни врачки и баячки!
Още повече,че и Библейски е доказано,че е невъзможно,да се смесват вода и масло!
Само искам България да стане НОРМАЛНА държава.В момента и в обозримо бъдеще - такава възможност,не се очертава!
Празници,като днешния,отдавна са изпразнени от съдържание и не ме интересуват.Още повече,че това е един позорен "празник"/няма да обяснявам защо,знае се/
Националността ми е българска,но отказвам,да се чувствам гражданин на тази държава,която отдавна е абдикирала от своите граждани!
Спокойна нощ ви пожелавам!

Защо да е позорен празника, много си е хубав, даже!

Чудесно!Щом ,според теб,е нормално да се празнува някакво си "съединение"в което не участва ЦЕЛОКУПНИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД - приятно празнуване!

Започнаха с поговорката :"Бързата кучка слепи ги ражда" от Априлското въстание до войната = на Берлинския конгрес и Полусъединението! И оттам нататък доста неща свикнаха да ги докарват до полу..еди какво си.Големите хора такива не ги вършат, тия които били с претенции и за които става дума по-горе в постинга.Ние имахме един голям човек и той постигна независимост,която поне не беше полунезависимост.Имаше същото намерение и за всичко останало- от благоустройството до целокупна България, но начело с руския цар "Европейския оркестър"го прецака а тук чакалите и лешоядите побързаха да го "незвергнат"...Позната картинка и нищо ново под слънцето, но кой какви поуки си прави?Като гледам колко самоубийци и самоеди са се събрали и в този сайт, надеждата ми за светло бъдеще си остава все така доста далечна. Може би спасението е във възраждането на консерватизма и приемственноста.Само че за това е необходима нова политическа класа...!

Ето с този максимализъм не мога да се съглася, защото който иска всичко, получава нищо. Погледни ги братята македонци какви ги дрънкат по наш адрес и се сещай какво можеше са се случи с тракийци, мизийци и добруджанци нататък с пропагандната дейност за постигане на тази цел. Нима забравяш, че съвсем открито Русия предлага на Турция да си поделят България, като Русия си вземе Добруджа и Мизия, а Турция да си върне Източна Румелия? Ей тази славянска неуравновесеност не е нещо никак безобидно - Русия вече си е била спечелила прозвището "тюрмата на народите" - над 100 народности, (по-голямата част от които по никакъв начин не могат да се причислят към славяните) подчинени на идеята, че са покровители на славяните по света и ще ги освобождават по свое усмотрение... Знаеш ли например, че след залавянето на Левски е имало опити за освобождаването му с помощта на руските дипломатически служби в империята, но братушките, които имаче не са пропускали случай да "подкрепят" дейците на "освобождението", за Левски са си направили пълни оглушки, сякаш такъв човек не съществува??? Или мислиш, че руснаците не са знаели какво става тук и кой ще гризка дръвцето, ако не върви по тяхната свирка? Я погледни днес прехвалените ни критици на българската история - колко от тях са си мръднали пръстчето да възроптаят, че славянските рамки, в която е затворена нашата история и опорните им българофобски догми са несравнимо по-несъстоятелни от грешките и увлеченията ни в самите рамки? Нима приемаш за чиста монета догмите, че народа спи, не разбира, че си обича робството, че го интересува единствено напълването на търбуха и просташките веселби? Нима не забелязваш как и защо се поощряват като изконно български точно тези изяви у нас, за да мислиш, че сме имали реален шанс да се освободим сами и навсякъде, без поне да носим днес последствията и изявите на всевъзможните видове разединяващ опортюнизъм и породените от него реакции, каквато за мен е и широкоразпространеният максимализъм, към който се придържаш и ти? Животът е, което се случва, а не, което ни се иска.

Его то пак максимализма, същия като на Севт непримирими. Обаче трябвала нова политическа класа - ще ни я пратят от Марс братята по класа... Щампи, щампи - за да се докаже, че ще е както на някой някъде му трябва да бъде, и затова ние тук ще му помагаме с обяснения защо не можело както ние уж го искаме.

