Бидейки държава-член на ЕС, който е осъдил със закони теорията и практиката на тоталитарните системи, длъжни сме да предупредим европейските социалисти, че новоизбраният им председател Станишев, не спазва и няма намерения да спазва тези закони и морални оценки за комунизма и престъпленията му спрямо човечеството. Това не са единствено субективни страхове, а ясни послания от предизборните  кампании през последните години, явяващи се пропаганда на комунистическите идеи и практики отпреди и скоро след завземането на властта от комунистите в България. Тази пропаганда съдържа символи и значения с конкретен смисъл за българите, защото са формирани и утвърждавани в световъзприятията на българската телевизионна публика с помощта на рекордно дълги за времето си български серийни филми в продължение на години.  Тези филми възхваляват нарушаване на законността и правовия ред, и героизират нелегалните, обучавани, въоръжавани и ръководени от чужбина антиправителствени военизирани групировки, представяйки лидерите им като достойни за преклонение и надарени с възхитителни качества романтични индивиди, нямащи нищо общо с реалните трагични събития, които са преиначени до неузнаваемост с пропагандна цел.

 В последните години се забелязват странни отпратки и позовавания на пропагандните художествени образи, създадени и използвани по времето на комунистическия режим за пропагандните цели на комунистическата идеология и практика. През 2010г беше създаден клип, в който Станишев управлява трамвай от времето на “антифашистката въоръжена борба”, а неговия бивш министър на културата се качва в движение и заявява, че “мечтите и идеите си останаха все такива” (както едно време). За да не остане съмнение, че става дума именно за идеите от съответния период, музиката в клипа е от пропагандния многосериен филм от времето на комунизма, където въпросния бивш министър на културата изпълнява главната роля на харизматичен партизански лидер, а в сеганния клип възрастен пътник в трамвая се обръща към него с името му от някогашния филм, за да потвърди, че “идеите и мечтите” са опазени, независимо от изминалите години.  

На тазгодишните президентски избори пък беше издигната кандидатурата на същия нашумял с въпросната партизанска роля изпълнител, като за целите на предизборната надпревара, медийно той беше представян за най-великия български актьор. Решимостта на Станишев отново да използва  професионалните квалификации на актьора, за да има в президентската институция свой конфронтиращ политически фигурант без собствена идея за политика, пролича веднага. В предизборен клип, в който известният артист прочувствено повтаряше не политическа платформа, а причини да се срамува от политиката на настоящото правителство, актьорът или се правеше, или наистина не схващаше, че игнорира самата конституция на РБ, според която постът в президентството е регламентиран като изразител на единството на нацията.

С неподправена самоувереност в основанията си, кандидатът за вицепрезидент разкри, че е приел да се кандидатира като съвсем пряк резултат от “назначаването” на президент от настоящия премиер, наивно демонстрирайки инфантилни политически пристрастия на нивото на кръчмарски политически “дебат”, без да допусне и за миг, че премиерът се е пошегувал с “назначаването” на президент. ( А подобно самовъзприемане насериозно от някогашните комунистически величия още навява страховити спомени в немалко хора) И, докато настоящият премиер “назначава” президента само където алкохолът и самонадеяността са по-силни аргументи от разума, артистичният кандидат – вицепрезидент и бивш министър не остави съмнение, че лансирането му за високия държавен пост без да притежава елементарните познания за него в никакъв случай не е по-малко обезспокоително от мотивите за неговото собствено кандидатиране.  Не само заради конфронтационната роля, която очевидно се очакваше от него, но и защото същата конфронтационна роля  предвидливо е осигурена със съчетанието между обществено успешното му артистично партизанско амплоа с личният му афинитет  към ролята на неустрашим партизанин, непримирим с политиката на държавата и тръгнал с оръжие в ръка срещу правителството й.

(Продължава)