Неоправдано би било да не споменем и технологията на интригата, която не е патент на Станишев, а си е традиционно присъща на БСП. От една страна например, въвеждайки плоския данък, БСП прокараха за години напред принципно най-дясната фискална политика в полза на високите доходи, гледаха на учителската стачка с насмешка и пренебрежение достойни за магнати, които бранят милиардите си от  просяци, и така ограничиха инициативността на десните, за които е важно да бъдат стимулирани усилията и професионалната активност. От друга страна обаче, същите индивиди и проводници на дясната политика в БСП, реват срещу ниските доходи на мнозинството, услужливо “забравяйки”, че това положение е най-прякото следствие от преразпределянето на доходите в полза на богатите, наложено от самите тях с плоския данък. Със същата коварна вероломност са провеждани  ВИНАГИ и ВСИЧКИ сериозни икономически и политически реформи у нас, от реституцията, приватизацията, членството в НАТО и ЕС, като едва ли е  пропускан и най-незначителния повод за оклеветяване, оплюване и елиминиране на предложителите и инициаторите на реформите, преди да бъде обсебен приносът им.

 И така, докато едни неизменно биваха заети с подготовка и създаване на условия за въвеждане на реформите, другите зад гърба им се занимаваха вдъхновето с организиране и дирижиране на оплюването и оклеветяването им, а накрая с не човешки, а сврачески крадлив набег “забравяха” в миг, че са най-големите и уж най-заклети противници на въпросните реформи, грабваха ги от ръцете на оклеветените реформатори, за да се окичат единствено с позитивите от приемането им.  

 Е, няма как едновременно да намалиш двойно данъците на най-богатите и в същото време да ти достигат парични постъпления за пенсии, железничари и здравеопазване, но това е само най-видимата част от интригата. Другата, политическата, е значително по-завоалирана, но не и невидима. Нека обаче преди да се спрем на нея отговорим на въпроса има ли значение кой провежда реформите, защото в отговорът му се крият същността и интригата на целия преход.

 Защото, ако един е подготвял пътуването (реформата), включваща безопасността на пътуващите, настаняването на хората и достъпа до улеснения, удобства или багажа им, изготвил е графика, маршрута и е уговарял местата за нощуване и разходка, а го набедят, че под превозното средство е поставил бомба, и затова накрая го заменят с друг, проблеми над обичайните са неизбежни. И проблемите се утежняват от предпочитанията на новия водач към други посоки, маниери и подробности. И въпросът не опира единствено до това дали е редно оклеветения инициатор да бъде подменен с противник на инициативата, който “великодушно” подписва като свое свършеното преди него, уж заради очакванията и нуждите на пътуващите.

 Нещата не опират само до почтеността, или дори естетиката на такъв жест, който без съмнение ще допадне много на тарикати, ценящи обсебването на чужди притежания и усилия. Става дума за начина, по който ще протече пътуването (реформата), допускайки хитър готованец да свърши нещо, подготвяно от други. И за усещането на мнозина, че трето десетилетие не пътуваме, а буксуваме и дори затъваме на едно и също място. Обаче, както се оплакват от буксуване, така и се радват, че доскорошния ни национален шофьор ще управлява европейския социалистически автобус... Един вид, Станишев знае да кара наляво, ама върти волана и надясно не от убеждения и намерения да продължи, а за заблуда на десните, пък и на онези левичари, които се хранят с надежди, че опазването на комунистическите маниери е възможно и в условията на демокрация и капитализъм.  

 (Продължава)