Имам лоша новина за твоята история на българите, макар да съм сигурен, че ще кажеш, че не е никаква новина. Това е, че Татарстан, които се борят за името България, в декларация на тяхното Народно Събрание, още преди двадесетина години са се самопровъзгласили за защитници на всички българи по света. Не ме разбирай криво, и аз се вълнувах дълги години от идеята за българите там, и моето въображение рисуваше идилични картини на братството между двата български народа с различни вери и разделени от хиляди километри и столетия... След като обаче Русия ни освобождаваше като славяни, сега никак не ми се иска да ни освобождава и като българи, пък било то и освобождение от славянско иго... Аман от "освобождения"!

Благодаря,че си ми разяснил,какво е живота,след като го живея 51 години.Крайно време беше ,да го разбера!
Нямам никакво желание ,да се оправдавам за "максимализма"си.Не ми харесват .....ПОЛУистини и това си е.
В момента България е ПОЛУ във всеки смисъл на думата
- ПОЛУтериториално
-ПОЛУправославна
-ПОЛУдемократична и т .н
Народът й е също ПОЛУ...
- полудоктори
- полуполицаи
- полудаскали
- полусъдии
- полуполитици....изобщо всичко е "полу".
С такава половинчата нагласа не се достигат върхове.Примиренчеството е ретроградно!
Не искам държавата и народът й да са "полу"!
Стремежът към съвършенство е завет на Левски,vmir!

Надпис на гроба на Яне Сандански:
"Робът се бори за свобода,свободният - за съвършенство"

Защо примиренчество? Примиренчество за мен е да искаш невъзможното - това е идеалното оправдание за продължаване и подхранване на всичко половинчато. Непримиримостта е да доказваш, че може, като правиш нещата едно след друго. Нима мислиш, че ако си бяхме оправили държавата, любимите ти македонци щяха да ни наричат баш по съветската версия "пославянчени татари"? Аз пък вярвам, че в този случай сами щяха да ни убеждават в кръвното ни братство. Да тръгнем обаче да ги присъединяваме, когато те ни гледат с подозрение, си е съветска работа, откъдето и да я погледнеш. Дай да бъдем по-смирени, но по-действени. Няма как да оправяш другите, когато не можеш да оправиш себе си. Даже руснаците го разбраха, май и дано!

Ето, виждаш ли, че и той признава етапността. А ти искаш роб да се бори за съвършенство - че нали ще бъде наврян в в кучи ... - задружно от свои и чужди!

Ето, такива детински грешки, говорещи за липса на историческо самообладание и водещи до прецакване на начинанията най-добре говорят за историческа комплексираност и чувство за малоценност, кой колкото и да се тупа в гърдите, че не му пукало от нищо и от никого. Щото няма как да не ти пука и да успееш в дългосрочните историмески начинания, просто не става да вземаш историята за море до колене и да си го прецапваш накъдето ти се прииска.

http://dnes.dir.bg/news/rosen-plevneliev-9431697?nt=4

Ай,стига,бе....

Няма "стига", да си непримирим не е достатъчно да търсиш кусури, когато хората се напрягат да променят нещата въпреки всичко и въпреки всеки мърморко, който иска нещата да се оправят, обаче без усилие или промяна от негова страна...

Първата част - за Русия - така е, но за траките... Приятелю, обикновенният българин буквално не знае за какво иде реч - за пловдивско ли, за панагюрското ли, за могилите ли, но никога не си представя народ, цивилизация, предци. Не съществува асоциация с тези неща.

Ако това е вярно, това е много лоша новина.

Както за отделния човек днес знаем, че всички хронични настоящи проблеми се коренят в детството и успешните терапиите се опитват да върнат човека назад в детството му да преосмисли спомените и достоверността на впечатленията си, така е и с народите по отношение на тяхната ранна история и разбирането й. Както човек не открива живота и света без връзка с предците си и техните преживявания, и няма как да съзрее, ако не стъпва на техния опит, така и народите се оставят да бъдат обърквани от другите, ако не анализират собствената си история.