Повод за постинга ми е публикацията на приятеля ми Тутанкамон661 “Станишев – най големият интригант”. Защото в нея намирам важни и верни наблюдения, но пък ми се вижда недоизяснена връзката с интригите на Станишев, която e необходимо да се изясни. Тръгвайки от това, че Станишев е лидер на втората по изборни резултати партия у нас, и беше избран за председател на европейска партия, логично е да се запитаме не само с какъв личен багаж от идеи и качества влиза в европейската политика, но какви политики и опит би привнесъл от европеските социалисти у нас. Дали европейските социалисти се нуждаят от постиженията на родната социалистическа партийна идейност и практика, или по известното педагогическо правило се опитват да помогнат и поощрят отчайващо изостаналите, за да скъсят изоставането им разчитайки, че държат изявите им под контрол?

 Въпросът, който повдига Тутанкамон е важен, защото отговорът засяга не само най-влиятелното политическо и партийно въздействие върху процесите и състоянието на живота у нас през последния век, но същото ще важи и за ЕС, необходимостта от добросъвестно и честно отношение към законите, правилата и ценностните на който ще бъдат мерило за националните ни качества и в определена степен ще влияят върху отношението към нас като българи.

По принцип, няма лошо в европейския социализъм, който е безкрайно по-близо до социалдемокрацията (ако не е едно и също), отколкото до комунизма, и особено “научния” комунизъм, който донесе необозримо много омраза, конфликти, престъпления и смърт по света. Ако Станишев внесе от европейските идеи и практики у нас, това ще бъде полезно не само на социалистите у нас, но и за страната ни като цяло. Не вярвам да се намери българин обаче, който да се закълне в най-скъпото си, че това е целта на Станишев.

Веднага си спомням многократните демонстрации от водещи фигури в управлението на Станишев, подсказващи увереността, че по-скоро ЕС трябва да се учи от нас, отколкото ние от него. На първо място, че “Купуването на гласове е европейска практика”, “На когото не му харесва, да напусне (страната)”, следвани от уверенията, че и на Запад условията в съответните заведения са като тези в “Могилино”, и много други подобни. По-лошото от тези изявления е практиката извън медийния обсег те да се “доказват” на четири очи пред електората, с което се придава и национален характер на това действащо интригантство, провеждано неуморно от шепа хора около Станишев.

 Аз лично много се съмнявам, че неуморните интриганти, които Станишев никога не е възспирал, наистина вярват в това, което си говорят насаме с електората и резултата от тези разговори виждаме или усещаме ясно в контактите и взаимоотношенията си с този електорат. Дивата просъветска антизападна пропаганда, която и до днес залива не само левите редици, е незначително модифицирана, след като става все по-трудно да се крие, че плютият и мразен Запад, всъщност няма нищо общо с дивия милитаристичен империализъм, мита за който и до днес се поддържа с неотслабваща пропагандна сила, избрала за свои таргет групи инфантилните и невежите.  Не вярвам да се намери човек у нас, който да се закълне в най-милото си, че хората от обкръжението на Станишев, приемат постиженията на западноевропейците в която и да било област като подходящи за следване в България, докато примери за обратното са типични и често срещани.

 (Продължава)