Може би нямаше да напиша този постинг, ако не бях попаднал на следното патетично изявление:

“Единственото което ми дава плаха надежда,че за сега в блога,тези които оценяват ексибиционистичният акт като "позор" и които оценяват постъпката на Томов като "достойна" са повече от тези "сърове", дето ни викат "ми ние пък ще ви е..ем пу...та лелина".

 Каква ти плаха надежда, какъв позор и какво достойнство привидя коментиралия в едно смехотворно недоразумение, което разумът и инсттинкта за колективно самосъхранение изискваха да бъде подминато с плюене в пазвата и самопожелание бъдещите награждаващи и наградени да не са на нивото на настоящите. Защо Стоичков, трябва да ми е идол, за да искам адекватност и елементарен порядък? Толкова ли свършиха проблемите, че едно символично отличие да отнеме милиони човекочасове в “доказване” колко е фатално или недопустимо?

 Патетично и нелепо като определението отпреди изборите за президент: “Светослав Витков –мощна струя оптимизъм... “ Какво ви е прихванало да търсите оптимизъм и достойнство там, където няма и най-малка надеждица за следа от тях, мислили ли сте изобщо какво означават тези понятия, или просто ги подритвате по пътя си като повечето скучаещи у нас – ей така, лаф да става? Ебем ти и оптимизма, щом Витков, прочул се с псувните, пред които и Стоичков със сигурност би се изчервил, го предпочитате за президент, а Стоичков ви прилошава да го видите дори в университета?

 С какво псувните на Витков са по-стойностни от тези на Стоичков? Защото умее да им даде музикален съпродвод и лустро, защото ги пробутва  за изкуство, или защото се опитва да си вади хляба с тях? С какво това, че Стоичков псува докато върши работата си, с която се прехранва е по-лошо от това  да се прехранва само от псувни? С какво платения псувач е по-добър от неплатения псувач, публиката и феновете на когото платения не е виждал и в най-големите си мечти?

 Ей, хора, я елате на себе си и престанете да завиждате и да плюете по доказалите се в работата си, започнете да мислите в категориите на свършеното и спрете да съдите по онова как ви се иска да ви ценят лично, без да сте наясно даже що е достойнство и има ли то изобщо почва у вас! (Бербатов, като е перфектен в изявленията си, да не би да го пощадихте?)

 Няма достойнство в това, да кажеш на световен талант, изправял милиони на крака, че е недостоен дори за символична почит. Или, че дори символичната почит към постиженията му, унижавала достойнството на безлични хора, за които  дори съседите и част от колегите не са чували и никога няма да чуят, освен ако безличника не измисли начин да се отърка в някой известен и признат.

 Достойнство е, когато си подадеш оставката не заради таланта, заслужил признание с труд и пот, а заради безличника, долазил до пост, от който да крещи за уважение, без някой да знае с какво, освен евентуално с поста си е заслужил. Защото това иска гащи - некадърника ще ти вгорчи живота, ще впрегне всички връзки и коварства за целта, докато големия талант никога, ама НИКОГА няма да си губи времето с малкото безлично човече, плювнало по него.

 И накрая, нека да си го кажем очи в очи: Докато има безличници, които настояват за уважение заради позициите, а не заради делата си, изявите на талантите ще бъдат силно улеснявани от псувните и ругатните, защото няма друг начин да се премине през некадърниците, чиято мисия в живота е да пречат всячески на талантите и да ги мразят до дъното на душичките си.

 Още по-кратко казано – пазете Стоичков, той е продукта на вашия безличен кариеризъм, който би го задушил още в зародиш, ако Камата беше му се оставил и не беше достатъчно некултурен ви подмине с ободряваща псувня и презрение, каквито вашето малодушно и подмолно уреждане на  служби, далавери и комбини предполага.

Поздрав за критикарите от бившия кандидат-президент Витков: