Ако има нещо вярно в последните медийни разкрития, че убийството на Мирослава от Перник е продиктувано от домогвания до средства, свързани по някакъв начин със скоропостижно почившия Мишо Бирата, не може да не направи силно впечатление един много странен факт – пълното замълчаване на тогавашния президент Георги Първанов по случая, дал прозвището “Мишо Бирата” на тогавашния председател на федерацията по баскетбол Михаил  Михов.

 “Президента Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин председателя на федерацията по баскетбол” – докладва пред НС премиера Борисов за случая “Мишо Бирата”, а от залата се чуват единствено присмехулни самодоволни хихикания, които преведени на обичайния андешковско-махленски фонетично-лексикален жаргон, би трябвало да означават: “Ей, много е печен наш Гошко, глей как майсторски преметна властта и пак я остави насред блатото”.

 Развитието през месеците оттогава насам, напълно потвърждава валидността на този превод. Кой ли не се изреди да “доказва”, че случая “Мишо Бирата” e ярко доказателство, че правителството е на служба при “мафията”, а властта в лицето на премиер и правителство са подчинени на графиците и плановете на всеки “мафиот” и “изедник” дори от средна величина. Досущ, както съдия-изпълнителя е изоставен от хитрия Андрешко насред блатото, по неговия светъл пример и социалният човек “Гошко” се измъква от полезрението и оставя на въображението да се рее в догадки какво е направил нататък.

 Ако приемем, че бившият “социален” президент Георги Първанов не е направил нищо нататък по случая “Мишо Бирата”, остава въпросът защо според него е трябвало да бъде спестена или отложена проверка на пивоварната фабрика от страна на правителството. Далеч съм от мисълта да “уличавам” бившия президент в служба на Мишо Бирата или когото и да било друг, подобен примитивизъм ми е даже противен. Непредубеденият разум подсказва, че настояване за прекратяване на проверка може да произтече по причини различни от преднамерена злоупотреба с власт. Не е необходимо даже Мишо Бирата да е бил представян в ролята на бедния Станоя. Достатъчно е например, съображение за преустановяване на производствен режим, водещо до нарушаване безопасността на труда, или на технологията и произтичащи от тях сериозни неблагоприятни последствия или неоправдани рискове.

 Ако приемем, че президента Първанов е замълчал по случая, за да не дава повод за спекулации и неоснователни нападки срещу президентската институция, днес няма причина бившият вече президент да не даде обяснение за мълчанието си по случая “Мишо Бирата”, който беше резултат от негова инициатива, но последствията се стовариха върху правителството.

 Злощастието с невинната Мирослава от Перник е още една причина и възможност да се проучи и разбере какво се случва отвъд видимото на пръв поглед, когато политическите маниери у нас залагат на популярност чрез Андрешково разбиране за властта.

 Нима е възможно да има ред, законност и просперитет в държава, докато заемащи най-високият управленски пост в нея градят авторитета си на идентификация с герои, които зарязват държавата насред блатото и прокламират, че това е ираз на недостижимо политическо майсторство, услужливо предоставяйки възможност на гмежта от тарикати и дегенерати да злорадства или да проклина власт и държава?