“Някакъв човек ги закача по дърветата”, ми каза едно момиче в планината вчера, когато видя листчето в ръката ми. Току-що бях взел листчето с ръкописен текст, закачено с габарче на едно от дърветата около пътеката. По пътя нагоре по дърветата ме очакваше цяла горска библиотека с творенията на същия човек, но времето не ми позволяваше да спра да чета, а още не бях прочел взетото, за да си позволя да взема второ. Исках веднага да го прочета докрай, за да си заслужа “правото” на второ листче, но ме докосна и замисли текста със син химикал, в който горския библиотекар на едно от дърветата призоваваше да виждаме хубавите неща и да ценим доброто.

 Колко ли хора щяха да преминат по пътечката, преди снегът и вятърът да отнесат ръкописите на този човек без достъп до компютър, принтер и интернет, жадуващ да сподели и предостави на общо ползване вълненията на ума и сърцето си, потребностите на душата си? Колко от тях ще прочетат произведенията на човека, почувствал гората като свой блог?

 Какво ли ще си помислят за него някои от разполагащите с печатници и медии, или поръчителите на всички онези писания, пред които трудът на този човек изглежда безсмислена простодушна наивност, които не биха се поколебали в милионни тиражи да го обяват за луд, стига да решат, че починът му би могъл да застраши по някакъв предполагаем начин интересите им? Които не биха се поколебали да му припишат собствените си мисли, мотиви, постъпки и биографии, ако решат, че щом от гората са дошли техните идеи и мечти за миналото и настоящето на България, за да си останат и в бъдеще “и идеите и мечтите пак същите”, гората (им) трябва да се пази ревниво от подобни “идеологически диверсии”.

 Долу прилагам и снимки със съдържанието на листчето от горската библиотека на този анонимен човек, предлагам да продължим да разпространяваме в природата подобни творения, без да мислим за гласове, прочити и тиражи, за да станем по-бързо нормална демократична държава и да се измъкнем от капана на марксистко-ленинската “политикономия на капитализма”, в който мнозина всячески се опитват да ни задържат: