Снощи небезизвестният партиен лидер Станишев се изцепи в национален ефир, че изборните фалшификации на последните избори показали провеждането на “престъпна политика”. Това ми напомни най-безспорното доказателство за престъпността на тази политика, което друг партиен лидер разкри пред целокупното българско население а именно, че е била извадена бюлетина от чорапа на членка на секционна избирателна комисия, която е представлявала управляващата партия.

 Като оставим настрана хипотезата, че бюлетина може да се окаже на съкровено място дори от колекционерска страст, набеждаването в престъпление никак не е новост за родната политическа практика. Не е новост и това, че досега такова набеждаване най-често е носило успех на набеждаващите, и най-фрапиращият случай на това явление е спечелването на изборите от бившия президент на България с прокламацията, че “Корупцията е превърната в държавна политика”.

 След като законът третира като престъпление самото набеждаване в престъпление, крайно време е да се запитаме не е ли самото набеждаване в престъпления отдавна превърнато в онази престъпна политика, която обезсмисля законите на страната и подменя функциите им с ограниченията, които страховете на плашената с престъпления тълпа налага?  Започвайки от гласуването за набеждаващите опозиционери (заели митологизираната поза на Георги Димитров пред фашисткия съд), преминаване през враждебното отношение към реформите на управлявящите и свършвайки с повсеместният всенароден почин за отчитане реформите само на хартия, са част от типичните поощрения към затъпялата от беззаконие, произвол, злоба и завист тълпа, с които редовно си служи една определена част от политическия спектър в България.

 Типичен пример за подстрекателска политика бяха тиражираните многократно изявления далеч преди изборите, че управляващите подготвят нечувани изборни фалшификации и изборни търговии, но никакъв определен факт за тази подготовка не беше намерен. Това, което откриха и показаха журналистите, бяха отдавна работещи дилъри и канали за покупко-продажба на гласове с утвърдени ценоразписи и процедури за обслужване на участниците. Нищо по-логично от това, след като е било показано наличието на тези търговски мрежи, но не и санкциите (нали щяха веднага да ревнат, че показването им е PR), клиентите на останалите подобни мрежи да се активизират и да помогнат за “подобряването” им.

 Какви са аргументите на Станишев за наличието на престъпна предизборна политика? Нима е намерил инструкции за купуване на гласове или подмяна на бюлетини, но ги събира старателно, за да ни запознае с пълния комплект и да ни разкрие механизмите за реализиране на въпросната политика, както подобава на един истински борец срещу престъпността и беззаконието? Колко ще трябва да чакаме, за да видим злодейският план на управляващите за спечелване на изборите, в който Станишев ги набеждава с помощта на един милион мишоци, свикнали да повтарят с умиление каквото им се кажае, стига да е достатъчно гнусно, стресиращо и отчайващо?

 Всичко обаче засега говори категорично не само за отсъствието на подобна престъпна политика, но и обратното – че са предприети сериозни мерки за ограничаване на изборните престъпления в сравнение с предишни години и рекордният брой на предотвратените изборни престъпления го доказва. Потвърждава се и правилността на решението вътрешният министър да бъде обвързан с изборите, а които твърдят обратното, без да посочват доказателства за повтаряне на добре известната някогашна практика избиратели да бъдат водени и “съветвани” в полицейските участъци как да гласуват, са нищо повече от клеветници, което на езика на закона означава престъпници.

 Излиза, че самия Станишев и компания провеждат престъпна политика, и по каноните на същата престъпна политика, крадците викат “дръжте крадеца”, за да създават суматоха и да продължат да си правят онова, което им е изгодно единствено на самите тях. Останалите - кучета ги яли.